Свържи се с нас

Новини

Преди 70 години убиха Вапцаров

От истинските думи за поклон винаги боли

Published

on

снимка: bg-history.info

„…Водени от гореизложеното и на основание чл. 1 и 16 от Закона за защита на държавата, в името на Негово Величество цар Борис III, съдът присъди: Антон Иванов Козинаров, Петър Иванов Богданов, Георги Иванов Минчев, Никола Иванов Вапцаров, Антон Николов Попов и Атанас Димитров Романов – смърт чрез разстрелване и да заплатят глоба в размер на 500 000 лева, с лишаване от всички граждански права завинаги. Присъдата не подлежи на обжалване и следва да се изпълни в 24-часов срок!“
Присъда N509 на Софийския военно-полеви съд. 23 юли 1942 г., 11 часа

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Никола Вапцаров. 23 юли 1942 г., 14 часа

* * *
23 юли…
На този ден прекланяме глава пред доблестта. На този ден прекланяме глава пред саможертвата. На този ден преди 70 лета в Гарнизонното стрелбище в София са разстреляни шестимата гореспоменати.
На този ден, пречистени и безмълвни пред смъртта, ние отдаваме почит на всички разстреляни, обезглавени, обесени, избити, безследно изчезнали в годините на съпротивата, в борбата срещу фашизма.
Вината на погиналите е една: те не приемат „новия световен ред“, налаган с разправа, танкове и концентрационни лагери. Те искат спокойни дни и хляб за децата си. Спокойни дни и хляб за всички деца по света. За бъдещите хора. За нас…

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота,
и днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
„Не бойте се, деца“

* * *
Роден на 7 декември 1909 г. в Банско. Учи в Разложката гимназия. После в Морското машинно училище във Варна. Огняр и механик във фабриката в Кочериново. Уволнен през 1936 г. Безработен. Техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. Огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. Борец срещу фашизма. Поет. Единствената му лирическа сбирка, която излиза приживе, е „Моторни песни“ (1940 г.).
Живот, обикновен като самата му поезия. Или поезия, обикновена като живота му…

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим,
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
„Завод“

* * *
Къщата на семейство Вапцарови в Банско е била посещавана често от цар Фердинанд и цар Борис III, както и от германския кайзер и крал на Прусия Вилхелм II. Като юноша Никола е бил гост в царския дворец в София (има негови снимки с цар Борис III и обкръжението му). Но вместо да си осигури бляскава кариера на морски офицер или на придворен дитирамбопеец той предпочита суровия живот с оскъдицата, безработицата, борбата и саможертвата. Така и той като своя кумир в поезията Пейо К. Яворов може да заяви: „Останах верен на своя идеал, не продадох перото си за облагите на обществото.“
Цял живот Вапцаров е изпълнен с ясното усещане за неизбежната гибел, която го очаква може би зад близкия ъгъл или на следващата пряка. Той възприема смъртта не като нещо изключително, а като абсолютно логичен, дори задължителен завършек на всички съзнателни избори, които е направил и които го водят до „барикадите“. Там, където човекът отвоюва правото си за по-добър и смислен живот. Затова и стиховете му за смъртта са обикновени, някак делнични:

Разстрел, и след разстрела – червей.
Това е толкоз просто и логично.

* * *
Но какво значи доблест, какво значи саможертва – саможертвата на Вапцаров и другарите му – според онези, които днес реабилитират фашизма и оправдават злото? Според онези, които днес възкресяват фашизма и скрепяват редиците му? Според онези, които днес жонглират с идеите и обезсмислят делата на погиналите?
Поровете се в интернет. Най-вече в интернет. Защото фашизмът е анонимен и безличен и дори да има много лица, те всички си приличат. А в интернет е гарантирана анонимността и всяка нелепост може да мине безнаказано! Анонимника е и страхливец. Не иска и не е в състояние да носи отговорност за това, което казва.
Анонимника нарича шестимата разстреляни на 23 юли 1942 г. в софийското Гарнизонното стрелбище „съветски агенти“, все едно Съветският съюз е вербувал милионите участници в съпротивата по света за свои агенти и нашите момчета поради наивност попаднали сред тях… Анонимникът ги нарича „пионки“, все едно те са нямали собствен мозък и сърце, за да решат на коя страна да бъдат в битката между светлината и мрака… Анонимникът ги нарича „предатели“, все едно да се обявиш – с цената на живота си – срещу политиката на правителство, обвързало страната със силите на мракобесието, все едно да спасиш народа си от трета национална катастрофа е предателство спрямо родината. Някакъв дори твърди, че Вапцаров е предал другарите си. Но Вапцаров е разстрелян. А ако бе предал някого, то по силата на закона, по който бе осъден на смърт, по силата на чл. 5 от същия онзи Закон за защита на държавата, гласящ: „Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила…“ – той щеше да бъде помилван… Анонимникът ги нарича „терористи“, все едно те са могли легално и свободно да грабнат павета и железа, да подпалят Народното събрание, без да бъдат арестувани, осъдени и разстреляни, както през 1997-а някакви странни, страшни хора извършиха погром над българския парламент, без никой да им потърси дори сметка за това…
С твърде книжни представи за живота живее Анонимника от интернет…

* * *
„Стиховете на Вапцаров ме развълнуваха издъно – споделя Олег Шестински, превел блестящо стиховете му на руски. – Яркият им хуманистичен, антифашистки патос ме порази. Аз и моите ленинградски връстници тогава още не бяхме излекували напълно душевните рани, които ни бе нанесла 900-дневната блокада на града (Ленинград – дн. Санкт Петербург, бел.Е.А.). Фашизма ние бяхме познали не от книгите, не умозрително. Самият живот раждаше омразата към него.“
И редом с това неподправено обожание на чужденеца, талантлив поет и преводач – непомерното скудоумие на Анонимника, нашенски бездарник: „…Да не възвеличаваме толкоз чисто поетичните стойности на Вапцаров, ако не беше икона на соц. властта, щеше да е един от хилядите поетчета, творили през ХХ век. Нито стихотворенията му са кой знае какво, нито е изиграл някаква друга роля в културното развитие на България.“

* * *
Бих искала да кажа на този и всички анонимни хулители на Вапцаров:
„Г-н Анонимнико, Вапцаров е не просто единственият българин, получил (за съжаление посмъртно!) Почетната международна награда на мира и така се нарежда до личности като Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик и други светли и достойни синове на човечеството. Вапцаров е не просто един от най-големите български поети на ХХ век, получил (за съжаление посмъртно!) световно признание. Вапцаров, макар и разстрелян на 33-годишна възраст, макар и автор на една стихосбирка, обнови езика на българската поезия, откри за нея нови духовни хоризонти, съприобщи я към голямата поезия на света.
А ти, г-н Анонимнико, който сигурно пишеш някакви стихчета, след като си въобразяваш, че разбираш от поезия, излез от хралупата си на светло! Открий самоличността си! Защо те е страх от светлината? Въпросът е риторичен. Защото можеш да вирееш само в мрака. Ти нямаш собствено име. Името ти е ЛЕГИОН. Затова те дразни доблестта. Затова те дразни саможертвата. Защото доблестта и саможертвата значат светлина. Защото доблестта и саможертвата значат любов. Любовта е тази, която кара Вапцаров в очакване на смъртната присъда да напише до жена си своето незабравимо:

Понякога ще идвам във съня ти,
като нечакан и неискан гостенин…

И още… Доблестта и саможертвата значат човеколюбие. Значат родолюбие. В крайна сметка – любов. Затова часове преди разстрела Вапцаров написа:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Защото любовта е по-силна от смъртта. И не партийни директиви и капризи на соцвластта, а тъкмо любовта на погиналите към човека породи ответната любов на хората към тях. Затова днес поклонниците на Вапцаров и поезията му са неизмеримо повече от хулителите като теб.“

* * *
23 юли 1942 г., 21,10 часа
„Осъдените запяха: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ и бяха разстреляни: Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Георги Минчев и Антон Попов.“
Полицейски протокол

Думите за поклон пред подвига и саможертвата на падналите за свободата и за правдини винаги са трудни. Истинските думи. Онези думи, от които боли. Не фойерверките. Особено когато става дума за съдбата на Вапцаров. Толкова обикновена. И толкова необикновена.
Поклон пред паметта и светещото мъченичество на героите!

Автор: Д-р Елена АЛЕКОВА

в.ДУМА

Новини

Община Трявна и „Четири лапи“ представиха проекта им за борба с популация на бездомни животни

Published

on

Първата информационна среща от проекта „Обществена ангажираност“, който се осъществява съвместно между Община Трявна и Фондация „Четири лапи“, се проведе в началото на тази седмица в сградата на общинска администрация в града. Събитието събра представители на местната власт; международната организация за защита на животните; образователни и културни институции; контролни органи, ветеринарни лекари, журналисти и др.

Официален старт на проекта даде кметът на община Трявна Силвия Кръстева, която приветства всички гости и благодари на организацията за съвместната работа. „Заедно с Фондация „Четири лапи“ подписахме договор за сътрудничество и ще Ви представим техните добри практики за това какво трябва да правим за животните на територията на нашата община. Изказвам благодарност към организацията и се радвам, че ще си сътрудничим и в полза на гражданите. Благодаря и на всички представители на институции, които дойдоха, за да положим началото на една добра практика.“ сподели в началото на срещата г-жа Силвия Кръстева.

По покана на местната власт експерти от Фондация „Четири лапи“ – координаторите по Обществена ангажираност г-жа Яна Спасова и г-жа Мария Ганчева и водачите на кучета-терапевти г-жа Антония Рикова и г-жа Петя Радкова представиха проекта и добрите практики на организацията за намаляване на безстопанствените животни и подобряването на отношението към тях.

„Наличието на безстопанствените животни е проблем, който води до големи разногласия между хората. Ние се стараем не само да намалим популацията на бездомните кучета, чисто физически, чрез кастрация. Искаме да променим нагласите към тях. Когато има правилните нагласи към животните, ние им причиняваме по-малко страдания, грижим се за тях по-адекватно и в крайния вариант на тази грижа ние искаме да осиновим бездомно животно, вместо да си закупим породисто такова.“ коментира пред аудиторията г-жа Мария Ганчева.

Сериозността на проблема с популацията на бездомните животни засегна и зам.-кметът на община Трявна Марин Маринов.

„Проектът ще е с продължителност 2 години. Ние потърсихме Фондация „Четири лапи“ именно, за да продължим да работим в насока разрешаване проблема с безстопанствените кучета. Както знаете, ние си партнираме и с приюта „Street Hearts“ в с. Глушка от началото на 2020 год. – едно доста успешно партньорство, което продължава и до днес. За съжаление, проблемът с безстопанствените кучета в очите на гражданите е по този начин: имаме безстопанствено животно и той се решава, като го няма. Но проблемът е много по-дълбок. Тези безстопанствени се озовават на улицата, след като са изгонени от някой дом. Трябва да научим хората, че трябва да бъдат малко по-отговорни към това нещо и да не се стига до една неовладяна популация на безстопанствени животни.“ подчерта зам.-кметът на община Трявна.

В продължение на два часа участниците дискутираха основните предпоставки за наличието на безстопанствени кучета по улиците, конкретните предизвикателства в Община Трявна и начините, по които те могат да се преодолеят, за да доведат до намаляване на популацията на бездомните животни. В основата си „Обществена ангажираност“ е подход за сътрудничество между заинтересованите страни за намиране на най-ефективните и взаимноизгодни решения на даден проблем.

„Методът от опита, който имаме от други държави и общини е, че това е обект на обща работа на всички заинтересовани страни. Надяваме се до края на този двугодишен период на нашата работа да имаме план за устойчиво намаляване на популацията на бездомните кучета и котки, евентуално, който да бъде с конкретни действия, които Вие да можете след това да следвате.“ допълни още г-жа Яна Спасова – координатор по проекта „Обществена ангажираност“.

По време на информационната среща бе постигнато съгласие, че безстопанствените кучета са резултат от възприятията и действията на хората. Присъстващите се обединиха около идеята, че трябва да се предприемат конкретни и широкоспектърни действия по линия на образоване и подобряване на информираността на децата, стопаните на домашни кучета и кампании за масова кастрация на безстопанствените животни.

Фондация „Четири лапи“ се ангажира да планира кастрационна кампания с мобилната си клиника през есента на 2023 год., по време на която бездомни животни ще бъдат кастрирани, ваксинирани, обезпаразитявани, маркирани, регистрирани и върнати по местообитанията си.

В резултат от желанието на присъстващите за работа по темата с децата и младежите от общността, екипът откликна с представяне пред заинтересованите на успешния си двустъпковия модел (теоретичен и практически) на занимания с ученици.

Следва съставяне на график за работа със заинтересованите училища и детски градини на територията на общината. Като част от проекта по „Обществена ангажираност“ се планират и други съвместни инициативи, срещи и кампании, насочени към гражданите и животните. Следете информационните ни канали за повече информация.

Зареди още

Крими

Арестуваха 26-годишен заради пико и марихуана в Габрово

Published

on

В хода на специализирана полицейска операция, имаща за цел противодействие на престъпления, свързани с употребата и разпространението на наркотици, бе задържан криминално проявен мъж.

Акцията е проведена вчера на територията на Габрово, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР. Криминалисти извършили проверка на 27-годишен местен жител, у когото намерили 26 грама марихуана и близо 3 грама метамфетамин.

При последвалото претърсване в жилището, обитавано от лицето, полицейските служители открили и иззели 38 грама марихуана и 3 грама метамфетамин. Мъжът бил задържан по реда на Закона за МВР за срок до 24 часа, като срещу него е образувано досъдебно производство по чл.354а ал.3 т.1 от Наказателния кодекс.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Зимни забавления по габровски в миналото

Published

on

Зимата вече е тук, а с нея идват и забавленията и спортуването в снега. В днешния снежен януарски ден Държавен архив – Габрово обърне поглед назад, показвайки как и къде габровските деца са се радвали на бялата премяна със ски и шейни.

Точно по габровски за целта не е било необходимо да се ходи или пътува надалеч. Снимките показват деца с шейни пред някогашния Народен дом в Габрово към пързалките на Бакойския баир, както и млади скиори пак на Бакойския баир.

Снимките се съхраняват във ф. 1266 „Редакция на вестник „Балканско знаме“ – Габрово“ в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица