Свържи се с нас

Новини

Отбелязваме Световния ден за възпоменание на жертвите от катастрофи

Published

on

С резолюция на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации от 26 октомври 2005 г. се призовават правителствата и международната общественост, всяка трета неделя от месец ноември да се отбелязва като “Ден за възпоменание на жертвите от пътно-транспортни произшествия”. През 2012 г. календарният ден за възпоменание е 18 ноември.

През периода 1990-2011г. включително, при пътно-транспортни произшествия в България са загинали общо 23 206 души и са получили наранявания в различна степен 177 108. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. Жертвите деца и юноши до 17-годишна възраст са 7 % от всички загинали. Близо 60 % от жертвите на пътно-транспортни произшествия са хора в трудоспособна възраст /между 25 и 64 години/.

През 2011 г в страната загубилите живота си деца, юноши и младежи до 24-годишна възраст са 146, ранените – 2972. Загиналите деца и юноши до 17-годишна възраст са 64, ранените 1350.

От началото на 2012 г до края на октомври в страната при ПТП са загинали 492 и са ранени 6815 души /положително е, че в сравнение със същия период на миналата година загиналите са по-малко с 52 и ранените – със 148/.

В рамките на Европейския съюз загубите от ПТП възлизат на над 130 млрд. евро.

Пътните произшествия възникват най-вече поради: непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост; от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство; неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение; недостатъчно ниво на подготвеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение – както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец; склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние; подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците; пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/; преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана; пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни; недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.

Всеки месец по пътищата на страната над 700 души пострадват от пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътно-транспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани.

Тревожна е нечувствителността на хората към последиците и нещастията с хора около тях. Примерно, в едно село за неголям период загиват при катастрофи двама или трима неправоспособни. Или пък те са причинили смъртта на други млади хора от същото село. Всички са дълбоко натъжени и скърбят. Но непосредствено след погребенията в същото село може да се видят отново неправоспособни и пияни зад волана и мотоциклета.Човек не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на тях това не може да се случи.

И друго е твърде куриозно. Хората са много състрадателни и готови да помагат на тежко пострадали при катастрофи, особено на осакатени за цял живот млади и деца. В същото време, същите тези хора /състрадателните/ , на пътя зад волана се държат като истински агресори – с шеметни скорости, безумни изпреварвания, избягващи като по чудо, на сантиметри, челния удар с колата на невинен случаен шофьор срещу автомобила им.

Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Няма гражданин, който пряко или косвено да не е засегнат от войната по пътищата – близки, роднини, приятели. На практика броят на загиналите е много по-голям от този, посочен в статистиката. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.

На 18 ноември 2012г. следва да приканим всички граждани да се замислят за опасностите в пътното движение и как да се предпазим от тях. Да приканим гражданите да си припомнят за тежките злополуки, които са се случили с тях, техни близки и приятели и да си дадат сметка кога преди злополуката и от кого не е било направено навреме вярно действие, за да бъде предотвратено нещастието.

На този ден за размисъл и равносметка следва да призовем водачите на превозни средства да използват винаги предпазните колани и защитни каски, да избират разумната, нерискова, скорост на движение; да избягват разговорите с мобилни телефони по време на шофиране /приемане и изпращане на съобщения чрез тях/ ; да не шофират под въздействието на алкохол или упойващи вещества и лекарства; да не шофират преуморени, недоспали и в състояние на нервно напрежение стрес и афект. Да си напомняме непрекъснато, че спестените броени минути с цената на превишена скорост и риск нямат значение, и че най-важната цел на всяко пътуване е успешното пристигане без инциденти. Че трябва винаги да превозваме децата си в автомобилите с обезопасителни столчета и седалки, ежедневно да ги учим на азбуката на пътната безопасност. Пешеходците трябва да бъдат много предпазливи, разумни и дисциплинирани, защото са най-незащитени и уязвими, особено възрастните хора.

Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.

На този ден би трябвало всички да се замислят лично за своето поведение на пътя, да анализират грешките и извършваните опасни волности, и да вземат решение да не допускат риск в пътното движение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Отбелязваме Светли понеделник!

Published

on

Вторият ден на Великден се нарича Светли или „разтурни“ понеделник. Той е свързан с обичая „размятване на яйца“ за предпазване от градушка и за плодородие.

В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден от Великден младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Поздравът „Христос Воскресе“ се спазва 40 дни. Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът „Тома неверни“, а денят е наречен Томина неделя.

Зареди още

Новини

Великден е! Христос Воскресе!

Published

on

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки) „Приидите, приимите свет, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвих“. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара „Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Въскресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с кръста при думите „Отворете се, адови врата, да влезе Царят на Славата“ на което подучено лице отвръща „Кой е този Цар Слави?“. Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.

Зареди още

Новини

Отбелязваме Велика събота!

Published

on

На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането му в ада. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня. Последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото “Христос воскресе!”

Днес хората отдават почит на починалите си близки, посещават гробищата, преливат и прекадяват. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден – в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица