Спомените на габровския лекар Константин Вапцов „Габрово след Освобождението” излизат в новата четвърта книга от историческата колекция „Габрово – живият град”, издание на Фондация за българска литература – София в партньорство с Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово. Спомените, които са писани в средата на 20 век, се появяват за първи път в самостоятелно издание. Книгата се посвещава на 135-ата годишнина от освобождението на Габрово през 1877 г. и се издава благодарение на подкрепата на Министерство на културата. Читателите могат вече да я открият в габровските книжарници „Том 1”, „Златев” и „Хеликон”.

Освен оригиналния текст на Константин Вапцов, в книгата са включени и текстове на съставителите от „Габрово – живият град” – „Константин Вапцов – човекът и лекарят”, „Житийна хроника”, „За спомените и времето – изживяно и описано”, „Речник на Вапцовите герои”. Като „Приложение” са включени лични и семейни снимки, документи на К. Вапцов и семейството му, родословие на фамилия Вапцови, философски мисли, записани от д-р К. Вапцов.

Водещ редактор на изданието е Момчил Цонев. В момента Момчил работи по издаването на книгата „София за деца”, която спечели конкурс на програма „Култура” на Столична община.

Досега в поредицата „Габрово – живият град” бяха публикувани книгите на Даниела Цонева и Момчил Цонев „Имало едно време в Габрово”, „Габрово и габровци в старата книжнина. Т.1. Пътеписи (1662-1878 г.)” и „Снежно Габрово за деца”. Поредицата има и собствен интернет сайт „Габрово едно време” – www.gabrovoednovreme.com.

Константин Вапцов (1880-1951 г.) е роден в Габрово, където завършва Априловската гимназия. Продължава обучението си в медицинския факултет на Московския университет. Две години е градски лекар в София. Участва в двете Балкански и Първата световна война като военен лекар. След 1918 г. започва работа като градски лекар в Габрово. Вапцов участва активно в обществения живот на родния си град – дълги години е председател на читалище „Априлов-Палаузов” и на габровския „Червен кръст”. Автор е на литературни творби – разкази, стихотворения, романи. Най-вероятно в периода 1947-1951 г. написва спомените си „Габрово след Освобождението”, които са предоставени от дъщеря му Вела Вапцова – Заимова на Държавен архив – Габрово, където се съхраняват и към момента.

 „Още от първите редове на спомените, в които Вапцов разказва за габровския пазар, читателят ще се потопи в една друга атмосфера и неусетно ще тръгне по улиците на града. Ще се спре пред дома на Боба или пред аптеката на Юрдан Пенчев, ще надзърне зад стените на Михалевия хан или ще влезе в кафенето на Ботю Драголов. Ще се запознае с невероятната история на способния, но провалил се математик Еким Степанов и с творческата съдба на самоукия иконописец Рачо Тихолов. Ще отпие от бозата на Радя или ще опита от сладкишите на Колчо Шекерджията. Ще чуе историята за посрещането на хаджи Мускур от поклонението в Светите места или за това как габровци си отмъстили за грубостта на Фердинанд. Това са само малка част от онези запомнящи се щрихи, с които д-р Вапцов пресъздава една цяла панорама на реалния живот на Габрово – такъв, какъвто го е запомнил той, такъв, какъвто ние можем да го видим благодарение на неговите спомени” – пише в предговора към изданието доц. Пламен Митев, декан на Историческия факултет при Софийския университет.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730