Свържи се с нас

Икономика

Кой ни е ял от хляба и млякото?

Правителството да съблюдава дали пазарите, включително и суровинните, са конкурентни

Published

on

Правителството дава рекордни субсидии, а положението не се подобрява, твърди министър Найденов

Новата суматоха около институционалното вайкане дали цената на хляба има основание да се повиши, или не, придоби комедийно-драматичен характер. Комедийно, защото държавата ни прави (при това доста нескопосано) всичко друго, но не и това, което би следвала да прави. Драматично, защото това всъщност има съвсем реални (и не много позитивни) последици.

ДАНС, НАП и Икономическа полиция по поръчение на премиера ще проверяват цените на млечните и месни храни. Цената на хляба е обект на специалното внимание на министър Мирослав Найденов. Управляващите здраво се заеха с цената на прехраната ни, но не е ли малко късно и доста медийно?

Започваме хронологично. Малко след като се заговори за повишаване цената на хляба, министър Дянков излезе с анализ, който показва, че няма пазарно основание за поскъпване. Министър Найденов пък ни обясняваше, че все пак имало поскъпване на международните пазари на зърно и имало основание за покачване на цената на хляба у нас. После пък се оказа, че той изведнъж реши, че може би пък международните пазари нямало да се отразят. Накрая всички изпаднаха с консенсусен екстаз, че нашия хляб е най-хубав и най-евтин. Ама ще поскъпне.

Първо (и считам за задължително) трябва да подчертаем за пореден път хаотично- невротичните изпълнения на министрите. Често се коментира, че прозрачността и последователността на едно правителство могат сами по себе си да са достатъчни за развитие на икономиката. Е, българското правителство не е в тази графа.

Второ, цялата вакханалия от министерски изказвания и анализи е напълно излишна. Дори цената на хляба да се повиши драстично, при наличието на конкурентен пазар това не е страшно. Има два възможни варианта на развитие. Или хората ще спрат да купуват и консумират хляб, което ще накара цената да падне, или пък, ако цената се повиши над европейските, то ще се намерят предприемчиви фирми, които ще започнат да внасят по-евтин хляб (от Румъния и Македония например), който ние ще купуваме. А родните производители, отново, ще трябва да понижат цените.

Това, което всъщност правителството трябва да прави е да съблюдава дали пазарите на хляб, хлебни изделия и суровинните пазари са действително конкурентен. Казано иначе, да следи за картелни споразумения или монополна власт. Ето тук, вече направените министерски анализи могат да влязат в употреба. Щом те не показват стимули за покачване на цената на хляба, а в същото време производителите настояват за такова, то значи има съмнения за конкурентността на пазара.

Тъй като се тръгнали консултативни съвети по сектори в селското стопанство, вчера стана ясно, че може да има и поскъпване на млякото. И ако българския хляб е действително най-евтиния в Европа (с изключение на Македония), то при млякото нещата съвсем не са така.

Източник: EUROSTAТ

Всички държави в горната фигура, след България, имат по-ниски цени на едро на прясното мляко. Тук обаче трябва категорично да подчертаем нещо важно – цените, в абсолютни стойности, сами по себе си не са критерии за качество на живот. Да, те говорят много за това доколко дадена икономика е производителна и конкурентна, но до там. За да можем наистина да се сравним по покупателна способност ще използваме друга фигура, която ще включва същите страни, в които сравняваме цените на млякото.

Източник: EUROSTAТ

И така, имаме класическата за българската действителност дилема – разполагаме с най-ниските доходи, но имаме най-високите цени. За какво тогава субсидираме сектора, при това с пари на данъкоплатците ? Не е ясно. При всички положения обаче, въпреки субсидиите, секторът ни далеч не е конкурентноспособен. Това от своя страна говори за липсата на инвестиции. А когато държава и бизнес не са ефективни, започва вноса.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

Много е вероятно, въпреки изпращането на ДАНС да проверява как се калкулират цените на храните, властите да не открият нищо нередно. Защото гледат на грешното място. Картелните сдружения (ако има такива) не са по вертикала на веригата производител-търговец на дребно, а по хоризонталата. Монополна власт могат да осъществяват прекупвачите (като картелно сдружение) над производителите. Представете си ако на всяко следващо ниво имаме договорки за поддържане на високи цени, за какъв тогава пазар говорим ?

Сега държавата ще търси кой ни е ял от хляба и млякото. Действията й обаче закъсняха, с около 3 години. Въпреки това, освобождаването на пазарния механизъм е задължително, ако искаме да живеем в нормална страна. Предстои да видим дали поредните закани за действия ще бъдат оправдани.

Автор: Искрен Пенчев

АргументиБГ

Икономика

Без опашки по бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово

Published

on

По бензиностанциите на „Лукойл“ в Габрово няма образувани опашки от желаещи да се запасят с гориво – тенденция, каквато някои медии в други градове на страната анонсираха.

Това установи репортер на „Габрово Нюз“, извършил проверка край двата обекта на веригата, представена и в нашия град. Те се намират в района на Дома на хумора и сатирата и в квартал „Бичкиня“ на бул. „Хемус“.

Процесът по зареждане на автомобили се осъществява нормално и без напрежение, като служителите изпълняват спокойно своите ангажименти около колонките и зад касите.

Хора, пълнещи варели, цистерни, пикапи или наливащи стотици литри гориво в други съдове, не се забелязват по двете бензиностанции и паника в столицата на хумора няма! Всичко е спокойно и протича по обичайния си ред, видя още репортерът на медията ни.

Междувременно от компанията изпратиха до медиите, включително и до „Габрово Нюз“, своя официална позиция относно разпространяването на невярна информация по отношение прекратяване на дейността на обекти на територията на страната.

Тя гласи:

„Във връзка с разпространяваната в някои медии невярна информация за уж предстоящо прекратяване на дейността на мрежата от бензиностанции „ЛУКОЙЛ“ на територията на Република България, официално заявяваме, че всички обекти от търговската мрежа на компанията функционират и ще продължат да функционират в нормален режим.

Няма никакви основания за прекратяване на тяхната дейност. Бензиностанциите са напълно обезпечени с гориво.

Разпространяваните твърдения за спиране на работата са неверни, спекулативни и подвеждащи.“

Зареди още

Икономика

Studio New Era с инициатива в подкрепа на малкия и среден бизнес

Безплатен уебсайт редизайн до края на месеца.

Published

on

Studio New Era стартира национална инициатива за подкрепа на малкия и среден бизнес, насочена към развитието на модерно и ефективно онлайн присъствие.

Проектът предлага възможност на фирми с остарели уебсайтове или онлайн магазини да получат напълно безплатен редизайн и актуализация – без финансов риск и без първоначслни разходи.

След обновяването, бизнесите ще имат възможност да продължат да използват услугата чрез месечен абонамент, който включва пълна поддръжка, актуализации и цялостно управление на тяхното онлайн присъствие.

Инициативата е част от концепцията на студиото „Уебсайт като услуга“ – иновативен модел, който дава достъп на малки и средни бизнеси до професионални дигитални решения, без да се налага голяма първоначална инвестиция. Ще бъде валидна до края на месец Ноември.

„Нашата цел е да помогнем на бизнеса в региона на Габрово и в цялата страна да се развива дигитално, да бъде конкурентоспособен и видим онлайн. Вярваме, че всяка добра идея заслужава съвременно представяне в интернет“, споделят от Studio New Era.

Повече информация за кампанията и формуляр за участие са достъпни на: www.studionewera.com/bezplaten-website-redesign.

Зареди още

Икономика

До 17 ноември се коригират декларираните авансови вноски

Published

on

На 15 ноември изтича срокът, в който фирмите, както и физическите лица, извършващи дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително ЕТ и регистрираните земеделски стопани, избрали да се облагат с данък върху годишната данъчна основа, могат да коригират размера на декларираните от тях авансови вноски за корпоративен данък или данък върху доходите за 2025 година. Тъй като тази година 15 ноември е в събота, крайният срок за промени в декларираните данни се удължава до 17 ноември, понеделник.

На 1 декември изтича и срокът за плащане на месечната авансова вноска за месец декември и тримесечната авансова вноска за трето тримесечие на 2025 година. Фирмите, чиито нетни приходи от продажби за 2023 г. надвишават 300 000 лева, са длъжни да правят авансови вноски за корпоративен данък. Те са месечни и тримесечни и се определят на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година.

Месечни вноски се правят при нетни приходи от продажби за годината преди предходната над 3 000 000 лв., а тримесечни – при нетни приходи от продажби за годината преди предходната от 300 000,01 лв. до 3 000 000 лв. включително. Има случаи, при които прогнозираните авансови вноски се оказват по- ниски или по-високи от дължимия годишен данък, показват анализите на НАП.

Това може да доведе до начисляване на лихви от страна на приходната агенция за периода от 16 април до 31 декември на съответната година или пък до надвнесен данък. Затова предприятията имат възможност сами да увеличават или намаляват своите авансови вноски през годината, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен данък.

Увеличението, съответно намалението на авансовите вноски, се ползва след подаване на декларация за промяна, по електронен път с квалифициран електронен подпис /КЕП/ през е- портала на НАП. За коригиране на месечната вноска за ноември 2025 г. декларацията трябва да бъде подадена най-късно до 17 ноември 2025 г. и вноската да бъде платена до тази дата.

За коригиране на месечната вноска за декември и тримесечната вноска за трето тримесечие на 2025 г. е необходимо декларацията да бъде подадена най- късно до 17 ноември 2025 г., въпреки че срокът за внасянето им е до 1 декември 2025 г. Повече информация за декларирането и плащането на корпоративен данък можете да намерите на сайта на НАП – www.nra.bg, на телефона на Информационния център: 0700 18 700 /на цена, съобразно тарифата на съответния оператор/ или във Facebook страницата на агенцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица