Новини
От днес започват Богородичните пости

Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
От днес започва Богородичният пост. Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината. Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне – на 6 август и Успение на пресвета Богородица (Голяма Богородица), което е на 15 август. Новината съобщиха от Аргументи БГ.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис. Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише: “Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост.
Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син.
Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота й”.
На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски “успение”) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.
В този ден Църквата напомня: “В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.” Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни и на въздържане от интимна близост.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина).
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.
Новини
Държавният архив отбелязва професионалния си празник с изложба и награди за дарители

Държавен архив – Габрово ще отбележи професионалния празник на архивиста на 9 октомври от 15.00 часа в административната си сграда на ул. „Чардафон“ № 17. През 2026 г. празникът е посветен на 75-ата годишнина от създаването на българските държавни архиви, информира Цветомира Койчева, началник на ДА-Габрово.
Събитието е повод да бъде отдадено заслужено внимание на хората, които с доверието си към архива допринасят за съхраняването на историческата памет. Най-значимите дарители за изминалата година ще бъдат отличени. Всеки от тях по свой начин обогатява архивното наследство с документи от личния и професионалния си живот, семейни фотографии, ръкописи, книги и свидетелства за обществения, културния, спортния и икономическия живот на Габрово и Габровско.
Част от програмата е откриването на изложбата с оригинали „Да завещаеш памет“. Тя може да бъде разгледана до 20 октомври, всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа. В юбилейната 75-а година от създаването на държавните архиви изложбата е и своеобразен поглед към бъдещето, защото това, което се съхранява днес, ще бъде история утре.
От архива канят всички да се присъединят към празника, да открият познатото и непознатото в архивите и да станат част от честването на 75-ата годишнина на българските държавни архиви, наречени пазителите на Паметта.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Новини
Рачков и Пашов дебютираха с победи на професионален ММА гала

Габровската бойна школа СК „Хоуп“ записа два успеха на Noto Fight Night 6. Галата се проведе на 2 октомври 2026 г. във Велинград. Организатор е Красимир Толупов. Срещите бяха излъчени на живо в YouTube канала на Max Fight.
Това беше първа изява в професионална гала вечер по ММА за двамата представители на клуба. И двамата победиха категорично, като принудиха съперниците си да се предадат в самото начало на срещите.
Михаил Пашов срещна Мюмюн Исмет. Заключи лост на лакътя (армбар) и го отказа в 1:48 минута. Точки не бяха присъдени (0:0). Пашов влезе в двубоя с агресивна и чиста тактика за предсрочен завършек.



Лазар Рачков излезе срещу Ники Желязков от СК „Беси“ / TEAM TOLUPOV. Показа игра на земята и самообладание. Във 2:16 минута приложи задушаваща хватка (триъгълник, Triangle Choke) и съперникът му се предаде. Победата е при равенство в съдийските карти (0:0).
Зад резултата стои екипна работа. Главният треньор Даниел Илиев заяви: „Изключително съм доволен от представянето на момчетата.



Заедно с моите колеги Мигел Акоста и Мирослав Няголов положихме много труд през последните месеци. Приложихме изцяло нови методики и стратегии в подготовката, които, както се видя на ринга, дадоха перфектен резултат. Тези момчета показаха, че имат огромно бъдеще.“

-
Културапреди 7 дниПроф. Русев: Българите са изхранвали столицата на Османската империя
-
Новинипреди 7 дниПредставиха проект за последиците от домашното насилие върху женското здраве
-
Новинипреди 7 дниЗапочва основният ремонт на тротоарите по бул. „Столетов“ в Габрово
-
Новинипреди 7 дниПарадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар?
-
Новинипреди 6 дниНеделно училище за деца в Габрово на 8 октомври
-
Културапреди 6 дниИсторически музей – Дряново събира учени от цялата страна за „Епохи, личности, памет“
-
Новинипреди 5 дниАнгел Раев с 2 медала от международни олимпиади по информатика
-
Културапреди 5 дниНово ценно дарение към наследството на журналиста Марин Маринов







