Свържи се с нас

Новини

Отбелязваме Световния ден за възпоменание на жертвите от катастрофи

Published

on

С резолюция на Генералната асамблея на Организацията на Обединените нации от 26 октомври 2005 г. се призовават правителствата и международната общественост, всяка трета неделя от месец ноември да се отбелязва като “Ден за възпоменание на жертвите от пътно-транспортни произшествия”. През 2012 г. календарният ден за възпоменание е 18 ноември.

През периода 1990-2011г. включително, при пътно-транспортни произшествия в България са загинали общо 23 206 души и са получили наранявания в различна степен 177 108. Близо 30 % от тежко ранените остават инвалиди за цял живот. От общия брой на убитите 24 % са деца, юноши и млади хора до 24 годишна възраст. Жертвите деца и юноши до 17-годишна възраст са 7 % от всички загинали. Близо 60 % от жертвите на пътно-транспортни произшествия са хора в трудоспособна възраст /между 25 и 64 години/.

През 2011 г в страната загубилите живота си деца, юноши и младежи до 24-годишна възраст са 146, ранените – 2972. Загиналите деца и юноши до 17-годишна възраст са 64, ранените 1350.

От началото на 2012 г до края на октомври в страната при ПТП са загинали 492 и са ранени 6815 души /положително е, че в сравнение със същия период на миналата година загиналите са по-малко с 52 и ранените – със 148/.

В рамките на Европейския съюз загубите от ПТП възлизат на над 130 млрд. евро.

Пътните произшествия възникват най-вече поради: непознаване на рисковите фактори от водачи и пешеходци /последиците от скоростта, намалена и ограничена видимост; от пренебрегването на техническата неизправност на превозното средство; неволно, от незнание или съзнателно нарушаване на правилата за движение; недостатъчно ниво на подготвеност на хора от всички възрасти за оцеляване в рисковата среда на пътното движение – както за управление на МПС, така и за предпазване в качеството си на пешеходец; склонност или закоравели навици да се шофира в нетрезво състояние; подценяване и неизползване на предпазните колани от водачи и най-вече от пътниците; пренебрегване на системите за безопасно превозване на деца /столчета и седалки/; преумора, афект, изнервеност, сънливост, неадекватност зад волана; пасивност на околните за решителна намеса за предотвратяване на управление на автомобили от хора в нетрезво състояние или неправоспособни; недостатъчната ангажираност на семейството за обучение, възпитание и опазване на собствените деца като участници в движението и много други фактори.

Всеки месец по пътищата на страната над 700 души пострадват от пътни злополуки, от тях над 55 загиват. Пътно-транспортните произшествия с тежки последици не са природно бедствие, на което не можем да се противопоставим, и не са цената, която трябва да плащаме за нашата ежедневна мобилност. Те са основно резултат от човешки грешки, които могат да бъдат предвиждани и преодолявани.

Тревожна е нечувствителността на хората към последиците и нещастията с хора около тях. Примерно, в едно село за неголям период загиват при катастрофи двама или трима неправоспособни. Или пък те са причинили смъртта на други млади хора от същото село. Всички са дълбоко натъжени и скърбят. Но непосредствено след погребенията в същото село може да се видят отново неправоспособни и пияни зад волана и мотоциклета.Човек не се учи от нещастията с другите и грешките, които са довели до тях. Той е почти убеден, че лично на тях това не може да се случи.

И друго е твърде куриозно. Хората са много състрадателни и готови да помагат на тежко пострадали при катастрофи, особено на осакатени за цял живот млади и деца. В същото време, същите тези хора /състрадателните/ , на пътя зад волана се държат като истински агресори – с шеметни скорости, безумни изпреварвания, избягващи като по чудо, на сантиметри, челния удар с колата на невинен случаен шофьор срещу автомобила им.

Денят за възпоменание е учреден с цел хората по цял свят да се замислят за огромните и тежки загуби, които човечеството понася от катастрофите по пътищата. Няма гражданин, който пряко или косвено да не е засегнат от войната по пътищата – близки, роднини, приятели. На практика броят на загиналите е много по-голям от този, посочен в статистиката. Много хора умират месеци и години след катастрофите, в резултат на получените травми и последващи във времето усложнения.

На 18 ноември 2012г. следва да приканим всички граждани да се замислят за опасностите в пътното движение и как да се предпазим от тях. Да приканим гражданите да си припомнят за тежките злополуки, които са се случили с тях, техни близки и приятели и да си дадат сметка кога преди злополуката и от кого не е било направено навреме вярно действие, за да бъде предотвратено нещастието.

На този ден за размисъл и равносметка следва да призовем водачите на превозни средства да използват винаги предпазните колани и защитни каски, да избират разумната, нерискова, скорост на движение; да избягват разговорите с мобилни телефони по време на шофиране /приемане и изпращане на съобщения чрез тях/ ; да не шофират под въздействието на алкохол или упойващи вещества и лекарства; да не шофират преуморени, недоспали и в състояние на нервно напрежение стрес и афект. Да си напомняме непрекъснато, че спестените броени минути с цената на превишена скорост и риск нямат значение, и че най-важната цел на всяко пътуване е успешното пристигане без инциденти. Че трябва винаги да превозваме децата си в автомобилите с обезопасителни столчета и седалки, ежедневно да ги учим на азбуката на пътната безопасност. Пешеходците трябва да бъдат много предпазливи, разумни и дисциплинирани, защото са най-незащитени и уязвими, особено възрастните хора.

Сигурността на движението по пътищата на всички зависи от личния принос и отговорност на всеки един участник в него, макар той да изглежда малък и недостатъчен. Съвкупността на добронамереност, дисциплина и толерантност на стотици хиляди хора едновременно би осигурило една по-здравословна и безопасна среда на пътното движение.

На този ден би трябвало всички да се замислят лично за своето поведение на пътя, да анализират грешките и извършваните опасни волности, и да вземат решение да не допускат риск в пътното движение.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Признал се за дилър на кокаин получи условна с изпитателен срок

Published

on

На 9 февруари т.г., в заседание по наказателно дело от общ характер, състав на Окръжен съд – Габрово одобри споразумение между прокурор от Габровска окръжна прокуратура и защитника на С.Ц. от Габрово, с което на подсъдимия се налага наказание лишаване от свобода – условно, за държане на наркотици, с цел разпространение.

Съгласно споразумението С.Ц. се признава за виновен в това, че на 17 януари 2025 г., в Габрово, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – полиетиленови свивки с бяло вещество, съдържащо активен компонент кокаин, общо 3,42 грама на обща стойност 923,32 лв.

За посоченото престъпление на С.Ц. бе определено наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага с изпитателен срок от 4 години. Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Зареди още

Новини

Започват спешни пътни ремонти на места в Габрово

Published

on

„Обичайно след края на зимния сезон се появяват нови компрометирани пътни участъци и дупки по уличната мрежа в града. Извършихме огледи и определихме зоните и критичните места, в които са необходими спешни частични ремонти на нарушените настилки.

Ще започнем работа по тях при подходящи метеорологични условия“, каза заместник-кметът на Община Габрово с ресор „Строителство, инфраструктура и екология“ инж. Деян Дончев.

„Сред спешните участъци е този в дясното платно на пътната естакада на ул. „Лазурна“ в посока кв. Трендафил. Там намесата ще бъде частична, тъй като предстои основен ремонт на съоръжението.

Обектът е включен в Инвестиционната програма за общински проекти към държавния бюджет и вече имаме сключено споразумение за финансиране с Министерството на регионалното развитие и благоустройството“, допълни инж. Дончев.

Община Габрово ще информира своевременно гражданите за евентуалните временни ограничения на движението, свързани с предстоящите ремонтни работи.

Зареди още

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица