Свържи се с нас

Любопитно

На този ден …

Published

on

На 19-ти януари са родени:

1853 г. — Иван Салабашев, български политик
1860 г. — Стефан Белов, български военен деец
1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик
1871 г. — Даме Груев, български революционер
1875 г. — Георги Константинов, български революционер
1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф
1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик
1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП
1900 г. — Иван Христов, български художник
1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог
1918 г. — Васил Величков, първият български пилот
1959 г. — Петя Силянова, българска актриса
1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист
1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор
1968 г. — Светослав Малинов, български политик
1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист
1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател
1972 г. — Борислав Цеков, български политик
1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
1975 г. — Александър Александров , български футболист
1976 г. — Марша Томасън, британска актриса
1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист
1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист
1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист
1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист

Също на този ден само, че през 1983 година военният престъпник и нацист Клаус Барби е арестуван в Боливия.

През:

1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
1937 г. — Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма „Дженерал Моторс“.
1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма.
1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
1955 г. — Играта „Скрабъл“ се появява на пазара.
1983 г. — „Apple Computer“ известява за появата на „Apple Lisa“ — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.

Днес се чистват различни праници. В Балтимор (САЩ) се празнува Деня на Едгар Алън По, а в щата Тексас — Ден в памет на героите на Конфедерацията.

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Ръководство за стратегия за слот машини

Published

on

В интернет ще намерите много съвети за стратегия за слот машини. През годините сме виждали всичко това. Има електронни джаджи, които можете да си купите и които обещават да измамят слот машините, за да плащат. Безкрайни пакети хартия са похарчени за отпечатване на книги, които обещават тактики, които не могат да бъдат загубени от игралните автомати.

Добрата стратегия за игра на слот машини се фокусира върху две неща – да увеличи шансовете ви за печалба и да ви помогне да спестите пари, които иначе бихте загубили. Тук са включени:

– Здравословни отговори на често срещани погрешни схващания за слотовете

– Подробно ръководство за основите на управлението на парите за играчи на слот

Вярваме, че ако отделите време, за да прочетете няколкото думи, които сме събрали по темата, ще си тръгнете като по-уверен и информиран играч на слот игри.

Една неприятна истина за слот машините

Истината е, че бихме могли да изречем хиляди думи за очарованието на скромната слот машина, но това не би ни довело до нищо по отношение на стратегията на играта. Има едно нещо, което не ни харесва в слот машините и което искахме да изложим веднага. Най-лошото нещо в слот машините, от гледна точка на играч, който се интересува от стратегия. Никога не можете да узнаете предимството на казиното за дадена слот машина. Всъщност това е единствената игра в казиното, за която се сещаме, че не може да се определи нищо подобно на предимство на казиното.

Помислете за видео покер. Видео покерът е лесна игра за изчисляване на предимството на казиното, тъй като знаем вероятността да се появят различни ръце. Знаем това, тъй като печелившите ръце са базирани на класацията на покер ръцете. Това означава, че можем да разгледаме таблицата с печалбите на видео покер играта, да използваме информацията, която вече знаем за вероятността да се изтеглят различни ръце, и да изчислим вграденото предимство на казиното. Всъщност можем да направим това за всяка игра.

Колелото на рулетката има 38 позиции, в които може да се окаже топчето. Можем да изчислим шансовете на всяко отделно число (или характеристика на число) да се появи, защото знаем общите шансове на всяко число да се появи.

Без информация за предимството на къщата на слот машината нещата като управление на банковите средства и стратегия на играта стават трудни. Затова стратегията за игралните автомати е по-скоро изкуство, отколкото наука. Не се страхувайте обаче – това е изкуство, което изучаваме и в което участваме от десетилетия. С напредването на конкуренцията в тази сфера се засилва значително и контрола върху онлайн хазарта, което гарантира наистина игра на късмет и липса на чувството, че сте излъгани от казиното.

Създаване на лимит за печалби и загуби

Този съвет ще ви спести много време. Не е нужно да изготвяте бюджет. Не е нужно да определяте размера на единичния залог. Не е необходимо да правите каквито и да било математически изчисления. Стига да създадете лимит за печалбите и лимит за загубите, след което да спрете да играете, щом достигнете някоя от тях, можете да зачеркнете управлението на банковата сметка от списъка си със задачи.

Когато отиваме в казиното, за да играем на най-предпочитаните ротативки, определяме колко пари можем да загубим, след което ги разделяме на броя на часовете, през които се надяваме да играем. Погледнете един пример. Да кажем, че планирате да играете десет часа по време на пътуване през уикенда до близкото ви казино.

Направили сте личния си бюджет за месеца и носите със себе си 1000 лева, които ще изгорите на игралните автомати. За да имате достатъчно пари, за да играете десет часа, не можете да си позволите да губите повече от 100 лева на час. Това означава, че ако достигнете 100 лева загуби за даден час, направете си почивка, докато започне следващият час. Що се отнася до ограниченията на печалбите, това е по-скоро личен въпрос. Няма значение къде сте определили лимита на печалбата, стига да имате точка, в която сте съгласни да се откажете. Създаването на лимит на печалбата ще ви предпази от превръщането на голяма печалба в загуба. Може да е трудно да се придържате към лимитите за печалба и загуба. Желанието да продължите да играете хазарт или да играете и да компенсирате загубите може да бъде силно. Ако това ви помогне, можете да привлечете приятел, който да ви помогне да се придържате към ограниченията за печалби и загуби.

Можете също така да си зададете аларма на всеки 45 минути, за да прецените как се справяте и да си напомните за ограниченията. Смисълът не е да ви тормозим за финансите ви, а да поддържаме хазартните игри забавни и да предотвратим бюджетна катастрофа.

Играйте на машината с най-ниска номинална стойност, която ви интересува

Този трик има за цел да ви помогне да разширите банкрола си. Забелязали сме, че новаците в казиното и особено в слот хазарта често нямат представа как да изберат машина. Те се насочват към слотове за 1 лев, защото това е хубаво кръгло число, което могат да разберат.

Въпреки това не са много хората, които влизат в слот сесия, готови да играят на игри с 1 лев на кредит, и много от тези играчи наблюдават как банкролите им се изпаряват. И така, как да разберете каква номинална стойност да играете?

Препоръчваме ви да разгледате всички налични номинални стойности, след което да изберете най-евтината, която все още предизвиква интереса ви. Очевидно е, че слотовете за стотинки ви предлагат най-малък риск, но това е така, защото те предлагат най-малко награди. Слотовете с високи суми работят точно обратното – можете да спечелите повече големи награди и да играете повече странични игри и други функции, но вероятно ще загубите много пари за кратък период от време.

Изборът на номинал е свързан с това да откриете зоната си на комфорт. Може би мразите да губите пари и искате да играете слотове само за развлечение. В този случай слотовете за стотинки може да са идеални за вас.

Ако разполагате със значителна сума пари, която да изхарчите за слотове, и искате най-новото и най-доброто в слот забавленията, вероятно играта с висок номинал е подходяща.

Заключение

Слотовете са голямата опора на казиното. Комарджиите по цял свят се насочват към слот машините в по-голяма степен от всяка друга игра. Слот машините са гръбнакът на хазартния бизнес, като често държат операторите на казина в черни ръце.

Разгледахме всички начини, по които слот машините могат да бъдат опасни. Но не забравяйте, че всички слотове не са еднакви. Някои слот игри предлагат теоретични проценти на възвръщаемост, които не са толкова далеч от другите игри на пода.

В крайна сметка слотовете не са най-добрият хазартен вариант – ето защо толкова рядко можете да видите запалени играчи да дърпат лостовете на слотовете. Но това изобщо не отнема от развлекателната им стойност.

Сега слотовете са легитимна класика в казиното, която не се различава от играта на блекджек, покер турнира или рунда на рулетката. Те са недооценени развлекателни джаджи, които повечето комарджии (ако са честни) абсолютно обожават да играят. Надяваме се, че нашата статия ви е научила на нещо, подготвила ви е за следващото ви пътуване до казиното и е разбила няколко стереотипа, които сте имали за игрите.

Зареди още

Любопитно

Лятна строителна академия в Габрово

Published

on

За поредна година Община Габрово и площад „Възраждане“ са предпочитана локация за лятната строителна академия „Лидерите“, насочена към ученици от 10 до 12 клас или студенти 1-ви курс, с интерес за развитие в строителния сектор.

Летният кампус дава възможността на близо 50 участници от цялата страна да предизвикат себе си, да се забавляват и да срещнат лектори и ментори, част от най-големите компании в строителството, от които да черпят знания и вдъхновение.

Събитието ще се проведе от 8 до 10 юли на площад „Възраждане“, а в програмата са включени много практически и креативни задачи, работилници и активности, съобщиха от Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица