© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В навечерието на 10 ноември си мислех, че българската демокрация  навършва цели двадесет и три години, а пък сме на 78 място в света по свобода на словото… И докато мислех, пак видях на демокрацията подметките….

Само да вметна, аз съм Мирела Костадинова – доктор по философия и преподавам в елитна габровска гимназия.

Прекрасна сутрин. Имам свободен час и излязох с колега да се порадвам на есенното слънце с чаша кафе и цигара. Говорихме си приятно за книги. Не си мислете, че това се случва често на българския учител.

От школото не се чуваше детски глас, всички деца бяха в класните стаи. Предвидливо се изтеглихме по-надалече, за да не ни види окото на Големия брат… Пък и за да не нарушаваме Закона за тютюнопушенето, който ни наложиха от няколко месеца, за да ни обясняват цинично, че се грижат за нас.

Изведнъж пред погледа ни спря черен „Мерцедес”. Вътре се беше настанил едър, мургав мъж с тъмни очила и шушляков анцунг. Без да се представи, с груб тон,  попита: „Това ли е примерът, който давете на учениците?”.

Кой ти говори днес за пример, пък и „примерът” далеч не е учителят… Тази негова терминология пък и назидателният тон никак не ми допадна. Кои сме ние, че сме стояли на поляната, пушили сме и сме си говорили – продължи натрапникът.

Кой беше той, ние също не знаехме и като виновни ученички се спогледахме с колежката и почти уплашени загасихме цигарите. Мъжът взе да ни заплашва с директорката и ни подбра към кабинета й. Зад гърба си чувахме оценки за неподходящото ни облекло. Дънки! Ние не се съпротивлявахме, защото в крайна сметка нашата директорка не е нашето страшилище… Пред гимназията дойдоха още няколко мъже, подобие на този. Единият от тях пушеше пред входа на гимназията и като разбра каква е работата скри цигарата зад гърба си.

Този ден директорката отсъстваше по лични причини. От час излезе нейната заместничка. Да не си помислите, че тя ни защити. Днес директорите и заместник-директорите са феодали, на които трябва да се подчиняваш. И да мълчиш, защото може да останеш без работа или да ти отрежат и без това мизерните парици. Само разбрахме, че мъжът е шефът на охраната…

Щом влязох в поредния си час, подтисната и притиснена, децата ми казаха, че този странен мъж е долу на входа и е хвърлял обиди по моята личност. Продължавал е да се самоубеждава, че аз изобщо не съм личност. Предупредиха ме да внимавам, защото не знам с кого си имам работа, пък и бил известен в града…

Отскоро децата се вълнуваха по въпросите на охраната. Ръководството на училището им искаше по 11 лв. за нея. Разказваха, че наскоро назначеният охранител ги обижда, държи се унизително, наричал гимназията ТВУ, следователно ще се държи с тях като с ученици от ТВУ, преследва ги, гони ги, държи се с тях нецивилизовано.

В понеделник на съвещанието на учителите шефът на охраната отново пристигна с черния си „Мерцедес”. За респект. И с нескрито самочувствие седна до директорката. По време на „другарския съд” колегите не реагираха, вероятно от страх или поради липса на гражданска позиция. Той ни уверяваше, че децата ще бъдат изцяло защитени, ако не сме съгласни фирмата си заминавала. Помоли за съдействие от наша страна.

Фирмата, която охранява гимназията е избрана от родителското настоятелство. Вие дами и господа, проучихте ли кой и какъв е шефът на въпросната фирма? На кого е тя?  Или пак гледахте да е евтиничко и по-бързо да се свършва, защото нямате време? Или пък въпросният „голям” шеф е близък на някой от Вас? Знаете ли, че Вашите големи синове са два пъти по-големи на ръст от охранителя и два пъти по умни? Защо ви е охрана?

Децата са свободни хора и живеят в свободна държава. Знаят също, че уважението е взаимна категория. И са гледали Оруел 1984 г… Никой няма право да се държи с тях унизително и да ги кара да даряват пари, защото на стр. 144 в техния учебник по етика и право е изписан чл. 53 /3/ от Конституцията на България, който гласи: ”Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно”. Те знаят също вредата от тютюнопушенето. А дори да посегнат към цигарите това е техен избор.

Питам Ви, защо никой не повдига въпроса за наркотиците, а точно за цигарите? Дядо ми почина на 97 г., а от петнадесетгодишен бил пушач. И умря от старост, а не от цигари… Питам Ви знаете ли с какво се хранят вашите деца? Знаете ли, че в сока им има аспартам? А знаете ли какво съдържа каймата, от която се приготвят шницелите в стола? А знаете ли колко продукти с изтекъл срок на годност влизат в храната на столовете?

Що се отнася до българския учител, още П. Р. Славейков пише, че тогава оценявали труда на говедаря  по-високо от труда на даскала. И му плащали по-добре. Така е било по турско, така е било в освободеното отечество, така е по комунистическо, така е и сега. Мизерията на даскала е пословична. А от бедния човек можеш да си направиш и кожух от кожата му, че и тъпан, ако ти се прище подобна екстравагантност…

Говедарят печели повече от даскала. Както и охранителят, бих добавила аз. Не е чудно при това положение, че нито учителите са учители, нито говедарите говедари. Нито охранителите охранители…

А на заспалата журналистика искам да кажа:”Събудете се! Живият живот не се случва на брифинг! Той е на улицата, в училище, на пазара, във фирмата… На всяка крачка гори от проблеми и ако не се размърдате, държавата ще изгори. А нашите деца няма да живеят в по-добър свят, защото опасност дебне от всякъде. Ще заминат!”

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730