Свържи се с нас

Култура

Капаче на съд за териак – експонат на месеца

Published

on

снимка: РИМ-Габрово

снимка: РИМ-Габрово

Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.

Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от  персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).

Според  легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство  Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на  император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на  териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.

Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка  негова съставка  се оглеждала от  заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на  някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на  лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.

Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.

Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.

Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.

Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.

Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.

Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA.ALA.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.

В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.

Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

НМО – Габрово откри изложба в министерство на образованието

Published

on

Изложбата „Елате да живеем за нашите деца“ на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката. Мобилната изложба е подредена във фоайе „Ротонда“ на министерството.

Чрез богат снимков и документален материал от фонда на НМО изложбата представя в 24 табла исторически преглед на развитието на предучилищното образование в България от Възраждането до днес като част от цялостното развитие на образователната система.

Изложбата е посветена на 140 години от създаването на първата детска градина в България, открита от Никола Живков в Свищов, и 145 години от първото ръководство за предучилищно възпитание „Детинска мъдрост“.

Снимковият материал обхваща периода от първите публикации по темата от времето на Възраждането и проследява пътя на развитие до днес. В изложбата са показани оригинални материали и пособия от фонда на музея, които са използвани в работата с деца в детските градини.

Музейният разказ дава информация за световните педагози Фридрих Фрьобел, Уилям Килпатрик, Овид Декроли, Мария Монтесори и техните постижения за усъвършенстването на детските предучилищни заведения. Важна роля за предучилищното възпитание у нас оказват видни български дейци като Драган Цанков, Никола Живков, проф. Шишманов, Пенка Касабова и други.

Изложбата бе официално открита на 22 ноември от заместник- министъра на образованието и науката Мария Гайдарова, която каза: „Ние трябва да познаваме тази история, защото тя е извор на вдъхновение, гордост и мъдрост“, Зам.-министър Гайдарова подчерта ключовата роля на предучилищното образование в създаването на умения от най-ранна детска възраст, с които децата да растат спокойни, уверени и щастливи.

Тя благодари на екипа на музея в Габрово и посочи, че от неговото наследство ще черпят знания и опит бъдещите образователни дейци. На присъстващите в ротондата бе показана и презентация за историята на предучилищното образование в България, създадена с материали от фонда на НМО.

Изложбата ще гостува в МОН до 20 декември т.г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Представят в ДХС луксозния фотоалбум „Строи се монумент“

Published

on

По случай 41-вата годишнина от откриване на Дом-паметника на връх Бузлуджа, която бе на 23 август, излезе на бял свят фотоалбумът „Строи се монумент”, съобщиха от Община Габрово.

Луксозното издание, което разказва за начина, труда и строителните неволи на хората, изградили този мащабен и единствен за времето си монумент, ще бъде представено на 24 ноември от 18.00 часа в Музея на хумора и сатирата в Габрово.

Книгата съдържа 363 фотоса, заснети от тримата щатни фотографи на обекта – Артин Азинян, Петър Бакалов и Бедрос Азинян и обхваща периода от началото на строителството му, поставено през 1974 година, до затварянето му през 1989 година.

Фотоалбумът издава казанлъшкият фотограф-художник Бедрос Азинян, който ще представи книгата в Габрово.

На 23 януари 1974 г. архитект Георги Стоилов и инженерите започват подготовката на строителната площадка. Планинският връх Бузлуджа е свален с 9 метра (от 1 441 м до 1 432 м) като са изкопани 15 000 кубически метра скала за основата на паметника. В процеса са използвани общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона позлатено стъкло.

Построяването на Бузлуджа е финансирано с публични дарения с намерението да се превърне в общонационална кауза. Поради трудното място, тежките метерологични условия особено през зимата и конструктивната сложност, проектът е отнел повече от седем години (Януари 1974 – Август 1981).

По време на осемгодишното използване на паметника, той е бил посетен от над 2 милиона души. Имало е строг график за всеки ден през работното време: от 9 до 12 и от 13 до 16 часа, с изключение на понеделник и вторник, когато сградата е била затворена. Не се е изисквало входна такса, а предварително писмено известие и регистрация.

Приемът е бил на всеки пълен час. В сградата групите задължително оставали заедно и извървявали фиксиран маршрут с екскурзовод. Основна забележителност е било шоуто “Звук и светлина” в основната зала на паметника. Беседите на екскурзоводите са представяли и интерпретирали както изображенията на мозайките, така и актуални теми.

Високият 70 метра пилон не е бил отворен за посетители, а достъпен само за техническо обслужване.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Нови награди за изпълнители на ДФА „Габровче“

Published

on

Отново награди от престижни музикални конкурси завоюваха изпълнители от ДФА „Габровче“, с главен художествен ръководител Лъчезар Захариев. Седем певици от ансамбъла участваха в Единадесетото издание на Националния конкурс „Пиленце пее“ 2022, в който над 500 певци, танцьори, инструменталисти от страната си дадоха среща, за да покажат най – доброто от българския фолклор.

Жури, в състава на което влизат изтъкнати, популярни, доказали своите качества и уважавани личности, утвърдени специалисти във фолклорната музикална и танцова сфера, както в България, така и по света присъди Златен медал за народно пеене на Борислава Димитрова и Сребърен медал за Десислава Чакърова. Диплом за поощрение получи още един от габровските изпълнители – Деница Проданова.

Националният музикален и танцов конкурс ”Пиленце пее” 2022 се посвещава на 10 годишнината от създаването на Народно Читалище „Надка Караджова 2012”, гр. София и 85 годишнината от рождението на великата певица на България Надка Караджова.

Включено е в Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от Министерството на културата на Република България. Конкурсът има за цел да съхранява, опознава, обича и разпространява българския фолклор, да открива и популяризира деца и младежи – талантливи изпълнители в музикалното и танцово изкуство. Грамота Трета награда получи Калоян Минчев, който взе участие в Националния фолклорен конкурс за изпълнители на тамбура „Руско Стефанов“.

Над 50 изпълнители взеха участие в конкурса- индивидуални, камерни формации, камерни групи, тамбурашки оркестри, разпределени в категории и възрастови групи. Изпълненията им бяха оценявани от жури в състав: председател – професор доктор Костадин Бураджиев и членове: Цветан Радков- музикален педагог и Сава Тихолов – началник отдел „Култура” в община Балчик.

Автор: Цветомира Иванова,
Община Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица