Свържи се с нас

Новини

Кметът на Габрово се срещна c наследници на опълченци

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Кметът на община Габрово Таня Христова присъства на Родовата среща в Регионален исторически музей – Габрово, където се срещна с наследници на опълченци от Габровска област. „Изпълнена съм респект и гордост, че именно Габрово и габровци имат свой достоен принос в хода на напрегнатите военни действия по време на поредната Руско-Турска война, за да се превърне тя в Освободителна за българския народ. Няма как да скрия вълнението си от тази среща, защото пред мен сте Вие – наследниците на героите, които преди 135 години в онези тежки, съдбовни дни са защитавали с кръвта си всеки сантиметър свободна земя.“ С тези думи започва словото на  Таня Христова, публикувано на официалната страница на Община Габрово.

„Славата на твърдина на българщината, символ на предприемчивия и свободолюбив дух, Габрово носи още от времето на нашето Възраждане – известен стопански център, прочул се далеч зад пределите на Османската империя, люлка на българското образование, гнездо на непокорни, „луди” глави. Неспокойният дух на габровското общество е двигател на бунта на Капитан дядо Никола, опита за въстание на даскал Никола Стефанов, съмишленик на Георги Стойков Раковски. Не са случайни 5-те посещения на Апостола на българската свобода – Васил Левски в балканския ни град. Тук той намира не само убежище, а и верни съратници и съзаклятници. Тайният революционен комитет, създаден от него и опазен след гибелта му, ражда Габровската въстаническа чета, водена от войводата Цанко Дюстабанов. Девет габровци са в четата на Христо Ботев, чийто командир е Никола Войновски.

Само една година след удавеното в кръв Априлско въстание, точно този габровски дух – буден, родолюбив, жертвоготовен,  кове през лятото и зимата на 1877/78 година Българската Свобода. Когато Габрово (наброяващ тогава около 7 000 души) и околните региони стават тил на най-нажежения боен участък Стара Загора – Шипка,  градът ни осигурява разузнавачи и водачи на частите на руската армия, превръща се във военна и продоволствена база. С помощта на руски лекари, се организират 3 болници, а по време на августовските  сражения и „зимното стоене на Шипка” габровци изграждат истински жив мост, по който са прехвърлени хиляди нуждаещи се от медицинска помощ войници. Тук намират убежище над 20 хиляди бежанци от Южна България“, казва още Таня Христова.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

По думите на кмета безспорен принос за опазването на старопланинския проход има участието на габровци и жителите на габровски окръг във военните действия. Габрово става център на второто формирование на Българското опълчение, със създадените 9-та и 10-та опълченски дружини, в които вземат участие 600 души от окръга.

„В редовете на Шипченския отряд, под командването на генерал Николай Столетов, Вашите  прадеди показват завиден героизъм и мъжество. Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване да прехвърли своята Централна армия в Северна България и в голяма степен решава изхода от войната.

Експонатите във витрините, беседите на музейните специалисти и разказите, които помните от своите родители, баби и дядовци, много по-добре от мен ще пресъздадат историческите събития и атмосферата на онова драматично време. Убедена съм, че днес, тук, сред Вас ще получа най-добрия си урок по Родолюбие, защото Шипченската епопея е не само подвиг и саможертва, тя е завет и отговорност“, казва в заключение Таня Христова.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Жена е със счупен череп след удар от кола на пешеходна пътека в Габрово

Published

on

Два пътни инцидента с пострадали са регистрирани в Габрово вчера, 5 октомври, в рамките на около час и половина, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Габрово.

По данни на полицията 63-годишна жена е със счупена основа на черепа, след като е била блъсната от лек автомобил на пешеходна пътека в района на Шиваров мост в Габрово. Инцидентът е станал около 12.00 часа.

87-годишен мъж от Пловдив, управлявайки лек автомобил в посока към бул. „Хемус“, при излизане от кръговото кръстовище блъснал жената, пресичаща на пешеходната пътека.

Пострадалата е била незабавно транспортирана за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово. Първоначално била диагностицирана с фрактура на ключица и комоцио, а при допълнителните прегледи медиците установили и че има счупена база на черепа.

Пробите за алкохол и наркотици на водача са отрицателни. По случая е образувано досъдебно производство.

Малко по-рано същия ден, около 10.30 часа, друг сигнал на ЕЕН 112 е съобщил за пътнотранспортно произшествие с пострадал велосипедист на ул. „Брянска“. По първоначална информация 44-годишен мъж, излизайки с велосипед от района на бензиностанция в посока магазин от голяма търговска верига, е бил блъснат от лек автомобил „Пежо“, управляван от 57-годишен мъж, движещ се в посока центъра на града.

Велосипедистът е бил транспортиран за преглед в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово, където е диагностициран с охлузвания в областта на главата и левия крак. Пробите за алкохол и наркотици и на двамата участници в инцидента са отрицателни. Произшествието е обслужено по административен ред.

Зареди още

Новини

Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Published

on

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.

Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.

Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.

От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Зареди още

Култура

„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“

Published

on

Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.

„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.

Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.

Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.

По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.

В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.

Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.

В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.

Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.

Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица