Национална Априловска гимназия, наследник на Априловото училище – първото светско взаимно училище на новобългарски език у нас, днес, 14 януари, ще отбележи своя патронен празник за 191-ви път.

Празникът, който по традиция носи емоционалния заряд на приемствеността, духовността и творчеството, ще започне в 09.00 часа, когато ще бъдат посрещнати гостите от ЧСУНЕ „Веда“ – София, след което от 10.00 часа в Актовата зала на гимназията ще се проведе интелектуално познавателната игра „Шифъра на Априлов“.

След нея, в 11.30 часа, ще се проведе лития от храм „Успение на Пресвета Богородица“ и ще бъде отслужен молебен пред паметника на Васил Априлов.

След официалната част учениците от гимназията ще се срещнат с Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция, който ще обяви имената на участниците в стажантската програма на медията.

В рамките на празничния ден ще се проведе и тържествен час на класа за 8 и 9 клас, наречен „Паметта във времето“, а за десетокласниците от 13.00 часа в Актовата зала ще бъде представена книгата на д-р Венелин Бараков „(Не)познатият Кольо Фичето“. През деня ще се проведе още и среща с представители на Изпитен център „АВО“, а за финал в празничната програма е включено и откриване на експозицията в Националния музей на образованието „Историята, която събуди България“. Тя е по повод 190 години от основаването на Габровското училище.

32-годишна дама от Севлиево отказа да бъде изпробвана за употребата на наркотици, а постъпката ѝ се превърна в рецидив.

Всичко се разиграло вчера, 12 януари, около около 13.45 часа, когато автопатрулен екип спрял за полицейска проверка лек автомобил “Мазда 3“ управляван от 32-годишната местна жителка.

Жената отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както отказала и да даде кръвна проба.

При извършената справка в информационните масиви на МВР органите на реда установили, че севлиевската вече е наказвана по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за отказ да бъде тествана за употреба на наркотици.

По случая е образувано бързо производство.

Напоследък сме свидетели на противоречиви новини и факти относно приемането на еврото. Влизането на България в Еврозоната не е просто “събитие” от новините, а икономическа промяна, която ще усетим в ежедневието си чрез по-евтини кредити, по малко такси за бизнеса и по-голямо доверие в държавата ни. От 1 януари 2026 г. официално преминахме към еврото при добре познатия ни курс 1 евро = 1.95583 лева. Относно митът за загубата на “независимия лев” – важно е да кажем истината – това не отговаря на реалността, тъй като чрез Валутния борд левът ни от десетилетия е номинал на европейската валута.

Най-голямата полза за икономиката е по-ниската цена на финансиране. Когато държавата е част от Еврозоната, валутният риск изчезва и инвеститорите оценяват страната ни като много по-предвидима. Това води до по-добри условия по държавния дълг и по-лесен достъп до кредит за фирмите и домакинствата. Резултатът е видим: повече инвестиции в нови машини, технологии и енергийна ефективност. А там, където има реални инвестиции, неизменно следват по-висока производителност и догонващи европейски нива заплати.

Втората голяма полза е свързана с банковите транзакции. С приемането на еврото отпадат разходите по обмен на валута и несигурността при разплащания с партньори от ЕС. За износителите това означава по-точно планиране и край на загубите от курсови разлики. За туризма и услугите – по-лесно плащане и по-малко такси. За хората – по-малко разходи при пътувания, онлайн покупки и преводи. Макар това да изглеждат като дребни суми за цялата икономика, те се равняват на около 500 млн. лева годишно, които буквално изчезваха, сега остават в бизнеса и в джоба на потребителя.

Еврозоната е мощен сигнал, че правилата в България са ясни и инвестиционният риск е нисък. Това ни прави далеч по-конкурентни в битката за нови заводи, логистични бази и инженерни центрове. Подобни инвестиции не са абстракция – те означават нови поръчки за местните подизпълнители и стабилна заетост в регионите извън столицата. Нещо повече, като част от Евросистемата, България вече има „мрежа за сигурност“ и директен глас там, където се вземат големите решения за финансовата стабилност на континента. Често срещаните страхове около еврото звучат стряскащо, но цифрите ги опровергават. Твърдението, че курсът може да бъде променен в наш ущърб или да има свръхинфлация е невярно – курсът е юридически фиксиран, а опитът на държави като Хърватия също успокоява. Според данни на Eurostat, влиянието върху инфлацията в първите месеци е било минимално и временно, а Европейската централна банка (ЕЦБ) отчита, че влиянието върху цените е било едва 0,4%.

Реалният риск не идва от самата валута, а от отделни случаи на некоректно закръгляне. Ето защо ключови са строгият контрол, институционалните санкции и нашата информираност като потребители.

Еврото не е чудо, което ще ни направи богати за един ден, но е мощен ускорител. По-евтиният капитал, премахването на излишните разходи и по-високото доверие са инструментите, които дават шанс на българската икономика да расте по-бързо, а на доходите – най-после да настигнат средните за Европа.

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.