Свържи се с нас

Култура

Капаче на съд за териак – експонат на месеца

Published

on

снимка: РИМ-Габрово

снимка: РИМ-Габрово

Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.

Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от  персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).

Според  легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство  Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на  император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на  териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.

Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка  негова съставка  се оглеждала от  заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на  някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на  лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.

Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.

Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.

Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.

Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.

Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.

Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA.ALA.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.

В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.

Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Култура

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май

Published

on

Карнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май, събота. Мотото на новото издание е „Смях без страх“, а подготовката за него вече започва, обявиха неговите организатори.

От Карнавалния екип и Община Габрово споделят, че идеята зад мотото е да насърчат хората да изразяват открито мнението си и да говорят за неща, които обикновено премълчават, чрез хумора, сатирата и самоиронията.

И този път Габровският карнавал залага на различна, провокативна и интересна тема, която със сигурност ще вдигне много шум, ще замисли много хора, ще усмихне и ще покаже, че е добре смехът да се практикува по-често, защото обратното е равностойно на диагноза.

Темите на Карнавала в Габрово традиционно отразяват обществените настроения и неведнъж са се оказвали пророчески. „Все още добре помним от предишни издания – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот Доди, Гад Доди“ и „Да разлаем кучетата“. Затова с нетърпение чакаме да видим какво ще излезе от мотото „Смях без страх“.“ – допълват още карнавалистите.

Последният карнавал премина под мотото „Краят е близо. Да му отпуснем!“. В близо двучасовото шествие по централните улици на града преминаха над 70 карнавални картини и десетки гигантски макети, а зрители бяха хиляди габровци и гости.

Сатирата засегна актуални политически, обществени и международни теми, сред които „БГ Барби и Кен“, „Протест по български“, „Удължен бюджет 2026“ и „Урсула фон дер Либерален“. Отделна картина коментира и усилията за подобряване на градската инфраструктура с заглавието „Като няма липи – на ви теменужки и прожектори!“.

В програмата участваха международни състави от Гърция, Италия и други държави, а габровски училища представиха карнавалните традиции на Индия, Бразилия, Франция, Испания, Америка и Япония. Вечерта на централния площад се проведоха концерти, акробатика, визуални ефекти и пиро шоу.

За първи път в България гостуваха музикантите от италианския шоу проект IL MARTEDÌ DEL VILLAGGIO, а хиляди зрители останаха до края въпреки непрестанния дъжд.

Зареди още

Култура

Кметица меси питка за Валентин Велчев

Published

on

Кметицата на севлиевското село Хирево – Христинка Генкова омеси питка за младия певец Валентин Велчев. Тя го покани за втори път да пее на събора на селото, а за посрещането му беше омесила специална погача, която местна девойка в носия му поднесе с шарена сол. От нея опитаха и всички гости на празника в Народно читалище „Светлина 1910“.

Генкова откри програмата с приветствени думи за светеца, когото селото почита на 14 ноември и припомни, че именно на него е кръстена местната църква. После благодари на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов за дарението, както и за присъствието на заместник-председателя на Общинския съвет и един от общинските съветници на града.

Валентин Велчев откри рецитала със заглавната песен на дебютния си албум „Аз съм Валентин“ и редуваше авторските си песни като „Благословен“, „На нож“, „Сватове“, „Наздраве“, „Трифон Зарезан“ с някои от най-обичаните български хитове.

По молба на домакинята, освен хороводни изпълнения, любимецът представи и някои от песните си в други стилове – румбата „Благодаря“ на лорд Евгени Минчев от филма „Почивката 2“, тангото „Красива лятна вечер“ – лебедовата песен на примата на старата градска песен Мария Петрова и баладата „Намерих те“ на Антония Рангелова, част от новия му албум „Свети Валентин“.

Финалът на концерта му бе запазен за визитните му картички – „От Враца до Дунава“ на Грета Ганчева, превърнал се в неофициален химн на Северозапада и „Пирински орли“ от Ели Кордева, донесла му първата награда в кариерата на „Пирин Фолк“ през 2019 г.

Докато раздаваше автографи и се снимаше с почитателите, председателят на читалището Галя Генова му подари сборник с народни песни от Хирево.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица