В Актова зала на Национална Априловска гимназия се проведе церемония, която отново доказа, че любовта към родната история не е угаснала в сърцата на младото поколение. Осмият национален ученически конкурс „История, патрони и дарители на моето училище!“ събра на едно място деца от десетки краища на страната, обединени от едно общо призвание – да помнят, да разказват и да предават нататък.

Тазгодишното издание на конкурса е посветено на две значими годишнини: 191 години от създаването на Първото новобългарско светско взаимно училище – люлка на организираното ни народно просвещение – и 180 години от рождението на Райчо Каролев, просветител, историк и първи директор на Габровската гимназия.

Имена и дати, вписани с неизбледняващо мастило в летописите на българската образованост. Инициативата, родена под патронажа на фондация „Радетел“, е доказателство, че народната ни памет може и трябва да живее не само в архивите, но и в умовете и душите на учениците.

В конкурса участваха 40 творби в четири категории: доклад, историко-литературно есе, разказ и видеоклип. Авторите им са ученици от Плевен, Перник, Бургас, Варна, Кърджали, Бяла Слатина, Панагюрище, София, Луковит, Асеновград и Габрово. Всяка творба бе повече от учебно задание, тя бе свидетелство за уважение към миналото, към дарителството и Благодетелите, чийто завет продължава да осветява пътя на образованието у нас и днес.

Събитието бе открито с приветствено слово на директора на НАГ, госпожа Елвира Христова, а участниците и гостите бяха поздравени и от госпожа Елена Сербинова, председател на фондация „Радетел“ – организация, чиято мисия е именно опазването и предаването на тази безценна културна и просветна памет.

Творбите бяха преминали предварителна оценка от комисия от историци, литератори и специалисти по информационни технологии, а в деня на събитието номинираните ученици защитиха своите разработки пред авторитетно жури, в състав: госпожа Любка Тинчева, директор на НМО, госпожа Снежана Рачевиц, дългогодишен преподавател по български език и литература, бивш директор на НАГ, заместник-председател на фондация „Радетел“ и един от създателите на конкурса, и госпожа Даниела Цонева, историк, краевед, председател на Обществен комитет „Васил Левски“ клон Габрово и преподавател по история и география. След публичната защита журито обяви своя вот.

В категория „Доклад“ първо място завоюва Константин Железов от НЕГ „Гьоте“, Бургас, второ – Алекс Янъков от ПГ „Цар Иван Асен II“, Асеновград, и трето – Виктория Михайлова от НАГ, Габрово.

В категория „Историко-литературно есе“ победи Нелина Фитлекова от ПГИТМТ „Проф. Л. Цоцорков“, Панагюрище, следвана от съученичката си Мария Баирова на второ място, и Цветомира Мичева от НАГ, Габрово на трето.

В категория „Разказ“ първото място отиде при Денислав Иванов от НАГ, Габрово, второто – при Борис Цонев, също от НАГ, а третото – при Гергана Георгиева от СУ „Алеко Константинов“, Луковит.

В категория „Видеоклип/филм“ отличието за първо място получи Калина Бърнева от Първа езикова гимназия, Варна, второто бе присъдено на Георги Гечев от СУ „Отец Паисий“, Кърджали, а третото – на отбора на Владимир Пеев, Александра Даскалова и Габриела Георгиева от ПАГ „Никола Вапцаров“, Бяла Слатина.

Отличените ученици получиха грамоти, купи и парични награди, а грамоти бяха връчени и на всички участници и научни ръководители, защото зад всяка млада творческа воля стои посветен педагог.

В рамките на церемонията госпожа Елена Сербинова връчи и традиционните стипендии на ученици от НАГ. Тази година Християн Георгиев от 11а клас получи еднократна стипендия за постигнати успехи в образованието, науката и спорта, а Преслава Драганова от 10г клас бе удостоена с едногодишна стипендия за доказани образователни успехи и постижения в танцовото изкуство.

Докато млади хора от Бургас до Кърджали, от Варна до Луковит, намират смисъл и вдъхновение в историята на своите училища и техните благодетели, можем да бъдем спокойни: паметта не умира. Тя просто сменя своите пазители.

За трета поредна година Исторически музей – Дряново превърна инициативата „Нощ на музеите“ в многопластово преживяване, което остави дълбока следа в сърцата на всички присъстващи. На 15 май 2026 г. три емблематични локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ и Икономовата къща, бяха сцена на спектакъл, в който историята, кулинарията, театърът и живописта заговориха с един глас.

Програмата започна в двора на Лафчиевата къща с официалната премиера на „Дряновски вкусотии и изкушения“ – кулинарна книга с готварските рецепти на Анастасия Лафчиева, съставена от Юлия Дабкова, Стилияна Топалова-Марчовска и Христо Петров. Директорът на ИМ-Дряново Иван Христов откри събитието и поздрави авторите на изданието. С представяне на книгата се обърна доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, която е автор на предговора. Тя характеризира изданието като представително за духа и кулинарната традиция на региона и отбеляза приноса на дряновския музей за опазването на местното културно наследство. Музикална програма осигури Оркестър Дряново, с ръководител Славчо Илиев. Присъстващите имаха възможност да дегустират ястия, приготвени по рецепти от книгата.

Във втората част на вечерта, в духа на форум театъра зрителите не бяха просто публика, а съавтори на спектакъл. Актьори от Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово разиграха два сюжета: „Без изход“ и „Страхотна новина“, а аплодисментите бяха допълнени от гласуване, което промени хода на историята. Представлението бе реализирано в рамките на проект, финансиран от Национален фонд „Култура“.

Вечерта приключи в Икономовата къща с изложба-концерт на Гергана Попова. Платната и творчеството ѝ бяха представени от художника Антон Антонов, уредник в ИМ-Дряново, а живата музика на Попова и Юрген Ротенщайнер (китара) превърна галерийното пространство в сцена. Дегустация на селектирани вина допълни усещането за пълноценно естетическо преживяване.

Ден преди „Нощ на музеите“, на 14 май ИМ-Дряново посрещна участниците в Регионалната ученическа конференция, посветена на 150-годишнината от избухването на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Форумът бе организиран съвместно от Община Дряново, МКБППМН, ИМ – Дряново и Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново. В конференцията участваха близо 30 ученици от 8 града, попадащи в територията на Първи революционен окръг, разпределени в две възрастови групи: V – VIII клас и IX – XII клас. Събитието включваше и допълнителна програма – малчуганите от група „Таралеж“ при ДГ „Детелина“ – Дряново поднесоха тематичен поздрав, а ученици от СУ „Максим Райкович“ – Дряново представиха откъс „Радини вълнения“ от романа „Под игото“ на Иван Вазов. Участниците имаха възможност да посетят Килийното училище в църквата „Света Троица“, която е най-старата църква в Дряново, намираща се непосредствено до музея, както и експозицията „Сътворено от Земята“. В края на деня научните рецензенти представиха своите оценки, след което се проведе тържественото награждаване на всички участници.

На 16 май бяха отбелязани 20 години от откриването на паметника на Васил Левски в Дряново, намиращ се до Икономовата къща. На събитието присъстваха Трифон Панчев, кмет на Дряново, Васил Василев, председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“, Корнелия Маринова от фондация „Васил Левски“, бивши кметове на Дряново, общественици и ръководители на институции.

За шестнадесета поредна година бяха връчени Годишните библиотечни награди на Българската библиотечно – информационна асоциация – ББИА. Наградите се присъждат ежегодно с цел да се отличат най-изявените библиотеки и библиотечни специалисти, както и да се насърчат добрите практики и иновациите в библиотечния сектор.

Тържествената церемония се състоя в Национална галерия „Квадрат 500“ при закриването на XХ Национална библиотечна седмица (11 – 15 май) под надслов „Една мисия, много гласове: библиотеките обединяват“. В категория „Библиотекар на годината“ бяха номинирани Елеонора Димитрова Бодурова – училищна библиотека към 67-о ОУ „Васил Априлов“ – гр. София, Мартина Мартинова Янкова-Радолова, библиотекар в Регионална библиотека П. Р. Славейков“- ВеликоТърново, Савина Христова Цонева – директор на Регионална библиотека „Апирилов – Палаузов” – Габрово и Светомира Вачева – главен библиотекар в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра.

С отличието бе удостоена Савина Цонева. Наградата връчи Анета Дончева, бивш председател на ББИА.

Савина Цонева има дългогодишен опит като библиотекар, библиограф и мениджър на обществена библиотека. Тя е завършила „Библиотекознание и библиография” в Държавния библиотекарски институт в София и във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Директор на РБ „Априлов – Палаузов” от 2008 г. до сега. Притежава висока експертиза в областта на съставянето на библиографски издания и прикнижни и пристатийни библиографии. Съставител, редактор и коректор на над 45 книги в областта на регионалната история и краеведските проучвания. Инициатор, съставител и редактор на 15 издания на библиотеката – библиографии, регионални исторически изследвания и сборници. Сред тях са: „Чети, брате, чети“- летопис на габровската библиотека по повод 150-годишнината й, юбилейно издание „РБ „Априлов – Палаузов” – 2011 – 2021”, „55 години краеведско обединение „Мизия“, „155 години габровска библиотека“, методическо помагало „В помощ на читалищния библиотекар”в няколко издания, биобиблиографията „Акад. Никола Михов”, второ допълнено издание на биобиблиографския указател за Ран Босилек и др. Автор на над 180 публикации в местния, централен и национален печат. Само през 2025 г. библиотеката е издала помагалото „В помощ на читалищния библиотекар”, „Габровският сборник” от 1824 г.: Юбилейно фототипно издание, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Любопитни факти, личности и събития от историята на Габровския край”, посветено на 165-годишнината от обявяването на Габрово за град, „Помагало по дигитална и медийна грамотност”, „По следите на историята: от Велико Търново, Габрово, Ловеч и Плевен личности, събития и любопитни факти”, посветена на 60-годишнината на Краеведско обединение „Мизия”. Под нейно ръководство библиотеката реализира успешно над 35 проекта, а само през 2025 г. шест, насочени към обновяване на библиотечните фондове, осъвременяване на технологичното оборудване, инициативи за насърчаване на четенето, дигитална и медийна грамотност, изграждане на дигитален клуб, повишаване на квалификацията на библиотекарите от Габровския регион. Габровската библиотека е сред най-добрите в страната.