Свържи се с нас

Култура

Ръкописи от XIX век – културна ценност на месеца

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Препис на „История“ на йеросхимонах Спиридон е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец ноември.

Йеросхимонах Спиридон „родом Габровец” и неговата „История” нямат популярността на  Хилендареца и широкото разпространение на Паисиевата история. Остава неизвестна и точната година на рождението му. Предполага се, че е роден в първите десетилетия на ХVIII в. За най-ранните му години също липсват достатъчни сведения. Изворите са категорични за  родното му място – Габрово. Въпреки че създава семейство и има син, той отрано се замонашва и вероятно това става в някой от светогорските манастири. Незнайно кога Спиридон излиза от „отечеството си” Габрово, за да премине пътя на формирането си като книжовник през Атон, Нямц, Рилския манастир. В Света гора приема йеросхимонашески сан – монах, обрекъл се на  „схима”, дал обет за най-строго спазване на монашеските правила. Още  в началото на пребиваването си в Атонската Света гора се присъединява към учениците на видния украински книжовник Паисий Величковски.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Преписът е част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово. Създаден е през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Единственият известен досега препис на Историята е комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Първата му част е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът е дело на  Иван П. Манафов и даскал Николчо поп Недев от Севлиево.  През 1824-1827 г. едновременно с обучението на деца той извършва и книжовна дейност. Тогава при него идва синът на П. Манафов и двамата правят преписа на Предсказанието, който впоследствие е донесен в Габрово и е подвързан заедно с другите два.  Съставен е т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г.,   превърнал се в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.

Създаденият вероятно в Рилския манастир препис на Историята, за което преписвачът е оставил бележка, и прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9  декември 1920 г. сборникът е предаден на  музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово. Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа  от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира  подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век. Писмото му е богато украсено. В горната част на всеки лист е с надтекстови заглавия, личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.

Приписка под тази на автора на преписа, носеща друг автограф, дълго време заблуждава изследоватлите на т. нар. Габровски сборник, че преписвачът и на Спиридоновата история е Петко Манафов. Палеографски анализ на писмото на двете бележки, както и на съдържанието на втората го определят не като  преписвач, а първият читател и притежател на преписа. Това мнение се поддържа  от проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова, изследователи на славянските ръкописи, съхранявани в Габрово. Предполага се, че той е имал намерение да я препише – „прочетох, разумех, и сожелах е преписати”, пише П. Манафов. В подкрепа на това предположение е втора бележка на гръцки език, написана също от неговата ръка (л. 138-б в сборника), чрез която изразява мнение за ползата от историята като поука и метод за възпитани на поколенията.

снимка: РИМ – Габрово

Освен  „История во кратце”, още четири ценни ръкописни паметника излизат от ръката на йеросхимонах Спиридон – Сборник от края на ХVIII в., в който е включено  житието на Теодосий Търновски (препис от Рилския панегерик на Владислав Граматик от 1479 г.) и съставената  оригинална служба в негова чест; два ръкописа, които  се отнасят към началото на ХIХ в. (днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”); едно оригинално съчинение, открито в сбирката на покойния акад. Иван Дуйчев.

 Анализът и на тези ръкописи доказва важното място, което заема Спиридон в развитието и утвърждаването на ранновъзрожденската българска литература. При създаването на всички свои творби той извървява нелекия път на книжовник от християнската традиция до националнта идея. И оригиналът, и преписът на „История во кратце” са създадени, за да се съхрани миналото на българите и да се впишат в ценностната система на новото време и на следващите поколения. Според мнението на всички съвременни изследователи и популяризатори като проф. Николай Дилевски, проф. Дочо Леков, проф. Б. Райков, проф. Боряна Христова и др., днешният читател трябва да познава текста, творческата история и съдба на това историческо четиво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица