Икономика
Загубените и обрeчените евромилиони
Бизнесклиматът в страната е изключително лош – бизнесът няма достъп до ликвидни средства, за да инвестира в европроекти

Министър Дончев е наясно със ситуацията, но пък превърна лошите цифри в добра новина
Томислав Дончев: „Към края на 2012 година плащанията от европейските фондове са достигнали 35%, или 5,4 милиарда лева (2,76 милиарда евро). 2012 г. беше една много силна година. България мобилизира и договори целия финансов ресурс. Към края на 2012 г. отчитаме договаряне на над 12 милиарда лева.”
Бойко Борисов: „Когато цифрите говорят, най-добре е да се съобразяваме с тях. Може да се каже, че сме доволни, но през 2013 г. моите амбиции са да минем 70 – 75% като свеж ресурс, който влиза в държавата.”
Малко преди министър Дончев и премиерът Борисов с апломб да отчетат доброто ни представяне за кратко се появи новината, че за 2012 година сме загубили средства по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013. Всъщност – нищо ново и неочаквано. Изненадата в медиите беше странна, защото те трябваше отдавна да са наясно – индикациите за това бяха ясни още в средата на миналата година. Но тези факти тактично се премълчаваха досега.
Ръководството на Държавен фонд „Земеделие” и на МЗХ излезе с коментар, че загубените средства за 2012 година са едва 51 млн. евро, а се е очаквало да бъдат много повече. Като че ли това трябваше да прозвучи успокоително и дори да предизвика признание за добре свършена работа.
Какво всъщност загубихме? Нека оставим цифрите да говорят. Неусвоените средства по ПРСР са от бюджета за 2010 година, който е в размер на 432 млн. евро. По данни на ДФ „Земеделие” реално разплатени от него са 381 млн. евро. Тъй като по правилото n+2 (n = бюджетната година) заделените средства могат да се плащат в рамките на две години след съответната година, срокът за изплащането на средствата изтече в края на 2012 година.
Много или малко са те би било твърде неадекватно да се питаме, защото за нивото на бедност и нищета в държавата, всяко евро е важно и жизнено необходимо. По-важният въпрос е какво ще се случи с бюджетите за 2011 и 2012 година, които ще трябва да се усвоят до края на съответно 2013 и 2014 година? Напълно очаквано е сумата, която ще загубим тогава да е отчайващо по-голяма от тази.
Ще продължаваме ли да губим? Проблемът определено не е в трудността на ПРСР или нейните регулиращи наредби, нито в затормозяващите административни практики. Причините за неусвояването на средствата са две:
На първо място, достъпът до ликвидни средства за извършване на инвестициите по сключените договори е много труден, а за голяма част от малкия и среден бизнес дори невъзможен. През последните 4-5 години, фирмите в България се стремят първо да си осигурят оборотни средства за текущи нужди и едва след това започват да мислят за инвестиции. Бизнес климатът в страната е толкова влошен, че през следващите 5 дори 10 години много мъчително и бавно ще успее да се стабилизира. Именно този факт обуславя очакваната бъдеща загуба на европейските средства и то в много по-голям мащаб от всички прогнози.
Договорените средства могат да достигнат 100 и дори над 100%, но реалните плащания едва ли ще надхвърлят 60% от разполагаемия бюджет за целия период на прилагане. За ПРСР това би означавало неусвоени средства в размер на близо 1.2 млрд евро. И това е напълно обяснимо, защото статистиката сочи, че темпът на нарастване на плащанията е ритмичен – с по 1-2% на месец. Към края на 2012 година реално изплатените суми са близо 35%. В оптимистичния вариант до края на 2015 година (последната възможност за плащане по ПРСР) процентът на усвояване ще е в границите между 65-70%, а в по-реалистичния вариант, около и дори под 60%.
Една голяма част от сключените договори едва ли ще стигнат до реализация, а тези, които успеят да изпълнят инвестициите си, няма да ги направят в първоначално планирания размер. Много от фирмите, които са изпълнили договори от 2010 година, вече са редуцирали броя на активите, които са възнамерявали да закупят, а така се освобождава ангажиран бюджет за плащане.
Другият съществен проблем при усвояването е неправилният подход при избора на проекти. Между програмирането и изпълнението е необходимо да има пълен синхрон, а често той се нарушава, като се дава приоритет на проекти в определена област и се игнорират други, по-малко „апетитни” инициативи. Това именно е причината значителна част от ресурса по ос 2 да остава неусвоен и усилията да са насочени към частните мерки, основно към проектите за закупуване на земеделска техника. При тях освен пряко бенефициентите, косвено се субсидират и доставчиците на техника, които от години я продават на многократно завишени цени.
Вече пет години ДФ „Земеделие” така и не направи прозрачна и стабилна референтна ценова листа, която да гарантира справедливо определяне на доставните цени. Все още се използва познатия от САПАРД механизъм на „трите конкурентни оферти”, който лесно може да бъде манипулиран. При един по-детайлен одит на системата, това неминуемо ще бъде отбелязано и ще постави под въпрос акредитацията на програмата – т.е. може да доведе до т.нар. „спиране на средства”.

Юлия Добрева е доктор по политическа икономия и магистър по стопанско управление от СУ “Свети Климент Охридски”.
Основната цел на европейските средства, всъщност, е да допринесат за икономическото и социално развитие, като гарантират намаляване на различията между страните-членки на ЕС и регионите. Ето защо, за държава като България – на едно от последните места по БВП и сред първите по ниво на бедност в ЕС – е от първостепенно значение както размерът на ресурса, който ще усвояваме по линия на европейските фондове, така и неговото целесъобразно разпределяне, т.е. за какво се изразходват тези средства. Най-важно е с този ресурс да се осигури подобряването на стандарта на живот в страната, което на свой ред ще доведе до намаляване на безработицата и ограничаване на емиграцията.
Твърде тревожен е фактът, че през последните 20 години голяма част от младото население в трудоспособна възраст и с добро образование напусна страната, а този износ на човешки капитал ще дава своето негативно отражени върху цялостното ни развитие през следващите 20 години.
Основната вина за всичко това трябва да бъде понесена от управляващите, които така или иначе ще бъдат подложени на гнева на избирателите след няколко месеца. А дотогава, редно и съвсем очаквано би било да се започне с няколко оставки на пряко отговорните за отчетения и бъдещ неуспех.
Статията е публикувана в Аргументи БГ.
Автор: Юлия Добрева
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Дигитален клуб към Габровската търговско-промишлена палата отвори врати
От 30 януари 2026 г. официално започна работа Дигиталният клуб при Габровската търговско-промишлена палата (ГТПП) – ново пространство за обучение, подкрепа и развитие на дигитални умения за гражданите на Габрово и региона.
Изграждането на Дигиталния клуб е финансирано от Европейския съюз в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост, по Процедура BG-RRP-1.024 „Изграждане на мрежа от дигитални клубове“, Компонент „Образование и умения“, инвестиция „Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни“, договор № BG-RRP-1.024-1231-C01.
Основната цел на процедурата е да се повиши участието на гражданите в ученето през целия живот и да се насърчи социалното приобщаване чрез осигуряване на достъп до възможности за дистанционно обучение в електронна среда.
Инициативата е насочена към широк кръг целеви групи, сред които заети лица с ограничен достъп до електронни ресурси, представители на различни етноси, възрастни хора, жени и хора в неравностойно положение. По този начин се създават равни възможности за развитие на умения, необходими за успешна реализация в условията на дигиталната икономика.
Габровската търговско-промишлена палата е изградила специално обособено помещение за нуждите на Дигиталния клуб. В него са разположени пет работни станции, оборудвани с нови компютърни конфигурации, модерно обзавеждане и високоскоростна интернет връзка.
Посетителите имат достъп до разнообразни електронни образователни ресурси за онлайн обучение и самообучение. В клуба е осигурена и подкрепа от наставник, който ще подпомага хората без или с ограничени дигитални умения при включването им в дистанционни обучения и използването на електронни услуги.
Дигиталният клуб предлага безплатно: достъп до компютърна техника и високоскоростен интернет; помощ при използване на интернет и електронни услуги; насочване към обучения и ресурси според индивидуалните потребности; съдействие при работа с електронни административни услуги; подкрепа при онлайн търсене на работа; консултации с кариерен консултант след предварително съгласуване; съвместни инициативи с Дирекция „Бюро по труда“ – Габрово и Областния информационен център.
Дигиталният клуб се намира на адрес гр. Габрово, ул. „Брянска“ №30, партер и работи от понеделник до петък от 09.00 до 12.00 часа и от 13.00 до 17.00 часа.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – Следващо Поколение ЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Габровската търговско-промишлена палата и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и ГД ЕФМПП в МТСП.
Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


Икономика
Фермерски пазар тази събота на площад „Възраждане“

В събота, 31 януари, от 10.00 часа площад „Възраждане“ в Габрово отново ще посрещне Български фермерски пазар и ще се превърне в място за срещи, аромати и истински вкусове, но този път той ще е чрез добавената стойност на фестивал ,,Здравей, здраве“ – Габрово Българският фермерски пазар е от онези събития, които не са даденост.
Те събират хората около смислен избор – среща с истинска храна и с хората, които стоят зад нея. Това е възможност да застанеш лице в лице с производителите, да чуеш историята зад продукта, да опиташ и да избереш с доверие.
На щандовете ще ви очаква богато разнообразие от български фермерски продукти – млечни и месни изделия, хляб и печива, мед и пчелни продукти, билки, вино,сладки и солени изкушения, таханови продукти, подправки и още много изненади, създадени с грижа и отговорност.
А традиционната томбола ще се случи съвместно с еко и био пазара на фестивала. На който ще има натурална козметика, хранителни добавки, ръчно изработени изделия, бижута, пробиотици, книги, сапуни и още изненади.
Фермерският пазар е избор – да забавиш темпото, да поговориш, да опиташ и да си тръгнеш не само с покупки, а с усещане за свързаност и доверие.


-
Любопитнопреди 6 дниЮбилейното издание на „Здравей, Здраве – Габрово“
-
Културапреди 6 дниЗрителите предлагат решения и нов финал на ново представление
-
Икономикапреди 5 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона
-
Новинипреди 5 дниВеселина Златева застава начело на България U20
-
Любопитнопреди 6 дниТретият национален Patrol събор ще се проведе в началото на април
-
Икономикапреди 6 дниФермерски пазар тази събота на площад „Възраждане“
-
Любопитнопреди 6 дниТОП 10 най-излъчвани песни в България за 2025 година
-
Новинипреди 2 дниПускат еднодневна винетка, цената ѝ е 4,09 евро









