Свържи се с нас

Култура

Изложба „В началото бе словото…“

Published

on

снимка: РИМ - Габрово

снимка: РИМ – Габрово

Изложба на старопечатни книги и ръкописи „В началото бе словото…“ представя Регионалният исторически музей в Габрово. Тя е посветена на 250 г. от Паисиевата история и 220 г. от “История во кратце” на йеросхимонах Спиридон. За това информира вчера на пресконференция Даниела Цонева от РИМ – Габрово.

Изложбата илюстрира един сравнително малко известен момент от динамичното и културно-духовно развитие на Габрово и региона в  края на ХIV– ХIХ век. Габрово и габровци играят съществена роля за издигане нивото на българския обществен живот, за утвърждаване на българската книжнина и литература с особено значим принос след средата на ХVII в.  и  периода на Българското Възраждане.

Там, където се оформя богато търговско съсловие, консуматор на културни ценности, където съществува активна църква, свързана с големите български манастири и Атон, където има масова грамотност, там се създават и благоприятни условия за книжовна дейност. Такъв пример е Габрово. По време на т. нар. Ранно Възраждане в селището се оживява културно-религиозният живот, все по-явно се налагат просвещенските настроения. Известията за книжовна дейност в Габровския регион са от средата на ХVII в.  През епохата на османското господство битуват средновековни ръкописи, свързани с търновската книжовна традиция. Според географското си разположение Габровско се оказва близо до новите книжовни центрове на ХVII-тото столетие  в  областите на Средна Стара планина и Средногорието. Тези центрове са много по-възприемчиви към новите тенденции на демократизация в езика и литературата. В периода от ХVII – ХIХ век в Габрово и Габровско се създава немалка по обем книжовна продукция, чрез което  допринасят за създаване на утилитарна (с практична насоченост) българска книжнина от предвъзрожденския и ранновъзрожденския период, съдействат за разширяване и универсализиране на тези процеси в национален план.

снимка: РИМ – Габрово

Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин)  и техните последователи от ХIХ в. –  всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.

В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно  общуване на Габрово с европейския свят. Историческият музей съхранява над 500 старопечатни книги с различно съдържание, немалка част о от които са руски печатни книги. Изследователят на българската възрожденска книжнина Маньо Стоянов отбелязва, че в северобългарските земи градът, “гдето може би най-рано достигат руски книги и гдето се създава най-голямата сбирка от тях е Габрово”. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната  книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.

снимка: РИМ – Габрово

Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 68. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е  представен  е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце”,  комплектуван  в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Между  Паисиевата и Спиридоновата история се нарежда т. нар. Зографска история с неизвестен автор. Тридесет години след „История славяноболгарская”, през 1792 г. в манастира Нямц един габровски книжовник създава литературен труд. Писан дълги години, той ще бъде оценяван от науката като „хроника”, превърнала се в „историографско явление, закономерно възникнало в обстановката на своето време”. Първата  част на сборника е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо.  Афоризмите  на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е  буквален препис на третото руско издание  от 1798 г.  на Предсказанията на шестдесетгодишния  швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът на Историята е създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Написан е вероятно в Рилския манастир, за което преписвачът е оставил бележка. Прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това  попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. Интересен  от историческо,, литературно и текстологическо гледище е препис на „Александрията” от началото на ХIХ в. на известната повест за живота и военните подвизи на Ал. Македонски, превод направен от румънско издание.

Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на  библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Часослов от края на ХV век, Служебник и Часослов от средата на ХVII век.

Най-ранната старопечатна книга, включена в изложбата е руска църковна книга Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Представени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски. Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености  в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги свидетелстват за вкусовете на  епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарастналото национално самосъзнание през Възраждането.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Очаква ни запомнящ се финал на Международен куклен фестивал „Рачо и Дешка“

Published

on

На 27 юли, събота, в 17.00 часа Фондация „Арте Вива“, София ще открие програмата на последния фестивален ден от Международния куклен фестивал „Рачо и Дешка“ с представлението „Привет, магьосници, и сбогом“. Място на събитието е площад „Възраждане“.

По забавен и пълен с изненади начин, с много хумор и музика публиката ще разбере, че във всеки от нас се крие по една малка зла магьосница. Тя може да стане голяма и силна. Дали ще ѝ позволим, зависи от нас. Спектакълът разказва как малкият Башир успява да я победи със своята доброта. „Привет, магьосници, и сбогом“ е по мотиви от френски приказки. Постановката е на Ваня Йонкова, сценографията – на Свила Величкова, а музиката е композирана от Методи Иванов. В спектакъла участват Симона Нанова и Елена Грозданова.

В 17.50 традиционната за фестивала работилница ще занимае своите гости с голямата тема за буквите в нашата азбука. Това става възможно благодарение на партньорството на Регионална библиотека „Априлов- Палаузов“, която подкрепи проекта на Фондация „ОТ БГ“.

В 18.30 Театър ВЕСЕЛ – Велико Търново ще покани всички в зала „Възраждане“, за да се потопят заедно в света на една „Русалка“ по „Легенда за Лорелай“. Легендата за Лорелай е вдъхновявала творци от различни епохи. Тя разказва за красивата дъщеря на беден рибар, която пленявала стари и млади със своите омайващи песни. Това е старата и вечна история за свободния дух и за погубената любов.

Спектакълът носи атмосферата на суровия северен пейзаж и въздейства с вълшебството на приказка и с драматизма на антична трагедия. Драматизацията и режисурата са на Тодор Вълов, сценографията и куклите – на Наталия Гочева, а музиката – на Пламен Мирчев – Мирона. С участието на Елка Баланова и Веселин Василев.

Зареди още

Култура

Пет млади пианистки от МК „Весела“ ще свирят във Виена

Published

on

„Виена ни очаква” – под това мото премина концертът на децата от Музикален клуб „Весела” преди отпътуването за австрийската столица на лауреатите Невин Халил – 1 клас, Лорен Николова – 4 клас, Ай Хасегава – 8 клас, Полина Флориду – 9 клас и Адриана Кънева-10 клас. Те ще се представят „на живо” със своите музикални програми във финалите на Международния конкурс „Виенска класика”.

Възпитаничките на клавирния педагог Весела Пенева са сред отличените 65 деца, спечелили необходимия брой точки и получили покани за участие в заключителния тур във Виена, който предстои.

„Това е уникално постижение за нашия клуб“, сподели музикалният педагог Весела Пенева и продължи – „То ни прави безкрайно щастливи от постигнатия невероятен успех, а именно да бъдем забелязани и отличени измежду над 200 деца от 50 държави! Каква огромна чест е това за едни деца, които не се занимават с музика професионално, а свирят на пиано, просто защото им харесва! Във всяка възрастова група са поканени само по 10 участници. И моите момичета са между тях! това е изключително висока оценка, дадена ни от международното жури!“

„Скъпи Неви, Лори, Ай, Поли и Ади – в музикалната столица Виена, вие ще се докоснете до европейската музикална история, ще имате незабравими срещи с изкуството, ще свирите в хубави зали и ще се запознаете с деца-музиканти от различни националности! Вашата най-голяма победа е, че сте участници в една музикална олимпиада, която ще бъде прекрасен спомен за цял живот ! Олимпийския принцип гласи „Най-важно е участието..”, а аз бих добавила – и трудът, който влагаме! Вече съм напълно убедена, че всяко усилие рано или късно се възнаграждава ! Пожелавам ви да свирите с любов, мисъл и вдъхновение! Гордея се с вас, обичам ви и ви вярвам!“, добави още Весела Пенева.

Зареди още

Култура

В очакване на третата фестивална събота на Международния куклен фестивал

Published

on

Международният куклен фестивал „Рачо и Дешка“ продължава на 20 юли, събота, от 17.00 часа на площад „Възраждане“. За габровци и гости на града организаторите от Фондация „ОТ БГ“ са поканили Театър „Арт Ленд“, София и Държавен куклен театър Бургас.

„Гон, малката лисица“ е една трогателна приказка, която носи послание за лицето на невидимото добро. Представена е чрез интересна културна ценност на Япония, а именно – уличен театър „камишибай” или „театър в картини”, особено популярен през 30-те години на 20 век.

Актьорите, разказвачи на истории, обикалят с колело, на което има малка сценична кутия с поставена история в картини. Спектакълът представя интересна форма за общуване със съвременната публика.

Постановката и сценографията на „Гон, малката лисица“ са на Мария Банова. Ролите изпълнява Юлия Коларова. Постановката е на Театър „Арт Ленд“, София. Творческата работилничка, която започва в 17.50 часа, този път е за майсторене на изделия от хартия.

В 18.30 часа гостите от Бургас ще представят на публиката „Две пръчки и три съчки“. Не си мислете, че баба Хели е вехтошарка! В своята количка с три колелета тя събира какво ли не и го преобразява в герои, приказки и вълшебства, за да задоволи безкрайните прищевки на своята внучка Лили.

Крои, кове, лепи, сглобява, измисля и твори по пет приказки на ден без почивен ден. Тя е истински феномен! Авторът на текста на „Две пръчки и три съчки“ е Христина Василева. Нейни са и сценографията, и постановката. Музиката е на „Puppetspirit“ – Белгия. В ролята на баба Хели влиза актрисата Румяна Кралева.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица