Правителството дава рекордни субсидии, а положението не се подобрява, твърди министър Найденов

Новата суматоха около институционалното вайкане дали цената на хляба има основание да се повиши, или не, придоби комедийно-драматичен характер. Комедийно, защото държавата ни прави (при това доста нескопосано) всичко друго, но не и това, което би следвала да прави. Драматично, защото това всъщност има съвсем реални (и не много позитивни) последици.

ДАНС, НАП и Икономическа полиция по поръчение на премиера ще проверяват цените на млечните и месни храни. Цената на хляба е обект на специалното внимание на министър Мирослав Найденов. Управляващите здраво се заеха с цената на прехраната ни, но не е ли малко късно и доста медийно?

Започваме хронологично. Малко след като се заговори за повишаване цената на хляба, министър Дянков излезе с анализ, който показва, че няма пазарно основание за поскъпване. Министър Найденов пък ни обясняваше, че все пак имало поскъпване на международните пазари на зърно и имало основание за покачване на цената на хляба у нас. После пък се оказа, че той изведнъж реши, че може би пък международните пазари нямало да се отразят. Накрая всички изпаднаха с консенсусен екстаз, че нашия хляб е най-хубав и най-евтин. Ама ще поскъпне.

Първо (и считам за задължително) трябва да подчертаем за пореден път хаотично- невротичните изпълнения на министрите. Често се коментира, че прозрачността и последователността на едно правителство могат сами по себе си да са достатъчни за развитие на икономиката. Е, българското правителство не е в тази графа.

Второ, цялата вакханалия от министерски изказвания и анализи е напълно излишна. Дори цената на хляба да се повиши драстично, при наличието на конкурентен пазар това не е страшно. Има два възможни варианта на развитие. Или хората ще спрат да купуват и консумират хляб, което ще накара цената да падне, или пък, ако цената се повиши над европейските, то ще се намерят предприемчиви фирми, които ще започнат да внасят по-евтин хляб (от Румъния и Македония например), който ние ще купуваме. А родните производители, отново, ще трябва да понижат цените.

Това, което всъщност правителството трябва да прави е да съблюдава дали пазарите на хляб, хлебни изделия и суровинните пазари са действително конкурентен. Казано иначе, да следи за картелни споразумения или монополна власт. Ето тук, вече направените министерски анализи могат да влязат в употреба. Щом те не показват стимули за покачване на цената на хляба, а в същото време производителите настояват за такова, то значи има съмнения за конкурентността на пазара.

Тъй като се тръгнали консултативни съвети по сектори в селското стопанство, вчера стана ясно, че може да има и поскъпване на млякото. И ако българския хляб е действително най-евтиния в Европа (с изключение на Македония), то при млякото нещата съвсем не са така.

Източник: EUROSTAТ

Всички държави в горната фигура, след България, имат по-ниски цени на едро на прясното мляко. Тук обаче трябва категорично да подчертаем нещо важно – цените, в абсолютни стойности, сами по себе си не са критерии за качество на живот. Да, те говорят много за това доколко дадена икономика е производителна и конкурентна, но до там. За да можем наистина да се сравним по покупателна способност ще използваме друга фигура, която ще включва същите страни, в които сравняваме цените на млякото.

Източник: EUROSTAТ

И така, имаме класическата за българската действителност дилема – разполагаме с най-ниските доходи, но имаме най-високите цени. За какво тогава субсидираме сектора, при това с пари на данъкоплатците ? Не е ясно. При всички положения обаче, въпреки субсидиите, секторът ни далеч не е конкурентноспособен. Това от своя страна говори за липсата на инвестиции. А когато държава и бизнес не са ефективни, започва вноса.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Много е вероятно, въпреки изпращането на ДАНС да проверява как се калкулират цените на храните, властите да не открият нищо нередно. Защото гледат на грешното място. Картелните сдружения (ако има такива) не са по вертикала на веригата производител-търговец на дребно, а по хоризонталата. Монополна власт могат да осъществяват прекупвачите (като картелно сдружение) над производителите. Представете си ако на всяко следващо ниво имаме договорки за поддържане на високи цени, за какъв тогава пазар говорим ?

Сега държавата ще търси кой ни е ял от хляба и млякото. Действията й обаче закъсняха, с около 3 години. Въпреки това, освобождаването на пазарния механизъм е задължително, ако искаме да живеем в нормална страна. Предстои да видим дали поредните закани за действия ще бъдат оправдани.

Автор: Искрен Пенчев

АргументиБГ