Икономика
Кой ни е ял от хляба и млякото?
Правителството да съблюдава дали пазарите, включително и суровинните, са конкурентни

Правителството дава рекордни субсидии, а положението не се подобрява, твърди министър Найденов
Новата суматоха около институционалното вайкане дали цената на хляба има основание да се повиши, или не, придоби комедийно-драматичен характер. Комедийно, защото държавата ни прави (при това доста нескопосано) всичко друго, но не и това, което би следвала да прави. Драматично, защото това всъщност има съвсем реални (и не много позитивни) последици.
ДАНС, НАП и Икономическа полиция по поръчение на премиера ще проверяват цените на млечните и месни храни. Цената на хляба е обект на специалното внимание на министър Мирослав Найденов. Управляващите здраво се заеха с цената на прехраната ни, но не е ли малко късно и доста медийно?
Започваме хронологично. Малко след като се заговори за повишаване цената на хляба, министър Дянков излезе с анализ, който показва, че няма пазарно основание за поскъпване. Министър Найденов пък ни обясняваше, че все пак имало поскъпване на международните пазари на зърно и имало основание за покачване на цената на хляба у нас. После пък се оказа, че той изведнъж реши, че може би пък международните пазари нямало да се отразят. Накрая всички изпаднаха с консенсусен екстаз, че нашия хляб е най-хубав и най-евтин. Ама ще поскъпне.
Първо (и считам за задължително) трябва да подчертаем за пореден път хаотично- невротичните изпълнения на министрите. Често се коментира, че прозрачността и последователността на едно правителство могат сами по себе си да са достатъчни за развитие на икономиката. Е, българското правителство не е в тази графа.
Второ, цялата вакханалия от министерски изказвания и анализи е напълно излишна. Дори цената на хляба да се повиши драстично, при наличието на конкурентен пазар това не е страшно. Има два възможни варианта на развитие. Или хората ще спрат да купуват и консумират хляб, което ще накара цената да падне, или пък, ако цената се повиши над европейските, то ще се намерят предприемчиви фирми, които ще започнат да внасят по-евтин хляб (от Румъния и Македония например), който ние ще купуваме. А родните производители, отново, ще трябва да понижат цените.
Това, което всъщност правителството трябва да прави е да съблюдава дали пазарите на хляб, хлебни изделия и суровинните пазари са действително конкурентен. Казано иначе, да следи за картелни споразумения или монополна власт. Ето тук, вече направените министерски анализи могат да влязат в употреба. Щом те не показват стимули за покачване на цената на хляба, а в същото време производителите настояват за такова, то значи има съмнения за конкурентността на пазара.
Тъй като се тръгнали консултативни съвети по сектори в селското стопанство, вчера стана ясно, че може да има и поскъпване на млякото. И ако българския хляб е действително най-евтиния в Европа (с изключение на Македония), то при млякото нещата съвсем не са така.

Източник: EUROSTAТ
Всички държави в горната фигура, след България, имат по-ниски цени на едро на прясното мляко. Тук обаче трябва категорично да подчертаем нещо важно – цените, в абсолютни стойности, сами по себе си не са критерии за качество на живот. Да, те говорят много за това доколко дадена икономика е производителна и конкурентна, но до там. За да можем наистина да се сравним по покупателна способност ще използваме друга фигура, която ще включва същите страни, в които сравняваме цените на млякото.

Източник: EUROSTAТ
И така, имаме класическата за българската действителност дилема – разполагаме с най-ниските доходи, но имаме най-високите цени. За какво тогава субсидираме сектора, при това с пари на данъкоплатците ? Не е ясно. При всички положения обаче, въпреки субсидиите, секторът ни далеч не е конкурентноспособен. Това от своя страна говори за липсата на инвестиции. А когато държава и бизнес не са ефективни, започва вноса.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист
Много е вероятно, въпреки изпращането на ДАНС да проверява как се калкулират цените на храните, властите да не открият нищо нередно. Защото гледат на грешното място. Картелните сдружения (ако има такива) не са по вертикала на веригата производител-търговец на дребно, а по хоризонталата. Монополна власт могат да осъществяват прекупвачите (като картелно сдружение) над производителите. Представете си ако на всяко следващо ниво имаме договорки за поддържане на високи цени, за какъв тогава пазар говорим ?
Сега държавата ще търси кой ни е ял от хляба и млякото. Действията й обаче закъсняха, с около 3 години. Въпреки това, освобождаването на пазарния механизъм е задължително, ако искаме да живеем в нормална страна. Предстои да видим дали поредните закани за действия ще бъдат оправдани.
Автор: Искрен Пенчев
АргументиБГ
Икономика
„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч


Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.
Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.
Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.
Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.
Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.
„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Икономика
Фирми и граждани могат да коригират декларираните от тях авансови вноски

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2026 година. Тъй като тази година 15 ноември е в неделя, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 16 ноември, понеделник.
На 1 декември изтича и срокът за плащане на авансовата вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 година. Лицата, чиито нетни приходи от продажби за 2024 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година. Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително.
Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП. Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията 04имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък. Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП.
За коригиране на месечната авансова вноска за ноември 2026 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г. и вноската да бъде платена до тази дата. За коригиране на месечната авансова вноска за декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2026 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най-късно до 16 ноември 2026 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2026 г.
Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Икономика
Габрово гради бизнес общност: Предстои Втората вечер на Gabrovo Informal

Малко повече от седмица преди втората си вечер, новата габровска нетуъркинг инициатива Gabrovo Informal почти е запълнила залата. На 21 ноември, събота, от 19.30 часа в ресторант Балкан предприемачи, професионалисти и хора с бизнес идеи ще се срещнат безплатно, но само ако са се регистрирали онлайн: https://gabrovoinformal.com/produkt/bilet-2/
Капацитетът на залата налага ограничение на местата и интересът към вечерта вече е голям, като до момента те са почти запълнени. Желаещите да присъстват е добре да не отлагат регистрацията си.
Паралелно с подготовката на събитието тече и партньорска кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и името му да бъде позиционирано върху печатните материали за втората вечер. Тя ще е активна до края на седмицата.
„Партньорската кампания, в която всеки може да подкрепи Gabrovo Informal и неговото присъствие да бъде позиционирано на печатните материали за втората вечер, ще е активна до края на тази седмица“, информира Васил Гърбов, основател на Gabrovo Informal.

„Ако сте от Габрово или региона, развивате бизнес или сте професионалист, който търси нова среда, възможности и запознанства с хора със сходни интереси, чувствайте се поканени!“, заяви Гърбов в LinkedIn.
Партньорите получават конкретни ползи и дивиденти: видимост пред общността, профил в платформата и възможност да представят своя бизнес и свободни позиции. Към инициативата могат да се присъединят както компании, така и физически лица.
Подкрепата ще бъде насочена към две направления. Първото са постоянните нетуъркинг събития, сред които вечерите и Informal Talks, формат, включващ лайф подкаст сесии с успешни български предприемачи. Второто е платформата ingabrovo.com. Идеята ѝ е да създаде безплатна регионална борса за работа с профили на специалисти и тяхната квалификация, заедно с каталог на компаниите и обяви от региона, които да носят възможност да се привлекат и потенциални външни инвеститори. „Целта е да изградим централизиран хъб за възможностите в Габрово“, информира Васил Гърбов.
Медиен партньор на Gabrovo Informal е „Габрово Нюз“. Годишните партньорски пакети на Gabrovo Informal и ползите за вашия бизнес можете да откриете оттук: https://gabrovoinformal.com/#support
Мрежата от контакти в един град се гради от тези, които се включат в началото. Побързайте, за да сте сред първите и да станете част от бъдещето на бизнеса в Габрово!

-
Новинипреди 6 дниС четири медала се завърнаха състезателите на ШК „Орловец 1997“
-
Новинипреди 6 дниРИОСВ събра институциите заради кафявата мечка
-
Кримипреди 5 дниХванаха трима маскирани, обрали 18-годишен
-
Кримипреди 6 дниАрестуваха млад габровец след извършен грабеж
-
Новинипреди 6 дни11 ноември е Ден на национален траур
-
Икономикапреди 6 дни„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч
-
Културапреди 5 дниИсторически музей – Дряново представя Максим Маринов и „Градски пейзажи“
-
Кримипреди един денСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара





