Свържи се с нас

Крими

Да не отстъпваме назад!

Published

on

снимка: jucoolimages.com

Отхвърлиха го! Отхвърлиха предложението на народни представители да се отмени тоталната забрана за тютюнопушене в закрити помещения и да се върне стария режим, с обособените зони за пушачи и непушачи. Добре, че го отхвърлиха. Вярно е, че за някой е трудно, но няма да умрат от това. Нека няма дим на закрито.

Наблюдаваше се един голям интерес в последните седмици за възможността да се отмени тоталната забрана за тютюнопушенето. Надигна се вой до небесата – браншовици (ресторантьори, хотелиери и т.н.) протестираха неистово, оплакваха се от драстично намалял оборот, според някои – с до 50%. От другата страна неправителствени организации се обявиха твърдо против либерализацията, изтъквайки, че здравето е над всичко и не трябва да въвеждаме нещо, което след половин година ще отменим, а трябва да го спазваме, за да променим и манталитета си.

Прави са браншовиците, че намалял оборот в условия на криза е нещо наистина лошо и много хора могат да загубят работните си места. Но не са прави да се оплакват, че 60 000 българи ще посрещнат 2013 г. в чужбина, защото там ги примамват с възможността да се пуши на закрито. Разбира се, че Гърция, която се превива във финансов гърч ще прави всичко възможно, за да наблегне на основното си бюджетно перо – туризмът. В това число – отстъпване от европейските норми и порядки, за които се говори, и към които ЕС се стреми (забрана на ментолови цигари, тютюн за дъвчене, забрана на електронните цигари и други). В интерес на истината гърците веднъж вече сериозно плюха по европейските изисквания, неспазвайки Маастрихтските критерии, поради което сега са обхванати от жестока криза. Но това е друга тема.

снимка: Sofia photo agency, фотограф Юлиана Николова

Аргументите на ресторантьорите и хотелиерите са оборими. Вместо да предложат по – добро обслужване, меню, услуги, ако щете и атракции, те, видиш ли, се оплакват, че хората са спрели да посещават заведенията, заради тази пуста забрана. Защото кафето не вървяло без цигара. Защото раздумката е по – сладка. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Така както непушачите (от личен опит говоря в случая) са ходили по кафенета и заведения преди с пушачи и са пренебрегвали своето собствени право да дишат чист въздух в името на това „на отсрещния да му е комфортно“, така и сега пушачите могат да им върнат услугата. Като се въздържат! За час- два, колкото са в заведението. Може и за по- дълго, разбира се. Като са на работа излизат ли да пушат, когато си искат? Не, защото са заплашени от наказания, уволнения, защото трябва да изкарват прехраната си. Ама в кафене си е друго, ще кажат. Не- когато са в компанията на приятели, били те и пушачи, и непушачи, трябва да се съобразяват със законите на страната, с правата на другия, с етичните норми и порядки.

Противно на логиката е да се протестира толкова яростно в защита на доказано вредни навици. Един от вечните аргументи: „дядо ми пушеше цял живот и умря на 95 години, а баба, която не е запалвала през живота си и само се караше на дядо, се спомина едва на 78“ е толкова изтънял и плосък, че хората, които го дават за пример трябва да бъдат наказвани с мълчание, за да се усетят те самите какви са!

Тук трябва да отбележим, че не става дума за политически, колкото за корпоративен интерес. Политиците, представители на някоя партия не могат да излязат единодушни с решение по темата, защото в редиците на партиите им има и заклети пушачи, и върли непушачи… и всеки дърпа чергата към себе си и „говори най – високо.“ А браншовиците масово карат подчинените си да протестират и издигат всякакви лозунги, запалили междувременно фас в уста, инак им затварят актуалната страничка в трудовите книжки. И хората отиват и протестират. А за гражданско или за корпоративно общество ратуваме? Доколкото ми е известно, за гражданско.

Ако не искат да излизат навън и на студено, за да не настинат, както твърдят, нека пушачите просто се борят с вредните си навици и никотиновата си зависимост. Защото ако успеят да я превъзмогнат, любимото им заведение отново ще се превърне в такова, дрехите им, както и тези на приятелите им непушачи няма да са умирисано целите на тютюнев дим, няма да са дишали и вторичния дим, който е доказано по – опасен за здравето.

Преди повече от 10 години българските шофьори масово караха без предпазни колани, но започнаха масовите проверки и глоби и сега резултатът се вижда – коланите са използвани от почти всички, а повечето катастрофи и нещастни случаи се дължат вече на нехайството и липсата на разум на някои водачи. По същия начин може да стане и с тютюнопушенето – да има строг контрол и забрана за пушене на открито, за да се изгради една по- добра обществена култура. Сега, въпреки, че забраната е в сила, контролът не е достатъчно ефективен, на много места след полунощ се позволява пушене в самото заведение. Няма да крия, че от време на време и аз запалвам, но не мога да се причисля към групата на активните пушачи. Празнувайки 8 декември в столично заведение излизах да пуша на терасата, докато по едно време не започнах да усещам дим и вътре, забелязвайки след това няколко човека, запалили своите цигари. Аз, като човек, спазващ законите на страната, понечих да изляза отново навън, докато не бях спрян от сервитьорката, която ми каза, че мога да си пуша и вътре. На въпроса ми кой ще плати глобата, ако се стигне до такава, тя ми отговори, че проверки по това време няма, следователно никой няма да бъде глобен. И все пак… Все пак купонът си течеше, заведението беше пълно, хората се забавляваха, без да са снабдени с горящ фас.

Така или иначе аргументи „за“ и „против“ ще има много и те не могат да бъдат избегнати. Но въпреки това смятам, че спирайки да се делим на пушачи и непушачи, бихме си изградили една по – добра обществена култура, с по – високи морални порядки и етични норми. Не на последно място не бихме се опитвали да гледаме и толкова егоистично на своите зависимости, а да се поставим и на мястото на другия, който също има права. А ако тютюнът не търпи чакане – навън, на открито! Докато не бъде отказан!

Автор: Кирил Ганчев,
Студентски клуб на политолога –  СУ

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Белезници за габровец, спипан с близо 100 грама марихуана

Published

on

34-годишен габровец беше задържан при специализирана полицейски операция по линия на „наркотици“. Арестът му бил извършен вчера, 23 октомври.

Служители от сектор „Криминална полиция“ предприели претърсване в жилището, обитавано от мъжа, където намерили и иззели над 88 грама суха зелена листна маса грама, която при направения полеви наркотест реагирала на марихуана.

Намерени и конфискувани били още и три електронни устройства, съдържащи наркотичното вещество ТHC.

Спрямо мъжа е наложена полицейска мярка задържане за срок до 24 часа по реда на Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

Моторист загина при катастрофа в Царева ливада

Published

on

64-годишен мъж загуби живота си при катастрофа между мотор и бус. Пътният инцидент е станал вчера, 23 октомври, около 15.00 часа, в дряновското село Царева ливада, информираха днес от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Загиналият е управлявал мотоциклет БМВ, който се е сблъскал с товарен автомобил „Рено“.

Причините за инцидента са в процес на изясняване. По случая е образувано досъдебно производство.

Зареди още

Крими

„Да си нагъл, агресивен и брутален не е нова ценност, а обществен разпад“

Published

on

Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно – започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме.

Интервю за Actualno.com.

Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.

Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 – 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.

Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес“ и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово – Велико Търново.

18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?

От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори — социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас“, а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.

От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение – в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.

От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание – и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности — рисковано шофиране, агресия или автоагресия.

Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.

За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората — в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.

Обезчовечаваме ли се? Хората като че ли почти не забелязват, понеже „сбиванията се случват непрекъснато тук вътре“, както каза служителка в мола.

До известна степен – да. Свикнахме с болката, престанахме да реагираме. Ставаме свидетели на такива прояви, защото агресията вече е част от ежедневието ни. Възрастните свикнаха да не реагират и дори намират забавление в унижения и обиди по телевизията – така възпитаваме децата си. Това е най-тревожното. В мола виждаме същото, което се случва и в обществото – проявите на децата изразяват общественото напрежение, липса на уважение и безразличие. Гледаме, без да се намесваме, и точно това позволява на агресията да се повтаря лавинообразно.

Докато не върнем съпричастието и отговорността си един към друг, ще продължаваме да губим човечността си.

Няма ли ги вече добродетелите?

Сякаш ни е срам да сме добродетелни. Но тях ги има — просто са по-тихи.  Доброто не изчезва. По-трудно се забелязват сред шума, агресията и безразличието. Нужно е само да започнем да ги виждаме и да ги показваме повече.

Какви да новите добродетели?

Нека е пределно ясно – да си нагъл, агресивен и брутален не е нова социална ценност. Това е обществен разпад.         

Времената се променят и с тях – и добродетелите. Днес добро е и умението да слушаш, да уважаваш различното, да бъдеш отговорен онлайн и офлайн. Това не отменя възпитанието в традиционните ценности и добродетели.

Как може да спре това? С нов материал в учебниците, със забрана на социалните мрежи?

Не можем да спрем това с един закон или нов урок. Нужно е цялостно системно възпитание – в семейството, училището и обществото. Родителите да бъдат пример, училището да учи на ценности, а обществото да възпитава в дисциплина и уважение. Децата не са мои или твои, а наши – всички носим отговорност за тях.

Медиите  също имат отговорност – вместо сензации и риалитита е необходимо да показват добрия пример, да дават смисъл и помагат на децата да се чувстват част от общност и с перспектива за бъдещето.

Закъснели ли сме? И все пак трябва да се започне отнякъде, откъде?

Когато се касае за деца и тяхната загуба – винаги сме закъснели. Важното е да поемем отговорността си като възрастни, за да спрем този процес. 

Ние в „Асес“ осъзнаваме своята родителска и обществена  отговорност и работим именно в тази посока.

От една страна- подкрепяме родители и деца чрез спорта. Защото спортът възпитава ценности като доброта, воля, дисциплина и уважение. Тези добродетели са неизменна част от работата ни в едно от направленията върху, които работим и сме се фокусирали, а именно спортната психология.

През тази година колегите разработиха поредицата „Усмихнати деца“ –  четири книжки за емоциите на децата, тормозът в училище, смисълът и ролята на учителите в живота на децата ни отвъд уроците. „Една от мисиите ни е да подпомагаме развитието на психо-емоционалната интелигентност сред ученици и педагози, затова и разработихме три книжки за ученици от I до IV клас и една за преподаватели, които смятаме, че ще бъдат от особена полза в училищната среда“.

 В момента работим по поредния ни проект  нова книжка за деца, която помага на малките да заобичат спорта не само като физическа активност, а като начин да открият смисъл, приятелство и радост от това, което са.

От друга – през януари 2026 г. организираме събитие, насочено към родители и деца, което ще помогне да се справяме с насилието и да се подкрепяме взаимно. Ще бъде на живо и със стрийминг, за да могат всички българи, където и да са по света, да се включат. Целта е да го направим заедно – като общност, която се грижи за децата си.

Зов за помощ на младото поколение ли е това?

Да, определено. Младите хора ни изпращат сигнал, че имат нужда от подкрепа, посока и от смисъл в живота. Няма съмнение, че тяхното поведение е проекция на нашите грешки като възрастни и общество.

Как да им се помогне?


Възрастните можем да им помогнем първо като поемем отговорност за собственото си поведение. Когато децата видят, че родители и учители са заедно, че ги виждат, чуват и подкрепят – своите и чуждите – агресията намалява. Така им даваме смисъл и надежда за бъдещето.

Каква трябва да е ролята на родителите, училището, обществото?

Ролята на родителите, училището и обществото е комплексна и взаимносвързана. Родителите трябва да бъдат пример и подкрепа, училището – да учи на ценности и да помага да се справяме с трудности, а обществото – да създава разбиране за принадлежност чрез  култура, спорт, медии и общностни инициативи. Само заедно можем истински да подкрепим младото поколение.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица