Свържи се с нас

Култура

Изложба „В началото бе словото…“

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Изложба на старопечатни книги и ръкописи „В началото бе словото…“ представя Регионалният исторически музей в Габрово. Тя е посветена на 250 г. от Паисиевата история и 220 г. от “История во кратце” на йеросхимонах Спиридон. За това информира вчера на пресконференция Даниела Цонева от РИМ – Габрово.

Изложбата илюстрира един сравнително малко известен момент от динамичното и културно-духовно развитие на Габрово и региона в  края на ХIV– ХIХ век. Габрово и габровци играят съществена роля за издигане нивото на българския обществен живот, за утвърждаване на българската книжнина и литература с особено значим принос след средата на ХVII в.  и  периода на Българското Възраждане.

Там, където се оформя богато търговско съсловие, консуматор на културни ценности, където съществува активна църква, свързана с големите български манастири и Атон, където има масова грамотност, там се създават и благоприятни условия за книжовна дейност. Такъв пример е Габрово. По време на т. нар. Ранно Възраждане в селището се оживява културно-религиозният живот, все по-явно се налагат просвещенските настроения. Известията за книжовна дейност в Габровския регион са от средата на ХVII в.  През епохата на османското господство битуват средновековни ръкописи, свързани с търновската книжовна традиция. Според географското си разположение Габровско се оказва близо до новите книжовни центрове на ХVII-тото столетие  в  областите на Средна Стара планина и Средногорието. Тези центрове са много по-възприемчиви към новите тенденции на демократизация в езика и литературата. В периода от ХVII – ХIХ век в Габрово и Габровско се създава немалка по обем книжовна продукция, чрез което  допринасят за създаване на утилитарна (с практична насоченост) българска книжнина от предвъзрожденския и ранновъзрожденския период, съдействат за разширяване и универсализиране на тези процеси в национален план.

снимка: РИМ – Габрово

Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин)  и техните последователи от ХIХ в. –  всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.

В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно  общуване на Габрово с европейския свят. Историческият музей съхранява над 500 старопечатни книги с различно съдържание, немалка част о от които са руски печатни книги. Изследователят на българската възрожденска книжнина Маньо Стоянов отбелязва, че в северобългарските земи градът, “гдето може би най-рано достигат руски книги и гдето се създава най-голямата сбирка от тях е Габрово”. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната  книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.

снимка: РИМ – Габрово

Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 68. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е  представен  е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце”,  комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Между  Паисиевата и Спиридоновата история се нарежда т. нар. Зографска история с неизвестен автор. Тридесет години след „История славяноболгарская”, през 1792 г. в манастира Нямц един габровски книжовник създава литературен труд. Писан дълги години, той ще бъде оценяван от науката като „хроника”, превърнала се в „историографско явление, закономерно възникнало в обстановката на своето време”. Първата  част на сборника е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът на Историята е създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Написан е вероятно в Рилския манастир, за което преписвачът е оставил бележка. Прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. Интересен  от историческо,, литературно и текстологическо гледище е препис на „Александрията” от началото на ХIХ в. на известната повест за живота и военните подвизи на Ал. Македонски, превод направен от румънско издание.

Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на  библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Часослов от края на ХV век, Служебник и Часослов от средата на ХVII век.

Най-ранната старопечатна книга, включена в изложбата е руска църковна книга Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Представени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски. Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености  в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги свидетелстват за вкусовете на  епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарастналото национално самосъзнание през Възраждането.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Представят „Книга за щастието“ в РБ „Априлов – Палаузов“

Published

on

Тази сряда, 21 февруари, от 17.30 часа ще се състои първото представяне за Габрово на „Книга за щастието“, чийто автор е Владимир Дръндаревски. Домакин на събитието е Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.

Книгата е първата в света завършена психологическа теория, обясняваща пълноценно, достъпно и пълномащабно понятието щастие. Това е първата книга, която дава точните понятия, свързани с щастието, развива уникална, пълномащабна теория, разкриваща неговите нюанси в живота и най-важното – дава конкретните решения на всичко, свързано с щастието.

Тази книга ще ви помогне да се определите, да се замисляте постоянно, да тренирате мисълта си, съзнанието, душата и сърцето си в посока само и единствено на намиране на пътя към вашето постоянно, бъдещо спокойствие, хармония и лично щастие.

Ако искате да чуете нещо ново, свежо, стойностно и различно, нещо което да ви помогне да тръгнете по нов път във вашия живот. Ако искате да се усещате винаги в попътен вятър към вашите спокойствие, хармония и лично щастие, то на тази среща ще получите начални напътствия и ориентири, с които след като прочетете книгата, ще имате нов поглед, постоянен устрем, свежи сили и възможности, да генерирате постоянно енергия в посока само и единствено на вашето лично щастие.

Заповядайте, за да проверите себе си и да се уверите вървите ли в тази посока или леко сте се заблудили и отклонили от правилния път към щастието!

Зареди още

Култура

Габрово посрещна Захари Карабашлиев с пълна зала

Published

on

Пълна зала посрещна в Габрово писателя Захари Карабашлиев. Повече от час и половина снощи в Актовата зала на Национална Априловска гимназия, популярният автор разговаря с почитателите си за писаното слово, историята, паметта и новата си книга “Рана“.

Областният управител на Габрово Мария Башева – Венкова постави началото на литературната среща, цитирайки Стивън Кинг и неговите думи:“ Книгата е онова нещо в нашия свят, което е най-близо до магията.“

Захари Карабашлиев подчерта, че представя книгите си в цялата страна и е рядкост областен управител да уважи събитието, а още по-малко да инициира провеждането му. Авторът поясни, че заглавието на романа препраща към раната, която главният герой в книгата получава още в първото сражение, в което участва, но и към раната, нанесена на целия български народ от опустошителните войни, в периода на второто десетилетие на 20 век.

Авторът допълни, че творбата му е късче памет за българската история. Той определи романа като семеен, развиващ се на фона на Първата Световна война, но и представящ последиците от Първата национална катастрофа.

Модераторът на срещата Иван Христов, директор на Исторически музей- Дряново, сподели наблюденията си относно документалната стойност на творбата, която съдържа подробна библиография.

След края на увлекателната дискусия областният управител подари на Захари Карабашлиев изображение на Паметника на Свободата, изрисувано върху стъкло, като му пожела свобода на мисълта и творчеството.

Зареди още

Култура

Графика на Валентин Стефанов е акцент на месеца в Галерията

Published

on

Художествена галерия „Христо Цокев” представя графичната творба на Валентин Стефанов „Откритие III” като акцент за месец февруари. Богатата графична колекция на музея предлага представителна извадка от най-активните и водещи имена в българското графично изкуство.

Фокусът на рубриката да представя произведения, които рядко участват в експозиционните концепции дава възможност от една страна за по- задълбоченото проучване на галерийния фонд, а от друга да приведе във вниманието на публиката малко познати автори.

Творбата „Откритие III” изпълнена в авторова техника е абстрактна, създадена през 1988 година и напълно носеща характера на съответното десетилетие. Развиването на качествено нови теми и подходи в българското изкуство в края на 80-те години важи с пълна сила и за графиката.

Модерният и смел подход при изграждането на „Откритие III”, динамичната линия в горната част, съпоставена със статиката в долната не носят еклектика, а оформят хармонична композиция. Творбата въздейства и чрез чудесно овладяна технология, прецизен отпечатък и фини акценти.

Постигната е висока естетическа проба и съвременно звучене. От наситено черно до контраста с чисто бяло и множеството степени на сивото, създават сложната и богата структура на произведението. Всички любители на графиката могат да се срещнат с „Откритие III” на Валентин Стефанов до края на месец февруари 2024 в ХГ “Христо Цокев”.

Автор: д-р Деян Боев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица