Свържи се с нас

Икономика

Работещите в България – минус 47 000 души за година

Според НСИ най-голям ръст при наемането се наблюдава при икономическите дейности със сезонен характер

Published

on

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

В края на юни месец тази година работещите лица са с 47,5 хиляди – с 2,2% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Най-голям спад при наемането се наблюдава в преработващата промишленост – с 18,1 хиляди души и в строителството – със 7 хиляди. В процентно изражение намалението е най-значително в икономическите дейности „Операции с недвижими имоти“ – с 10,4%, и „Строителство” – с 5,3%. Това става ясно от предварителни данни на Националния статистически институт.

На база тримесечие наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 2,3% през второто тримесечие на годината спрямо първото, като достигат 2,15 милиона души.

Според данните на НСИ спрямо края на март най-голям ръст при наемането се наблюдава при икономическите дейности със сезонен характер – хотелиерство и ресторантьорство – 7,2% – както и при недвижимите имоти – с 6,3%.

Намаляват обаче наетите лица по трудово и служебно правоотношение в сектор „Образование” – с 3%.
Най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в „Преработваща промишленост” и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – съответно 22,1 и 17,9%.

Според предварителните данни на НСИ през второто тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се увеличава спрямо първото с 3,7%, като става 758 лева. Най-голям ръст на възнагражденията се отчита при финансовите и застрахователни дейности, при образованието и селското стопанство.

Най-високо средномесечно трудово възнаграждение през второто тримесечие на 2012 г. са получили наетите лица в сферата на “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – 1 776 лв. и в “Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” – 1547 лв. В сектора”Финансови и застрахователни дейности” средната заплата е 1 533 лева.

Най-ниско платени са били наетите в хотелиерството – 499 лв. и селското стопанство – 572 лева.

По-рано тази седмица пък от данни на Националния осигурителен институт стана ясно, че у нас на 100 работещи „се падат” 81 пенсионери. Според статистическите данни на НОИ за първото тримесечие на годината т.нар. „коефициент на зависимост” е достигнал 81.35%. През 2011 г. този коефициент е 79.53%.

АргументиБГ

Икономика

Десет представители на МСП от Габрово бяха на обмяна на опит в Норвегия

Published

on

В началото на март 2024 г. представители на 10 компании от Габровска област и Техническия университет в Габрово, както и двама членове на екипа на Габровската търговско-промишлена палата, посетиха област Трьонделаг – Норвегия за обмяна на опит с норвежки фирми.

Посещението беше организирано от Габровската търговско- промишлена палата и норвежския партньор Prios Kompetanse AS Steinkjer. в изпълнение на проект „Въглеродна неутралност и повишена енергийна производителност на МСП в Габрово и Габровска област“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в рамките на програма “Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България.

Програмата включваше запознаване с опита на норвежки предприятия в областта на кръговата икономика в градовете Вердал и Трондхайм.Участниците се запознаха с дейността на CIVAC, Levanger – клъстер „Кръгова стойност“, който е водещ участник в развитието на устойчиви общества.

Клъстерът се състои от 26 компании и институции от Трьонделаг, Мьоре ог Ромсдал и Нордланд. Клъстерът има за цел създаване на нови кръгови вериги за създаване на стойност от рециклирани ресурси и нови технологии, които дават на участващите компании възможност за създаване на по-голяма стойност и конкурентоспособност.

Членове на клъстера са от големия производител на изолация GLAVA в Стйордал, който произвежда изолация от буркани от сладко, събрани в Трьонделаг, до малкия производител Circumar, който, наред с другата си дейност, произвежда градински мебели от пластмасови гранули, произведени от пластмаса от производството на аквакултури. Гранулите се произвеждат от друго дружество член на клъстера – Oceanize.

