Свържи се с нас

Новини

Сбирки на Анонимни алкохолици в Габрово

Алкохолизмът – това е заболяване

Published

on

Всяка събота от 13,00 часа в зала Възраждане, входът откъм ул. “Съзаклятие”, ет. 2 в Габрово се провеждат сбирки на Анонимни алкохолици. Ако вие или ваш близък имате проблеми с алкохола има отговор на вашия проблем и могат да бъдат намерени решения. Единственото условие за присъствие е желанието да се спре алкохолът. Телефон за повече информация: 0878 892 418.

Алкохолизмът – това е заболяване! Днес сме склонни да приемем мнението, че що се отнася до нас алкохолизмът бе болестно състояние, прогресивно тежко заболяване, което никога не можеше да бъде „напълно излекувано”, но чието развитие подобно на други заболяване можеше да бъде спряно. Съгласни сме, че няма нищо срамно в това да бъдеш болен, стига само да признаваш честно този проблем и да търсиш начини за преодоляването му. Съвсем открито признаваме, че имаме алергия към алкохола и че само здравият разум може да ни накара да отбягваме причинителя на нашата алергия.

Сега вече сме наясно, че след като човек веднъж премине невидимата граница между пиянството и алкохолизма, то той неминуемо ще остане в тяхна власт. Досега не ни е известен нито един случай на обрат към „нормално” пийване, по какъвто и да било повод. „Станал веднъж алкохолик – ти си алкохолик за цял живот”. Това е простият факт, с който трябва да свикнем да живеем.

Разбрахме също, че няма кой знае колко пътища пред алкохолика. Ако продължи да пие, проблемът му прогресивно ще се задълбочава и той със сигурност е стигне до самото дъно, до болницата, до затвора, до други институции, а това скоропостижно ще го доведе и до гроба. Единственият изход е напълно да спре да пие, както и абсолютно да се въздържа дори от минимални количества алкохол в какъвто и да било вид.- ако са склонни да преминат през този цикъл на лечение и да се възползват от помощта, която им се предлага, пред алкохолиците ще се открие един съвсем нов начин на живот.

Имаше време, когато бяхме уверени, че единственият изход да контролираме пиенето си, е да се откажем от втората, петата или която и да е подред чаша. Едва с времето постепенно осъзнахме, че не петата, десетата или дванадесетата чаша ни превръща в алкохолици, а първата! Първата чаша е тази, която създава проблема. Първата чаша бе тази, която ни караше да продължим да пием. Първото питие бе това, което отключваше „верижната реакция” и започваше безконечния запой.

АА определя проблема така: „За алкохолика една чаша е много, а след това и хиляда не са достатъчно”.

Друго нещо, което много от нас научиха по време на нашите запои е, че принудителната трезвеност не беше много приятна. Някои от нас успяваха да устояват периоди на трезвеност в продължение на дни, седмици, дори години. Но не харесвахме тази наша трезвеност. Ние се чувствахме като мъченици. Бяхме раздразнителни, беше трудно да се работи и живее с нас, продължавахме да живеем в очакване и копнеехме за времето, когато пак ще можем да си пийваме.

Сега, вече членове на общността на АА, по друг начин разбираме трезвеността. Наслаждаваме се на чувството за извоювана свобода, от необходимостта да пием.

След като не можем да очакваме, че ще пием нормално по всяко време в бъдеще, ние се концентрираме да живеем пълноценен живот без алкохол днес. Защото нищо не може да се направи за нашето вчера. А утре не идва. „Днес” е единственият ден, за който трябва да мислим. От опит знаем, че дори „най-заклетите пияници” могат да издържат 24 часа без алкохол. Налагало им се е да откажат поредната чашка за следващия час, дори за следващата минута – но така те се научава, че тя може да се отложи за определено време.

Когато за пръв път чухме за съществуването на АА, стори ни се невероятно, че бивши алкохолици могат напълно да се излекуват и могат да поддържат онзи трезвен начин на живот, за който ни разказваха по-отдавнашните членове на АА. Някои от нас считаха, че нашето пиене е някак „по-друго”, че ние сме „по-особен” случай, че общността на АА може и да помага на някои, но за нас не би могла да направи нищо. Между нас имаше и такива, които все още не бяха изпитали върху себе си ужасите на алкохолизма и считаха, че ще успеят сами да се справят с алкохолната си зависимост, а АА нека да помага на хроничните алкохолици, които сами сигурно не биха могли да си помогнат.

Нашият опит в АА ни научи на две много важни неща: първо, че всички алкохолици се сблъскват с един и същ основен проблем, независимо дали са стигнали вече до просия за чаша бира или заемат висока длъжност.

Второ, ние вече сме убедени, че програмата на АА се оказва на практика успешна във всички онези случаи, когато алкохоликът искрено желае да се излекува от пиенето, независимо от индивидуалното си социално и материално битие или спецификата на пиянството си.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Published

on

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.

По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.

Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.

В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.

Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.

В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.

В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.

Зареди още

Култура

Изложба в памет на Атанас Смирнов

Published

on

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Зареди още

Новини

Областният свика консултации с партиите за състава на РИК

Published

on

Областният управител Мария Башева насрочи датата и часа за консултациите за състав на Районната избирателна комисия (РИК) за изборите за народни представители в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово на 19 април 2026 г.

Консултациите ще се проведат на 22 февруари, неделя, от 10.00 часа, в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица