Свържи се с нас

Новини

България: 100 работещи „изхранват“ над 81 пенсионери

Провежданите от ГЕРБ пенсионни реформи продължават да натоварват тежко националния бюджет

Published

on

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

100 работещи изхранват над 81 пенсионери. Това показват новите статистически данни на НОИ за първото тримесечие на годината – т.е. последните, които са обработени. Т.нар. „коефициент на зависимост” е достигнал 81.35%. През 2011 г. този коефициент е 79.53%.

Провежданите от ГЕРБ пенсионни реформи продължават да натоварват тежко националния бюджет – и то в най-кризисните години, отбелязва в. „Сега”. Затягането на условията за пенсиониране на практика води до бум на нови пенсионери, които намират всевъзможни „вратички” в системата, най-често през инвалидните пенсии.

При реформата през 2000 г. коефициентът на заместване стига 103%, т.е. пенсионерите са били повече от осигурените и тази тенденция се запазва до 2002 г., когато той се покачва на 108%. След това има период на постоянно намаление с между 4 и 6% на година до 2007 г.

През кризисните 2008 – 2010 г. коефициентът на заместване върви надолу, макар и с по-малко от процент и пада до 77.4%. Но заради бума на пенсионери, уплашени от пенсионните реформи, той пак тръгва нагоре.
Друга причина за ръста на негативния показател е свиването на икономиката, което доведе до закриването на близо 400 000 работни места от 2009 г. насам и до непрекъснато намаляване на осигурените.

Данните за първите пет месеца на 2012 г. показват, че средният брой на осигурените е 2 602 744 души, докато за същия период година по-рано те са били 2 615 357. Намалението с над 13 000 може дори да се счита за положителна тенденция, след като средногодишният брой на осигурените през 2011 г. падна с над 65 000 спрямо 2010 г.

Сериозно са се увеличили и разходите за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт, пише „Сега”. През първите три месеца на годината са платени 11.5% за пенсии от БВП и това е най-високият разход от 2000 г. насам. През последните 11 г. харчовете за пенсии спрямо изработените от икономиката ни пари не са минавали 10%, показва статистиката. В бюджета за 2012 г. пък е заложено те да са около 8.9% при 9.4% през 2011 г.

Не само увеличаването на броя на пенсионерите е причина за пенсии да отива по-висок дял от БВП. След предизборното увеличение на вдовишката добавка от 20% на 26.8% от 1 септември 2011 г. вдовците получават средно с 14 лв. повече от пенсията на починалия съпруг, тъй като средният размер на добавката се вдигна от 40 лв. на 54 лв. Допълнително от 1 юни т.г. се увеличи и минималната пенсия от 136 лв. на 145 лв., което тепърва ще влияе на статистиката за публичните разходи.

Друг проблем е и по-ниският ръст на икономиката ни. БВП за първото тримесечие на 2012 г. е 15.661 млн. лв., докато година по-рано е бил 15.903 млн. лв.

АргументиБГ

Икономика

Проектът за Бюджет 2026 на Габрово бе публично представен (Видео)

Published

on

Проведе се публично обсъждане на проект на бюджета на Община Габрово за 2026 година.

Съгласно нормативната процедура проектобюджетът ще бъде входиран в Общински съвет до края на текущата седмица и ще бъде разгледан от съветниците през месец септември.

По време на обсъждането бяха изслушани предложенията на присъстващи граждани.

Сред исканията им бяха асвалтиране на няколко улици в различни квартали на града, благоустрояване на пространства, нови детски площадки, актуализиране разписанието на градския транспорт, видеонаблюдение на места, които са с потенциално рисков характер.

За част от отправените питания и предложения, гражданите получиха веднага отговор и коментар.

Зареди още

Култура

Новият епизод на „Музеят говори“ разказва историята на часовниковата кула в Трявна

Published

on

Има кули, които просто отброяват часовете. И има кули, около които се ражда град. Часовниковата кула в Трявна е от вторите! Именно на нея бе посветен новият епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст в България, издание на Исторически музей – Дряново. Гост в предаването бе д-р Ирина Димитрова, уредник в Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, а водещ бе д-р Венелин Бараков, главен уредник на ИМ-Дряново.

Епизодът продължава темата, започната в предишно издание на подкаста, посветено на часовниковата кула в Дряново, само че този път погледът се насочва към един от най-разпознаваемите символи на Славейковия град. Д-р Димитрова разказва как часовниковите кули се появяват първо в Западна Европа, а по-късно стигат и до българските земи, попаднали тогава в границите на Османската империя, превръщайки се в символ на възрожденския български дух.

Тя обяснява и защо изобщо се появяват – били са необходимост, защото е трябвало да са достатъчно високи, за да се виждат и чуват отдалеч, а камбаненият им звън е служел и като напомняне и обръщане към религиозния храм, независимо дали е бил християнски или мюсюлмански. „Часовниковите кули във всяко населено място са били въпрос на престиж по онова време“, споделя тя.

Първата часовникова кула по българските земи се появява през 1611 г. в Пловдив, а процесът продължава чак до XX век, вървейки ръка за ръка с развитието на обществото и икономическия подем на българските селища. „Бумът на появата на часовникови кули съвпада с периода на българското Възраждане. Османската империя дава „зелена светлина“ за изграждането на такива съоръжения“, казва Димитрова. Трявна не прави изключение – градът и до днес се отъждествява именно с часовниковата си кула.

Строителството ѝ започва през 1813 г. и завършва през 1814 г., а часовниковият механизъм, задвижван от два 50-килограмови камъка, датира от 1815 г. Зад тази история стоят и по-малко познати подробности, за които разказва д-р Димитрова – саможертвата на тревненките, които за строежа на кулата свалят от главите си сокаята, накитът, напомнящ царските корони на болярките от Второто българско царство.

В строителството участват зидари от Брациговската школа — арнаути, а самият строеж не минава без опасности, заради които се налага удължаване на издаденото по онова време от властите разрешение. Построяването на кулата става повод и за възстановяването през 1819 г. на разрушената църква „Свети архангел Михаил“, която заедно с изграденото взаимно училище оформя облика на Трявна. „Площадът е сърцето на града. Там е гъмжилото. Той е историческият недвижим документ за епохата. Площадът в Трявна е единственият запазен възрожденски площад в България“, допълва д-р Димитрова.

В епизода става дума и за грижата към централния градски часовник през годините – от допълнителния налог, наложен на тревненци в началото на 90-те години на XIX век за неговата поддръжка, през ремонта на механизма през 1966 г. и повредата от 1982 г., отстранена с помощта на Илия Ковачев, до традицията, поддържана от 1971 г. насам, всяка вечер в 22:00 часа часовникът да „изпява“ поемата „Неразделни“ на Георги Рафаилов.

Останалата част от разговора с още подробности за кулата и хората, свързани с нея – очаква зрителите и слушателите в новия епизод на „Музеят говори“.

Зареди още

Новини

Областният Кристина Сидорова свиква консултации за президентските избори

Published

on

Областният управител на област Габрово Кристина Сидорова свиква консултации за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент.

Целта е да бъде избран състав на Районна избирателна комисия. Консултациите ще се проведат този петък, 28 август, от 10.00 часа в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Редът, условията и представителството за провеждане на консултациите, както и необходимите документи, са посочени в чл. 60 от Изборния кодекс и Решение № 34-ПВР от 19.08.2026г. на ЦИК.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица