Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Published

on

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Преходът към чиста енергия и ползите от включването в енергийна общност

Published

on

Проект „Активни граждани за енергийно независими общини“ се изпълнява от„Асоциация на българските градове и региони” АБГР, „Институт по предприемачество, устойчиво развитие и иновации” (ИПУРИ), „Български Енергиен и Минен Форум“ (БЕМФ) и B16 Urban Energy AS, Осло, Норвегия.

Основната цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Панагюрище, Костинброд, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

За постигане на своите цели, проектът предвижда широка информационна кампания за насърчаване на гражданското участие в процесите на Зеления преход.

Част от информационната кампания е и настоящият материал.

Приятно четене!

ПРЕХОД КЪМ ЧИСТА ЕНЕРГИЯ

На производството и използването на енергия се дължат повече от 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС.Затова декарбонизацията на енергийната система на ЕС е от решаващо значение за постигането на нашите цели в областта на климата за 2030 г. и за дългосрочната стратегия на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Европейският Зелен пакт е съсредоточен върху 3 основни принципа за прехода към чиста енергия, което ще спомогне за намаляване на емисиите на парникови газове и за подобряване на качеството на живот на нашите граждани:

  1. гарантиране на сигурно енергийно снабдяване на ЕС на достъпни цени
  2. изграждане на напълно интегриран, взаимносвързан и цифровизиран енергиен пазар на ЕС
  3. даване на приоритет на енергийната ефективност, подобряване на енергийните характеристики на нашите сгради и развитие на енергиен сектор, основан до голяма степен на енергия от възобновяеми източници

Основните цели на Комисията с оглед на постигането на това са:

  • изграждане на взаимносвързани енергийни системи и по-добрe интегрирани мрежи с цел подкрепа за възобновяемите енергийни източници
  • насърчаване на развитието на иновативни технологии и модерна инфраструктура
  • подобряване на енергийната ефективност и екопроектирането на продуктите
  • декарбонизация на газовия сектор и насърчаване на интелигентна интеграция между секторите
  • даване на повече права на потребителите и подпомагане на държавите членки да се справят с енергийната бедност
  • популяризиране на енергийните стандарти и технологии на ЕС на в световен мащаб
  • разгръщане на пълния потенциал за производство в Европа на вятърна енергия от разположени в морето инсталации

Европейската комисия прие набор от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. 

Защо гражданите трябва да бъдат по-активни и да настояват властимащите по-скоро да транспонират Директива 2018/2001, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци”, чиято основна цел е да мобилизира гражданския ресурс в децентрализираното производство на чиста енергия и с нея на практика да бъде приет закон за създаване на енергийни общности?

Поради следните 10 ползи от включването в енергийна общност:

1. Ще изградите система, необходима за справяне с климатичната криза.

2. Общностните от възобновяеми енергийни източници пренасочват парите, определени да финансират системата за изкопаеми горива.

3. Може да се намали енергийната бедност във вашия район.

4. Ще опознаете съседите си и ще укрепите общността си.

5. Ще произвеждате своя собствена възобновяема енергия.

6. Ще се създадат пространства за обучение на хората по въпросите на енергията, климата и демокрацията.

7. Запазване на парите локално във вашата общност.

8. Ще покажете на другите общности какво е възможно.

9. Ще допринесе за създаването на по-местна, по-кръгова икономика.

10. Ще изградите света, който искате да видите.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство – www.activecitizensfund.bg, в изпълнение на проект „Активни граждани за енергийно независими общини“. Основна цел на проекта е повишаване на гражданската осведоменост в общините Костинброд, Панагюрище, Трявна и Дряново и енергийната демокрация, посредством колективни действия за подкрепа на енергийния преход.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от “Асоциация на българските градове и региони” /АБГР/ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и на Оператора на Фонд Активни граждани България.

Зареди още

Икономика

Зам.-министър Христова: Програми за близо 600 млн. лв отварят за бизнеса до края на годината

Published

on

В Министерството на иновациите и растежа до края на годината ще се предоставят 600 млн. лв. безвъзмездни средства на микро, малки и средни предприятия от програмите за бизнеса по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това заяви заместник-министърът на иновациите и растежа Надя Христова.

„До момента сме първите, които са стартирали процедура по Плана – за технологична модернизация с общ бюджет от 260 млн. лв., а до края на годината ще работим активно да тръгнат още три нови програми”, добави Христова. Тя подчерта, че първата процедурата за модернизация е отворена за кандидатстване до 21.09.2022г., като до момента са подадени вече близо 20 проекто – предложения.

Заместник-министърът на иновациите посочи още, че по процедурата ще бъдат подкрепени предприятия от секторите преработваща промишленост, ВиК услуги, управление на отпадъци, творчески индустрии, медии, далекосъобщения, научни изследвания и др.

„Един от основните ни приоритети е с ускорени темпове тези средства да достигнат до бизнеса. Ще се фокусираме възможно най-улеснено и бързо българските фирми да кандидатстват по програмите от ПВУ“, каза тя и допълни, че това ще бъде глътка въздух за българските малки и средни компании, след множеството предизвикателства през последните  две години.

По думите ѝ фокусът в работата на новия екип в министерството ще бъде именно подкрепата за тези предприятия. „Министерството активно работи да подсигури средства за българския бизнес и в срокове да тръгнат процедурите по Плана за възстановяване и устойчивост, за да може българските фирми да достигнат до средствата по график“, допълни Христова.

Тя обяви, че останалите три процедури, които се предвижда да стартират до края на годината по Плана са за IT – решения и киберсигурност, с бюджет малко над 30 млн. лв., втората е за 200 милиона, за фотоволтаични решения и локално съхранение на електрическа енергия и последната, която ще бъде обявена до края на годината, е с бюджет близо 120 млн. лв. и е за развойна дейност и интелектуална собственост.

До дни ще бъде входирана за одобрение в ЕК и новата Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, каза Христова. Първата процедура по нея е за развойна дейност и е с бюджет 145 млн. лв. В нея за безвъзмездно финансиране ще могат да участват и големи предприятия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Икономика

Български безпилотни товарни самолети започват карго полети в ЕС тази година

Published

on

Още до края на 2022 г. ще стартират карго полети с български безпилотни товарни самолети в Средиземноморието, а през 2024 г. и в България. Карго полетите на българските дронове ще започнат първоначално в Малта и Италия, като постепенно ще се разширява обхватът им.

Това стана ясно при посещението на министъра на иновациите и растежа Александър Пулев в “Дронамикс“ – български технологичен стартъп, който работи по създаването и оперирането на безпилотни самолети за доставки на товари. Компанията е разработила собствен дрон, наречен „Черният лебед“, като крайната ѝ цел е да улесни логистиката и начина на пренасяне на товари, с доставка още на същия ден. Близо 140 души работят в компанията, от които над 100 в България. На срещата беше обсъдена още възможността България да се превърне в карго Хъб, а държавата да играе по-активна роля в подкрепа на високотехнологични компании за осигуряване на нови пазари.

„Радвам се, че имам възможност да посетя успешни компании, технологични стартъпи,  чието развитие е преминало през внедряването на иновации. Ще запазим всички работещи механизми в подкрепа на иновативните и високотехнологични български компании и ще опитаме да надградим останалите“, изтъкна министър Пулев. Той допълни, че предстоят още посещения на компании, за да получи обратна връзка как да се подобри подкрепата към родните производства.

Съоснователят на компанията Свилен Рангелов изтъкна от своя страна, че се планира масово производство на карго дронове в дългосрочен план в България, като тук със сигурност ще бъде запазен центърът за развойна дейност и прототипиране, който компанията развива в последните осем години. Рангелов посочи, че „Дронамикс“ е първата в Европа с лиценз за дрон карго авиолиния.

Министър Пулев подчерта още, че българските високотехнологични компании, които създават добавена стойност в икономиката, ще бъдат подкрепени още по-активно с всички финансови инструменти и програми в ресора на Министерството на иновациите и растежа, в това число и Плана за възстановяване и устойчивост. Той посочи като пример предстоящата Оперативна програма Конкурентоспособност и иновации в предприятията /ПКИП/, която ще осигури подкрепа най-вече на микро, малките и средни компании за близо 3 млрд. лв. „По нея ще бъдат подпомогнати високотехнологични стартиращи компании, както и такива в различни етапи на развитието си. Ще се стимулират партньорства между малките компании и големи дружества за разработване и внедряване на нови технологии и иновации“, допълни Пулев.

Българският стартъп „Дронамикс“ е основан през 2014 г. от братята Свилен и Константин Рангелови и е единствен и стратегически партньор на IATA за безпилотни летателни апарати в целия свят. Компанията е финансирала разрастването си през борсата, като вече има над 1000 акционери. Стартира в рамките на инициативата ДЖЕРЕМИ и Фонда Илевън, като чрез различни финансови инструменти и бизнес ангели през годините е набрала 20 млн. евро инвестиции.

Компанията вече подготвя първите полети на карго дрона си, който е с възможност да транспортира 350 кг. товари на разстояние до 2500 км., в това число в рамките на един работен ден, до няколко часа. Възможното приложение на услугата е в секторите на транспорта, доставките, земеделието, машиностроенето и други. Стартъпът вече притежава сертификат за оператор на лека безпилотна авиационна система (UAS) на ЕС (LUC). Лицензът позволява полети на карго дронове в ЕС.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица