Култура
Капаче на съд за териак – експонат на месеца

снимка: РИМ-Габрово
Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.
Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).
Според легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.
Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка негова съставка се оглеждала от заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.
Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.
Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.
Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.
Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.
Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.
Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA.ALA.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.
В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.
Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Културапреди 4 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи
-
Новинипреди 5 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 5 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 4 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир