Икономика
Кой ни е ял от хляба и млякото?
Правителството да съблюдава дали пазарите, включително и суровинните, са конкурентни

Правителството дава рекордни субсидии, а положението не се подобрява, твърди министър Найденов
Новата суматоха около институционалното вайкане дали цената на хляба има основание да се повиши, или не, придоби комедийно-драматичен характер. Комедийно, защото държавата ни прави (при това доста нескопосано) всичко друго, но не и това, което би следвала да прави. Драматично, защото това всъщност има съвсем реални (и не много позитивни) последици.
ДАНС, НАП и Икономическа полиция по поръчение на премиера ще проверяват цените на млечните и месни храни. Цената на хляба е обект на специалното внимание на министър Мирослав Найденов. Управляващите здраво се заеха с цената на прехраната ни, но не е ли малко късно и доста медийно?
Започваме хронологично. Малко след като се заговори за повишаване цената на хляба, министър Дянков излезе с анализ, който показва, че няма пазарно основание за поскъпване. Министър Найденов пък ни обясняваше, че все пак имало поскъпване на международните пазари на зърно и имало основание за покачване на цената на хляба у нас. После пък се оказа, че той изведнъж реши, че може би пък международните пазари нямало да се отразят. Накрая всички изпаднаха с консенсусен екстаз, че нашия хляб е най-хубав и най-евтин. Ама ще поскъпне.
Първо (и считам за задължително) трябва да подчертаем за пореден път хаотично- невротичните изпълнения на министрите. Често се коментира, че прозрачността и последователността на едно правителство могат сами по себе си да са достатъчни за развитие на икономиката. Е, българското правителство не е в тази графа.
Второ, цялата вакханалия от министерски изказвания и анализи е напълно излишна. Дори цената на хляба да се повиши драстично, при наличието на конкурентен пазар това не е страшно. Има два възможни варианта на развитие. Или хората ще спрат да купуват и консумират хляб, което ще накара цената да падне, или пък, ако цената се повиши над европейските, то ще се намерят предприемчиви фирми, които ще започнат да внасят по-евтин хляб (от Румъния и Македония например), който ние ще купуваме. А родните производители, отново, ще трябва да понижат цените.
Това, което всъщност правителството трябва да прави е да съблюдава дали пазарите на хляб, хлебни изделия и суровинните пазари са действително конкурентен. Казано иначе, да следи за картелни споразумения или монополна власт. Ето тук, вече направените министерски анализи могат да влязат в употреба. Щом те не показват стимули за покачване на цената на хляба, а в същото време производителите настояват за такова, то значи има съмнения за конкурентността на пазара.
Тъй като се тръгнали консултативни съвети по сектори в селското стопанство, вчера стана ясно, че може да има и поскъпване на млякото. И ако българския хляб е действително най-евтиния в Европа (с изключение на Македония), то при млякото нещата съвсем не са така.

Източник: EUROSTAТ
Всички държави в горната фигура, след България, имат по-ниски цени на едро на прясното мляко. Тук обаче трябва категорично да подчертаем нещо важно – цените, в абсолютни стойности, сами по себе си не са критерии за качество на живот. Да, те говорят много за това доколко дадена икономика е производителна и конкурентна, но до там. За да можем наистина да се сравним по покупателна способност ще използваме друга фигура, която ще включва същите страни, в които сравняваме цените на млякото.

Източник: EUROSTAТ
И така, имаме класическата за българската действителност дилема – разполагаме с най-ниските доходи, но имаме най-високите цени. За какво тогава субсидираме сектора, при това с пари на данъкоплатците ? Не е ясно. При всички положения обаче, въпреки субсидиите, секторът ни далеч не е конкурентноспособен. Това от своя страна говори за липсата на инвестиции. А когато държава и бизнес не са ефективни, започва вноса.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист
Много е вероятно, въпреки изпращането на ДАНС да проверява как се калкулират цените на храните, властите да не открият нищо нередно. Защото гледат на грешното място. Картелните сдружения (ако има такива) не са по вертикала на веригата производител-търговец на дребно, а по хоризонталата. Монополна власт могат да осъществяват прекупвачите (като картелно сдружение) над производителите. Представете си ако на всяко следващо ниво имаме договорки за поддържане на високи цени, за какъв тогава пазар говорим ?
Сега държавата ще търси кой ни е ял от хляба и млякото. Действията й обаче закъсняха, с около 3 години. Въпреки това, освобождаването на пазарния механизъм е задължително, ако искаме да живеем в нормална страна. Предстои да видим дали поредните закани за действия ще бъдат оправдани.
Автор: Искрен Пенчев
АргументиБГ
Икономика
Market tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
В свят, в който дигиталното присъствие е ключово за успеха на всеки бизнес, market tackle се позиционира като стратегически партньор, който помага на брандовете да растат устойчиво, разпознаваемо и измеримо. Базирана в Габрово, но работеща с клиенти от цяла България и чужбина, агенцията предлага цялостни решения в сферата на дигиталния маркетинг.
В market tackle вярват, че добрите резултати идват от дългосрочно партньорство. Екипът гледа на всеки клиент като на съмишленик, с когото изгражда ясна стратегия, базирана на данни и конкретни бизнес цели.
„За нас маркетингът не е просто реклама. Това е процес по изграждане на доверие, имидж и устойчиви продажби. Работим рамо до рамо с клиентите си и взимаме решения, базирани на реални данни, а не на предположения“, споделя Мирена Колева, собственичка на market tackle.
Агенцията предлага стратегически и оперативни решения в ключовите направления на онлайн маркетинга:
- реклама в Google (Search, Display, Performance кампании);
- реклама в YouTube;
- реклама в Meta (Facebook и Instagram);
- маркетинг в социалните мрежи;
- създаване на съдържание;
- SEO (оптимизация за търсачките);
- имейл маркетинг;
- създаване на уеб сайтове.
Комбинацията от различни канали позволява изграждането на цялостна маркетингова екосистема, която увеличава разпознаваемостта на бранда, привлича точната аудитория и стимулира продажбите.
В основата на всяка кампания стои внимателно изготвена стратегия. market tackle анализира пазара, конкуренцията и поведението на потребителите, за да изгради план за действие с ясни KPI показатели и измерими резултати.
Агенцията не просто стартира кампании – тя ги оптимизира постоянно, за да гарантира ефективност и максимална възвръщаемост на инвестицията.
За да улесни бизнеса в първата стъпка към по-силно онлайн присъствие, market tackle предлага безплатна оферта и първоначален план за работа. Така всеки клиент получава ясна визия за възможностите и потенциала си още преди старта на съвместната работа.
Ако търсите дигитален партньор, който мисли стратегически, работи прозрачно и поставя резултатите на първо място, market tackle е вашият избор.
Може да ни разкажете за вашия бизнес на имейл office@markettackle.com или на 0894 536 117.
Икономика
Над 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово

Над 916 годишни данъчни декларации за доходи, придобити през 2025 г. от физически лица, са подадени до момента в офиса на Националната агенция за приходите в Габрово. Данните обхващат периода от старта на данъчната кампания – 10 януари. От общия брой 583 декларации са приети на място в салона за обслужване на клиенти, а 333 са подадени по електронен път чрез Портала за електронни услуги на НАП.
Активността в габровския офис следва националната тенденция. В цялата страна над 40 000 души вече са подали годишните си данъчни декларации от началото на Данъчната кампания 2026 г., която стартира онлайн на 10 януари и присъствено в офисите на приходната агенция на 12 януари. Кампанията ще продължи до 30 април, като повече от половината данъкоплатци предпочитат електронния път за деклариране на доходи и заявяване на данъчни облекчения.
Гражданите, които желаят да намалят годишната си данъчна основа за 2025 г., следва да попълнят Приложение № 10 към декларацията по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, извършващи дейност като търговци, едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, ще подават декларациите си за тези доходи в периода от 1 март до 30 юни.
Тази година доходите и данъчните облекчения се декларират в левове, но дължимите суми се заплащат в евро. И през настоящата кампания лицата, получили облагаеми доходи през 2025 г., имат възможност да се възползват от всички предвидени в закона данъчни облекчения. При формиране на суми за възстановяване, те се изплащат в срок до един месец след подаване на декларацията, като в повечето случаи това става в рамките на седмица.
Едно от основните условия за ползване на данъчни облекчения е лицата да нямат публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение. От НАП препоръчват преди подаване на декларацията гражданите да проверят данъчно-осигурителната си сметка с персонален идентификационен код чрез електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания“.
Традиционно най-голям интерес има към данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания. В зависимост от облагаемите доходи на родителите, размерът на облекчението достига до 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две и 1800 лв. за три и повече деца. За отглеждане на дете с увреждания сумата е до 1200 лв.
Сред останалите възможности за данъчни облекчения са тези за ремонт и подобрения на собствено жилище, за млади семейства с ипотечен кредит, за лица с намалена работоспособност, както и за лични вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване, застраховки „Живот“, закупуване на осигурителен стаж и направени дарения. Данъкоплатците могат да намалят данъчната си основа и при извършване на безкасови плащания, при определени условия.
Подробна информация за условията и реда за ползване на всички данъчни облекчения е публикувана на сайта на НАП и на официалната Фейсбук страница на агенцията. Разяснения могат да се получат и от Информационния център на НАП на телефоните 0700 18 700 и 02 9859 6801, както и на електронна поща infocenter@nra.bg


Икономика
2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание.
От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.
Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.
Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.
Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.
Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.
Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.
Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.
-
Икономикапреди 5 дни2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?
-
Новинипреди 5 дниПриключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
-
Кримипреди 4 дниИван Халкин застава начело на полицията в Габрово
-
Кримипреди 5 дниВнимание: Зачестяват опитите за телефонни измами в Габровско!
-
Любопитнопреди 5 дниВсяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора
-
Икономикапреди 4 дниMarket tackle – дигиталният партньор за устойчив онлайн растеж
-
Икономикапреди 5 дниНад 900 данъчни декларации вече са подадени в НАП – Габрово
-
Новинипреди 3 дниРадослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово






