Култура
Изложба „В началото бе словото…“
снимка: РИМ – Габрово
Изложба на старопечатни книги и ръкописи „В началото бе словото…“ представя Регионалният исторически музей в Габрово. Тя е посветена на 250 г. от Паисиевата история и 220 г. от “История во кратце” на йеросхимонах Спиридон. За това информира вчера на пресконференция Даниела Цонева от РИМ – Габрово.
Изложбата илюстрира един сравнително малко известен момент от динамичното и културно-духовно развитие на Габрово и региона в края на ХIV– ХIХ век. Габрово и габровци играят съществена роля за издигане нивото на българския обществен живот, за утвърждаване на българската книжнина и литература с особено значим принос след средата на ХVII в. и периода на Българското Възраждане.
Там, където се оформя богато търговско съсловие, консуматор на културни ценности, където съществува активна църква, свързана с големите български манастири и Атон, където има масова грамотност, там се създават и благоприятни условия за книжовна дейност. Такъв пример е Габрово. По време на т. нар. Ранно Възраждане в селището се оживява културно-религиозният живот, все по-явно се налагат просвещенските настроения. Известията за книжовна дейност в Габровския регион са от средата на ХVII в. През епохата на османското господство битуват средновековни ръкописи, свързани с търновската книжовна традиция. Според географското си разположение Габровско се оказва близо до новите книжовни центрове на ХVII-тото столетие в областите на Средна Стара планина и Средногорието. Тези центрове са много по-възприемчиви към новите тенденции на демократизация в езика и литературата. В периода от ХVII – ХIХ век в Габрово и Габровско се създава немалка по обем книжовна продукция, чрез което допринасят за създаване на утилитарна (с практична насоченост) българска книжнина от предвъзрожденския и ранновъзрожденския период, съдействат за разширяване и универсализиране на тези процеси в национален план.
снимка: РИМ – Габрово
Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.
В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Историческият музей съхранява над 500 старопечатни книги с различно съдържание, немалка част о от които са руски печатни книги. Изследователят на българската възрожденска книжнина Маньо Стоянов отбелязва, че в северобългарските земи градът, “гдето може би най-рано достигат руски книги и гдето се създава най-голямата сбирка от тях е Габрово”. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.
снимка: РИМ – Габрово
Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 68. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце”, комплектуван в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Между Паисиевата и Спиридоновата история се нарежда т. нар. Зографска история с неизвестен автор. Тридесет години след „История славяноболгарская”, през 1792 г. в манастира Нямц един габровски книжовник създава литературен труд. Писан дълги години, той ще бъде оценяван от науката като „хроника”, превърнала се в „историографско явление, закономерно възникнало в обстановката на своето време”. Първата част на сборника е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо. Афоризмите на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е буквален препис на третото руско издание от 1798 г. на Предсказанията на шестдесетгодишния швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът на Историята е създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Написан е вероятно в Рилския манастир, за което преписвачът е оставил бележка. Прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. Интересен от историческо,, литературно и текстологическо гледище е препис на „Александрията” от началото на ХIХ в. на известната повест за живота и военните подвизи на Ал. Македонски, превод направен от румънско издание.
Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Часослов от края на ХV век, Служебник и Часослов от средата на ХVII век.
Най-ранната старопечатна книга, включена в изложбата е руска църковна книга Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Представени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски. Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарастналото национално самосъзнание през Възраждането.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.
Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.
На 15 май, петък, за поредна година Исторически музей – Дряново ще се включи в инициативата „Нощ на музеите“ с разнообразна програма, насочена към любителите на културата, кулинарията, театъра, изкуството и историята.
Събитията ще се проведат на три локации: Лафчиевата къща, експозиция „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново и Икономовата къща. Програмата започва в 17.30 часа с официално представяне на кулинарната книга с готварски рецепти „Дряновски вкусотии и изкушения“.
Час по-късно, от 18.30 часа, в сградата на ИМ – Дряново ще се състои Форум театър, представляващ театрална – социална форма, в която актьори предлагат две ситуации с обезпокоителен развой и заедно със зрителите търсят по-благополучно развитие за героите. Гостува ДТ „Рачо Стоянов“ – Габрово. Това събитие е проект по програма, финансирана от Национален фонд „Култура“.
След това събитията ще продължат в Икономовата къща. От 20.00 часа там ще бъде открита изложба концерт „Цветът на спомена“ на Гергана Попова, с участието на Duo Zwielicht (Гергана Попова – вокал, Юрген Ротенщайнер – китара), допълнени с дегустация на избрани вина от „Vino Veritas“.
Всички събития ще се проведат в интервала от 17.30 до 21.30 часа и са с вход свободен.
-
Кримипреди 7 дниТрима отвлякоха мъж в Габрово и го пребиха
-
Любопитнопреди 7 дниЦъфтят японските вишни в Севлиево (снимки)
-
Културапреди 7 дниИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век
-
Културапреди 3 дниИсторически музей – Дряново ще участва в „Нощ на музеите“
-
Новинипреди 3 дниМладежите на „Чардафон“ са шампиони на България
-
Културапреди 2 дниНов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание
-
Новинипреди 3 дниЗлатен дубъл за девойките на „Бъки“
-
Новинипреди 3 дниСК „Хоуп“ Габрово се върна от Солун с четири титли