Нашите представители бяха силно впечатлени от Norske Skog  – компания за целулоза и хартия, която е създадена през 1962 г. и е един от водещите световни производители на вестникарска хартия и хартия за списания. Основната суровина естествено е дървесина, но това не води до обезлесяване в Норвегия. Допустимия дърводобив спрямо ежегодния растеж на дървета в Норвегия е 12 – 15 млн. м 3 (при залесяване за 25 млн. м 3) , но статистиката показва, че средния дърводобив за промишлени цели през последните 20 години е 10.5 млн.м 3 на година. Макар че за производството на хартия и целулоза се използва енергия от възобновяеми източници, компанията отчита необходимостта от преструктуриране, тъй като от една страна е много енергоемко, а от друга страна – разпространението на вестници на хартия, стремглаво намалява.

Участниците в посещението бяха и в Ritek AS – механичен завод в Ринан в община Левангер за обслужване и поддръжка на тежки превозни средства и оборудване. Дейността им е насочена главно към големи и тежки превозни средства и оборудване за отбранителния и гражданския пазар. Освен това подпомагат компаниите в региона с традиционна промишлена поддръжка.

В Skogn Retura IR  (компания за създаване на дървен чипс от остатъци от дървесина и индивидуални решения за отпадъците от компаниите), научиха много за икономически изгодното управление и рециклиране на отпадъците, транспорта и грижата за околната среда.

Общото впечатление на всички е, че зелената икономика е въведена в Норвегия на практика, иновациите и организационните решения са навсякъде – както в индустрията, така и в в обслужващата сфера на населението. Сътрудничеството с посетените фирми ще продължи.

Зареди още

Икономика

Дигиталното евро срещу златния български лев (Част 3)

„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“

Published

on

(Продължение на Част 2)

Съгласно Протоколите към Договора Великобритания и Дания си запазват правото да не преминават към третия етап, дори и да отговарят на необходимите критерии. След като провежда референдум по въпроса за единната валута, Дания решава, че не желае да се присъединява към еврозоната. Швеция също посочва недвусмислено резервите си в това отношение.

С цел да се осъществи докрай изпълнението на разпоредбите на Маастрихтския договор на срещата си на 17 юни 1997 г. в Амстердам Европейският съвет приема две важни резолюции: Първата резолюция, известна още като „Пакт за стабилност и растеж”, задължава държавите-членки да се придържат към рамките на националния си бюджет. Тази финансова дисциплина трябва да се гарантира чрез многостранен контрол и чрез въвеждане на забрана върху прекомерно нарастване на бюджетния дефицит – нещо, което в последвалите години не се спазва. Втората резолюция се отнася до растежа. Тя съдържа указания относно това, доколко държавите-членки и Европейската комисия са твърдо решени да създадат необходимите благоприятни условия за запазване на работните места, тъй като това е един от най-важните политически приоритети на Европейския съюз.

Въвеждането на единната валута е най-амбициозната цел на Европейския съюз. Трудностите по пътя към нейното осъществяване поставят пред изпитание политическата воля на държавите-членки, решени да въведат единната валута. Един от най-важните елементи на тази цел – а именно, в каква степен общественото мнение е бъде готово да приеме това нововъведение, което пряко засяга ежедневието на всеки европейски гражданин – оказва решаващо влияние за прилагането на еврото.

Еврото е единната европейска парична единица, която е приета от 11 страни-членки на 1 януари 1999. Единадесетте страни членки са Белгия, Германия, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия и Финландия. Гърция стана дванадесетата страна членка, която прие еврото на 1 януари 2001. От 1 януари 2002 г. повече от 300 милиона европейски граждани го използват ежедневно. Между Договора от Маастрихт, подписан през февруари 1992 г., който поставя началото на въвеждането на единна европейска валута, и разпространението на монети и банкноти в 12 страни-членки на ЕС изминават 12 години. Официалната абревиатура на еврото е ‘EUR’. Тя е регистрирана в Организацията за международни стандарти (ISO). Решението за името на единната европейска парична единица е взето от Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. Там се определя, че наименованието на единната валута е „евро“. Едно евро съдържа 100 цента.

Каква е разликата между ЕВРО и ЕКЮ?
Екю (ECU, European currency unit) е разчетна парична единица, въведена в рамките на европейската валутна система в края на 70-те години. Всяка държава-членка създава резерв от екю, като депозира 20% от златните си резерви и 20% от резервите си в чуждестранна валута във Европейския фонд за валутно сътрудничество. Екюто не беше платежно средство и никога не е имало монети и банкноти екю. Екюто представляваше „кошница“ от валутите, които участваха в него и неговата стойност зависеше от тях.

Дизайнът на еврото отразява някои любопитни особености.
Евробанкнотите са седем – номинали от 5, 10, 20, 50, 100, 200 и 500 евро. Евромонетите са осем – 2 евро, 1 евро, 50 цента, 20 цента, 10 цента, 5 цента, 2 цента и 1 цент. Дизайнът на банкнотите, представен от Робърт Калина от Централната банка на Австрия, е одобрен от Съвета на Европейския валутен институт и от Европейския съвет в Дъблин в края на 1996 г. Знакът за новата единна валута представлява буквата E с две хоризонтални паралелни линии, които минават през нея. Знакът произлиза от гръцката буква € (епсилон), за да напомня за люлката на европейската цивилизация и едновременно да съдържа първата буква от “Европа”. Двете паралелни линии символизират стабилността на еврото. Общият дизайн съдържа много символи, които са свързани с архитектурното наследство на Европа. На едната страна на банкнотите доминират образите на прозорци, портали и арки – като символи на духа на откритост и желание за сътрудничество на Европейския съюз. На обратната страна на всяка банкнота има мостове от различни периоди – метафора за комуникацията между народите на Европа, както и между Европа и останалия свят.

Лицевата страна на монетите, проектирана от белгийския компютърен специалист Люк Люикс, е обща. Тя представлява общо за всички монети „европейско лице“, съдържащо карта на Европейския съюз на фона на траверси, на която са закачени звездите на флага на ЕС. “Европейското лице” на евромонетите е избрано след конкурс за дизайн на три теми: архитектура, абстракция и европейски личности. Другата страна на монетите се избира от всяка страна-членка. Окончателното решение за дизайна на монетите е взето от Европейския съвет в Амстердам през юни 1997 г. Монетите от 1, 2 и 5 цента подчертават ролята на Европа в света, докато монетите от 10, 20 и 50 цента представят Съюза като обединение на нации. Монетите от 1 и 2 евро изобразяват Европа без граници. Националните евромонети са валидни във всяка една от страните на еврозоната.

Предимствата от ползването на еврото могат да се систематизират по следния начин: засилва се ефекта от създаването на вътрешния пазар – засилва се бюджетната дисциплина, налице е свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, безспорни са предимствата за бизнеса при пътуване в еврозоната. Не се ползват бюра за валутен обмен, не се плащат комисионни, не се губи време в изчисления на различните валути, както и да се търси най-изгодния курс. Евро банкнотите притежават защитни знаци, създадени с най-напредналите съвременни технологии, чрез които много лесно се разпознават фалшифицираните банкноти и по този начин затрудняват извършва-нето на подобни престъпления. По същия начин и евро монетите са осигурени срещу фалшификация. Премахва се валутният риск по отношение на сделките в еврозоната. Намаляват се счетоводните, управленските и транзакционните разходи за сделки в еврозоната. Подобрява се бизнесклимата. По-лесно се сравняват цените в еврозоната, което от своя страна създава предпоставки за защита интересите на потребителите.

Освен тези ползи, за гражданите и бизнеса, за държавата като цяло са налице и редица предизвикателства: На първо място е загубата на независима парична и валутна политика. Това е свързано с отдаването на националния суверенитет в тези области на наднационални институции – Европейската централна банка и Европейската система на централните банки. Загубата на възможност за вземане на суверенни решения в областта на паричната и валутна политика на национално ниво намалява способността на държавата да отговори на специфични проблеми и трудности в националната икономика – напр. в областта на пазара на труда, политиката на доходите и т.н. Друго предизвикателство е спазването на определена бюджетна дисциплина в съответствие с Маастрихтските критерии, което намалява способността на държавата да реагира на вътрешни и външни икономически шокове. Не на последно място е възможността за първоначален инфлационен шок вследствие от техническото преизчисляване на цените в евро, и съответстващо влияние върху реалните доходи и покупателната способност на населението. И на следващо място съществено предизвикателство е увеличаването на дисбаланса в развитието на отделните райони.

Еврокриза.
Днешно време икономическите процеси в европейски и глобален и икономически план се съпътстват от т.нар. криза на еврото. Терминът „криза на еврото“ се отнася до многопластовата и многоизмерна криза в Европейския валутен съюз от 2010 г. насам. Тя включва криза на държавния дълг, банкова криза и икономическа криза. Кризата на еврото е резултат от редица различни фактори, чиято тежест е дискусионна. При това забележително е, че правото на Европейския съюз не предвижда санкции при нарушаване на конвергентните критерии. Още повече, че дори страните основателки на Европейския икономически и валутен съюз дългосрочно ги нарушават. В случая с Гърция вниманието е насочено към изменението на държавния дълг в навечерието на кризата. И в други държави от еврозоната кризата на еврото направи трудно или дори невъзможно преструктурирането на държавния дълг без помощта на трети страни. В някои случаи като основна причина за проблемите с финансирането се разглежда не толкова самият държавен дълг, колкото общият икономически дълг. Институционалните характеристики на еврозоната и последиците от световната финансова криза от 2007 г. насам също допринесоха за дълговата криза. Като важна причина за кризата се смята неуспехът да се разработят подходящи вътрешни механизми за корекции в много държави от еврозоната след премахването на националните валути и свързания с тях механизъм на обменните курсове.

Създаденият през 2010 г. Европейски инструмент за финансова стабилност и неговият наследник – Европейският механизъм за стабилност, приет през 2011 г., осигуриха един политически противоречив спасителен пакет. Европейската централна банка се намеси чрез понижаване на лихвените проценти и чрез ограничени по обем програми за закупуване на (вече емитирани) държавни облигации на вторичния пазар, напр. програма за пазарите на ценни книжа, окончателни парични трансакции, за да предотврати кредитна криза. Като мерки за борба с причините за кризата досега са приети Европейският фискален пакт, програма за действие за борба с макроикономическите дисбаланси и Европейският банков съюз. На фона на рецесията в Европа и дълбоките тектонични политически процеси в световен мащаб изходът от тази криза остава твърде противоречив и с неизвестни последици за световните политически и икономически актьори.

Един много съществен аспект на настоящия етап в световен мащаб е, че историята на развитие на парите навлиза в нов етап, свързан с развитието на дигиталните валути и криптоактивите и тяхната регулация. Развитието на дигиталните валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се използват все по-малко като средство за разплащане. Централните банки са принудени да отговорят на дигиталната трансформация на бизнеса и еволюцията на платежните инструменти, както и на възможността глобални компании със значителна клиентска база да развиват свои частни дигитални средства за плащане. Налице е разработен проект за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза трябваше да приключи миналата година. Във връзка с развитието на този проект са създадени работни групи, които да изработят правила, отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, като в него се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка. Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др.

Друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май миналата година, Съветът на Европейския Съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA-Makets in Crypto-Assets Regulation), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което се цели по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари.

Имайки предвид всички тези процеси в съвременните реалности в заключение следва да отбележим, че красивата и романтична идея за обединена Европа и европейския интеграционен процес претърпя във времето своите модификации. Те станаха особено осезаеми в началото на първото десетилетие на ХХІ век. Съвременният човек разбира, че историята, в това число и икономическата, не се пише от политиците, а от всички и от всеки, а мислите, думите и делата на всеки дават неотменим отпечатък във времето и пространството. Този отпечатък не може да бъде заличен или подменен с никакви глобални или национални политически декрети или манипулации. Промяната и подмяната на житейските ценности, символи и атрибути в различните времена и епохи не могат да фалшифицират истината, която рано или късно излиза наяве. Но тези актове са сигнали, знаци за всеки един съзнателен българин за неговата позиция по животрептящите и жизненоважни въпроси, засягащи съдбините и бъдещето на България.

Със своите номинали, дизайн и стилистика българските парични знаци отразяват различните периоди в развитието на държавата, състоянието и промените в нейното политическо устройство, икономика, култура и различни обществени сфери. Българските монети и банкноти са част от символиката на държавността и по уникален начин съхраняват и пренасят за бъдещите поколения историческата и културната памет на нацията.

В Докладите за конвергенция на ЕЦБ и ЕК от юни 2022 г., се отбелязва изрично, че бизнес средата в България не е благоприятна за постигането на устойчиво сближаване. Според двете институции страната се нуждае от икономически политики и широкообхватни структурни реформи, ориентирани към подобряване на бизнес средата, финансовата стабилност, институционалното качество и управление.

Следователно присъединяването на Република България към еврозоната е правно регламентирана крайна фаза на евроинтеграционните процеси в рамките на Икономическия и паричен съюз. Съгласно условията, посочени в Договора за функциониране на Европейския съюз, това присъединяване става с решение на Съвета на Европейския съюз (след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Европейския съвет и по предложение на Комисията) за отмяна на дерогацията на страната ни тогава, когато са изпълнени условията за това, посочени в Договора, тоест конвергентните критерии от Маастрихт, включително институционалните. НО: еврото – бидейки политически проект, правните регламентации и процедури не фиксират точна времева рамка за това присъединяване или конкретна дата, а показват, че е налице определен политически процес, който не е завършен и е съпътстван от конкретни политически решения по този въпрос – а те следва да бъдат в името на интересите и пребъдването на България.

Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова.

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука.

Зареди още

Икономика

Дигиталното евро срещу златния български лев (Част 2)

„Да бъдеш или да не бъдеш – това е въпросът…“

Published

on

(Продължение на Част 1)

Как стана въвеждането на еврото в Европа?

Еврото като една валутна конструкция не бива въведено в Европа за една нощ. То също претърпява своя еволюция, която е резултат от развитието на продължителни, на моменти противоречиви политико-икономически процеси в Европа.

След края на Първата световна война 1918 г. голяма част от Европа е в развалини. По време на войната избухва Октомврийската революция в Русия. Бойните действия завършват с подписването на Версайския договор, а САЩ за пръв път започват да играят решаваща роля в европейските дела. Създава се Лигата на нациите като средство за уреждане на евентуални спорове. Европа в голямата си част добива нов облик. Тя е разделена на 38 държави. Това, както и фактът, че нито САЩ, нито новообразуваният СССР членуват в Лигата на нациите, показва колко крехък остава тогава мирът.

В края на Втората световна война икономиката на Европа е почти съсипана, а много от градовете са разрушени. Военният съюз на западните държави загубва ориентация, а на изток СССР разширява сферата си на влияние. Провалът на следвоенната Московска конференция слага край на военно-временния договор между Запада и СССР. Превратът в Прага през 1948 г. и блокадата на Берлин през пролетта на 1949 г. увеличават напрежението и показват, че Европа е доминирана от две суперсили – Русия и Америка, макар и по различен начин. Западна Европа се бои от мощта на СССР и търси пътища за противодействие.

Седем седмици след капитулацията на нацистка Германия и шест седмици преди атомната бомба над Хирошима представители на 50 нации подписват Хартата на ООН в Сан Франциско, САЩ. През 1946 г. в историческата си реч в Цюрих Уинстън Чърчил, британският министър-председател от времето на войната, се спира на необходимостта от „нещо като Съединени европейски щати”. През лятото на 1947 г. влиза в сила американският план „Маршал” за възстановяване на европейската икономика. На всички държави от континента е предложена помощ, но приемат САМО страните от така наричаната вече „Западна Европа”.

През 1949 г. шест източноевропейски страни – СССР, България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия и бившата ГДР подписват свое собствено Споразумение за икономическа взаимопомощ (СИВ), което впоследствие надхвърля границите на Европа и обхваща страни като Куба. През 1949 г. се подписва също Североатлантическият пакт, с който се основава НАТО. Варшавският договор се създава през 1955 г. Югославия, която напуска сталинисткия блок през 1948 г., не се присъединява нито към СИВ, нито към Варшавския договор.

Едва след две световни войни европейците се замислят за обединяване по различен начин от този в миналото. На Запад демократичните правителства, решени да не повтарят грешките от края на Първата световна война, търсят нови форми на развитие и избират пътя на икономическата и политическа интеграция.

В периода 1945-1950 г. се утвърждава Организацията за европейско икономическо сътрудничество (основана през 1948 г.) за разпределяне на помощта от Америка по плана „Маршал” (впоследствие наречена Организация за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР), а през 1949 г. е създаден Съветът на Европа. Митническият съюз на страните от Бенелюкс, включващ Белгия, Холандия и Люксембург, се сключва още през 1948 г. като образцов модел на икономическо сътрудничество между различни страни.

Първите стъпки към ново единство е заслуга на Жан Моне. Като председател на Френската национална организация за планиране, този бивш държавен служител предлага въгледобивът и производството на стомана на Франция и Германия да се поставят под ръководството на една наднационална институция.

Планът на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), обявен на 9 май 1950 г. от тогавашния френски външен министър Робер Шуман, означава ново начало за Европа. Планът „Шуман” има за цел да направи невъзможни приготовленията за война, като промишлените отрасли, необходими за производството на оръжия чрез обвързващ договор се поставят под международен контрол; този, план е първата важна стъпка.

Италия и страните от Бенелюкс незабавно подкрепят плана и на 18 април 1951 г. се подписва Парижкият договор между Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембюрг и Холандия. Европейската общност за въглища и стомана и нейната Парламентарна асамблея стават реалност на 10 август 1952 г., а френският държавник Жан Моне – първият президент на Висшия съвет за въглища и стомана.

Същите тези шест страни-основателки по-късно, на 29 май 1956 г., одобряват доклада на белгийския политик Пол Хенри Спаак по въпросите на един общ икономически съюз, както и на съюз в областта на мирната употреба на ядрената енергия. Това довежда до подписването на 25 март 1957 г. от страна на шестте държави на договорите в Рим, с които се създава Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Така се поставя началото на трите европейски общности.

Европейските договори имат за цел да стимулират икономическия растеж, да повишат жизненото равнище, да предотвратят избухването на война, да укрепят мира и свободата и да допринесат за сближаване на европейските народи.

Първоначално общностите – от една страна ЕОВС (Европейската общност за въглища и стомана), а от друга ЕИО (Европейската икономическа общност) и ЕВРАТОМ (Европейската общност за атомна енергия), са отделни институции, Висшият съвет на ЕОВС и Комисията на ЕИО се сливат през 1967 г. и образуват институционната цялост на днешния Европейски съюз (ЕС).

Така се поставя началото на европейския интеграционен процес, който следва да премине последователно през няколко етапа: преференциални съглашения, зона за свободна търговия, митнически съюз, общ пазар, монетарен (паричен, валутен) съюз, икономически съюз, тоест цялостна икономическа интеграция.

С подписването на договора от Маастрихт на 7 февруари 1992 г, когато Европейската общност официално е преименувана в Европейски съюз, икономическата интеграция в Европа, включително и тази във валутната област, навлиза в нов етап. С Европейския съюз се създава вътрешен пазар – на 1 януари 1995 г., основан главно върху принципите на либерализма. На него се отдава изключително значение при осъществяването на Европейския икономически и валутен съюз с въвеждането на единната валута ЕВРО на 1. януари 2002 г.

България и Европейският съюз

На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. На 1 януари 2007 г. България става член на Европейския съюз. Като резултат от този процес, във връзка с поетите юридически задължения и в изпълнение на подписаните договорености, в това число и по отношение на Европейския икономически и валутен съюз, България следва да въведе единната европейска валута, при изпълнение на т.нар. конвергентни критерии според договора от Маастрихт и при наличие на определени политически условия, както в България, така и в Европейския съюз.

Логическо допълнение на единния вътрешен пазар е икономическият и валутен съюз, който е важен политически крайъгълен камък по пътя към обединението на Европа. Общата валута, която заменя отделните национални валути, които пък от своя страна са символ на суверенитет в продължение на векове, е дело, което няма прецедент в историята на Европа от времето на Римската империя досега, нито има еквивалент другаде по света.

Появата на единна европейска валута е резултат от продължителни действия. През 1970 г. излиза докладът на Вернер, който предлага създаването на икономически и валутен съюз на три етапа за период от общо десет години. Политическата воля за осъществяването на този съюз обаче се препъва в първата петролна криза и проектът губи ускорение.

Въпреки това през 1972 г. се създава европейската валутна система, известна под термина „европейска валутна змия”. През 1974 г. Съветът на министрите взима решение за осъществяване на висока степен на конвергенция между националните икономики на държавите-членки и приема директива за стабилност, икономически растеж и пълна работна заетост. Въпреки това растящата икономическа нестабилност постепенно подронва основите, върху които почива системата – френският франк, лирата стерлинга и италианската лира излизат от валутната змия.

На срещата на Европейския съвет в Бремен на 6 и 7 юли 1978 г. държавните и правителствени глави решават да създадат Европейска валутна система (ЕВС), която да влезе в сила на 13 март 1979 г. Тя открива възможност за създаване на зона на валутна стабилност в Европа, която благоприятства растежа и инвестициите. Европейската валутна система съдържа три основни елемента: първо, европейската валутна единица екю (European Currency Unit = Европейска валутна единица) като основен елемент на системата и съставена от кошницата от валутите на всички държави-членки; второ, обменен курс и механизми за интервенция (всяка валута има централен обменен курс, свързан с екюто. Този курс служи за определяне на централните обменни курсове на всяка двойка валути. До август 1993 г. двустранните обменни курсове могат да се колебаят в рамките на 2,25% от централния курс, а в изключителни случаи да се повишават до 6% спрямо централния курс. След това прагът на колебанието бива увеличен на 15% при сериозни смущения на валутните пазари; трето, кредитните механизми (в случаите, когато двустранните обменни курсове приближат прага от 15%, централните банки имат неограничени възможности за намеса с цел да гарантират, че прагът няма да бъде преминат).

Европейската валутна система успява да създаде зона на растяща валутна стабилност. Няколко валути обаче остават извън механизма на обменния курс, а на други е разрешено да се колебаят в по-широк диапазон. Липсата на необходимото сближаване на бюджетните политики поражда напрежение, а няколко конкурентни девалвации застрашават единството на единния пазар. С цел да се премахнат нетарифните бариери пред свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора и да се завърши изграждането на единния пазар става необходимо колкото се може по-скоро да се въведе единната валута.

Въз основа на доклада, представен от председателя на Европейската комисия Жак Делор на срещата на Европейския съвет в Мадрид през юни 1989 г., Европейският съвет определя общите цели: Общността трябва да започне изпълнението на процес, обхващащ няколко етапа, първият от които да започне на 1 юли 1990 г., а въвеждането на единна валута да бъде кулминацията на този процес. Валутният и икономическият прогрес трябваше да вървят ръка за ръка.

През първата фаза държавите-членки се налага да разработят програми за конвергенция с цел да съдействат за подобряването и конвергенцията на икономическите си резултати, за да може между техните валути да бъдат установени фиксирани обменни курсове. Договорът, който бива подписан на 7 февруари 1992 г. в Маастрихт, прави необратимо преминаването към единната валута, като разработва график на този процес, състоящ се от три етапа. Критериите за преминаване към третия етап, известни като конвергентни критерии или Маастрихтски критерии, са следните:

• Ценова стабилност: процентът на инфлацията не трябва да възлиза на повече от 1,5% от средния процент на инфлация на трите държави-членки, характеризиращи се с най-ниска инфлация;
• Размер на лихвените проценти: лихвените проценти за дългосрочните кредити не трябва да се колебаят с повече от 2% по отношение на средния лихвен процент на трите държави-членки, притежаващи най-нисък лихвен процент за дългосрочните кредити;
• Дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да възлиза на 3 или по-малко процента от БВП;
• Дълг: държавният дълг може да надхвърли 60% от БВП само ако тенденцията е към намаляване на това ниво;
• Стабилност на обменния курс: националната валута не трябва да бъде девалвирана през предходните две години и трябва да остане в рамките на предвиденото от Европейската валутна система колебание от 2,25%.

Вторият етап на Икономическия и валутен съюз започва на 1 януари 1994 г. Той е преходен етап, по време на който се прави значително усилие за постигане на икономическа конвергенция. Във Франкфурт е основан Европейският валутен институт (ЕВИ), чиято задача се състои в укрепване на координацията между държавите-членки в областта на тяхната валутна политика, разширяване на употребата на екюто и подготвяне на почвата за създаването на Европейската централна банка през третия етап. На срещата си в Мадрид, състояла се на 15 и 16 декември 1995 г., Европейският съвет „кръщава” бъдещата европейска валута „евро” и приема техническите процедури за нейното създаване.

Третият етап започва на 1 януари 1999 г. През май 1998 г., като вземат под внимание докладите, подготвени от Европейската комисия и от Европейския валутен институт, министрите на финансите на държавите-членки определят кои от държавите-членки отговарят на условията за приемане на единната валута. Комисията е на мнение, че на базата на икономическите прогнози за бъдещето мнозинството държави-членки, трябва да потвърди с квалифицирано мнозинство – и след като се консултира с Европейския парламент – кои държави-членки отговарят на необходимите условия и следователно могат да приемат единната валута.

В началото на третия етап се създава Европейска централна банка (ЕЦБ). Обменният курс между валутите на държавите-участнички се фиксира веднъж завинаги. Банката е независима от националните правителства и управлява валутната политика на всички държави-членки, които са се присъединили към зоната на единната валута. Държавите-членки, които останат извън валутния съюз, ще се присъединят към него, след като икономическите им показатели позволят това или когато вземат политическо решение за присъединяване.

На 1 януари 1999 г. банките и администрациите въвеждат еврото, а на 1 януари 2002 г. еврото влиза в обръщение като монети и банкноти. Дизайнът на монетите е официално представен по време на срещата на Европейския съвет в Амстердам. По време на техническите дискусии е взето под внимание мнението на лицата с непълноценно зрение и на потребителите, що се отнася до формата и състава на монетите.

На 1 юли 2002 г. еврото заменя националните валути в държавите-членки, които са се присъединили към единната валута. Между тези две дати цените се обявяват както в евро, така и в националните валути, за да се помогне на потребителите в Европейския съюз да се запознаят с новата валута и постепенно да привикнат с нея.

*Следва продължение.

Автор: Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова е доцент по икономика в Стопански факултет на Технически университет – Габрово. Била е гост-професор в Университета по приложни науки, Висшето училище по публична администрация и финанси – Лудвигсбург, Германия, където преподава „Проблеми на Европейския икономически и валутен съюз” в магистърската степен „European Public Management”.

Мотивирана от интереса на своите студенти, тя предлага на широката публика систематизирана информация по актуални въпроси, поднесена по възможно най-достъпен начин на желаещите да я получат. Целта на написаното е да запознае с някои икономически и исторически процеси, свързани с еврото и националната парична единица лев. В него не се засягат партийно политически позиции, не се отразяват специфични дискусионни проблеми, разглеждани в специализираните среди на учени и експерти, съзнателно не се навлиза в детайли и подробности на теоретичната наука

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица