снимка: manager.bg

По традиция у нас есента е бременна. С очакване за бурни протести.  Този път прогнозите са почти аполиптични.  Най-вече заради новите цени на тока, на горивата и цените на дребно на стоки, услуги и хранителни продукти от първа необходимост.
Най-вероятно анализаторите имат основание. Четвъртата година от мандата е трудна за всяко българско правителство. Така беше през 2009 година, когато бурни студентски протести, чийто пик бе на 14 януари, нажежиха да червено общественото пространство.

Друга съществена причина, за да очакваме гореща есен, е струпването на редица важни събития: изборът на ново съдебно правителство, развръзката на българо-руските газови и атомни отношения, която предстои в края на годината, неизбежните рестрикции и непопулярни мерки при приемането на бюджета за идната година. Мерки, които вероятно ще разочароват големи социални групи и съсловия, като например военните и служителите на реда.

Може да се каже, че протестите вече започнаха. Дългосрочната кампания на Движение „ДНЕС” срещу новите правила за паркиране в столицата, макар проведена в никаквото августовско-септември време, беше ранен тест доколко е сух барута.  Ако сега, в средата на септември, човек прегледа календара на различните фейсбук групи, които се готвят да изведат хора на улицата, ще види, че той е доста наситен. И започва още днес в 17 часа пред Президентстово, където се събират участниците в няколко групи, обединени срещу новите цени на тока, парното и горивата.

За разлика от други, по-далечни време, днес евентуалните протести и напрежението около тях будят тревога не само сред управляващите. Има основание за безпокойство и опозицията. Дотолкова, доколкото сред червения електорат цари униние, а синята магия отдавна е престанала да хипнотизира жителите на големите български градове.  Нормално е да бъде притеснен и така нареченият обикновен човек.  Когато няма авторитети, когато различните видове протести нямат политически изразител, тогава ситуацията става неясна. И в някаква степен дори опасна.  Със сигурност ще се намерят лидери сред различните социални и професионални групи, които да изведат хора на улицата, но пък едва ли ще са достатъчно авторитети, за извършат по-трудното. Да осигурят завръщането на хората по домовете и навлизане на протестите в делничното русло на преговорите.

Не искам да бъда лош пророк и не вещая непременно най-лошото тази есен. Но ако така продължават нещата у нас, ако не е тази есен, ще е следващата, ако не е тя, ще е по-следващата. Ако перифразирам заглавието на един доста награждаван български игрален филм – напрежението е голямо и спасението дебне отвсякъде.

Но освен протестиращите и политиците, които са от другата страна барикадата, има още една важна социална група. Тя е концентрирана в малкото независими медии, в авторитетните тинк-танкове в средите на опозиционно настроени независими интелектуалци. В тази група знаят за какво става дума. В нея следят внимателно съветите, които идват от Брюксел, и ината, с който правителството им се противопоставя. Пак там вече тече оценката на изминалите години. Не на тези, които бележат мандата на правителство, а далеч назад, още от зората на така наречения преход. В тази група диагнозата на болното ни общество вече е поставена. В нея публичният език става все по-остър, а идеите – по-радикални.  Проблемът е, че между тази влиятелна група и политическите партии отдавна няма  работеща връзка. Между тях има ничия зона, овладяна отдавна от клакьорите на всяко мнозинство и на всяко негово правителство.

Все пак, тъкмо голямата група на хората, които вече са поставили диагнозата и лидират общественото мнение, може да се окаже най-важният фактор. На фона на самоизолацията и нулевия авторитет на политическите партии, тази група е единствената, която би могла да повлияе на протестите, да внесе необходимата конструктивност в идеите, да обърне отрицанието в градивна енергия, да усили синергетичния ефект между разнородните искания, да поддържа по-далечния прицел и точката на хоризонта, достигането на която финализира усилията.

Дали това ще се случи, аз не мога да кажа. Знам обаче, че ако есента бъде гореща, друга надежда няма.

Автор: Пламен Даракчиев

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730