Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Published

on

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg.

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Икономика

Реч за състоянието на Съюза

Published

on

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще произнесе годишната си реч за състоянието на Съюза на 10 септември (сряда) от 10.00 ч. българско време пред членовете на Европейския парламент в Страсбург.

От избор към действие: как ЕС се справя с днешните предизвикателства

През юни 2024 г. близо 200 милиона европейци гласуваха на европейските избори — най-високата избирателна активност от 20 години насам. Това показа, че гражданите се интересуват от ЕС и искат той да намери решения на най-големите предизвикателства.

От декември 2024 г. новата Европейска комисия се съсредоточи върху изграждането на една по-силна и по-устойчива Европа. Тя стимулира икономиката, инвестира в умения и жилища, осигурява енергия на достъпни цени и подпомага иновациите в области като чистите технологии и изкуствения интелект (ИИ). Същевременно ЕС задълбочава глобалните партньорства, поема по- голяма отговорност за собствената си отбрана и твърдо подкрепя Украйна. В перспектива модернизираният бюджет на ЕС от 2028 г. нататък ще осигури необходимата гъвкавост и амбиция за справяне с бъдещи кризи. Силата на Европа е в единството — заедно можем да отвърнем на днешните предизвикателства.

Речта за състоянието на Съюза

Речта за състоянието на Съюза (SOTEU) е годишната реч, произнасяна от председателя на Европейската комисия пред Европейския парламент, в която се определят приоритетите на Съюза за следващата година. Това е ключов момент за демокрацията в ЕС. Речта е последвана от дебат с членовете на Европейския парламент, който допринася за засилване на отчетността.

Първата за настоящия мандат на Комисията реч за състоянието на Съюза ще очертае общите постижения, предизвикателства и приоритети на ЕС и ще обяви нови инициативи за следващата година. Речта е знаково събитие в началото на новия политически сезон в ЕС. Речта и дебатът с членовете на ЕП допринасят за отчетността и за изграждането на по-прозрачен и демократичен Съюз. Тази година речта ще бъде на 10 септември 2025 г. от 10 часа българско време.

Речта и пленарният дебат ще се предават на живо с превод на български език на уебсайта и Фейсбук страницата на Представителството на ЕК в България, страницата във фейсбук на Европа директно Габрово, както и по БНТ 2, Нованюз, Евронюз и коментарно студио в предаването на Жени Атанасова “Светът и ние” по БНТ1.

Зареди още

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg.

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица