Култура
Отпечатват четвърта книга от колекцията „Габрово – живият град“
Спомените на д-р К. Вапцов „Габрово след Освобождението” излизат в поредицата „Габрово – живият град”
Спомените на габровския лекар Константин Вапцов „Габрово след Освобождението” излизат в новата четвърта книга от историческата колекция „Габрово – живият град”, издание на Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово. Спомените, които са писани в средата на 20 век, се появяват за първи път в самостоятелно издание. Книгата се посвещава на 135-ата годишнина от освобождението на Габрово през 1877 г. и се издава благодарение на подкрепата на Министерство на културата. Читателите могат вече да я открият в габровските книжарници „Том 1”, „Златев” и „Хеликон”.
Освен оригиналния текст на Константин Вапцов, в книгата са включени и текстове на съставителите от „Габрово – живият град” – „Константин Вапцов – човекът и лекарят”, „Житийна хроника”, „За спомените и времето – изживяно и описано”, „Речник на Вапцовите герои”. Като „Приложение” са включени лични и семейни снимки, документи на К. Вапцов и семейството му, родословие на фамилия Вапцови, философски мисли, записани от д-р К. Вапцов.
Водещ редактор на изданието е Момчил Цонев. В момента Момчил работи по издаването на книгата „София за деца”, която спечели конкурс на програма „Култура” на Столична община.
Досега в поредицата „Габрово – живият град” бяха публикувани книгите на Даниела Цонева и Момчил Цонев „Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)” и „Снежно Габрово за деца”. Поредицата има и собствен интернет сайт „Габрово едно време” – www.gabrovoednovreme.com.
Константин Вапцов (1880-1951 г.) е роден в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Продължава обучението си в медицинския факултет на Московския университет. Две години е градски лекар в София. Участва в двете Балкански и Първата световна война като военен лекар. След 1918 г. започва работа като градски лекар в Габрово. Вапцов участва активно в обществения живот на родния си град – дълги години е председател на читалище „Априлов-Палаузов” и на габровския „Червен кръст”. Автор е на литературни творби – разкази, стихотворения, романи. Най-вероятно в периода 1947-1951 г. написва спомените си „Габрово след Освобождението”, които са предоставени от дъщеря му Вела Вапцова – Заимова на Държавен архив – Габрово, където се съхраняват и към момента.
„Още от първите редове на спомените, в които Вапцов разказва за габровския пазар, читателят ще се потопи в една друга атмосфера и неусетно ще тръгне по улиците на града. Ще се спре пред дома на Боба или пред аптеката на Юрдан Пенчев, ще надзърне зад стените на Михалевия хан или ще влезе в кафенето на Ботю Драголов. Ще се запознае с невероятната история на способния, но провалил се математик Еким Степанов и с творческата съдба на самоукия иконописец Рачо Тихолов. Ще отпие от бозата на Радя или ще опита от сладкишите на Колчо Шекерджията. Ще чуе историята за посрещането на хаджи Мускур от поклонението в Светите места или за това как габровци си отмъстили за грубостта на Фердинанд. Това са само малка част от онези запомнящи се щрихи, с които д-р Вапцов пресъздава една цяла панорама на реалния живот на Габрово – такъв, какъвто го е запомнил той, такъв, какъвто ние можем да го видим благодарение на неговите спомени” – пише в предговора към изданието доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет при Софийския университет.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“


Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.
Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.
Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .


Култура
Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна



По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.
Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.
Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.
Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
На 23 април 1963 започва изграждането на музей „Етър“


На 23 април 1963 г. по двата бряга на река Сивек, ляв приток на Янтра, започва изграждането на музей „Етър“. До втората половина на 70-те години музеят придобива архитектурно-пространствения си облик, с който е известен и до днес.
Каква обаче е била първоначалната идея на основателя на музея Лазар Донков за местоположението му? Отговор на този въпрос дава документ, който се съхранява в научния архив на музея, наречен „Планово задание относно изграждането на парк по поречието на реките Сивека и Манастирска, от с. Етър до с. Водици“. Без да е точно датиран, от него става ясно, че територията, която трябва да обхване бъдещият музей, е доста по-голяма: Паркът ще се разпростре по десния бряг на р. Сивека от с. Трапесковци до моста на река Манастирска (дн. Стражка) от първия мост по шосето за Соколския манастир до дърводелския цех на кооперация „Янтра“.
Неусвоената днес територия, по пътя за Соколския манастир, е трябвало да бъде застроена с павилиони, да бъдат посадени дървета и изградени алеи с цветя. Предвидено и било изграждането на художествено осветление, което вечер да осветява старинните постройки и буйните води на река Стражка.
Автор на текста: Георги Георгиев, уредник в музей „Етър“.


-
Новинипреди 7 дни
Ученици и жители от кв.“Бичкиня“ обединяват сили за пролетно почистване
-
Новинипреди 7 дни
Ученици от ПГИТ „Рачо Стоянов“ взеха проби от водата на река Дряновска
-
Новинипреди 7 дни
Младежки парламент – Габрово организира дебат
-
Любопитнопреди 7 дни
Кафе – терасата на „Pump Gym“ отново отвори врати
-
Любопитнопреди 7 дни
Мъжка чанта или раница – кое е по- добре за ежедневието?
-
Любопитнопреди 7 дни
„Семе българско“ – кога, къде, какво?
-
Новинипреди 7 дни
Близо 100 милиона лева е Бюджетът на Габрово
-
Новинипреди 6 дни
Благотворителен празник за нова детска площадка в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“