Любопитно
На този ден …
На 11-ти януари са родени:
1857 г. — Георги Дерманчев, български офицер
1888 г. — Коста Янков, български комунист
1891 г. — Борис Митов, български художник, син на Антон Митов
1892 г. — Никола Кожухаров, български художник
1896 г. — Иван Винаров, съветски военен разузнавач и български генерал
1899 г. — Грете Бибринг, австрийски лекар
1903 г. — Алън Пейтън, южноафрикански писател
1905 г. — Змей Горянин, български писател
1906 г. — Алберт Хофман, швейцарски химик
1910 г. — Йордан Спасов, български актьор
1911 г. — Зенко Сузуки, министър-председател на Япония
1912 г. — Иван Мартинов, български писател
1916 г. — Методий Стратиев, български духовник
1918 г. — Едуард Мърфи, аерокосмически инженер
1920 г. — Закария Ситчин, азербайджански писател
1920 г. — Славко Яневски, писател от Република Македония
1923 г. — Дрексел Джером Люис Биксби, американски писател и сценарист
1925 г. — Свобода Бъчварова, българска писателка и сценаристка
1926 г. — Лев Демин, съветски космонавт
1929 г. — Людия Иванов, български учен ихтиолог
1929 г. — Рафаел Ейтан, израелски генерал
1934 г. — Жан Кретиен, министър-председател на Канада
1938 г. — Артър Скаргил, английски политик
1938 г. — Фишер Блек, американски икономист
1939 г. — Ричард Поснър, американски съдия
1940 г. — Венелин Живков, български учен
1952 г. — Ким Хартман, английска актриса
1956 г. — Боряна Балин, български писател
1957 г. — Ани Илков, български поет
1957 г. — Брайън Робсън, английски футболист
1963 г. — Джейсън Конъри, британски актьор
1971 г. — Стюарт Дейвис, американски музикант
1972 г. — Аманда Пийт, американска актриса
1972 г. — Константин Хабенски, руски актьор
1973 г. — Рокмонд Дънбар, американски актьор
1982 г. — Денис Колодин, руски футболист
1983 г. — Адриан Сутил, германски пилот от Формула 1
1984 г. — Данаил Митев, български футболист
Също на този ден само, че 1921 г. — България получава помощ от Германия в размер на 1 500 000 златни марки в знак на благодарност за участието ѝ в Първата световна война на страната на Централните сили.
През:
1567 г. — В Лондон става тегленето на печалбите в първата държавна лотария.
1610 г. — Италианският математик и астроном Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед.
1693 г. — При земетресение в Сицилия загиват около 60 000 души.
1919 г. — Румъния анексира Трансилвания.
1922 г. — В Торонто, Канада, за първи път успешно е използван инсулин при лечение на 14-годишно момче, болно от диабет.
1923 г. — Войски на Франция и Белгия нахлуват в Рур, за да принудят Ваймарската република да плати репарациите след Първата световна война.
1942 г. — Втората световна война: Япония обявява война на Холандия, а японската армия нахлува в Борнео и завзема столицата на Малайзия — Куала Лампур.
1957 г. — Съветското правителство взема решение за създаване на балистична ракета.
1961 г. — Започва изграждането на доменния цех на металургичния комбинат в Кремиковци.
1966 г. — В СССР е създаден център за подготовка на космонавти.
1974 г. — В Кейптаун (ЮАР) се раждат шестзначки — първите в света живородени и запазени живи 6 близнака.
1981 г. — Международна експедиция поставя рекорд, като прекосява Антарктида за 67 дни.
1982 г. — Астурия става автономна област на Испания.
1991 г. — Съветската армия щурмува обществени сгради във Вилнюс, за да пресече кампанията за независимост на Литва.
2001 г. — В щата Орегон (САЩ) се ражда първата генетически модифицирана маймуна — Анди.
Днес се честват и различни празници по света. В Албания е Ден на републиката, в Мароко през 1956 година е подписана Декларацията за национална независимост , а в Непал се отбелязва— Ден на националното обединение .
Любопитно
Детски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли

Община Габрово организира детски следобед, изпълнен с игри и изненади, който ще се проведе в понеделник, 6 юли, от 17.00 до 18.00 часа на детската площадка зад Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“.
Инициативата е насочена към най-малките жители на града, както и към гостите на Габрово, а входът е свободен за всички семейства, които искат да прекарат приятно време заедно.
Събитието се организира съвместно с няколко институции и организации, които работят активно с деца и хора в неравностойно положение. Сред тях са Държавен куклен театър Габрово, Център за обществена подкрепа към Сдружение „ИМКА“, Дневен център за пълнолетни лица с увреждания, Дневен център за деца с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция „Келер“, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“, както и кафе Липите.
Очаква се децата да могат да участват в различни занимания и игри, подготвени специално за случая, докато родителите ще имат възможност да наблюдават или да се включат заедно с тях.
Организаторите канят всички семейства с деца да се възползват от инициативата и да прекарат част от следобеда на понеделник в компанията на приятели, игри и добро настроение край библиотеката.

Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.
Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.
Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.
През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.
Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.
Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.
Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.
Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.
Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.
Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.
От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.
Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.
Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.
И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.
Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.
„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.
Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.
*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

-
Културапреди 3 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 3 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 2 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 2 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Кримипреди 2 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Новинипреди 21 часаЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Любопитнопреди 22 часаДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли








