
снимка: bg-history.info
„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа
* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…
Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.
И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“
* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“
* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:
Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.
* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…
* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“
* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:
Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…
И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“
* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол
Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!
Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА
в.ДУМА
Новини
Габрово получава над 16,9 млн. лв. за изграждането на иновационна долина


Община Габрово ще реализира амбициозен проект, на стойност 16 910 828 лева, свързан със създаването на иновационна долина. Това става ясно от информация на Миглена Въгленова, главен експерт в администрацията на кмета.
Средствата се отпускат по линия на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г., в рамките на процедурата за подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини. Одобреният проект носи заглавието „Габрово – център на иновации, образование и предприемачество“ и е част от интегрирани териториални инвестиции (ИТИ).
Едно от ключовите начинания в проекта е трансформацията на емблематичната сграда на бившето училище „Радион Умников“ – културен паметник от края на XIX век – в модерен Център за дигитални умения и иновации. Новият образователен хъб ще включва: зали за обучение по роботика, автоматизация, виртуална реалност, 3D прототипиране и други високотехнологични дейности.
Община Габрово вече е обявила обществена поръчка за строително-монтажните работи, като крайният срок за подаване на оферти е 28 юли 2025 г.

Съществен партньор по проекта е и Технически университет – Габрово, който ще изгради зона за иновации на собствен терен. Планирани са съоръжения като „Къща на бъдещето“ с технологични помещения, семинарна зала и офиси, както и производствено хале за стартиращи компании. В него ще се извършва тестване на иновативни продукти, обучения за млади предприемачи и иновационни лагери.

Допълнително, в квартал „Шести участък“ ще бъде реновирана бившата сграда на ресторант „Форум“, която ще се превърне в креативно общностно пространство. Обектът ще предлага ателиета, изложбена зала и открита сцена за културни прояви. Сградата е собственост на Техническия университет, а дворът е предоставен от Общината.
Максималният срок за изпълнение на всички дейности е 36 месеца. Предстои подписване на договор за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ.


Любопитно
Парад на ретро автомобили – тази събота на площад „Възраждане“


За втора поредна година Авто СОЦ клуб „Рачо Ковача“ кани всички собственици на ретро автомобили и мотоциклети да се включат в Парада на ретро автомобили – Габрово 2025, което ще се проведе на 12 юли, събота, на площад „Възраждане“.
Събитието се организира с подкрепата на Община Габрово и е посветено на класическите и исторически превозни средства от всякакъв вид и има за цел да събере на едно място ентусиасти, клубове и индивидуални собственици от цялата страна, които с любов и грижа поддържат духа на миналото жив.
Програмата включва изложение на ретро автомобили и мотоциклети, представяне на участниците, музика, добро настроение и срещи със съмишленици. Ще бъдат раздадени награди и грамоти в различни категории, а акцент в програмата ще бъде парадното шествие до хижа „Партизанска песен“ в местността Узана.
Подредбата и регистрацията започва в 09.00 ч. Официалното откриване е в 10 ч., а до 13 ч. габровци и гостите на града ще могат да разгледат ретро возилата. Както и през първото издание на събитието през 2024 г., така тази година се очаква то да събере в Габрово десетки колекционери и любители на ретро културата!
Потопете се в атмосферата на миналото, разгледайте отблизо редки машини с история, направете незабравими снимки и споделете страстта си с други почитатели на автомобилното наследство.


Новини
Боксьорът Борис Ангелов се нареди сред най-добрите в страната


Състезателят на БК „Чардафон“ (Габрово) Борис Ангелов завоюва бронзов медал в категория до 75 кг по време на Държавния личен шампионат за мъже и жени, провел се от 8 до 11 юли в Ботевград. Надпреварата събра най-силните боксьори в страната, а представителят на Габрово остави ярка следа с отличното си представяне.
Ангелов, който е възпитаник на треньора Драгомир Тотев, стартира участието си с две убедителни победи. В първия си мач той нокаутира още в първия рунд играещия треньор на „Димов боксинг“ (Ямбол) Ангел Димов.
Във втория кръг повтори успеха, като отново постигна технически нокаут над представителя на „Локомотив“ (Горна Оряховица) Виктор Костов. На полуфинала Ангелов се изправи срещу един от най-успешните български боксьори – европейския и вицесветовен шампион, както и участник в Олимпийските игри в Париж Рами Киуан.
Въпреки загубата, Борис демонстрира характер, техника и борбен дух, с които заслужено се нареди сред призьорите в категорията, в която тази година участваха 14 състезатели.
„Боби изпълни техническите указания и игра така, както бяхме планували. По мое мнение, ако беше попаднал в потока боксьори под него в схемата, можеше да стигне и до финал, където да се срещне с първата ръкавица в националния отбор Рами. Доволен съм от нашето момче и вярвам, че занапред ще носи и по-ценни медали за града ни“, коментира треньорът Драгомир Тотев.


-
Новинипреди 4 дни
Продължават проектите по акредитацията на ПГТ – Габрово
-
Културапреди 5 дни
Изкуство и духовност се сляха в Дряново, за да почетат Колю Фичето
-
Новинипреди 5 дни
Престижни отличия за състезателите на ШК „Орловец“
-
Културапреди 5 дни
Габровски таланти с първи награди от международен фестивал в Израел
-
Кримипреди 5 дни
Внимание: Горещото време повишава риска от пожари!
-
Новинипреди 4 дни
Държава ще отпусне средства за нова многофункционална зала
-
Икономикапреди 4 дни
Габровска фирма ще реализира фотоволтаична електроцентрала
-
Новинипреди 4 дни
Министър Пешев инспектира стадионите „Христо Ботев“ и „Априлов“ в Габрово