Икономика
Загубените и обрeчените евромилиони
Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти
Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина
Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.”
Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”
Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.
Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.
Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.
Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.
Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:
На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в много по-голям мащаб от всички прогнози.
Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро. И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.
Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.
Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.
Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.
Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.
Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.
Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.
Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.
Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
За единадесета поредна година Министерство на труда и социалната политика обявява конкурс за годишната „Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“. В него могат да участват всички физически лица (български граждани) и юридически лица, регистрирани в България.
Основната цел на наградата е да насърчи развитието на социални иновации в подкрепа на социалното предприемачество. Чрез нея ще се постави акцент върху ролята на социалните предприятия и ще се повиши видимостта им. Ще бъдат удостоявани социални предприятия, кооперации, представители на бизнеса и неправителствения сектор, образователни и научни институции и организации, които допринасят за развитието на социалната икономика у нас.
Конкурсът ще се проведе в три категории: „Социални иновации, свързани със заетост“; „Социални иновации, свързани със социално включване“; „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“. Ще бъдат връчени три награди – първа, втора и трета (почетен плакет). Крайният срок за кандидатстване е 17.30 часа на 30.09.2025 г. Предложенията се подават на ел. адрес: si_nagrada@mlsp.government.bg.
Кандидатите представят следните документи на български език: формуляр за кандидатстване (по образец) и декларация (свободен текст), с която се удостоверява оригиналността на идеята. Ако документите съдържат лични данни, в декларацията е необходимо да се добави текст, с който декларатора дава съгласие МТСП да обработва личните му данни. Повече информация относно документите за кандидатстване, текста за съгласие към декларацията, както и контакти с организаторите, вижте на сайта на Министерство на труда и социалната политика, страница „Социална икономика“, в статията „Конкурс за участие в годишна Национална награда за социални иновации (в подкрепа на социалната икономика)“, която се намира на следния линк: https://bit.ly/4mvfKbt.
В случай на последващ отказ от участие в конкурса, организаторът предоставя възможност даденото съгласие да бъде оттеглено, съгласно вътрешните правила за Защита на личните данни.
През 2024 г. по време на същата церемония Женското благотворително дружество „Майчина грижа“ от Габрово получи награда за инициативата „За качествено здраве на село“. Отличието беше в категорията „Социални иновации, свързани с предоставяне на социални продукти и услуги“.
Инициативата на ЖБД „Майчина грижа“, популярна още като „мобилен доктор“, беше осъществена в партньорство с Община Габрово. Тя беше първата такава за страната. Общинският съвет в Габрово отпусна сумата от 35 000 лв. Към инициативата Дружеството привлече и дарители. Организирани бяха профилактични медицински прегледи в малките населени места в община Габрово, където няма здравна служба и няма график за посещение на медицински персонал.
Медицинският екип се състоеше от кардиолог, невролог и две медицински сестри от Диагностично-консултативен център 1 – Габрово. Извършиха се прегледи във 22 кметства и кметски наместничества в община Габрово. Бяха прегледани общо 584 възрастни лица над 65 години, които не са минавали на профилактичен преглед при лични лекари.
Служителите от „Фискален контрол“ на НАП са поставили под наблюдение по-големите борси, тържища и складове в цялата страна. Контролните действия стартираха на 16 септември сутринта и до момента на входа и на изхода на обектите са проврени близо 3500 камиона и микробуса, които превозват стоки с висок фискален риск, като плодове и зеленчуци, месо и др.
Данъчните инспектори изискват документи за произход на стоките, както и отчитат ли се всички реализирани продажби в търговските обекти, спазват ли се задълженията за регистриране и отчитане на продажбите в съответствие с нормативните изисквания. В някои от обектите проверяващите са констатирали нарушения като липса на касов апарат, неотчитане на приходи в реален размер, фактуриране на по-ниски цени от продажните и др.
За времето, в което присъстват в борсите, тържищата и складовете, фискалните инспектори са отчели завишени обороти в сравнение с предходни периоди. С цел да избегнат проверяващите екипи, част от рисковите търговци са изнесли дейността си извън тържищата и борсите. Затова и служителите на НАП контролират и санкционират нелегалната търговия и извън границата на стоковите борси.
„Поставили сме под наблюдение възможно най-много обекти, както в района на борсите, така и извън тях. Целта ни е да се гарантира коректното отчитане на обороти и плащането на дължимите данъци. Правим това и за да защитим търговците, които спазват закона. Резултатите от наблюденията и проверките ще бъдат анализирани, след което ще предприемем необходимите действия, за да предотвратим опитите за избягване на данъчно облагане в борсите, тържищата и складовете“, коментира проверките зам. изпълнителният директор на НАП Евгени Нанков.
Близо 1000 граждани и фирми дадоха своята оценка за контролните действия на Националната агенция за приходите. Над 90% от анкетираните са оценили високо професионализма на служителите и взаимодействието им с участниците в контролното производство. Близо 97% от попълнилите въпросника са заявили, че са получили пълна информация и разяснения за необходими документи и действия в рамките на проверките. Най-честите препоръки към НАП, които дават гражданите и дружествата, са свързани с намаляване на административната тежест, подобряване и адаптиране на контролните подходи. Проучването стартира през юли, като от приходната агенция изпращат линк за попълване на анкетата на дружества и физически лица, чиито проверки и/или ревизии са приключили през първото тримесечие на тази година. То се провежда периодично за всяко тримесечие. За достъп до анкетата не се изисква въвеждането на данни за потребителския профил (акаунт) на анкетирания и негов имейл.
До края на септември ще бъдат изпратени анкети на лицата, чиито контролни действия са приключили през април, май или юни. Целта на проучването е приходната агенция да получи обратна връзка за хода на контролните производства и проявените комуникативни и професионални умения от служителите на НАП.
Резултатите от проучването ще се ползват за подобряване на комуникацията и намаляване на административната тежест в хода на контролните производства, оптимизиране на процеса и повишаване на професионалната компетентност на органите по приходите.
Анкетата е анонимна, съдържа общо 14 въпроса и попълването й отнема не повече от 10 минути.
„Благодарим на лицата, които отделиха от времето си, за да участват в проучването. Очакваме все по-висока активност, като апелираме към дружествата и гражданите да отправят ясно формулирани препоръки, които да ни помогнат да подобрим работата си и да улесним максимално данъкоплатците“, каза Пламен Димитров – директор на дирекция „Контрол“ в НАП.
-
Икономикапреди 7 дниФирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Икономикапреди 4 дниНАП наблюдава борси, тържища и складове в цялата страна
-
Икономикапреди 4 дниБлизо 1000 граждани и фирми дадоха оценка на контролните действия на НАП
-
Новинипреди 4 дни9-годишният Иван Екимов спечели шахматен турнир в Стражица
-
Културапреди 4 дниНМО показа в Ямбол с изложбата „Училищни символи и ритуали“
-
Новинипреди 4 дниПоложиха основния камък на новия параклис кв.“Шенини“ в Габрово
-
Културапреди 4 дни„Габровски гласчета“ с четири „ДА“ в „България търси талант“
-
Културапреди 3 дниИсторическият музей в Дряново с две нови книги