Свържи се с нас

Новини

Сбирки на Анонимни алкохолици в Габрово

Алкохолизмът – това е заболяване

Published

on

Всяка събота от 13,00 часа в зала Възраждане, входът откъм ул. “Съзаклятие”, ет. 2 в Габрово се провеждат сбирки на Анонимни алкохолици. Ако вие или ваш близък имате проблеми с алкохола има отговор на вашия проблем и могат да бъдат намерени решения. Единственото условие за присъствие е желанието да се спре алкохолът. Телефон за повече информация: 0878 892 418.

Алкохолизмът – това е заболяване! Днес сме склонни да приемем мнението, че що се отнася до нас алкохолизмът бе болестно състояние, прогресивно тежко заболяване, което никога не можеше да бъде „напълно излекувано”, но чието развитие подобно на други заболяване можеше да бъде спряно. Съгласни сме, че няма нищо срамно в това да бъдеш болен, стига само да признаваш честно този проблем и да търсиш начини за преодоляването му. Съвсем открито признаваме, че имаме алергия към алкохола и че само здравият разум може да ни накара да отбягваме причинителя на нашата алергия.

Сега вече сме наясно, че след като човек веднъж премине невидимата граница между пиянството и алкохолизма, то той неминуемо ще остане в тяхна власт. Досега не ни е известен нито един случай на обрат към „нормално” пийване, по какъвто и да било повод. „Станал веднъж алкохолик – ти си алкохолик за цял живот”. Това е простият факт, с който трябва да свикнем да живеем.

Разбрахме също, че няма кой знае колко пътища пред алкохолика. Ако продължи да пие, проблемът му прогресивно ще се задълбочава и той със сигурност е стигне до самото дъно, до болницата, до затвора, до други институции, а това скоропостижно ще го доведе и до гроба. Единственият изход е напълно да спре да пие, както и абсолютно да се въздържа дори от минимални количества алкохол в какъвто и да било вид.- ако са склонни да преминат през този цикъл на лечение и да се възползват от помощта, която им се предлага, пред алкохолиците ще се открие един съвсем нов начин на живот.

Имаше време, когато бяхме уверени, че единственият изход да контролираме пиенето си, е да се откажем от втората, петата или която и да е подред чаша. Едва с времето постепенно осъзнахме, че не петата, десетата или дванадесетата чаша ни превръща в алкохолици, а първата! Първата чаша е тази, която създава проблема. Първата чаша бе тази, която ни караше да продължим да пием. Първото питие бе това, което отключваше „верижната реакция” и започваше безконечния запой.

АА определя проблема така: „За алкохолика една чаша е много, а след това и хиляда не са достатъчно”.

Друго нещо, което много от нас научиха по време на нашите запои е, че принудителната трезвеност не беше много приятна. Някои от нас успяваха да устояват периоди на трезвеност в продължение на дни, седмици, дори години. Но не харесвахме тази наша трезвеност. Ние се чувствахме като мъченици. Бяхме раздразнителни, беше трудно да се работи и живее с нас, продължавахме да живеем в очакване и копнеехме за времето, когато пак ще можем да си пийваме.

Сега, вече членове на общността на АА, по друг начин разбираме трезвеността. Наслаждаваме се на чувството за извоювана свобода, от необходимостта да пием.

След като не можем да очакваме, че ще пием нормално по всяко време в бъдеще, ние се концентрираме да живеем пълноценен живот без алкохол днес. Защото нищо не може да се направи за нашето вчера. А утре не идва. „Днес” е единственият ден, за който трябва да мислим. От опит знаем, че дори „най-заклетите пияници” могат да издържат 24 часа без алкохол. Налагало им се е да откажат поредната чашка за следващия час, дори за следващата минута – но така те се научава, че тя може да се отложи за определено време.

Когато за пръв път чухме за съществуването на АА, стори ни се невероятно, че бивши алкохолици могат напълно да се излекуват и могат да поддържат онзи трезвен начин на живот, за който ни разказваха по-отдавнашните членове на АА. Някои от нас считаха, че нашето пиене е някак „по-друго”, че ние сме „по-особен” случай, че общността на АА може и да помага на някои, но за нас не би могла да направи нищо. Между нас имаше и такива, които все още не бяха изпитали върху себе си ужасите на алкохолизма и считаха, че ще успеят сами да се справят с алкохолната си зависимост, а АА нека да помага на хроничните алкохолици, които сами сигурно не биха могли да си помогнат.

Нашият опит в АА ни научи на две много важни неща: първо, че всички алкохолици се сблъскват с един и същ основен проблем, независимо дали са стигнали вече до просия за чаша бира или заемат висока длъжност.

Второ, ние вече сме убедени, че програмата на АА се оказва на практика успешна във всички онези случаи, когато алкохоликът искрено желае да се излекува от пиенето, независимо от индивидуалното си социално и материално битие или спецификата на пиянството си.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Новини

ОУ „Неофит Рилски“ спечели „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“

Published

on

Отборът на ОУ „Неофит Рилски“ спечели първото място в традиционното ученическо състезание „Ваканция, здравей! Да играем безопасно“, проведено в парк „Маркотея“ в Габрово. Събитието бе заключителен етап на Националната програма „Работата на полицията в училищата“ и събра ученици от девет учебни заведения от областта.

Второто място зае ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, а третото – отборът на СУ „Райчо Каролев“. В надпреварата взеха участие и ученици от ОУ „Ран Босилек“, ОУ „Христо Ботев“, ОУ „Иван Вазов“, ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, ОУ „Васил Левски“ – с. Шумата и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – с. Душево.

Участниците демонстрираха знания и умения в осем тематични зони, обхващащи безопасността на движението, превенцията на рисковото поведение и правилната реакция при извънредни ситуации. На събитието присъстваха комисар Андрей Хайтов – началник на сектор „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Габрово, и заместник областният управител Андрей Николов, които подчертаха важността на знанията за безопасно поведение в ежедневието и по време на ваканцията. Наградите на победителите бяха връчени лично от кмета на Габрово Таня Христова.

След края на състезанието децата имаха възможност да разгледат специализирана техника и оборудване на полицията и пожарната. Организатори на инициативата бяха ОДМВР – Габрово и Превантивно-информационният център по зависимости, с подкрепата на Община Габрово и редица регионални институции.

Зареди още

Крими

Полицай Станимир Братов напуска МВР след близо 4 десетилетия безупречна служба

Published

on

Полицай Станимир Братов – командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ при Районно управление – Габрово, навършва пределна възраст за работа в МВР и след 39 години безупречна служба се оттегля в заслужен отдих.

Професионалният му път в системата на МВР започва на 23 април 1987 година. Длъжността командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ изпълнява от 1 април 1999 година.

През годините многократно е награждаван за постигнати високи професионални резултати и за съществен принос при изпълнението на служебните си задължения. Със своята отговорност, професионализъм и всеотдайност към службата той се утвърди като пример за подражание и заслужи уважението на поколения служители в Районно управление-Габрово.

За своя дългогодишен принос и достойно изпълнение на професионалните задължени, със заповед на министъра на вътрешните работи е удостоен с отличие „Почетен знак на МВР“ – III степен.

Днес, 5 юни, Станимир Братов беше изпратен с признателност и уважение от своите колеги. Те му благодариха за годините отдаденост, за професионалната подкрепа и за примера, който оставя след себе си.

Ръководството и служителите на ОДМВР-Габрово му пожелават крепко здраве, спокойни и щастливи дни, удовлетворение от постигнатото и много лични поводи за радост. Нека новият етап от живота му бъде изпълнен с обичта на близките, заслужено спокойствие и сбъднати мечти.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица