Свържи се с нас

Култура

Ръкописи от XIX век – културна ценност на месеца

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Препис на „История“ на йеросхимонах Спиридон е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец ноември.

Йеросхимонах Спиридон „родом Габровец” и неговата „История” нямат популярността на  Хилендареца и широкото разпространение на Паисиевата история. Остава неизвестна и точната година на рождението му. Предполага се, че е роден в първите десетилетия на ХVIII в. За най-ранните му години също липсват достатъчни сведения. Изворите са категорични за  родното му място – Габрово. Въпреки че създава семейство и има син, той отрано се замонашва и вероятно това става в някой от светогорските манастири. Незнайно кога Спиридон излиза от „отечеството си” Габрово, за да премине пътя на формирането си като книжовник през Атон, Нямц, Рилския манастир. В Света гора приема йеросхимонашески сан – монах, обрекъл се на  „схима”, дал обет за най-строго спазване на монашеските правила. Още  в началото на пребиваването си в Атонската Света гора се присъединява към учениците на видния украински книжовник Паисий Величковски.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Преписът е част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово. Създаден е през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Единственият известен досега препис на Историята е комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Първата му част е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът е дело на  Иван П. Манафов и даскал Николчо поп Недев от Севлиево.  През 1824-1827 г. едновременно с обучението на деца той извършва и книжовна дейност. Тогава при него идва синът на П. Манафов и двамата правят преписа на Предсказанието, който впоследствие е донесен в Габрово и е подвързан заедно с другите два.  Съставен е т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г.,   превърнал се в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.

Създаденият вероятно в Рилския манастир препис на Историята, за което преписвачът е оставил бележка, и прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9  декември 1920 г. сборникът е предаден на  музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово. Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа  от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира  подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век. Писмото му е богато украсено. В горната част на всеки лист е с надтекстови заглавия, личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.

Приписка под тази на автора на преписа, носеща друг автограф, дълго време заблуждава изследоватлите на т. нар. Габровски сборник, че преписвачът и на Спиридоновата история е Петко Манафов. Палеографски анализ на писмото на двете бележки, както и на съдържанието на втората го определят не като  преписвач, а първият читател и притежател на преписа. Това мнение се поддържа  от проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова, изследователи на славянските ръкописи, съхранявани в Габрово. Предполага се, че той е имал намерение да я препише – „прочетох, разумех, и сожелах е преписати”, пише П. Манафов. В подкрепа на това предположение е втора бележка на гръцки език, написана също от неговата ръка (л. 138-б в сборника), чрез която изразява мнение за ползата от историята като поука и метод за възпитани на поколенията.

снимка: РИМ – Габрово

Освен  „История во кратце”, още четири ценни ръкописни паметника излизат от ръката на йеросхимонах Спиридон – Сборник от края на ХVIII в., в който е включено  житието на Теодосий Търновски (препис от Рилския панегерик на Владислав Граматик от 1479 г.) и съставената  оригинална служба в негова чест; два ръкописа, които  се отнасят към началото на ХIХ в. (днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”); едно оригинално съчинение, открито в сбирката на покойния акад. Иван Дуйчев.

 Анализът и на тези ръкописи доказва важното място, което заема Спиридон в развитието и утвърждаването на ранновъзрожденската българска литература. При създаването на всички свои творби той извървява нелекия път на книжовник от християнската традиция до националнта идея. И оригиналът, и преписът на „История во кратце” са създадени, за да се съхрани миналото на българите и да се впишат в ценностната система на новото време и на следващите поколения. Според мнението на всички съвременни изследователи и популяризатори като проф. Николай Дилевски, проф. Дочо Леков, проф. Б. Райков, проф. Боряна Христова и др., днешният читател трябва да познава текста, творческата история и съдба на това историческо четиво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Празник на пестила в музей „Етър“ на 5, 6 и 7 септември

Published

on

От 5 до 7 септември 2026 г. Регионален етнографски музей на открито „Етър“, Габрово отново събира хиляди посетители за Деветото издание на „Празник на пестила“. Тридневното събитие, с което през 2018 г. музеят спечели наградата „Духът на България“, давана от Министерство на туризма, обединява кулинарно наследство, занаятчийски демонстрации, съвременно захарно изкуство и богата музикална програма.

Централно място в събитието заема традиционното приготвяне на пестил – известен още като „габровски шоколад“. Посетителите ще могат да проследят на живо целия автентичен процес по приготвянето на сливовия деликатес, както и да се запознаят с традиционните занаяти и съоръжения, използвани в производството му през вековете.

Алея на вкусовете и „Захарна приказка в Етър“ (5–6 септември): Изложители на продукти от сливи и различни плодове се представят на територията на музея. Третото издание на Фестивала на захарните изкуства ще изненада гостите с уникални авторски изложби, дегустации и демонстрации от майстори-сладкари.

Българската родова памет отвъд Дунав: Специални гости на празника са сънародниците ни от село Извоареле (Румъния) – общност, създадена преди над 200 години от преселници от Габровския и Плевенския край. Те ще представят съхранен архаичен български говор, бабини носии и традиционен сливов мармалад по вековни преселнически рецепти.

Мащабна фолклорна сцена: В празничните дни на откритата сцена в музея ще танцуват и пеят над 500 изпълнители. Сред тях са представителните ансамбли „Детелини“ (гр. Павел баня) и „Чудесия“ (гр. Пазарджик), ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора), както и празничен концерт на Духов оркестър – Ловеч и фолклорния дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова.

Нови изложби и семейни игри: На 5 септември от 12:00 ч. в Музейния център ще бъде официално открита гостуващата изложба „Сватбата“, а за най-младите посетители е подготвена образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Празникът на пестила е доказателство, че музеят не е застинала във времето витрина, а жив организъм. Днес „Етър“ е пространство за трансформации, където традиционните занаяти срещат съвременната култура, младите хора и международните партньорства.

Празникът на пестила се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.

ПЪЛНА ПРОГРАМА ПО ДНИ 5–7 септември 2026 г. РЕМО „Етър“ – Габрово

5 СЕПТЕМВРИ (СЪБОТА)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:00 ч. – Официално откриване на Празника на пестила (Открита сцена)
11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)
12:00 ч. – Откриване на изложба „Сватбата“ (Музеен център, II ниво)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и ПТС „Чудесия“ (гр. Пазарджик) (Открита сцена)

6 СЕПТЕМВРИ (НЕДЕЛЯ)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“ „Алея на вкусовете“ – кулинарно изложение „Захарна приказка в Етъра“ – Трети фестивал на захарните изкуства (изложба и демонстрации)

11:30 – 13:00 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)
14:00 – 15:30 ч. – Музикална програма: Ансамбъл „Детелини“ (гр. Павел баня) и Ансамбъл „Настроение“ (гр. Стара Загора) (Открита сцена)

7 СЕПТЕМВРИ (ПОНЕДЕЛНИК)

През целия ден: Демонстрации на живо на приготвяне на традиционен пестил Демонстрация на занаяти, занятия и уреди, използвани при производството на пестил Образователна игра с награди „Сливи с късмет“
11:30 и 14:00 ч. – Празничен концерт: Духов оркестър – Ловеч и фолклорен дует Радостина Дамянова и Габриела Михайлова (Открита сцена).

Зареди още

Култура

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите

Published

on

Габровският шоколад отново събира любителите на традициите в музей „Етър“. Поканата за събитието отправят Община Габрово и Регионален етнографски музей на открито „Етър“, които канят жителите и гостите на града на Празник на пестила 2026, който ще се проведе от 5 до 7 септември в пространствата на музея.

Събитието е сред най-разпознаваемите кулинарни и културни акценти в региона, посветено на традиционния пестил от сини сливи – продукт, включен в световната кулинарна енциклопедия „Арка на вкусовете“.

Официалното откриване на празника ще се състои на 5 септември от 11.00 часа. Пестилът, наричан от мнозина „габровски шоколад“, е част от местната идентичност и от десетилетия се предава като умение между поколенията.

Празникът дава възможност на посетителите да се запознаят с традиционните техники за приготвяне, да видят демонстрации на старинни уреди и да опитат автентични вкусове, характерни за балканджийската кухня.

В рамките на тридневното събитие са предвидени: Алея на вкусовете – разнообразие от кулинарни предложения и местни продукти; III Фестивал на захарните изкуства – изложба и демонстрации на майстори сладкари; Живи демонстрации на приготвяне на пестил и други традиционни практики; Образователна игра с награди „Сливи с късмет“; Богата музикална програма.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица