Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 26 януари 340 г.  кралят на Англия Едуард III е обявен за крал на Франция.
* 1500 г. — Испанският мореплавател и конкистадор Висенте Пинзон става първият европеец стъпил на брега на днешна Бразилия.
* 1531 г. — Лисабон е засегнат от мощно земетресение с хиляди жертви.
* 1736 г. — Кралят на Полша Станислав Лешчински е принуден да абдикира от престола.
* 1788 г. — По време на първото заселване на Австралия като английски каторжен лагер е основан Сидни; денят е обявен за Ден на Австралия е се чества като национален празник.
* 1808 г. — В Австралия избухва единственият успешен въоръжен бунт — Ромов бунт.
* 1837 г. — Мичиган е обявен за щат на САЩ.
* 1905 г. — В ЮАР, край Претория, е намерен най-големият диамант в света — наречен Кулинан, тежък 3106 карата (621 г).
* 1911 г. — Американският авиатор Глен Къртис създава първият американски хидроплан.
* 1942 г. — Втората световна война: Първите американски войски за участие във войната акостират в Северна Ирландия.
* 1950 г. — Влиза в сила новата конституция на Индия, държавата е обявена за република, а денят за национален празник.
* 1956 г. — В Кортина д’Ампецо (Италия) са открити Седмите Зимни олимпийски игри.
* 1965 г. — Хинди е обявен за официален език в Индия.
* 1980 г. — Между Египет и Израел са установени дипломатически отношения.
* 1991 г. — Мохамед Сиад Баре е свален от власт в Сомалия, което е край на централизираното управление в страната.
* 1992 г. — Президентът на Русия Борис Елцин обявява, че американските градове вече не са прицел на руските ядрени ракети.
* 1993 г. — Вацлав Хавел е избран за президент на Чехия.
* 1994 г. — В Италия е създадена партията Форца Италия с лидер Силвио Берлускони.
* 2005 г. — Кондолиза Райс е назначена за Държавен секретар на САЩ и става първата жена-афроамериканка на този пост.

На 26 януари са родени:
* 1714 г. — Жан-Батист Пигал, френски скулптор († 1785 г.)
* 1715 г. — Клод Адриан Хелвеций, френски философ († 1771 г.)
* 1781 г. — Ахим фон Арним, германски писател († 1831 г.)
* 1865 г. — Сабино Арана Гойри, испански и баски писател и политик († 1903 г.)
* 1877 г. — Михаил Герджиков, български революционер и анархист († 1947 г.)
* 1880 г. — Дъглас Макартър, американски генерал († 1964 г.)
* 1884 г. — Едуард Сапир, американски езиковед († 1939 г.)
* 1891 г. — Димитър Гюдженов, български художник († 1979 г.)
* 1904 г. — Шон Макбрайд, ирландски политик, Нобелов лауреат през 1974 († 1988 г.)
* 1908 г. — Гидеон Щалберг, шведски шахматист († 1967 г.)
* 1911 г. — Норберт Шулце, германски композитор († 2002 г.)
* 1911 г. — Поликарп Куш, американски физик с германски произход, Нобелов лауреат през 1955 г. († 1993 г.)
* 1918 г. — Николае Чаушеску, румънски диктатор († 1989 г.)
* 1918 г. — Филип Фармър, американски писател
* 1921 г. — Акио Морита, японски предприемач и съосновател на Сони († 1999 г.)
* 1925 г. — Пол Нюман, американски актьор († 2008 г.)
* 1928 г. — Роже Вадим, френски режисьор († 2000 г.)
* 1934 г. — Тодор Кавалджиев, вицепрезидент на България
* 1935 г. — Фридрик Олафсон, исландски шахматист
* 1945 г. — Евгени Кирилов, български политик
* 1948 г. — Румен Петков, български анимационен кинорежисьор
* 1950 г. — Йорг Хайдер, политик, общественик († 2008 г.)
* 1953 г. — Андерс Фог Расмусен, министър-председател на Дания
* 1955 г. — Еди Ван Хален, американски музикант
* 1955 г. — Светлана Тилкова, български астролог
* 1958 г. — Елън Дедженеръс, американска актриса
* 1960 г. — Валентин Йорданов, български борец
* 1961 г. — Уейн Грецки, американски хокеист
* 1963 г. — Жозе Муриньо, португалски футболен треньор
* 1964 г. — Даниел Цочев, български актьор
* 1967 г. — Жан-Пол Рув, френски актьор
* 1968 г. — Николай Бойков, български писател, преводач
* 1969 г. — Камен Шербетов, български футболист
* 1971 г. — Айгюн Кязимова, азербайджанска поп певица и актриса
* 1976 г. — Йордан Йончев, български музикант
* 1976 г. — Петър Стоянов, български сумист
* 1978 г. — Ангел Генов, български актьор
* 1978 г. — Йордан Линков, български футболист
* 1985 г. — Тодор Симов, български футболист

Култура

Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Published

on

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.

Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.

Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.

„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.

Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.

Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.

„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.

Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Зареди още

Новини

ГЕРБ-Габрово призоваха депутата Николай Косев да не кадрува

Published

on

Призоваваме народния представител от „Прогресивна България“ Николай Косев да осъзнае, че неговата роля е да решава проблемите на жителите в област Габрово, а не да създава нови чрез кадруване – особено в обществено значими сфери, които изискват специализирани знания, умения и образование. Това се казва в позиция на местната структура на ПП ГЕРБ, разпратена до медиите, включително и до „Габрово Нюз“.

От партията апелират, в качеството му на народен представител, г-н Косев да насочи усилията си към реалните приоритети на региона, вместо да влага цялата си енергия в опити за смяна на управителя на „ВиК-Габрово“.

Според ГЕРБ – Габрово ключовите приоритети за областта, които очакват спешно решение, са ускоряването на проекта за тунел под Шипка, предприемането на реални действия за изграждането на язовирите „Мокра Бяла“ в Севлиево и „Нейковци“ в Трявна, както и трайното преодоляване на кризата с безводието в Тревненско и Дряновско.

„Област Габрово има редкия шанс водното дружество да се управлява от г-н Владимир Василев – един от малкото сертифицирани ВиК инженери в страната и доказан професионалист. Под негово ръководство дружеството е сред тези с най-ниски нива на водозагуби в България. От години структурата успешно управлява проекти за водоснабдяване на габровските села от язовир „Христо Смирненски“ и изпълнява мащабни проекти за подмяна на водопроводната мрежа в община Севлиево, което вече подобри ситуацията и ограничи водните режими в региона.

Напомняме на Николай Косев, че в момента предстои присъединяването на групи габровски села към градската водопроводна мрежа. Това е изключително сложен за управление и реализация обект, а изкуствено предизвиканите трусове в дружеството поставят под пряк риск неговото финализиране. Призоваваме народния представител Николай Косев да приеме отказа на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да извърши желаната от него кадрова рокада.

Апелираме към него да се вслуша в оценката на експертите в министерството, които признават професионализма на управителя на „ВиК-Габрово“, да спре опитите за политически назначения през партийни лица и да насочи енергията си към истинските и неотложни нужди на жителите на областта“, се казва още в изпратената позиция на ГЕРБ-Габрово.

Зареди още

Новини

Започва изграждането на пилотна система за дъждовно напояване на зелените площи

Published

on

Започват строителните дейности по пилотно водно решение за събиране и използване на дъждовна вода за напояване на градските зелени площи в Габрово, информираха от местната общинска администрация.

с

Освен дъждовна вода от покрива на Драматичния театър, ще се събира вода и от високите води на река Синкевица, където започна изграждането на водовземно съоръжение.

Територията, в която ще бъде реализирана системата за напояване, включва градинката срещу бившия Дом на книгата и зелената зона до кръстовището на улиците „Чардафон“ и „Баждар“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица