снимки: e-vestnik.bg

Днес тъжим за невинните граждани, загинали при терористичния атентат на летище Бургас. Подкрепяме морално пострадалите и техните близки. Сред убитите има българин – Мустафа Кисьов, водачът на автобуса. Най-вероятно сред тях има и израелски граждани, родени и живяли в България.

Докато агентите на българските служби, на ФБР, ЦРУ и Мосад си вършат работата, за да изяснят картината и да идентифицират поръчителите и извършилите на атентата, политиците имат не по-малко важна работа. Българският парламент трябва да излезе с декларация по повод на терористичния акт.

На пръв поглед нещата изглеждат прости. Кога, ако не сега, политическите партии и изобщо нацията, трябва да бъде обединена от бедата и общата воля да противостим на злото? Но това е само на пръв поглед. Дано да не съм лош пророк, но струва ми се, че под повърхността на българската политика има едно отдавнашно мъртво вълнение.

За да разберем за какво става дума, непременно трябва да отбележим най-важната особеност на вчерашния атентат. А тя е, че за пръв път в страна от Европейския съюз терористи избирателно и целенасочено посягат на живота на чужди граждани. За разлика от атентатите, примерно в Лондон и Мадрид, където терористите взривяваха безогледно, у нас те поставиха на мерника си граждани на точно определена държава – Израел. Защо?

Както казват хората, крушката си има опашка. Има си опашка и прословутият израз на премиера Борисов, че дюнерджийниците ни пазят от терористите. Зад несигурната и понякога доста противоречива политика на българите в арабските страни и Близкия изток твърде често стои експертизата на набедените специалисти от бившите тайни служби на режима. Тяхната позиция може да бъде обобщена с вчерашните изказвания на две знакови фигури на Кириак Цонев и о.р. полк. Славчо Велков, доскорошен консултант на президента Първанов. Общото между двамата е предположението, че ударът на терористите е предупреждение срещу намесата ни в работите на други арабски държави, както и евентуалните последица за туризма. Цинично, нали? Това за туризма имам предвид.
Разбира се, в това подмолно и непрекъснато въздействие, няма нищо чудно. Бившата ДС у нас е една от комунистическите служби, която в един период след 1970 г. работеше в тясно тясно сътрудничество с тогавашната терористичната организация ООП, с АМАЛ и с всяка друга организация, за която се сетите. А страната ни беше убежище за професионални убийци, като например Карлос Илич Рамирес–Чакала. Днес тези масиви от данни и агентура са на разположение на специалните служби. Вече в условията на демокрация. Нещо повече: голяма част от тях по волята на законадателите останаха класифицирана информация. Eто защо, в това отношение днешните български специални служби са, така да се каже, привилегировани спрямо в колегите си в други страни. Има страни, които в близкото минало не са си позволявали лукса да отглеждат терористи, да им продават оръжие и дори да подсигурят логистично техни операции. Точно по тази причина, по причина на натрупаната през годините информация и наличната агентура, разузнавачите ни нямат извинение за случилото се в Бургас.

И все пак кое е това, което може да ги накара да бъдат решителни, да  действат, да извлекат предимство от най-ценното, с което разполага разузнавачът – информацията? Политиката, разбира се. Най-вече политическата воля. Воля, изразена в ясна и безкомпромисна позиция на страната ни. Не само за това, че осъждаме деянието на терористите в Бургас и ще направим всичко възможно извършителите му да бъдат открити и наказани. А най-вече това, че принадлежим към международната антитерористична коалиция. И независимо дали сме пряко заплашени или не, ще имаме безкомпромисна политика към терористичните организации. Както и към държави като Иран, които ги поддържат.

Ще кажете: а защо да се бутаме между шамарите?* Нали утре може да ударят и български граждани? Ето това е подмолното течение в българската политика, за която споменах по-горе. Защо да се бутаме между шамарите, защо не правим бизнес, вместо война.* Хайде холан! Вие имате ли бизнес в Сирия? Сигурно не. Но аз познавам наш съгражданин, който има. И докато вие треперите, той печели пари. И ако питате него – по-добре бизнес, отколкото противоракетен щит в Девеселу в северната ни съседка, който покрива и територията на страната ни.

Докато пишех тези редове, парламентът прие декларация, която осъжда терористичния акт в Бургас. Политическите партии се обединиха, но цената на този консенсус бе висока.
България е потресена, но не и решителна. Нито дума за това, че сме част от антитеростичната коалиция, никакво предупреждение за отпор. За това, че сами и с нашите съюзници вече влизаме в решителната битка срещу злото.

Не съм войнолюбец, но за съжаление ние вече сме във война. Онзи, който не го е разбрал или не иска да го разбере, няма да може да защити о време своите граждани.

Автор: Пламен Даракчиев

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730