Свържи се с нас

Култура

Капаче на съд за териак – експонат на месеца

Published

on

снимка: РИМ-Габрово

снимка: РИМ-Габрово

Културна ценност на месец август е капаче на ампула за териак – бленуваната универсална панацея, която почти 2 хилядолетия вълнува умовете в Европа.

Териакът (греч. θηριον) е мним универсален антидот, която е трябвало да излекува всички отравяния. По-късно му е било приписано свойството на всесилно профилактично средство, даващо дълголетие. Етимологията е от  персийското تریاک teryak — „опиум”; другото обяснение е от θηρίον “диво животно, звяр” (т.е. противоотрова срещу животинска отрова).

Според  легендите първият териак бил изобретен от владетелят на Понтийското царство  Митридат VI Евпатор (126-64 г.пр.Хр.). В Рим го приготвя за пръв път Андромах, лекарят на  император Нерон, който му дава и съвременното название. Препоръките на най-известния римски лекар Клавдий Гален (131—201 г.пр.Хр.) по изготвяне на  териак остават в сила до началото на XIII век.

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Константинопол, Кайро, Генуа, Венеция се смятали за основни центрове за приготвяне на особено действени териаци. В крайна сметка венецианският териак в XIII век успял окончателно да се наложи като универсален.

Заради сложното приготвяне и големия брой компоненти цената на териака била толкова висока, че можели да си го позволят само състоятелни хора. За избягване на мошеничества аптекарският устав през XVI век изисквал той да се приготвя публично, като всяка  негова съставка  се оглеждала от  заседатели. Готовата смес отлежавала в течение на половин година (за „узряването” на  някои териаци трябвало няколко години). Правилата за приготвянето му се считали за тайна на  лекарската гилдия. Във Венеция дори се организирал „Театър на териака” на празника на Св. Вартоломей (24 август), на който аптекарите смесвали пред многобройната публика съставките на лекарството.

Окончателно териакът е отречен като лекарствено средство през втората половина на XIX век.

Вероятно прототипът представлявал тънко настъргана паста от билки или настойка на винена или медна основа. Андромах прибавил към първоначалната рецепта змийско месо (съгласно античната представа, че подобното трябва да лекува подобното), опиум, зюмбюл, секрет от бобър. Клавдий Гален, изглежда, силно преработил рецептата на своя предшественик, добавяйки в състава му настойка от мак.

Съгласно по-късните медицински теории, териакът трябвало да има изключително сложен състав, защото се считало че увеличеният брой компоненти лекува все по-широк спектър отрови. В последните териаци ингредиентите достигат до 100. Разпространявали се на зърна, течност или мехлем.

Като много скъп и прецизно изработен продукт бил затварян във фаянсови съдчета (ампули, капсули) със специални оловни капачета – фирмени марки.

Според византийски извори териакът бил използван в средновековна България, но материални доказателства за това имаме от османския период – капачетата с марки на италианските аптеки-производители. В България оригинални капачета за териак са открити в Свищов, В. Търново и София. Големите печалби, което носело лекарството и в Османската империя, предизвикали появата на местни фалшификати. Известно е, че са ги произвеждали предимно аптеки в Истамбул и Кайро. За разлика от оригиналните капачета, имитациите са изработени по-грубо, с неточни и неграмотни надписи, с много схематични изображения.

Подобно капаче е открито е при проучвания на останките на габровската църква „Св. Петка” през 1986 г. и е един от малкото екземпляри, произхождащи от археологически разкопки. Представлява груба изработка по образец на оригиналните капачета за териак, отлята върху матрица. В кръгъл медалион е представена грубо оформена мъжка глава в профил надясно с лавров венец. Пред лицето има U-виден венец, зад тила е изписана буквата „V”, а в долната част на медальона датата 1603. Около изображението има релефен надпис “TERIACAEHNA.ALA.TEZTACIOPOINVIINET”, което би трябвало да се чете „TERIACA FINA ALLA TESTA D`ORO IN VENETIA” или „Фин териак от (аптеката) „При златната глава” във Венеция”.

В България са известни 11 аналогични капачета с дата 1603 г. – от София, Варна, Кюстендил, Хотница, Великотърновско, Севлиево. Всички те имат общ дефект: на обратната страна в средата има малка пъпка от дефект на калъпа за леене. Всички са фалшификати, като датата цели да докаже, че продуктът е отлежал задължителния срок от 12 години.

Капачето от Габрово свидетелства за търговските контакти на местното население, за неговия интерес към достъпните лекарствени средства, както и за навлизането на луксозни стоки в неговия бит, вследствие възходящото социално-икономическо развитие на селището.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Златен глас: 11-годишната Гала Савчева блести на международен конкурс!

Published

on

Талантът няма възраст – това доказа 11-годишната габровска певица Гала Савчева, която спечели първо място и златен медал в категория „Фолклор“, III възрастова група, на XII Международен конкурс за вокална и инструментална музика „Звукът на времето“ 2025.

Малката изпълнителка развълнува публиката и журито с проникновено изпълнение на песента „Нигде се боляст не чува“ от репертоара на Борис Машалов. Макар да беше най-младата в своята група, Гала се представи с увереност и вокална зрялост, достойни за сцената.

Тя е част от „Сдружение Анна – фолкарт“ в град Дряново и работи под ръководството на вокалния педагог д-р Ана Борисова. Конкурсът, проведен между 16 и 18 май във Велико Търново, събра над 850 участници от България, Европа и дори Азия – представители от Украйна, Молдова, Румъния, Германия, Австрия, Турция, Япония и Китай. Това беше най-мащабното издание досега, а интересът към събитието продължава да расте.

Престижното жури в категория „Вокални изпълнители“ бе оглавено от добре познатия маестро Иван Лечев, с членове Клавдия Василаче, Жени Александрова-Лечева, Стефка Денева, Светла Караджова и Емил Струнджев.

Конкурсът е част от Културния календар на Министерството на културата и се организира с подкрепата на Община Велико Търново. Домакин е Сдружение „Елита“ с арт директор г-жа Петя Василева. Основната му цел е да стимулира развитието на младите таланти и да насърчава музикално-културния обмен между държавите.

Зареди още

Култура

Габрово ще отпразнува 24 май с шествие, молебен и почит към делото на Кирил и Методий

Published

on

С тържествен молебен, литийно шествие и празничен парад на образователните и културни институции, Габрово ще отбележи 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура и славянската книжовност.

Празничната програма започва в 09:30 ч. с тържествен молебен в храм „Успение на Пресвета Богородица“. Веднага след него, от 09:45 ч., ще тръгне литийно шествие до паметника на Васил Априлов, където ще бъдат поднесени цветя в знак на признателност. В 10:00 ч. по централните улици на града ще премине тържественото шествие на детските градини, училищата, Технически университет – Габрово, културни и просветни институции, както и граждани, които ще се включат в празника.

С цел обезпечаване на сигурността по време на честванията се въвежда временна организация на движението в централната градска част. За периода от 09:00 до 13:00 ч. движението на моторни превозни средства ще бъде преустановено по следните улици: ул. „Брянска“ – от кръговото кръстовище при Консултативна поликлиника до мост „Игото“ ул. „Скобелевска“ бул. „Априлов“ – от пресечката с ул. „Възраждане“ до Централна поща ул. „Юрий Венелин“ ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ ул. „Райчо Каролев“ ул. „Лазар Донков“ ул. „Иван Гюзелев“ бул. „Априлов“ – в посока от Шиваров мост до кръговото при бензиностанция OMV.

Промени ще има и в движението на градския транспорт. Автобусите на Общински пътнически транспорт, които се движат по направление север–юг, ще обръщат при Автогара Габрово, а тези по направление юг–север – при Шиваров мост.

Община Габрово призовава всички участници в движението да проявят разбиране, да спазват въведените ограничения и да следват указанията на контролните органи, за да бъде празникът безопасен и спокоен за всички.

Зареди още

Култура

При висок интерес премина „Нощ на музеите“ в Дряново

Published

on

При висок интерес премина тазгодишното издание на „Нощ на музеите“ в Дряново на 16 май, организирано за втори пореден път от Исторически музей – Дряново (ИМ-Дряново). Атрактивната програма включваше изложби, театрална адаптация, рецитал, демонстрация и представяне на книга, като събра жители и гости на града в истински празник на културата.

Събитията стартираха в Икономовата къща, където Националният литературен музей (НЛМ) гостува с изложбата „Изкуството да имаш врагове и приятели“, посветена на 120-годишнината от рождението на писателя Орлин Василев. Румяна Пенчева, завеждащ отдел „Фондове и литературно наследство“ в НЛМ, представи живота и творчеството му. Дряновката Райна Чуховска сподели лични спомени от познанството си с автора и с емоционален жест дари ценни книги от Василев на музея, които ще обогатят фонда му.

Театрална адаптация по „Криворазбраната цивилизация“ оживя на сцената благодарение на учениците от 4А клас на СУ „Максим Райкович“. Под ръководството на Светла Станева – автор на сценария и режисурата, с много хумор и талант, децата вдъхнаха живот на класическата пиеса, обогатена с много дряновски колорит. Малките актьори подариха на публиката пиеса, изпълнена с енергия, искреност и въображение.

В Лафчиевата къща посетителите имаха възможност да разгледат уникалната изложба „Сътворено от Земята“, представяща 270 минерални образеца от близо 80 находища. Колекцията, дарена от дряновеца Венцислав Панев, бе допълнена с демонстрации на явлението флуоресценция. Публиката бе трогната и от рецитала на групата за изворен фолклор при НЧ „Христо Ботев – 1894“, с. Гостилица, изпълнен в неповторимата атмосфера на Лафчиевата къща, който се превърна в истинско пътешествие из българския фолклор и душевност.

Финалът на културната вечер бе в зала „Колю Фичето“ на ИМ – Дряново, където проф. дин Вера Бонева представи своята книга „Въобщественик: Книга за Чудомир“. Диалогът ѝ с публиката бе и среща с една по-малко известна страна на Чудомир – тази на художник. Чрез изложбата с рисувани акварели „Нашенци“ от Димитър Чорбаджийски – Чудомир, публиката се пренесе в света на неговото художествено творчество.

След думите и цветовете прозвуча музика – нежна и искрена, в изпълнение на дует Анна Верховска и Красимир Димитров.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица