Свържи се с нас

Икономика

Загубените и обрeчените евромилиони

Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Published

on

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина

Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.

Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”

Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.

Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.

Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.

Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.

Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:

На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в  много по-голям мащаб от всички прогнози.

Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро.  И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.

Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.

Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.

Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.

Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.

Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.

Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.

Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж

Published

on

В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.

В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.

За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.

Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:

  • реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
  • реклама в YouTube;
  • реклама в Meta (Facebook и Instagram);
  • маркетинг в социалните мрежи;
  • създаване на съдържание;
  • SEO (оптимизация за търсачките);
  • имейл маркетинг;
  • създаване на уеб сайтове.

Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.

В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.

Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.

За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.

Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.

Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.

Зареди още

Икономика

Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Published

on

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.

Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.

Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.

Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.

Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.

Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.

Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.

Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg

Зареди още

Икономика

2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Published

on

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание
.

От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.

Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.

Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.

Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.

Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.

Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.

Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица