Свържи се с нас

Новини

Церемония „Дарител на годината 2011”

Published

on

В края на миналата седмица, в Габрово се проведе националната церемония „Дарител на годината 2011″. Наградата се връчва за шеста поредна година от Асоциацията на обществените фондации в България. Асоциацията на обществените фондации в България (АОФБ) е учредена през 2005 година и включва обществени фондации в 12 града в страната. Тя е част от голямото семейство на Световната организация на обществените фондации в повече от 60 страни по света. През годините обществените фондации в България подкрепиха 478 проекта за над 7 млн. лв. в подкрепа на над 700 000 души.

Официални гости на церемонията бяха: Галина Банковска – депутат и Заместник – председател на комисията по образование, Катя Колева – депутат и член на Комисията по труда и социалната политика, Мариян Костадинов – Областен управител на област Габрово, Добрин Савчев – Заместник кмет на Община Габрово, Ана Маринова – Директор на Национална Априловска Гимназия, Георги Маринов – Директор на Регионален инспекторат – Габрово и Красимира Чолакова – Директор на Исторически музей – Габрово. Домакин на събитието е Фондация„Обществен дарителски фонд Габрово“”. Тя е създадена през 2002 г. с цел да възроди дарителските традиции в полза на обществото, запазени в духа на габровеца. Инициативите на фондациите се подкрепят от Фондация  Работилница Граждански инициативи

Шестото издание „Дарител на годината” се проведе в Националната Априловска гимназия като емблематично място за дарителството и неговото място в живота и традициите на българина. За да получат своите отличия присъстваха дарители от цяла България. Техните награди бяха връчени от официалните гости.

Церемонията започна с поздравление от Президента на Република България – г-н Росен Плевнелиев, в което той поздравява участниците в събитието и им пожелава да развиват традициите на благотворителността. Наградата „Дарител на годината” се връчва за принос към дейността на Обществените фондации и развитие на благотворителността.

Със статуетка и грамота „Дарител на годината 2011” бяха удостоени:

Кольо Йоржев – Индивидуален дарител. Най-активен и постоянен дарител за последните 10 години. Наградата се връчва за цялостен принос към дейността на „Обществен дарителски фонд Габрово”

Галина Банковска – Индивидуален дарител. Наградата се връчва за цялостен принос към дарителството, гражданското общество, доброволчеството.

Красимира Чахова – Индивидуален дарител. Наградата се връчва за цялостен принос към дейността на Обществен дарителски фонд – Стара Загора и за развитието на филантропията като цяло. Г-жа Чахова е основен организатор на кампанията „Стара Загора – най-спортният град”. Привлякла множество фирми и граждани към каузата. С набраните средства се изгражда фитнес на открито в Стара Загора.

Любен Драгнев – Индивидуален дарител. Наградата се връчва за съществен принос в развитието на благотворителността в община Тутракан. През 2011 г. г-н Любен Драгнев е дарил 5 хил. лв. в кампанията за набиране на средства за лечението на 3-годишната Моника Белберова. Дарителските му жестове през годината включват още и закупуване на лодка за Клуба по водомоторен спорт (12.хил.лв.), както и за строежа на новата църква в с. Белица (2 хил.лв.)

Катя Чаушлиева – Индивидуален дарител.  Наградата се връчва за особено голям принос към дейността на „Обществен фонд мостовете над Тунджа” – Ямбол през 2011 година.

Иван Чавдаров – Индивидуален дарител. Наградата се връчва за приносът му към дейността на „Обществен фонд мостовете над Тунджа” – Ямбол.

„Радулов” ЕООД – Корпоративен дарител. Наградата се връчва за приносът на фирмата към дейността на Обществен дарителски фонд – Стара Загора.

„ЕДОАРДО МИРОЛИО” АД – Корпоративен дарител. Наградата се връчва за приносът му към дейността на „Обществен фонд мостовете над Тунджа” – Ямбол.

Гражданите на град Чепеларе – Колективна награда. Наградата се връчва за постоянната подкрепа на гражданите на града с дарения и доброволен труд в реализирането на над 20 проекта в полза на общността за 10 годишната история на Фондацията.

Церемонията беше предшествана от форум „Българските дарителски традиции през вековете”. Директорът на Исторически музей Габрово представи историята на дарителските традиции в Габрово. Гостите на събитието дискутираха дарителството в наши дни и мястото на обществените фондации в съвременното общество.

Това, което отличава обществените фондации от другите организации е прякото участие на гражданите в определянето на приоритетите на местното развитие и дейностите, които да подкрепят. Усилията са насочени към това даряваните средства да не се разпиляват в различни посоки. Да се използват професионално, прозрачно и по приоритети, които всяка местна общност сама е определила.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Крими

Назначават химическа експертиза по катастрофата със загинал на Шипка моторист

Published

on

Под  ръководството на Окръжната  прокуратура в Габрово се води разследване за пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е настъпила смъртта на 61-годишен мотоциклетист.       

Досъдебното производство е започнало с първо действие на разследването – оглед на местопроизшествие и се води за престъпление по чл.343, ал.1,  б. В, във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, дали на 01.08.2026 г. около 10.00 часа на път I – 5 км. 161+400 (главен път гр. Габрово –връх Шипка) са нарушени правилата за движение по пътищата, като при управление на мотоциклет „Ямаха“, по непредпазливост е причинена смъртта на водача му Г. Г., на 61 години.       

Неотложните следствени действия са извършени от екип на ОД на МВР – Габрово съвместно с автоексперт, като на място са изготвени и снимки. 

Извършена е аутопсия на тялото на пострадалия и е назначена съдебномедицинска експертиза. Предстои назначаването на автотехническа експертиза относно причините и механизма на възникналото пътнотранспортно произшествие. 

На полицейските органи са възложени оперативно – издирвателни мероприятия, свързани с установяване на предходно преминали по трасето на инкриминираната дата моторни превозни средства, с евентуално последвало компрометиране на пътната настилка.

Във връзка с изясняване на този въпрос предстои назначаване на химическа експертиза на иззети в хода на извършения оглед веществени доказателства.       

Действията по разследването продължават под ръководството на Окръжна прокуратура – Габрово.

Зареди още

Новини

Как става таксуването в градския транспорт на Габрово?

Published

on

Новата дигитална система за таксуване в градския транспорт вече работи. Чудите се „Как да валидирам?“ пътуването си? Това е лесно!

Следвайте следващи стъпки и се уверете в това. Първо – качвате се в автобуса. Второ – доближете картата, телефона или часовника до самия валидатор. Трето – на екрана му ще се появява надпис: „Успешна валидация“. Четвърто – пътувайте спокойно и се насладете на този факт.

Важно е да се отбележи, че ако доближите устройството втори път до валидатора, няма да бъде начислена нова сума. При проверка показвате същото устройство, с което сте валидирали. Пътуването е по-лесно, по-бързо и по-удобно за всички.

От 6 август хартиеният билет за обществения транспорт в Габрово става електронен, с което ерата на хартиените билети в приключва. Новата система ще бъде достъпна за всички жители и гости на града, които ще могат да закупуват и валидират превозни документи по модерен и удобен начин.

Зареди още

Култура

Венцислав Симеонов: Градският часовник е символ на просперитета

Published

on

Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.

В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.

По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.

Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.

Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.

Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.

В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.

Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица