Свържи се с нас

Новини

Нови девет български съдилища бяха обявени за съд-модел

Published

on

снимка: БНР

Девет съдилища бяха обявени за „съд-модел” по втория План за подобряването на работата на съда (План 2) на специална церемония в започналата в края на миналата седмица в Трявна среща на председателите на съдилища-модели и съдилища-партньори по проекта „Усъвършенстване на работните процеси в съда”, изпълняван от Сдружение „Програма за развитие на съдебната система“ (ПРСС) и финансиран от фондация „Америка за България“План 2 е в основата на проекта и се състои от 24 стандарта за качество.  През април Висшият съдебен съвет (ВСС) прие като препоръчителни за всички съдилища в страната стандартите на Плана. Деветте нови съдилища, изпълнили повечето от стандартите му, са: Административните съдилища в Русе, Разград, Ямбол, Окръжните съдилища във Варна, Враца, Добрич, Смолян, Районните съдилища в Благоевград и Чепеларе.

Деветте съдилища бяха поздравени от Ленко Ленков, програмен директор във фондация „Америка за България“.

Водещата тема на Срещата на председателите е електронното правосъдие, в което България изостава, по думите на председателя на Управителния съвет на ПРСС Велислава Делчева. Няма  видими инициативи,  все още липсват лидери и лидерски позиции в съдебната система,  посочи тя при откриването на Срещата. ПРСС ще започне да ги търси, но не само сред познатите лица, но и други съдии и съдебните заседатели.

Ако се обърнем назад, ще видим, че през последните пет години, между 2007 и 2012, има чувствителна разлика. Но когато говорим за реформа, не можем да кажем: реформата е приключила, посочи министърът на правосъдието Диана Ковачева. Реформата по думите й не може да бъде привнесена отвън, а изисква усилия вътре в съдебната система. Министерството  може да даде насока, но не може да я наложи. Министър Ковачева изтъкна важността на партньорството между съдебната система и неправителствения сектор.

Поздравления в началото на срещата поднесоха още п редседателят на Върховния касационен съд проф. д-р Лазар Груев, членът на Висшия съдебен съвет Радка Петрова, и административният ръководител-председател на Окръжен съд – Габрово Севдалина Герова.

 В първия ден на срещата  Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“ – София говори за програмното бюджетиране в съдебната системаИзмененията в Закона за съдебната власт: статут на съдии, прокурори и следователи; електронно правосъдие; отчитане натовареността на магистратите бяха представени от заместник-министъра на правосъдието Деница Вълкова.

Това е четвърта среща на председателите на съдилища-модели и съдилища-партньори в рамките на тригодишния проект (2010 – 2012 година  на ПРСС. 85 са участниците в срещата – представители на съдилища от цялата страна, от Министерството на правосъдието, членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), Върховния касационен съд и на Националния институт на правосъдието, гости от чуждестранни мисии, акредитирани в България.

Проектът „Усъвършенстване на работните процеси в съда” акцентира върху няколко ключови области: достъп до правосъдие; система за управление и контрол на делата; равнопоставеност и безпристрастност; независимост; повишаване на доверието в работата на съда. Екипът на Сдружение „Програмата за развитие на съдебната система” (ПРСС) насърчава съдилищата да разработват и прилагат свои управленски инструменти. ПРСС подпомага работата на съдилищата в няколко насоки: съдейства за идентифициране и разпространение на добри практики в цялата съдебна система; дава външна и независима оценка на постиженията им; предоставя механизми за подобряване на взаимодействието между тях, както и между съдилищата и Висшия съдебен съвет.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

От 1 102 на 1 158,17 евро – ръст на заплатите в Габровско

Published

on

Средната брутна месечна работна заплата в област Габрово през второто тримесечие на 2026 г. достигна 1 158.17 евро, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“.

По месеци показателят се движи възходящо, като през април е бил 1 155.30 евро, през май – 1154.61 евро, а през юни отчита ръст до 1 164/62 евро. За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. средната месечна работна заплата в областта е била 1 102 евро.

Въпреки положителната тенденция, средната заплата в областта остава с 286 евро по-ниска от средната за страната. По това ниво на възнагражденията област Габрово вече заема 10-то място сред всички области в България, като се изкачва с две позиции спрямо 12-то място, което е заемала през първото тримесечие на годината.

По отношение на икономическите дейности, най-високо платени през периода са наетите лица в сектор „Образование“ със средно възнаграждение от 1 463 евро, следвани от „Държавно управление“ с 1 449 евро и „Преработваща промишленост“ с 1 269 евро.

На обратния полюс се нареждат секторите с най-ниски трудови възнаграждения – „Административни и спомагателни дейности“ с 724 евро, „Хотелиерство и ресторантьорство“ с 870 евро и „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ с 889 евро.

Данните показват и различия в динамиката между частния и обществения сектор. Спрямо първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата в частния сектор нараства с 5,5%, докато в обществения сектор увеличението е по-умерено – 3,6%.

Това разминаване подсказва, че растежът на доходите в областта се движи с по-бързи темпове в бизнеса, отколкото в държавните и общинските структури. Данните очертават цялостна картина на плавно, но устойчиво нарастване на доходите в област Габрово, съпроводено и с подобряване на позицията на областта в национален мащаб.

Секторите с интелектуален и административен характер продължават да предлагат най-високи възнаграждения, докато услугите и търговията остават сред най-ниско платените сфери на местния пазар на труда.

Зареди още

Култура

Турнето на „Непознатите българи“ продължава с концерт в Летния театър

Published

on

На 9 септември от 21.00 часа най-големият, частен, фолклорен ансамбъл “Българе”, ще представи най-новия си спектакъл “Непознатите българи” на сцената на Летен Театър Габрово. Това не е просто концерт, а спектакъл създаден по действителни събития, в който се преплитат две поколение – минало и бъдеще. Сцената на Летен театър Габрово е една от най-големите сцени в България и на нея ще се качат близо 40 танцьора.

„Непознатите българи“ е много повече от танцов спектакъл. Това е впечатляваща симбиоза между сценично музикално-танцово преживяване и филмов разказ, който засяга актуални теми, морални ценности и въпросите за връзката ни с българските корени.

Чрез силна сюжетна линия, емоционални послания и завладяваща визия, спектакълът повежда зрителя към едно истинско духовно пътешествие. Публиката ще се потопи в малко познати етнографски региони на България, ще се срещне с автентични песни, музика, танци, диалекти и традиционни облекла, съхранили мъдростта и духа на народа ни.

Всеки епизод разкрива нови пластове от българската народопсихология и оставя усещане за принадлежност, сила и вдъхновение. За първи път в историята на ансамбъла в създаването на хореографията, редом до основателя и художествен ръководител Христо Ив. Димитров, участват и солисти от трупата – принос, който носи нова енергия и съвременен почерк към спектакъла.

Музиката е дело на акад. проф. Милчо Василев, Димитър Христов, Костадин Генчев, Данчо Радулов и д-р Петьо Кръстев, а впечатляващият саунд дизайн отново е поверен на Иван Киришев.

„Непознатите българи“ обещава незабравимо преживяване – спектакъл, който не просто се гледа, а се преживява. Публиката си тръгва развълнувана, обогатена с нови познания за непознати етнографски области и докосната до мъдростта, идваща от извора на българската традиция. Билети може да закупите от всички каси на Изипей, касата на Драматичен театър Габрово и онлайн в платформата epaygoz.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще представи „Три погледа към Съединението от 1885 г.”

Published

on

Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на представянето на книгата „Три погледа към Съединението от 1885 г.”. Събитието ще се състои на 8 септември от 17.30 часа в залата за временни гостувания. Изданието представя три различни прочита на едно от най-значимите събития в българската история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, което 141 години по-късно остава живо в паметта на поколенията и в размислите за националната ни идентичност и воля.

Автори на книгата са трима известни български историци – проф. дин Милко Палангурски, проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович. Всеки от тях разглежда отделен аспект от периода между Освобождението и Съединението и времето непосредствено след него.

На премиерата за Дряново ще присъства един от авторите – проф. Палангурски, чиято част от изследването е посветена на работата на Учредителното събрание, последиците от Санстефанския договор и Берлинския конгрес, конституционното устройство на Княжеството и Източна Румелия, както и на политическия и партийния живот в онова време.

Проф. Веселин Янчев представя устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, като проследява опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Петър Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряване на наследници на престола. Засяга още опитите за преврат и контрапреврат, за самото осъществяване на Съединението и за настроенията в България и Източна Румелия през онзи период.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица