Свържи се с нас

Новини

ГЕРБ – таен проект на БКП и милицията

Парламентът с по-нисък авторитет от този през 1996 година

Published

on

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Отива си една година, в която според мен много трудно могат да се изброят добрите неща в нея. По отношение най-вече живота на хората – няма година от 1990 г. насам с толкова голям ръст на безработицата за 1 година в България и с толкова много фалирали фирми. Не знам това оценка ли е за управлението или не е? Хората сами могат да си направят извода. Аз не се гордея, че съм народен представител в това Народно събрание. Доверието в българския парламент е по-ниско, отколкото доверието в 36-я Парламент, който беше подпален и замерян с камъни през 1996 година. Толкова нисък авторитет Парламентът не е имал никога. Анализирвайки това, което се случва в последно време, според мен ГЕРБ е най-успешният таен стратегически проект на БКП и милицията. Той е създаден от БКП и милицията с идеята да покажат на народа колко е по-зле, ако БСП не е на власт.  Не може да правиш такива глупости ден след ден, ако не си таен проект. Като изключим диктаторът, другите са агенти провокатори, а като им погледнем биографиите сигурно е така. Това заяви в Габрово на пресконференция народният представител от Коалиция за България Ивелин Николов.

По думите му причината за ниското доверие е в лошото качество на живот на хората. „За мен Парламентът освен рекордьор по ниско доверие е и такъв по приети  лобистки закони, обслужващи конкретни частни интереси.“ Народният представител сподели 3 неща, които според него са особено важни за изминалата 1 година. На първо място той постави приетия бюджет за следващата година, като го определи като пагубен и допълни, че нито едно предложение, внесено от левицата не е било прието.

„Моето предложение за увеличаване средствата за програми, насочени към младите хора бе отхвърлено. Всички живееха с надеждата, че когато политиката за младежта се отдели от спорта и отиде в Просветното министерство ще има пари за младежка политика, а се случи тъкмо обратното. Предвижданите средства за догодина за младежки дейности са на половината от парите, които бяха през 2009 г. Не се приеха предложенията нито за обвързването на майчинството с минималната работна заплата. Не се приеха промените в доходите, които да гарантират достойни старини на пенсионерите, както и тези свързани с промените в здравеопазването – най-вече за спешната помощ и за малките населени места. Бюджет, който на практика не осигурява и средства за разплащане към фирмите, които държавата продължава да бъда длъжник. И най-лошото – много се хвали, така нар. „управляващ“, с това че ще има пари по европроекти. Пари по европроекти не може да има, ако няма съфинансиране от тези, които кандидатстват и в тази връзка нашето предложение да се осигурят пари на общините за съфинансиране също не се приеха“, каза още Ивелин Николов.

Той коментира и дългоочаквания Закон за предучилищното и училищното образование, като сподели че управляващите от ГЕРБ са се отказали от идеята да приемат на Второ четене Закона, в седмицата от 18 до 21 декември. „Законът е с над 400 текста и дори денонощно да бяхме работили той нямаше как да бъде приет тази седмица и трябваше на тъмно хората да чуват, че става нещо с бъдещето на техните деца. Продължаваме да водим преговори с  представители на ГЕРБ, за да отпаднат някои от безумията в Закона“, допълни Николов.  По отношение на скандала, който възникна с Изборния кодекс, представителят на Коалиция на България каза още, че  ГЕРБ, заедно с група  независими депутати на практика са се опитали да регламентират възможностите за манипулация на изборите.

„Стигнахме до там, че заедно с Иван Костов да имаме еднакви мнения. Да им припомняме, че представителството в ръководствата на избирателните комисии е въпрос на споразумение от Кръглата маса. Това е един от консенсусите, който в продължение на 22 години не е променян в българската демокрация. Предложението ни беше отхвърлено, както и това мое предложение за правото на наблюдатели от граждански организации и журналисти да присъстват на заседания на комисии. Това ни води до пълното убеждение, че изборно резултати се променят, след като излязат от избирателните комисии. Особено след като известният на габровци Михаил Константинов оглави фирмата, която определя резултатите в информационно обслужване“, каза в заключение Ивелин Николов.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица