Култура
Изложба „В началото бе словото…“
снимка: РИМ – Габрово
Изложба на старопечатни книги и ръкописи „В началото бе словото…“ представя Регионалният исторически музей в Габрово. Тя е посветена на 250 г. от Паисиевата история и 220 г. от “История во кратце” на йеросхимонах Спиридон. За това информира вчера на пресконференция Даниела Цонева от РИМ – Габрово.
Изложбата илюстрира един сравнително малко известен момент от динамичното и културно-духовно развитие на Габрово и региона в края на ХIV– ХIХ век. Габрово и габровци играят съществена роля за издигане нивото на българския обществен живот, за утвърждаване на българската книжнина и литература с особено значим принос след средата на ХVII в. и периода на Българското Възраждане.
Там, където се оформя богато търговско съсловие, консуматор на културни ценности, където съществува активна църква, свързана с големите български манастири и Атон, където има масова грамотност, там се създават и благоприятни условия за книжовна дейност. Такъв пример е Габрово. По време на т. нар. Ранно Възраждане в селището се оживява културно-религиозният живот, все по-явно се налагат просвещенските настроения. Известията за книжовна дейност в Габровския регион са от средата на ХVII в. През епохата на османското господство битуват средновековни ръкописи, свързани с търновската книжовна традиция. Според географското си разположение Габровско се оказва близо до новите книжовни центрове на ХVII-тото столетие в областите на Средна Стара планина и Средногорието. Тези центрове са много по-възприемчиви към новите тенденции на демократизация в езика и литературата. В периода от ХVII – ХIХ век в Габрово и Габровско се създава немалка по обем книжовна продукция, чрез което допринасят за създаване на утилитарна (с практична насоченост) българска книжнина от предвъзрожденския и ранновъзрожденския период, съдействат за разширяване и универсализиране на тези процеси в национален план.
снимка: РИМ – Габрово
Обвързана с Деня на народните будители – 1 ноември, изложбата е посветена на книжовниците, съдействали за поддържането на народното самосъзнание. Имената на много от тях остават неизвестни, но всички те работят “на ползу роду”. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.
В изложбата е показана част от сбирката ръкописи и старопечатни книги (църковнославянски, учебници, светска литература), които са свидетелство на търговското и културно общуване на Габрово с европейския свят. Историческият музей съхранява над 500 старопечатни книги с различно съдържание, немалка част о от които са руски печатни книги. Изследователят на българската възрожденска книжнина Маньо Стоянов отбелязва, че в северобългарските земи градът, “гдето може би най-рано достигат руски книги и гдето се създава най-голямата сбирка от тях е Габрово”. Като се грижат за опазване и развитие на традиционната книжнина от ХIV – ХVIII в., габровци правят решителни стъпки по нови пътища. През ХIХ век книжнината отбелязва не само по-нататъшен разцвет, но тя става основа за прехода към по-висши образователни форми. Васил Априлов, Неофит Рилски, Райчо Каролев, Иван Гюзелев и др. са автори на нова книжнина, която отговаря на новите просвещенски настроения и новите нужди на стопанското и социално-политическо развитие на българина.
снимка: РИМ – Габрово
Общият брой културни ценности, включени в изложбата са 68. Освен книги и ръкописи в нея са експонирани икони, литографии, църковна утвар, средства за писане. Най-старият ръкопис, който е представен е един търновски пергаментен фрагмент от Паремийник (с текстове от Стария и Новия завет) от средата на ХIV в., излязъл от ръката на същия копист, изписал известния Ватикански препис от Манасиевата хроника. Част от ръкописната сбирка на Историческия музей в Габрово е единственият известен досега препис на “История во кратце”, комплектуван в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г. Между Паисиевата и Спиридоновата история се нарежда т. нар. Зографска история с неизвестен автор. Тридесет години след „История славяноболгарская”, през 1792 г. в манастира Нямц един габровски книжовник създава литературен труд. Писан дълги години, той ще бъде оценяван от науката като „хроника”, превърнала се в „историографско явление, закономерно възникнало в обстановката на своето време”. Първата част на сборника е препис на дамаскинарски текст на „мъдри мисли”, писан от три ръце. Първият преписвач е неизвестен, вторият е габровският обществен и стопански деец Петко Ив. Манафов и неговият син Иванчо. Афоризмите на различни мъдрости, слова на Дамаскин Студит, показват висока езикова и писмена култура на преписвачите. Третата част от Сборника е буквален препис на третото руско издание от 1798 г. на Предсказанията на шестдесетгодишния швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Преписът на Историята е създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон. Написан е вероятно в Рилския манастир, за което преписвачът е оставил бележка. Прибавен по-късно в ръкописен сборник, години след това попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. Интересен от историческо,, литературно и текстологическо гледище е препис на „Александрията” от началото на ХIХ в. на известната повест за живота и военните подвизи на Ал. Македонски, превод направен от румънско издание.
Изложбата представя във вид на факсимилета част от ръкописи, които са създавани в Габрово и са били притежание на библиотеката на Габровската Държавна Априловска гимназия, но днес се съхраняват в ръкописната сбирка на Националната библиотека в София – Часослов от края на ХV век, Служебник и Часослов от средата на ХVII век.
Най-ранната старопечатна книга, включена в изложбата е руска църковна книга Служебник от 1702 г. Показана е и първата българска печатна книга – Неделник на Софроний Врачански от 1806 г. Представени са издания на различни езици – руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски. Чрез изложбата се илюстрират не само развитието и утвърждаването на езиково-правописните особености в книжовния език, но и характеристиките в украсата, подвързията на писмените културни ценности. Експонираните ръкописи и старопечатни книги свидетелстват за вкусовете на епохата, обогатяват представата ни за книжовния живот в Габрово и Габровско, за нарастналото национално самосъзнание през Възраждането.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.
Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.
В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.
От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.
В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.
Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
-
Новинипреди 6 дни„Прогресивна България“ печели категорично и в Габрово
-
Икономикапреди 5 дни„Интер Пауър“ изгражда фотоволтаични централи на 7 социални сгради
-
Новинипреди 5 дниНиколай Косев с първи думи след изборната победа на Прогресивна България
-
Икономикапреди 4 дниПредприемаческата програма на РИЦ „Амбициозно Габрово“ премина към менторската фаза
-
Новинипреди 5 дниГЕРБ – Габрово: Приемаме изборния резултат с уважение към волята на избирателите
-
Културапреди 4 дниДида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново
-
Любопитнопреди 3 дни2 изложби, пърформанс и парти с оптимистична електронна музика за шах на 16 май
-
Любопитнопреди 3 дниПролетен празник на географията в Габрово