Една  различна гледна точка  за днешния празник -Деня на народните будители  на доктор Мирела Костадинова -философ,  учител, писател, общественик.

„Мерзост! Това е думата, с която давам своята оценка по повод 1 ноември, ден на българските будители. Сутринта щом отидох на работа, по стените на гимназията бяха накичени картонени тикви, прилепи и духове. Тиквите – символ на качественото българско оглупяване. Прилепите – на бедността, която ни стряска всеки ден. А духовете, символ на обеднелите ни душици, за които няма надежда и светлина. Всичко това подкрепено от не по-малко опростялото ни учителство. В нашата „елитна“ гимназия има саксийни цветя за 5 000 лева – по проект. Но няма портрет на един българин, който е будил нашите прадеди, а би трябвало и нас, с меденото си звънче… Няма портрет на един математик, философ, химик, физик и т. н. от световен мащаб, на нито една историческа личност от изстрадалата ни история. Излъгах ви! В класната стая на 11А клас има два малки портрета на Дебелянов и Вазов сложени от г-жа Николова, преподавател по литература. Чудя се как не са я наказали дисциплинарно, защото стените са след ремонт и е забранено по тях да се слагат табла, дъски, портрети, карти, за да не се наранят. У нас винаги сме били евтини на брашното и скъпи на триците… Вечерта присъствах на празника пред паметника на Априлов. Пък той гледа отгоре и как не изпусна книгата си върху главите ни…Прост народ! Свещениците правят молебен – децата лудо ръкопляскат… Не мога да ги спра. Излизат някакви ученици от Априловска гимназия по дънки и кецки и започват рецитал. Наредили се г-жа кметицата, нейният талантлив началник по културата, зам. областният…Да паднеш от протокол. Но те спасиха ситуацията, защото поднесоха букети от двете институции. Нито едно цвете нямаше от училищата, сложено от детска ръка. Нито едно цвете от уважаваният от мен Инспекторат, който цял следобед ме застави да смятам „туй що не се пресмята…“. Пред Априлов имаше точно три букета. Третият от БСП. Аз, ако бях на мястото на Априлов, щях да ги ритна и да избягам от пиедестала си. Щях да ви напиша:“Мястото е вакантно“!!!Духовата музика свири. Даскалиците си говорят през това време за новите си дрехи от вторите употреби , децата гледат как по-бързо да ги освободим и нервничат. Те не знаят кой е Тодор Бурмов например, пък не им и трябва…Парицата, парицата движи света, би ни казал Петко Славейков…Дами и господа, не ви ща тиквите, не ви ща протоколите, не ви ща цинизма…. Душа, душа трябва за тези големи българи, която да ги усети, преживее, осмисли и без нищо да прави като ритуал, да запали свещ в себе си…Лека им пръст! Поклон! Напразно са се хабили за такива като нас….

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730