Икономика
Загубените и обрeчените евромилиони
Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина
Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.”
Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”
Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.
Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.
Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.
Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.
Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:
На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в много по-голям мащаб от всички прогнози.
Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро. И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.
Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.
Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.
Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.
Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.
Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.
Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.
Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Открийте възможности за кариера в „Дзалли“: традиции, иновации и стабилност в текстилната индустрия!


В един непрекъснато развиващ се свят, ние се стремим към постоянно подобрение, високо качество и грижа за хората. Именно тези принципи са в основата на дейността на „Дзалли“, водеща текстилна фирма с дългогодишна история и доказано присъствие на пазара на труда.
Защо „Дзалли“?
Ние сме повече от текстилна фабрика – ние сме екип от отдадени професионалисти. Гордеем се с висококачествените си продукти, създадени с опит, прецизност и внимание към всеки детайл. В „Дзалли“ ще откриете стабилна и сигурна работна среда, където вашият принос е важен.
Ние предлагаме:
- Мотивиращо възнаграждение
- Социални придобивки
- Стабилна работа и дългосрочна перспектива на заетост
- Работа с модерно оборудване
Кого търсим?
Търсим отговорни и мотивирани хора. Независимо дали имате опит в текстилната индустрия или сте в началото на професионалния си път, ние Ви очакваме.
Свободните работни позиции са:
- Оператор на шевна машина
- Окачествител
Присъединете се към „Дзалли“ и станете част от бъдещето на текстилната индустрия!
Молба, Автобиография и удостоверения за допълнителна квалификация можете да подадете всеки работен ден в сградата на фирмата в кв. Войново (местност Айвузов копак 1), както и онлайн: https://www.jobs.bg/company/148877.
За справки тел. 066 815346 / 066 815305.
Икономика
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.
Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg.
За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.
Икономика
Три предприятия от Габровска област с одобрени проекти от „Социална закрила“


Три социални предприятия от Габровска област са одобрени за финансиране на проектните им дейности по Компонент 2 „Подкрепа за осъществяването на социалната дейности/или за постигане на социалните цели на социални предприятия, вписани в Регистъра на социалните предприятия“ към Фонд „Социална закрила“.
Това са габровските „Търнава БГ“ за проекта „Зелено възстановяване – природа и нов живот след зависимост“, Сдружение „ТКД Здравец – Габрово“ за проекта „Дигитален достъп – умения и възможности за хора с увреждания“ и „Ресто консулт“ от с. Батошево, Севлиево за проекта „В кухнята на възможностите: кулинарно приобщаване чрез умения и солидарност“.

С подкрепата на Регионален център за социална икономика – Габрово трите социални предприятия кандидатстваха с проектни предложения пред Фонд „Социална закрила“. Чрез тях ще бъдат изградени партньорства, ще се популяризират добри практики за хора от уязвимите групи и ще им се помогне да придобият нови умения за успешна реализация на пазара на труда.
Богата събитийна програма ще бъде част от проектните дейности. В нейното осъществяване ще се включи екипът на Регионален център за социална икономика – Габрово.

Предвидени са три семинара по трите проекта. Основните теми, върху които ще се акцентира са иновации в социалните предприятия, лидерски умения в социалното предприемачество, подходи към различни групи клиенти, социалното предприемачество като фактор за създаване на общности, застъпничество за социалните предприятия.
Ще се разгледат различни видове социални иновации и ще се създаде мрежа за сътрудничество в социалните предприятия. Ще бъдат насърчавани иновативни подходи за решаване на социални проблеми. Ще се представи на участниците в семинарите какво е социално предприемачество и ще се развие у тях разбиране за лична и обществена отговорност. Ще се създадат ключови умения в участниците като емпатия, активно слушане, критическо мислене, креативност, екипна работа, комуникативност и инициативност в социалното предприемачество.

По единия от проектите са предвидени посещения в три успешно функциониращи социални предприятия от България, където екипите ще обменят опит и ще споделят устойчиви модели от тяхната практика. Финансовата подкрепа от Фонд „Социална закрила“ е в размер на 9 900 лв. за всяко от проектните предложения на социалните предприятия от Габровска област. Съфинансирането от кандидата е 10% от общия бюджет на проекта. Дейностите ще се реализират и отчитат до 31 октомври 2025 г.


-
Кримипреди 6 дни
Полицията спипа „рейсъри“, участвали в незаконни гонки край Горна Росица
-
Новинипреди 7 дни
Щъркеловото гнездо на габровската пожарна е възстановено и обновено
-
Новинипреди 6 дни
Клубовете и местната власт представиха визията си към спорта в региона
-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 7 дни
Горски срещи на Градище отново се превръща в базар за употребявани вещи
-
Любопитнопреди 5 дни
Парад на ретро автомобили – тази събота на площад „Възраждане“
-
Новинипреди 5 дни
Боксьорът Борис Ангелов се нареди сред най-добрите в страната
-
Новинипреди 5 дни
Габрово получава над 16,9 млн. лв. за изграждането на иновационна долина