Свържи се с нас

Новини

Турция няма да признава дипломи от наши университети

Фалшифицирането на оценки и дипломи в България е с размерите на „организирана престъпност“

Published

on

Турция отказа да признава дипломите за висше образование на завършилите у нас. Южната ни съседка отрязала българското висше образование с мотива, че в България “фалшифицирането на оценки от изпити и на самите дипломи е придобило размерите на “организирана престъпност”.

От в. „Труд” научаваме, че Турция съветва кандидат-студентите си да не подават документи в нашите висши учебни заведения. Решението е взето от Съвета за висше образование на 5 юли 2012 г. Съветът представлява държавна институция, която акредитира дипломите, получени в чужбина.

На уебстраницата на Съвета за висше образование е публикувано съобщение, в което се предупреждава, че няма да се легализират документите на студентите от България. Не сe приемат и академични справки за прехвърляне от наши в турски вузове. А на тези, които вече са подали тапии за легализация, документите им ще бъдат задържани.

Според Евелина Христова, медиен съветник на образователния министър Сергей Игнатов, официален документ от Турция по този въпрос не е получаван. Тя каза още, че ведомството ще направи проверка.

От външно министерство също отрекоха да са получавали информация за скандала. Ректорът на Техническия университет във Варна проф. Овид Фахри е предупредил с писмо за случилото се министъра на образованието и е поискал съдействие, тъй като във вуза има много студенти от Турция. Според Евелина Христова обаче и такова писмо не е получавано.

Припомняме, че подобен казус възниква не за първи път. Преди две години южната ни съседка отново забрани признаването на дипломите от български висши учебни заведения.

Като източник на информацията за фалшивите български дипломи в посочено турското външно министерство. Според турския Съвет за висше образование то е събрало данни за нелегитимното обучение у нас от студенти и от представители на консултантските фирми.

Решението на Съвета за висше образование на Турция не е окончателно, но е особено неприятно предвид факта, че в момента в българските универтите протича кандидат-студентска кампания.

Студентите, идващи от южната ни съседка, не са никак малко. За имиджа на родното висше образование показателен е фактът, че наскоро Турция въведе приравнителни изпити за студентите, завършили у нас. Гърция също редовно твърди, че българските дипломи са „кухи”. Основното притеснение на двете страни е, че получената у нас тапия не е гаранция за получени знания, тъй като купуването на изпити у нас не е проблем.

По неофициални данни турските студенти в България са около 6000. Голяма част от тях учат технически и медицински специалности. След като завършат, те задължително минават през процедура на легализация в собствената си страна. Преди това документите им се подпечатват и от нашето образователно ведомство, с което се удостоверява, че са завършили признат по нашите закони университет.

АргументиБГ

Крими

Прокуратурата с още подробности за мелето на пазара и отправи призив

Published

on

Под ръководството на Районната прокуратура в Габрово продължава разследването по повод сбиването на 19 юни в районна на кооперативния пазар в града.            

До момента по делото са извършени множество действия по разследването и са разпитани част от установените свидетели. На Областна дирекция на МВР – Габрово са възложени оперативно-издирвателни мероприятия за установяване самоличността и на други очевидци, като с оглед резултата от тях предстоят разпити и на тези лица.

Приобщени са записи от видеокамери в района на инцидента, като по отношение на тях предстои да бъде назначена видео и аудиотехническа експертиза. Поискана е информация и от ЕЕН 112.

Изясняват се причините за възникналия конфликт, като събраните до момента доказателства не сочат той да е на етническа основа. Изискана е и медицинската документация от прегледите на пострадалите лица и след получаването ѝ предстои назначаване на съдебно-медицинска експертиза за уврежданията, които са получили в резултат на сбиването.

Едно от пострадалите лица продължава да бъде на стационарно лечение в МБАЛ-Габрово.            

Усилията на разследващите под ръководството на Районна прокуратура – Габрово са насочени към  детайлното изясняване на всички факти и обстоятелства, довели до възникването и ескалацията на конфликта, за да бъдат подведени под наказателна отговорност виновните лица.

Досъдебното производство беше образува за това, че на 19 юни т.г., в Габрово, в района на Централен кооперативен пазар е възникнал конфликт между група мъже – на възраст от 30 до 65 години, който е прераснал в сбиване.

Прокуратурата обръща внимание, че междуличностни конфликти не следва да бъдат използвани за насаждане на напрежение, противопоставяне или омраза между отделни лица и групи от обществото.

Зареди още

Култура

Акад. Иван Гранитски представя в Габрово новата поетична книга на Борис Данков

Published

on

Този петък, 26 юни, от 17.30 часа в читалня „Д-р Петър Цончев“ на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ в Габрово ще бъде представена най-новата книга на журналиста и поет Борис Данков – „Пирамида“. Изданието, публикувано от издателство „Захарий Стоянов“, събира избрани стихотворения на автора и предлага на читателите възможност да проследят развитието на неговия поетичен свят през годините. Книгата ще бъде представена от акад. Иван Гранитски, а сред гостите на събитието ще бъде и председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов.

Очаква се срещата да привлече почитатели на поезията, литературата и културния живот, както и хора, които познават дългогодишната обществена и творческа дейност на Борис Данков.

Роден на 16 април 1941 г. в габровското село Жълтеш, Борис Данков е едно от утвърдените имена в българската журналистика и литература. Завършва Априловската гимназия в Габрово, а впоследствие изучава българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1968 г., заедно с поета Минчо Г. Минчев и журналиста Стефан Димитров, създава литературната група „Илия Иванов – Черен“ към читалище „Априлов-Палаузов“ в Габрово. Тримата издават и списание „Повик“, което предшества по-късните литературни издания „Мизия“ и „Зорница“. Професионалният му път в журналистиката започва като редактор в културния отдел на габровския окръжен вестник „Балканско знаме“, където работи в периода 1970 – 1973 г. Следват години като журналист във вестник „Народна младеж“, а по-късно и като редактор във вестник „Работническо дело“. Между 1983 и 1989 г. е кореспондент на изданието във Варшава. След демократичните промени става част от екипа на новосъздадения от Стефан Продев вестник „Дума“, където заема различни редакторски и ръководни позиции.

От 1995 до 1999 г. Борис Данков е директор на Българския културен институт във Варшава и активно работи за популяризирането на българската култура зад граница. След завръщането си в България продължава дейността си във вестник „Дума“ като завеждащ отдел „Култура“, член на редколегията, коментатор и редактор на литературното приложение „Пегас“.

До октомври 2015 г. ръководи отдел „Четиво“ и продължава работата си като редактор на приложението. През годините творчеството и публицистичната дейност на Борис Данков получават високо признание. Сред отличията му са наградата „Христо Ботйов“ за публицистика, наградите на Съюза на българските писатели за документалистика, краезнание и публицистика, както и престижната Априловска награда за цялостно творчество. Автор е на книгите „Магията на словото“ (1986), „Сянка на птица“ (1994), „Хаос“ (1995), „Енигма“ (1995), „Колибарски сънища“ (2007), „Гневни хроники“ – том 1 (2012), „Събеседници“ (2016), „Минало не отминало“ (2017), посветена на историята, поминъка, етнографията и фолклора на родното му село Жълтеш и съседните населени места, както и „Гневни хроники“ – том 2 (2019).

Той е и преводач и съставител на „Антология на новата полска поезия“ (2006) и „Изповед на хулигана“ – избрани стихотворения от Сергей Есенин (2007). Новата книга „Пирамида“ представлява своеобразен поетичен обзор на творческия път на автора.

В подбраните стихотворения се открояват характерните за Борис Данков теми за човека, времето, обществените процеси и духовните търсения. Селекцията разкрива както богатството на неговия поетичен език, така и развитието на творческия му стил през различните периоди от живота му.

Зареди още

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица