Свържи се с нас

Култура

Ръкописи от XIX век – културна ценност на месеца

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Препис на „История“ на йеросхимонах Спиридон е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец ноември.

Йеросхимонах Спиридон „родом Габровец” и неговата „История” нямат популярността на  Хилендареца и широкото разпространение на Паисиевата история. Остава неизвестна и точната година на рождението му. Предполага се, че е роден в първите десетилетия на ХVIII в. За най-ранните му години също липсват достатъчни сведения. Изворите са категорични за  родното му място – Габрово. Въпреки че създава семейство и има син, той отрано се замонашва и вероятно това става в някой от светогорските манастири. Незнайно кога Спиридон излиза от „отечеството си” Габрово, за да премине пътя на формирането си като книжовник през Атон, Нямц, Рилския манастир. В Света гора приема йеросхимонашески сан – монах, обрекъл се на  „схима”, дал обет за най-строго спазване на монашеските правила. Още  в началото на пребиваването си в Атонската Света гора се присъединява към учениците на видния украински книжовник Паисий Величковски.

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Преписът е част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово. Създаден е през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Единственият известен досега препис на Историята е комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Първата му част е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът е дело на  Иван П. Манафов и даскал Николчо поп Недев от Севлиево.  През 1824-1827 г. едновременно с обучението на деца той извършва и книжовна дейност. Тогава при него идва синът на П. Манафов и двамата правят преписа на Предсказанието, който впоследствие е донесен в Габрово и е подвързан заедно с другите два.  Съставен е т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г.,   превърнал се в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.

Създаденият вероятно в Рилския манастир препис на Историята, за което преписвачът е оставил бележка, и прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9  декември 1920 г. сборникът е предаден на  музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово. Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа  от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира  подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век. Писмото му е богато украсено. В горната част на всеки лист е с надтекстови заглавия, личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.

Приписка под тази на автора на преписа, носеща друг автограф, дълго време заблуждава изследоватлите на т. нар. Габровски сборник, че преписвачът и на Спиридоновата история е Петко Манафов. Палеографски анализ на писмото на двете бележки, както и на съдържанието на втората го определят не като  преписвач, а първият читател и притежател на преписа. Това мнение се поддържа  от проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова, изследователи на славянските ръкописи, съхранявани в Габрово. Предполага се, че той е имал намерение да я препише – „прочетох, разумех, и сожелах е преписати”, пише П. Манафов. В подкрепа на това предположение е втора бележка на гръцки език, написана също от неговата ръка (л. 138-б в сборника), чрез която изразява мнение за ползата от историята като поука и метод за възпитани на поколенията.

снимка: РИМ – Габрово

Освен  „История во кратце”, още четири ценни ръкописни паметника излизат от ръката на йеросхимонах Спиридон – Сборник от края на ХVIII в., в който е включено  житието на Теодосий Търновски (препис от Рилския панегерик на Владислав Граматик от 1479 г.) и съставената  оригинална служба в негова чест; два ръкописа, които  се отнасят към началото на ХIХ в. (днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”); едно оригинално съчинение, открито в сбирката на покойния акад. Иван Дуйчев.

 Анализът и на тези ръкописи доказва важното място, което заема Спиридон в развитието и утвърждаването на ранновъзрожденската българска литература. При създаването на всички свои творби той извървява нелекия път на книжовник от християнската традиция до националнта идея. И оригиналът, и преписът на „История во кратце” са създадени, за да се съхрани миналото на българите и да се впишат в ценностната система на новото време и на следващите поколения. Според мнението на всички съвременни изследователи и популяризатори като проф. Николай Дилевски, проф. Дочо Леков, проф. Б. Райков, проф. Боряна Христова и др., днешният читател трябва да познава текста, творческата история и съдба на това историческо четиво.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица