Култура
Капаче на съд за териак – експонат на месеца

снимка: РИМ-Габрово
Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.
Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).
Според легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.
Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка негова съставка се оглеждала от заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.
Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.
Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.
Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.
Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.
Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.
Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA.ALA.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.
В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.
Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.
От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.
Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.
Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.
За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

-
Новинипреди 5 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Любопитнопреди 6 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Кримипреди 5 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Любопитнопреди 24 часаОсигурен е транспорт за посетителите на Узана Поляна Фест
-
Новинипреди 5 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди 2 дниПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки
-
Културапреди един денМеждународно признание за школата Wild Sound на Зора Колева
-
Икономикапреди един часОбновена е фасадата на помощна сграда в двора на Лафчиевата къща





