Преди 23 години беше създаден Съюзът на демократичните сили – коалиция от сдружения, движения, възстановени стари партии и други политически субекти. Основната цел на СДС беше да се отхвърли тоталитарната политическа система, да се премине към установяването на демокрация и пазарна икономика в България.

За своето съществуване СДС успя два пъти да състави свои правителства, които да наложат промените. Що се отнася до президентската институция, първите двама демократично избрани президенти на България, Желю Желев и Петър Стоянов, също бяха от СДС. Коалицията, по – късно превърнала се в единна партия бе основният и най – голям играч в дясното политическо пространство. След излизането от управлението си през 2001 г. СДС пое по тежкия опозиционен път, белязан с разцепление в редиците, отлюспване на нови партии и движения, създаване на фракции вътре в самата партия и честа смяна на председатели. За справка – след оттеглянето на Иван Костов начело на партията, цели шестима ръководители се изредиха с опитите си да реорганизират и стегнат партийните редици, да покажат на хората, че това е автентичната десница, че е основен носител на европейските и демократични ценности. Уви, СДС имаше злощастна съдба – все по – ниски резултати на парламентарни избори, все по – малко кметове и общински съветници, обезличаване на президентските избори, ниски резултати на изборите за евродепутати.

Като един от последните пирони в ковчега на партията се смятат последните скандали, разтресли партията преди известно време. Новото ръководство на партията, избрано по – рано тази година, категорично обяви, че кооперирането с партия ДСБ на Иван Костов, и съществуването на „Синята коалиция“, създадена с цел дясно обединение, са вече в миналото и СДС трябва да поеме по нов път, излизайки от сянката на бившия си лидер Костов. С това започнаха скандалите, тъй като част от областните и общинските организации плюс депутатите на СДС в парламента се обявиха за продължаването на формата на „Синята коалиция“, докато друга част бяха изцяло против.

Така в създалата се патова ситуация се намеси (къде случайно, къде не) и министър – председателят Бойко Борисов. За него е ясно, че не може да спечели симпатиите на автентичните десни избиратели току така и реши да монополизира дясното политическо пространство, доразбивайки СДС. Предложението му синята партия да излъчи кандидат за конституционен съдия, който ГЕРБ да подкрепи, наля допълнително масло в огъня на бушуващите скандали. Големият въпрос, вълнуващ СДС, предприе нова метаморфоза – самостоятелно на избори, с Костов, или с ГЕРБ. Очевидно новото ръководство на партията, начело с лидера Емил Кабаиванов, видяха възможността за сътрудничество с управляващите за шанс, който би помогнал на СДС за влизането й в 42-то НС след предстоящите парламентарни избори. Уви, заради големите разминавания във възгледите на ръководните фактори в партията се стигна дотам трима депутати да бъдат изключени от партията, единственият й евродепутат и бивш външен министър Надежда Нейнски да напусне сама, а редица от местните структури да подадат колективно оставки. СДС открито сложи кръст на демократичните принципи и практики, с които се гордееше и служеше за пример, що се отнася до организационните събития.

И така, партията, послужила за идеал на стотици хиляди българи, начертала част от визията за съвременното развитие на България, се нарои отново, а избирателите й, както и тези, които са смятали да гласуват за нея са крайно разочаровани и объркани от случващото се. Защото СДС вече не може да се смята за основния фактор от автентичната десница, тъй като десницата се „напълни“ с безброй партии, движения и играчи. Всички тези процеси, белязали политическия ни живот увеличиха броя на хората, които в анкетите за предстоящите парламентарни избори, слагат своите предпочитания в графата „Няма да гласувам“. Защото в дясно почти не остана за кого. Не, че няма партии в тази част на спектъра, не, че не може да се намери някой. А те станаха толкова много, че е трудно, човек да направи избора си, което по – скоро го спира, за да го направи.

За 23 години СДС измина пътя до върха и обратно – точно в средата на съществуването си партията беше достигнала зенита си. А сега отново се връща в подножието на политическия склон. Дали ще слезе долу в равнината, или още ще криволичи ще разберем само след няколко месеца.

Автор: Кирил Ганчев,
Студентски клуб на политолога –  СУ

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730