Икономика
Кой ни е ял от хляба и млякото?
Правителството да съблюдава дали пазарите, включително и суровинните, са конкурентни

Правителството дава рекордни субсидии, а положението не се подобрява, твърди министър Найденов
Новата суматоха около институционалното вайкане дали цената на хляба има основание да се повиши, или не, придоби комедийно-драматичен характер. Комедийно, защото държавата ни прави (при това доста нескопосано) всичко друго, но не и това, което би следвала да прави. Драматично, защото това всъщност има съвсем реални (и не много позитивни) последици.
ДАНС, НАП и Икономическа полиция по поръчение на премиера ще проверяват цените на млечните и месни храни. Цената на хляба е обект на специалното внимание на министър Мирослав Найденов. Управляващите здраво се заеха с цената на прехраната ни, но не е ли малко късно и доста медийно?
Започваме хронологично. Малко след като се заговори за повишаване цената на хляба, министър Дянков излезе с анализ, който показва, че няма пазарно основание за поскъпване. Министър Найденов пък ни обясняваше, че все пак имало поскъпване на международните пазари на зърно и имало основание за покачване на цената на хляба у нас. После пък се оказа, че той изведнъж реши, че може би пък международните пазари нямало да се отразят. Накрая всички изпаднаха с консенсусен екстаз, че нашия хляб е най-хубав и най-евтин. Ама ще поскъпне.
Първо (и считам за задължително) трябва да подчертаем за пореден път хаотично- невротичните изпълнения на министрите. Често се коментира, че прозрачността и последователността на едно правителство могат сами по себе си да са достатъчни за развитие на икономиката. Е, българското правителство не е в тази графа.
Второ, цялата вакханалия от министерски изказвания и анализи е напълно излишна. Дори цената на хляба да се повиши драстично, при наличието на конкурентен пазар това не е страшно. Има два възможни варианта на развитие. Или хората ще спрат да купуват и консумират хляб, което ще накара цената да падне, или пък, ако цената се повиши над европейските, то ще се намерят предприемчиви фирми, които ще започнат да внасят по-евтин хляб (от Румъния и Македония например), който ние ще купуваме. А родните производители, отново, ще трябва да понижат цените.
Това, което всъщност правителството трябва да прави е да съблюдава дали пазарите на хляб, хлебни изделия и суровинните пазари са действително конкурентен. Казано иначе, да следи за картелни споразумения или монополна власт. Ето тук, вече направените министерски анализи могат да влязат в употреба. Щом те не показват стимули за покачване на цената на хляба, а в същото време производителите настояват за такова, то значи има съмнения за конкурентността на пазара.
Тъй като се тръгнали консултативни съвети по сектори в селското стопанство, вчера стана ясно, че може да има и поскъпване на млякото. И ако българския хляб е действително най-евтиния в Европа (с изключение на Македония), то при млякото нещата съвсем не са така.

Източник: EUROSTAТ
Всички държави в горната фигура, след България, имат по-ниски цени на едро на прясното мляко. Тук обаче трябва категорично да подчертаем нещо важно – цените, в абсолютни стойности, сами по себе си не са критерии за качество на живот. Да, те говорят много за това доколко дадена икономика е производителна и конкурентна, но до там. За да можем наистина да се сравним по покупателна способност ще използваме друга фигура, която ще включва същите страни, в които сравняваме цените на млякото.

Източник: EUROSTAТ
И така, имаме класическата за българската действителност дилема – разполагаме с най-ниските доходи, но имаме най-високите цени. За какво тогава субсидираме сектора, при това с пари на данъкоплатците ? Не е ясно. При всички положения обаче, въпреки субсидиите, секторът ни далеч не е конкурентноспособен. Това от своя страна говори за липсата на инвестиции. А когато държава и бизнес не са ефективни, започва вноса.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист
Много е вероятно, въпреки изпращането на ДАНС да проверява как се калкулират цените на храните, властите да не открият нищо нередно. Защото гледат на грешното място. Картелните сдружения (ако има такива) не са по вертикала на веригата производител-търговец на дребно, а по хоризонталата. Монополна власт могат да осъществяват прекупвачите (като картелно сдружение) над производителите. Представете си ако на всяко следващо ниво имаме договорки за поддържане на високи цени, за какъв тогава пазар говорим ?
Сега държавата ще търси кой ни е ял от хляба и млякото. Действията й обаче закъсняха, с около 3 години. Въпреки това, освобождаването на пазарния механизъм е задължително, ако искаме да живеем в нормална страна. Предстои да видим дали поредните закани за действия ще бъдат оправдани.
Автор: Искрен Пенчев
АргументиБГ
Икономика
Габрово се изкачва до 14-о място в страната по брутна работна заплата

Област Габрово заема 14-о място в страната по показателя средна брутна месечна работна заплата, като се изкачва с три позиции спрямо предходното тримесечие. Това сочат данни на Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.
През четвъртото тримесечие на 2025 г. средната месечна работна заплата в областта достига 2 095 лв., което представлява увеличение от 6,7% спрямо третото тримесечие на същата година.
По месеци размерът на средната брутна заплата е както следва: за октомври – 2 049 лв., за ноември – 2 117 лв., а за декември – 2 120 лева. На годишна база също се отчита ръст. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. средната месечна работна заплата в област Габрово нараства с 8,7%.
Увеличението в обществения сектор е 11,2%, докато в частния сектор ръстът достига 7,6%. Сред икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение на възнагражденията спрямо предходното тримесечие, се нареждат „Образование“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Култура, спорт и развлечения“.
В сравнение със същия период на 2024 г. най-значително повишение на заплащането се отчита в секторите „Селско, горско и рибно стопанство“, „Строителство“ и „Административни и спомагателни дейности“.
Данните показват, че най-високи средномесечни трудови възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2025 г. са получавали наетите в „Държавно управление“ – 2 701 лева, както и в „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 2 484 лева.
В другия край на класацията остават икономическите дейности с най-ниско средномесечно възнаграждение. Това са „Операции с недвижими имоти“ – 967 лева, „Административни и спомагателни дейности“ – 1 247 лева и „Други дейности“ – 1 403 лева.
В национален план, по показателя средна брутна месечна работна заплата, област Габрово се нарежда на четиринадесето място след София (столица), Варна, Враца, София (област), Пловдив, Стара Загора, Русе, Бургас, Търговище, Плевен, Шумен, Разград и Перник.


Икономика
Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.
В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.
„За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.
Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:
- реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
- реклама в YouTube;
- реклама в Meta (Facebook и Instagram);
- маркетинг в социалните мрежи;
- създаване на съдържание;
- SEO (оптимизация за търсачките);
- имейл маркетинг;
- създаване на уеб сайтове.
Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.
В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.
Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.
За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.
Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.
Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.
Икономика
Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.
Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.
Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.
Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.
Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.
Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.
Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.
Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg


-
Любопитнопреди 5 дниУченически конкурс за рисунка „Райчо Каролев – знание, училище, бъдеще“
-
Новинипреди 5 дниСУ „Райчо Каролев“ отбеляза 180 години от рождението на своя патрон
-
Любопитнопреди 5 дни„Ескейп рум: Мисия – Да отключим тайната на Райчо Каролев“
-
Любопитнопреди 4 дни„Беглика“ гостува в края на тази седмица в Габрово
-
Културапреди 5 дниОспорван вот на публиката за Събитие на културата в Габрово
-
Кримипреди 4 дниСпипаха още една фалшива шофьорска книжка в Габрово
-
Културапреди 4 дниСреща – разговор с Ивелина Радионова и представяне на творчеството ѝ
-
Любопитнопреди 4 дниМихаил Вешим отбеляза 80 г. „Стършел“ в Севлиево





