Култура
Ръкописи от XIX век – културна ценност на месеца

снимка: РИМ – Габрово
Препис на „История“ на йеросхимонах Спиридон е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец ноември.
Йеросхимонах Спиридон „родом Габровец” и неговата „История” нямат популярността на Хилендареца и широкото разпространение на Паисиевата история. Остава неизвестна и точната година на рождението му. Предполага се, че е роден в първите десетилетия на ХVIII в. За най-ранните му години също липсват достатъчни сведения. Изворите са категорични за родното му място – Габрово. Въпреки че създава семейство и има син, той отрано се замонашва и вероятно това става в някой от светогорските манастири. Незнайно кога Спиридон излиза от „отечеството си” Габрово, за да премине пътя на формирането си като книжовник през Атон, Нямц, Рилския манастир. В Света гора приема йеросхимонашески сан – монах, обрекъл се на „схима”, дал обет за най-строго спазване на монашеските правила. Още в началото на пребиваването си в Атонската Света гора се присъединява към учениците на видния украински книжовник Паисий Величковски.

снимка: РИМ – Габрово
Преписът е част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово. Създаден е през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Единственият известен досега препис на Историята е комплектуван в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Първата му част е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо. Афоризмите на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е буквален препис на третото руско издание от 1798 г. на Предсказанията на шестдесетгодишния швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът е дело на Иван П. Манафов и даскал Николчо поп Недев от Севлиево. През 1824-1827 г. едновременно с обучението на деца той извършва и книжовна дейност. Тогава при него идва синът на П. Манафов и двамата правят преписа на Предсказанието, който впоследствие е донесен в Габрово и е подвързан заедно с другите два. Съставен е т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г., превърнал се в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.
Създаденият вероятно в Рилския манастир препис на Историята, за което преписвачът е оставил бележка, и прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9 декември 1920 г. сборникът е предаден на музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово. Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век. Писмото му е богато украсено. В горната част на всеки лист е с надтекстови заглавия, личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.
Приписка под тази на автора на преписа, носеща друг автограф, дълго време заблуждава изследоватлите на т. нар. Габровски сборник, че преписвачът и на Спиридоновата история е Петко Манафов. Палеографски анализ на писмото на двете бележки, както и на съдържанието на втората го определят не като преписвач, а първият читател и притежател на преписа. Това мнение се поддържа от проф. Божидар Райков и проф. Боряна Христова, изследователи на славянските ръкописи, съхранявани в Габрово. Предполага се, че той е имал намерение да я препише – „прочетох, разумех, и сожелах е преписати”, пише П. Манафов. В подкрепа на това предположение е втора бележка на гръцки език, написана също от неговата ръка (л. 138-б в сборника), чрез която изразява мнение за ползата от историята като поука и метод за възпитани на поколенията.

снимка: РИМ – Габрово
Освен „История во кратце”, още четири ценни ръкописни паметника излизат от ръката на йеросхимонах Спиридон – Сборник от края на ХVIII в., в който е включено житието на Теодосий Търновски (препис от Рилския панегерик на Владислав Граматик от 1479 г.) и съставената оригинална служба в негова чест; два ръкописа, които се отнасят към началото на ХIХ в. (днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”); едно оригинално съчинение, открито в сбирката на покойния акад. Иван Дуйчев.
Анализът и на тези ръкописи доказва важното място, което заема Спиридон в развитието и утвърждаването на ранновъзрожденската българска литература. При създаването на всички свои творби той извървява нелекия път на книжовник от християнската традиция до националнта идея. И оригиналът, и преписът на „История во кратце” са създадени, за да се съхрани миналото на българите и да се впишат в ценностната система на новото време и на следващите поколения. Според мнението на всички съвременни изследователи и популяризатори като проф. Николай Дилевски, проф. Дочо Леков, проф. Б. Райков, проф. Боряна Христова и др., днешният читател трябва да познава текста, творческата история и съдба на това историческо четиво.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“ бе представена в ИМ-Дряново

Снощи, 8 септември, Исторически музей – Дряново бе домакин на представяне на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.“. Нейни автори са трима водещи български учени – проф. Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, които правят своя прочит на едно от най-значимите събития в новата ни история.
Събитието бе открито от Иван Христов, директор на ИМ-Дряново, който приветства гостите на представянето и акцентира над значимостта на акта на Съединение на Княжество България и Източна Румелия, отпреди 141 години. Той анонсира, че един от авторите на книгата ще бъде гост в следващите епизоди на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. На премиерата за Дряново присъстваха двама от тримата автори – проф. Палангурски и проф. Янчев.

В книгата проф. Веселин Янчев разглежда устройството и развитието на българската армия, както и ролята на руските офицери в нея. Той обясни идеята за реализацията на книгата, която дава един различен прочит на Съединението. По думите му всичко се знае за това велико българско дело, освен няколко важни детайла, които се засягат именно в книгата.
Той сподели, че в изследванията си за армията ни и ролята на Русия върху нея през период след Освобождението до Съединението, работи вече близо 30 години. Проф. Янчев изрази мнение, че образът, който голяма част от българите имат за княз Александър е този, създаден му от руската дипломация и политика. „Оказа се, че князът е много по-сложна личност от тази, която ни е представена десетилетия наред. През 1883 г., 1884 г. Русия не си представя възможността да изтърве от контрол българската армия и тя да премине в ръцете на княз Александър I, което е и основен мотив за неговото детрониране и изгонване от България. Когато Съединението става и Русия е представена пред свършен факт, тя прокарва своя план да изтегли руските офицери, с очакване, че България ще рухне, ще настъпи хаос, след което князът ще абдикира. Това става на 9 септември 1885 г., с идеята, че без армия страната ни няма да може да защити Съединението и недоволството на хората ще се насочи срещу княза, а българите ще се обърнат към Русия, която ще им каже, че те без нея, без подкрепата и покровителството ѝ не могат, и няма как да постигнат нито една своя цел. Нищо такова не се случва! Князът не само защитава Съединението, но води и успешната война срещу Сърбия!“, аргументира се проф. Янчев.

Той допълни, че непроучен е още замисълът на княз Александър Батенберг около признаването на Съединението, договореностите му със султана на Османската империя, идеята за това, че Съединението трябва да бъде стъпка към бъдещето независимо царство, включващо както Княжеството, така Източна Румелия и Македония.
„Историята не само, че не е написана. Предстои да се пише“, коментира Янчев, който анонсира, че ще се работи и в турските архиви, тъй като не е убеден, че дори нахлуването на Османската империя в Кърджали е идея на султана, както и защо султанът се е съгласил Александър I да е княз на обединена България.
Над увода на книгата работи проф. Палангурски, който проследи развитието на националната идея и къде се вписва тя в акта на Съединението. Според него няма последен поглед към това велико българско дело и често се натъква на нови данни за него. „Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 г. Ако човек обърне поглед към хората, които са били движещата сила – онези, които са в Комитета, на север от Балкана – ще види живите останали приятели, членове на революционните комитети. Дори двамата „главни герои“ – на юг това е Захари Стоянов, на север това е Стефан Стамболов“, каза той.

По думите му Съединението е резултат, въпреки дълбокото разцепление на българското общество, което е валидно и днес. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите – чакат някой да им свърши работата“, сподели проф. Палангурски, цитирайки Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.
Проф. Палангурски заяви, че реализиралите съединението на двете Българии са проекция на всичко, започнато преди Освобождението и завършило с великото дело. „Тези хора уловиха историческия момент. Те не смятаха, че човек да бъде смел е страшно!“, каза той.
Ученият бе категоричен, че изградената революционна мрежа преди Освобождението действа и след него, като си послужи с документи, чрез които става ясно всенародната подкрепа за делото на Съединение. Според него това означава, че в обществото е имало хора, които са можели да действат, знаят и го правят, имайки си вяра помежду си и една единствена обща цел.
„Това е онова поколение от хора, които ни избутват от Съединението, като държава и система. Те са дълбоко мислещи хора, за разлика от другите, които чакат на тепсия. При тях картината е коренно различна. Нищо ново под слънцето, 140 години по-късно. Всеки опит да бъдеш самостоятелен и да носиш отговорност за себе си, той не се посреща от тази втората група от хора, без значение как ще ги определим. Но историята не чака. Това е Съединението – акт нашенски си, направени от нашите хора“, коментира проф. Палангурски.
Той посочи още, че никой друг балкански народ или държава не е освободил 96 000 кв км при първото си по-голямо въстание, за разлика от нас българите. В заключение Палангурски цитира синтез от гения на Христо Ботев, който казва: „Ако не сега, ще чакаме още 100 години!“

Култура
Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър


На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.
„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.
Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.
Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.
Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.
„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Култура
ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.
Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.
На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.
Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”
-
Кримипреди 6 дниЗаловиха 29-годишен, извършил въоръжен грабеж в Габрово
-
Културапреди 7 дниТурнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър
-
Новинипреди 7 дниТеодор Салпаров се завръща в Габрово преди своя бенефис
-
Кримипреди 6 дниПолицаи ще патрулират и пеша в квартал Бичкиня
-
Икономикапреди 7 дниОт 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско
-
Любопитнопреди 6 дниФестивалът на реката отново събира младите край Янтра
-
Новинипреди 6 дниНови заплахи и вандализъм в квартал „Бичкиня“





