Свържи се с нас

Новини

Преди 70 години убиха Вапцаров

От истинските думи за поклон винаги боли

Published

on

снимка: bg-history.info

„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа

* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“

* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“

* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.

* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…

* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“

* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…

И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“

* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол

Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!

Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА

в.ДУМА

Култура

Купа и диплом за Балетната школа при НЧ „Развитие – 1870“ от фестивал в Италия

Published

on

Грациите от Школата по класически и модерен балет при Народно читалище „Развитие-1870” покориха международната сцена на престижния фестивал „Acqua Azzurra“ в Лаго ди Гарда, Италия.

Форумът се проведе от 3 до 5 юли 2024 г. На официалното награждаване след гала-концерта директорът на фестивала Лука Марангони връчи купа и диплом на художествения ръководител Иванка Цанова. Награда – признание за старанието, труда и таланта децата, посветили се на изящното балетно изкуство.

В тридневния фестивал край най-голямото италианско езеро взеха участие 13 групи с изпълнители от Италия, Полша, България, представители на различните изкуства.

По програма балерините на Иванка Цанова се изявиха с 14 танца, солови вариации и групови изпълнения, на откриването на фестивала и в гала-концерта. С дебютното международно участие грациите достойно представиха читалищната школа, Севлиево и България.

Талантите от Балетната школа и художественият ръководител Иванка Цанова изказват благодарност на дарителите от „Хитачи Енерджи България” ЕООД, Сдружение на жените „Надежда 2001” и родителите-благодетели.

Зареди още

Любопитно

Задава се зеленият фестивал на лятото – по – свеж от всякога

Published

on

Остава точно една седмица до началото на Зеления фестивал на лятото – Узана Поляна фест. Подготовката е в своя апогей, задачите много, а ентусиазмът – нестихващ. Любим на малки и големи, фестивалът се завръща за своето поредно издание през тази година „още по-свеж“ от всякога.

В деветото си издание Фестивалът се разгръща, не толкова като територия, колкото като активности и преживявания за посетителите. И този път Узана Поляна фест ще събере хиляди хора от близо и далеч, обединени от идеята планетата ни да бъде едно по-добро място за нашите деца. Фестивалът традиционно се превръща в най- голямото екосъбитие у нас, което си поставя за цел в края на третия ден всеки да е придобил поне по едни еконавик, който да продължи да прилага в ежедневието си.

Ето защо програмата за фестивала става все по-богата. Сигурно е, че за всеки от бебе до баба ще е интересно и ще може да открие онова, което го вълнува. И защото не можем да искаме да променяме света около нас, преди да сме погледнали към собственото си „аз“ – пространство ПОЗНАНИЕ увеличава своята зона и предвижда нова такава, която нарекохме СЕБЕПОЗНАНИЕ. И ако в пространство ПОЗНАНИЕ тази година ще бъде поставен фокус върху климатичните явления и адаптацията към тях, то пространство СЕБЕПОЗНАНИЕ ще концентрира мислите около нашите лични емоции, чувства и здраве.

Още един нов елемент е обособяването на зоната ИН/ЯН в отделен ЦЕНТЪР, който ще бъде разположен на красивата поляна, точно до почивна база “Горски дом”. Освен йога практики и беседи, програмата ще включва още различни арт ателиета и арт терапии, музикални работилници с Петър Йорданов Бъни и един World music concert  с Петър Йорданов Бъни и Константин Кучев. 

Двойно повече са екозабавленията за деца, защото ДЕТСКИЯТ център е по- пъстър от всякога – забавни семейни игри, творчески ателиета, четене на книжки, еко работилнички,, рисуване, йога и още много вълнуващи приключения. А МЛАДЕЖКАТА зона, ще е още по-активна и ще посрещне гости от далечна Япония.

АРТ зоната ще предлага много повече работилници, за всеки, който иска да вложи положителната си енергия и изработи сам гривна с техниката „макраме“, ароматно сапунче с вълна, поставка за чаши от гипс и акрилна смола, картина от вълна,  колаж от сини отпечатъци, енергийни гривни според зодията и още други интересни нещо.

На Узана Поляна фест отваря „врати“ зона ГОРСКОТО, където в горско училище децата ще опознават гората, ще предизвикват сетивата си за творчески занимания, любопитни беседи и слънчеви игри.

В рамките на фестивала са предвидени и два туристически прехода – единият с изкачване до връх Исполин, а другият – с опознавателен характер и достигане до географския център на България.

Спортните натури предизвикваме с волейболен турнир, традиционната футболна надпревара и стена за катерене.

Поляната на Узана ще приюти и истинските пазители на българския вкус и храни с Фермерски пазар и през трите дена. Фермерските игри този път ще дадат възможност и на децата да премерят своя усет за битка и похвати от ежедневието на фермера. А как да вкараме екологичното в домакинството ще разкрие новата зона „Еко Бит“.

Разбира се организаторите са помислили и за ценителите на вкусна храна и разхлаждащи напитки в пространство „НаЗдраве“, където ще може да изненадате сетивата си с вкусна, здравословна, богата на аромати храна, но трябва да знаете, че пластмасовите прибори са строго ограничени! НО може да донесете своя чаша или да вземете узанска чаша срещу депозит. Така ще намалите образуването на отпадъци и ще получите отстъпка при покупка на напитка в зоната.

Внимание ще отделим и на домашните любимци в първия конкурс за кучета „Красота и нрав“, а в шатрата на габровския приют за кучета ще може да срещнете своя нов четириног приятел, който на място да осиновите.

Цялата програма на Узана пояна фест е на сайта на събитието http://uzanafest.gabrovo.bg, а къде ще е разположена всяка една зона – може да се ориентирате и на картата на фестивала Узана Поляна Фест.

Как да стигнете до фестивалното градче? Организаторите предлагат да използвате екологичните автобуси, които Общински пътнически транспорт Габрово пуска извънредно за дните 19, 20 и 21 юли. Стремежът е да се улесни пътуването до фестивала и да се подкрепи екологичния градски и междуградски транспорт.

РАЗПИСАНИЕ

НАПРАВЛЕНИЕ ГАБРОВО-УЗАНА
Автобусите тръгват от спирка АВТОГАРА, преминават през пл. „Възраждане“ и
всички спирки от обществения транспорт по маршрута Автогара-Узана. Крайната
спирка в м. Узана е до почивна база “Горски дом”, на 50 метра от фестивалното
градче.

Петък, 19 юли – 12:00ч. – 15:00ч. – 18:00ч. – 19:00ч.
Събота, 20 юли – 9:00ч. – 10:00ч. – 11:00ч. – 12:00ч. – 14:00ч. – 15:00ч. – 16:00ч. –
18:00ч. – 20:15ч.
Неделя, 21 юли – 9:00ч. – 10:00ч. – 15:00ч.

НАПРАВЛЕНИЕ УЗАНА – ГАБРОВО
Автобусите тръгват от временната спирка при разклона за почивна база „Горски
дом“. Крайната спирка в гр. Габрово е АВТОГАРА.
Петък, 19 юли – 13:30ч. – 16:30ч. – 23:00+ч.
Събота, 20 юли – 10:00ч. – 11:00ч. – 12:00ч. – 13:00ч. – 15:00ч. – 16:00ч. – 20:30ч. –
23:00+ч.
Неделя, 21 юли – 10:30ч. – 12:30ч. – 16:00ч.

Цена на билет: 4 лв.
За деца*: до 7 години – безплатно; За деца до 14 години – 2 лева.

ВАЖНО! Последният автобус (23,00+ часа) в петък и събота вечер ще изчака
пътуващите до приключване на вечерния концерт.

Зареди още

Новини

ДПБ – Севлиево е акредитирана за база за обучение на специализанти

Published

on

Държавна психиатрична болница – град Севлиево (ДПБ – Севлиево) е акредитирана за база за обучение на специализанти лекари, медицински сестри и фелдшери. Това съобщи д-р Донка Господинова, директор на лечебното заведение.

„Със заповед на Министъра на здравеопазването ДПБ – Севлиево бе оценена високо и получи акредитация да стане база за обучение на специализанти. Това е висок атестат за работата на екипа ни и базата, която имаме. Младите лекари ще специализират четири години при нас, а медицинските сестри и фелдшерите по една година“, каза д-р Господинова.

Последната акредитация, която е получила лечебното заведение е била през 2000-на година, а голямата цел на новия атестат е да се обнови и подмлади личния състав на Държавната психиатрична болница град Севлиево.

„Двама лекари са заявили своята специализация в ДПБ – Севлиево и ще бъдат зачислени към нея до два месеца. След тази специализация те ще имат пет-годишни договори за работа в лечебното заведение“, допълни д-р Господинова.

Според нея няма недостиг на медицински сестри в ръководеното от нея лечебно заведение, но трябва да се работи по подмладяване и обновяване на състава му. За да се стигне до получаване на акредитацията за обучителен център, екипът ръководен от д-р Господинова е работил да се актуализират правилниците, нормативните документи и наредби, непрекъснато да се подобряват условията за работа и лечение. Това според нея е висока оценка за всичко свършено от екипа ѝ.

„Както всички държавни лечебни бази и нашата има нужда от ремонт. С наличния бюджет се справяме с текущите такива, очакваме бюджет за по-голям ремонт. Лечебното заведение не изпълнява клинични пътеки и зависи само и единствено от бюджетът определен от Министерство на здравеопазването, което прави някои дейности по-трудно осъществими спрямо многопрофилните лечебни заведения“, допълни д-р Господинова.

По думите ѝ по-възрастните служители в Държавната психиатрична клиника град Севлиево винаги са били отворени към новите такива. Приемствеността е налице през целия период, в който д-р Господинова е работила в лечебното заведение.

Лекарите и медицинските сестри с по-голям опит винаги са се старали да учат по-младите и това според д-р Господинова е много добър пример. Тя допълни, че другата Държавна психиатрична болница получила акредитация за обучение, но през миналата година е тази в град Пазарджик.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица