Свържи се с нас

Култура

Пафти от Габровския край

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Културна ценност на месец февруари са пафти, част от богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей – Габрово. Новината съобщи Христинка Шепелева от РИМ – Габрово. Те (нар. още чапрази) са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ – началото на XX век.

Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с „калемиши”: най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив. Лицевата страна се изработва върху „зифт” (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато „цъфне”, т.е. всички вдлъбнатини изпъкват и орнаментът става релефен. Третият вид чапрази са т. нар. „чифт иши”, които са по-редки за региона.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново – най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила „лале”, ягодовите плодове.

За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. При много от пафтите е разпространен мотивът „ягода”. Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника „калемиши”. В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив „ягода”, пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.

снимка: РИМ – Габрово

Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула.

Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение.

При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти. Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил „Империя” – факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.

Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други.

Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните – месингови, медни и посребрени.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„… Решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност…“

Published

on

На днешния 13 март в Габрово през 1897 г. в семейство на еснафи е родена Марийка Табакова (13 март 1897 – 13 юли 1945). Омъжена е за Марин Петров Табаков (15 дек. 1886 – 6 юли 1952) – занаятчия и търговец обущар.

Двамата са едни от значимите благодетели на Габрово. В летописната книга на Априловска гимназия през март 1937 г. е записано желанието им да дарят на училището сумата от около 200 хил. лв. за построяване на летовище. Любопитен факт е, че няколко дни по-късно Стоянка д-р Петър Цончева (1879-1963) – активна общественичка, заявява своето решение да дари на училището 250 хил. лв. също за построяване на летовище, но от гимназията предлагат да пренасочат дарението й за изграждане на физкултурен салон.

Снимка на Марин Табаков

Семейство Табакови закупуват земя от Соколския манастир в землището на с. Водици, Етърска община и построяват двуетажна сграда със столова, сервизни помещения, спални и стаи за персонала. На 17 юли 1937 г. е тържествено открит почивен дом „Марийка и Марин Табакови” за летуване на ученички и ученици от Априловска гимназия.

По волята на дарителите чрез завещанието си те учредяват фондация „Летен почивен дом „Марийка и Марин Табакови”.

Снимка на Марийка Табакова

„Днес, на 18 февруарий 1939 г. …. ние Маринъ П. Табаковъ, обущаръ, и Марийка М. Табакова, по баща Иванова Баева, двамата жители на гр. Габрово, решихме да извършим един акт на човещина и благотворителност, който да бъде полезен за обществото и за народа ни.

Водени от тия ни мисли и разбирания ние решихме и се съгласихме върху следното:
1. Учредяваме за вечни времена фондация под названието „Летенъ почивенъ домъ Марийка и Марин Табакови” за възпитаниците на Габровската Априловска гимназия.
2. Целта на фондацията е: да поддържа, управлява и използува на вечни времена построения и обзаведен отъ насъ летенъ почивенъ домъ край Габровския Соколски монастиръ…”.

Изрично се подчертава, че почивният дом е предназначен за възпитаниците на Априловска гимназия, като с предимство се ползват бедните ученици.

Летописна книга на Априловската гимназия,  (1911 – септ. 1959 г.)

Управлението на фондацията се възлага на ефория, в което влизат двамата учредители, кмета на Габрово или неговия заместник, Великотърновският митрополит и неговият заместник, директорът на Априловската гимназия и двама учители, един представител на Родителско-учителския комитет при гимназията, габровският околийски лесничей, Христо Захариев – адвокат от Габрово, Иван Немцов – индустриалец, Рашко Негенцов – търговец и д-р Райчо Колев – зъболекар.

След смъртта на горепосочените лица техните места ще се заемат от техните наследници, ако имат такива, или от длъжностните лица габровски околийски съдия, председателят на Габровското занаятчийско сдружение или неговия заместник, Габровският околийски управител или неговия заместник, лице от Габрово, което се е отличило със своята благотворителност.

За увеличаване на активите на ефорията те завещават собствения си дюкян в София на стойност 1 200 000 лв., върху който си запазват правото на ползване до живот. След смъртта им всички приходи от него следва да се използват за нуждите на летовището, като се разпределят по следния начин: 10% за възнаграждение на ръководители и възпитатели на от почивния дом, 40 % се внасят във фонд за поддържане на зданието и 50% за издръжка на бедни летовници.

Копия на снимки на „Летен почивен дом Марийка и Марин Табакови“ в землището  на Соколски манастир в строеж и Марин Табаков с ученици и персонала на колонията, 1937 г.

През 1942 г. към почивния дом се построява вила, за която семейство Табакови дарява 458 108 лв. Издръжката на летовниците се подпомага и от Априловска гимназия, като се правят отчисления от различни фондове към гимназията. Родителско-учителският комитет при нея също заделя средства ежегодно. През цялото това време семейство Табакови влага допълнителни средства за благоустрояването и поддръжката на почивния дом.

„Учредителите правят дарението си на българските деца – ученици, които ще се ползуват отъ него за укрепване на силите и здравето си, за да станат достойни и полезни граждани….”

За този дарителски жест Марийка и Марин Табакови са поздравени от цар Борис III (1894-1943) с писмо и наградени с почетен знак „За насърчение към човеколюбие”. Представените снимки са на Марийка и Марин Табаков, летописна книга на Априловска гимназия, както и снимки на Марин Табаков с ученици и с персонала на колонията през 1937 г. и се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

*Автор: Стефка Вуцова, гл. експерт в Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Книгата „Исторически съдебни процеси“ на Николай Ангелов представят в Дряново

Published

on

Този четвъртък, 13 март, от 17.30 часа в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“, Исторически музей – Дряново организира представяне на книгата „Исторически съдебни процеси“ от Николай Ангелов. Изданието получи Априловската награда за ръкопис, отпечатан безплатно в определен тираж от габровското издателство „Екс-прес“ през 2024 г.

Днес книгата вече е факт – 200-странично изследване, с високо полиграфско качество. В съдържанието са включени предговор от автора и 19 текста по 17 теми, посветени на знакови дела, оставили отпечатък в световната история. Хронологическият обхват на изследването е от V в. пр.н.е. (делото срещу Сократ) до 20-те години на ХХ век.

Всяко разгледано дело е представено в контекста на времето – бит, войни, идеологически и религиозни конфликти, морал, съдебни практики, политически интереси и социални процеси.

Авторът, юрист по образование, не само проследява детайлите на всяко съдопроизводство, но и прави правен анализ на хода на делата и решенията по тях. В същото време той ги свързва със значими исторически събития и последиците, които са произтекли от тях. Това не е книга за леки четива преди сън или на плажа. Тя е насочена към широк кръг читатели, с интерес към историята и правото.

Въпреки достъпния стил, текстът е сериозно историко-правно изследване и ще допадне на онези, които търсят задълбочен анализ, а не сензационни подробности.

Зареди още

Култура

Вечер, посветена на младите поети в Младежки център Габрово

Published

on

На 21 март, по повод Световния ден на поезията, Младежки център – Габрово и клуба на любителите на книги „Книжни червеи“ кани всички млади поети от 14 до 29 години да извадят своите авторски стихове от тетрадките и да им вдъхнат живот. Събитието е наречено „Поезия и музика в Младежки център – Габрово“ и на него млади таланти ще се съберат, за да се запознаят и четат свои стихове.

Поканени са и младите музиканти – да изпълнят като акомпанимент музиката, която ги вдъхновява или която сами са композирали. Помислено е и за срамежливите, млади хора, с афинитет към сцената, ще поемат ролята на рецитатори, ако авторът не се чувства сигурен пред публика.

Началото на събитието е 18.00 часа, мястото – Младежки център – Габрово. Желаещите да споделят своето творчество могат да пишат на адрес: yc@gabrovo.bg , да се обадят на телефон 088 790 7075 или направо да се запишат чрез Гугъл формуляра, който могат да намерят също в социалните мрежи и сайта на Младежкия център.

Членовете на клуба и младежките работници имат амбицията да издадат стиховете в малък вестник, който да се разпространи в училищата и младежките зони в града, и да популяризира творчеството на младите габровски поети.

Събитието е отворено за всички младежи, които желаят да споделят своите творби или да присъстват като публика. Заповядайте на 21 март в Младежки център Габрово и станете част от празника на поезията, нотите и младостта!

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица