Заместник-кметът по строителство, инфраструктура и екология инж. Деян Дончев участва в регионална среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“, която се проведе вчера – 30 юни, в старата столица, съобщи Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност и визуализация“ в местната общинска администрация.

Инж. Дончев коментира приоритетите в транспортната инфраструктура на Габрово, индустриалните зони и потенциала за иновации в енергийна ефективност, възобновяеми източници и екопроекти. По думите му едно от най-големите предизвикателства пред бизнеса е инфраструктурата.

„Намеренията за разширяване на индустриалните зони са в посока Севлиево, което има връзка и с изграждането на тунела под Шипка и автомагистрала „Хемус“, за да се преодолее дисбалансът между Северна и Южна България – отбеляза Деян Дончев. – По периферията на републиканския път Габрово – Севлиево продължава да се променя предназначението на земята, създават се локални платна и пътни връзки, издаваме доста разрешения за строеж на инвеститори за обслужваща и производствена дейност.“, каза заместник-кметът.

Той подчерта, че Северната индустриална зона в Габрово е добре развита, но уличната мрежа се нуждае от сериозно обновяване, както и от допълнителни електрически мощности.

„Имаме предпроектни проучвания за инфраструктурни подобрения. Поддържаме добра комуникация с бизнеса и вече реализирахме няколко публично-частни партньорства. Предстои да изградим съвместно с фирми една пътна връзка, както и рехабилитация на канализация, за което Общината е изготвила проект“, съобщи инж. Дончев.

Той съобщи, че по европроект в момента се прави проучване сред 40 фирми в Северната индустриална зона за намиране на техническо решение за енергийна независимост.

Областният управител на Габрово Ралица Манолова определи Общината като иновативна и перспективна по отношение на устойчивото развитие и комуникацията с институциите. „Трябва да имаме добър синхрон в плановете на общините и плановете на държавата за транспортното строителство. Създали сме условия за координационни срещи между всички дружества, защото общата ни цел е да живеем в по-добра среда“, подчерта Манолова.

Инж. Деян Дончев припомни, че Община Габрово е реализирала първия етап от обновяването на транспортната инфраструктура със закупуването на 14 екологични автобуса, реконструкция на кръстовища и информационна система на 104 автобусни спирки. „По отношение на републиканските пътища на нашата територия Община Габрово има сключено споразумение с Агенция пътна инфраструктура да ги поддържа, за което получаваме финансови компенсации“, обясни зам.-кметът.

В рамките на събитието с коментар за ролята на културния сектор в подобряването на градската среда се включи директорът на Музей „Дом на хумора и сатирата“ Маргарита Доровска.

Според нея основен двигател за промяна в градовете са общностите от хора. Тя даде пример с дейностите по развитието на квартал „Шести участък“ чрез предприемачески и творчески активности.

„Събития като карнавала, биеналето на хумора, екологичния фестивал на Узана трябва да стават все повече. Искаме да създадем център „Кристо и Жан-Клод“ и очакваме скоро Община Габрово да придобие от държавата сградата на бившия текстилен техникум, за да започне същинската работа по този мащабен проект“, отбеляза Доровска.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

За сектор „Земеделие“ има заделен сериозен финансов ресурс и до края на годината той трябва да бъде разпределен. Средствата ще бъдат приоритетно насочени към малки и средни стопанства. Приключи актуализацията на Бюджета и парите, които Народното събрание гласува, ще стигнат до всеки производител. Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов по време на среща с представители на бранша в Габрово.

В дискусията участваха Ралица Манолова, областен управител на Габрово, Даниел Бурмов, директор на областната дирекция по „Земеделие“- Габрово и експерти от министерството.

Министърът допълни, че в одобрения бюджет са заложени повече средства от първоначално предвидените и одобрени от Министерството на финансите – 168 млн. лв По думите му отпуснати са допълнителни 300 млн. лв, които ще бъдат разпределени към всички фермери.

Д-р Иванов посочи, че се работи по три механизма за преодоляване на последиците от войната в Украйна. Единият е т. нар. кризисен резерв от ЕС, от който за България са предвидени 10,6 млн. евро и може да бъде увеличен с до 200%, за което има осигурени необходимите средства и ще бъдат предоставени общо 30 млн. евро.

„Част от тях ще бъдат отпуснати целево на секторите птицевъдство и свиневъдство“, уточни министърът. Той информира още, че до края на месеца се очаква ЕК да вземе решение за механизма за предоставяне на до 5% от бюджета на Програма за развитие на селските райони (за 2021 и 2022 г.), в размер на 33 млн. евро, които ще бъдат използвани за подпомагане на уязвими сектори.

Аграрният министър подчерта, че финансирането се отпуска с цел те да останат жизнеспособни, защото производството на български продукти е жизнено важно, особено с оглед международната ситуация. Пред участниците министър Иванов отново открои значението и необходимостта от работещ парламент в следващите месеци, като посочи, че, за да започне да действа Стратегическият план, трябва да бъдат направени промени в два закона и един нов да бъде приет.

„По отношение на бележките, които сме получили, трябва да обявим твърди позиции пред ЕК, тъй като той се готви от 3 години, а ние сме 4-ото правителство, което работи по този важен стратегически документ“, коментира министърът.

По думите му следващите два месеца е много важно да отстояваме позициите си, защото планът трябва да е финално готов до края на септември. „Разбира се, в зависимост от политическата обстановка той трябва да бъде завършен, одобрен и съответно на 1-ви януари 2023 година да заработи и да бъде от полза на българските земеделци“, каза д-р Иванов.

Той припомни, че успяхме, благодарение на колегите от министерството, да защитим пред Министерство на финансите по Втори стълб да бъде увеличено съфинансирането от 15% на 60%, което означава, че държавата се намесва активно в този сектор.

„През първите 6 месеца осигурихме 143 млн. лв на земеделците по КОВИД – мярката“, съобщи министърът. Според него ефектът от нея вече се вижда, защото голяма част от българската продукция е с по-ниска цена.

Аграрният министър посочи още, че в момента Държавен фонд „Земеделие“ е изключително натоварен. През 2020 и 2021 година почти не са разглеждани проектни предложения, заради това имаме сериозно забавяне по мерки 4.1 и 4.2.

„Сега работим и търсим механизъм, за да не се загубят евросредства“, заяви д-р Иванов, уточнявайки, че постъпилите предложения не са актуални, предвид промяната в икономическите условия, по темата работи координационно звено. „Имаме визия и се надяваме да се вземе добро решение“, каза министърът на земеделието.

Съобщено беше, че е готов и Законът за браншовите организации, като предстои следващите дни да бъде представен. До края на месеца трябва да бъде финализирано разглеждането му.

„Заложили сме в този законопроект максимално представителство, максимална членска маса и нейното доказване всяка година“, обясни министърът.

„Моят апел е да се работи напълно прозрачно и да имате открита комуникация с производителите“, каза министърът. Той подчерта, че ще бъде проверена всяка една общинска служба и областна дирекция по „Земеделие“. Относно казуса в ОСЗ- Петрич, д-р Иванов коментира, че това е петно за всеки един служител. Той беше категоричен, че „случаят ще се преследва с цялата силна за закона и ще бъдем абсолютно безкомпромисни“.

По време на дискусията представителите на сектора поставиха въпроси, свързани с подпомагането с евросредства на птицевъди и свиневъди. Министър Иванов обясни, че проблемът не е в България.

По думите му Европейската комисия не счита, че отглеждането на свине и птици трябва да влиза в секторите, които се подпомагат с европейски средства. Той коментира, че ЕК никога няма да разреши да се подпомагат свиневъди и птицевъди, защото индустриалното отглеждане на животни не се подпомага.

„Единственият вариант е да получат средства от държавния бюджет и тази година ще бъдат отпуснати 25 млн. лв., като предстои нотификация и обявяване на прием“, заяви той. Тема на разговорите бе и проблемът на животновъдите с пасищата и мерите.

Аграрният министър уточни, че има сформирана работна група, за да се изчистят проблемите, възникнали при ползването им, като тя трябва да приключи работа си до края на юли. „Предложенията, които ще бъдат направени, ще преминат обществено обсъждане, като крайните решения ще се вземат на база на становищата на заинтересованите страни“, разясни д-р Иванов.

Други въпроси, които поставиха участниците, бяха свързани със засилване на контрола в област Габрово и Общинската служба по земеделие – Севлиево. Бяха поставени и проблеми с чертожниците, идентификацията на животните, както и стопанисването на язовирите в района.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Местният парламент единодушно прие Плана за интегрирано развитие на община Габрово /ПИРО/за периода 2021-2027г. Документът обвързва сравнителните предимства и потенциал за развитие на местно ниво с ясно определена визия, цели и приоритети за развитие, свързани общо от стремежа към по-висок жизнен стандарт на хората в общината и устойчиво развитие на територията.

ПИРО обединява резултатите от проведените изследвания и консултации с граждани, НПО, бизнес и образователни, спортни и културни организации. Мнението на заинтересованите страни бе консултирано чрез срещи и дискусии на създадените 14 фокус групи, както и чрез анкетното проучване в различни тематични области.

С цел максимална прозрачност и достъпност на информацията бе създадена специална интернет платформа, на която бяха публикувани Проектът на ПИРО Габрово и неговите приложения.

В интернет платформата бе обособено меню „Анкета“, чрез което всички заинтересовани страни имаха възможност да изпратят свои мнения, предложения и коментари към разработения проект на документа.

Съдържателната част на Плана извежда визията за развитие на общината: „Габрово – зелена, иновативна и достъпна община, със силна икономика, богато културно наследство и устойчив туризъм, отворена към хората“.

Териториалният аспект на ПИРО Габрово е представен чрез няколко зони на въздействие: Зони за отдих и рекреация, Крайречна зона, Индустриални зони, Зона Център, Зона Малки населени места, Зона Квартали.

Индикативният финансов ресурс, необходим за изпълнението на заложените мерки възлиза на 804 880 хил. лв. и включва собствено финансиране на общината, средства от ЕС, държавен бюджет и други източници на финансиране.

Одобреният План за интегрирано развитие на община Габрово за периода 2021-2027 г. следва да бъде представен пред Областния съвет за развитие – Габрово, в срок до три месеца от приемането му от Общинския съвет.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/