Икономика
Стартира данъчна кампания 2011
От началото на януари стартира данъчна кампания 2011г. Всички видове декларации са налични в офиса за обслужване на клиенти на ул. „Радецка” №11 в Габрово и фронт офиса в Севлиево както са публикувани и в Интернет страницата на НАП – www.nap.bg.
Всички подали годишните си декларации за доходите си до 10 феруари 2011 г., съответно и заплатили данъка за довнасяне, ако имат такъв, ползват 5% отстъпка. Същата отстъпка е валидна и за всеки наш клиент, подал декларацията си по Интернет до края на кампанията – по изключение през 2011 г. до 2 май, тъй като 30 април е почивен ден. Ползва се само едната отстъпка.
Както всяка година, декларацията за доходите на физическите лица съдържа основна част и съответните приложения, като се попълват само онези, в които се декларират получени доходи:
– Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. (образец 2001). за доходите на физическите лица от източници в България
– Приложение 1 (образец 2011) – Доходи от трудови правоотношения
– Приложение 2 (образец 2021) – Доходи от сто панска дейност като ЕТ
– Приложение 3 (образец 2031) – Доходи от друга стопанска дейност
– Приложение 4 (образец 2041) – Доходи от наем или от друго…
– Приложение 5 (образец 2051) – Доходи от прехвърляне на права/имущество
– Приложение 6 (образец 2061) – Доходи от други източници
– Приложение 7 (образец 2071) – Доходи, подлежащи на облагане с патентен данък
– Приложение 8 (образец 2081) – За притежавани акции.
Местните физически лица, които имат доходи от чужбина, включително получени доходи отдоброволно осигуряване и застраховане и дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина, попълватобразец 2001а.
Задължение за подаване на декларация имат физическите лица, които през 2010 г. са получили доходи от: трудови правоотношения; стопанска дейност като едноличен търговец; друга стопанска дейност (например доходи по извънтру-дови правоотношения, авторски и лицензионни възнаграждения); наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, прехвърляне на права или имущество; лица, които през 2010 г. са упражнявали дейност, облагана с патентен данък ; доходи от други източници, посочени по чл. 35 от ЗДДФЛ (например облагаемите доходи от: лихви; парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител; други източници, които не са изрично посочени в този закон или не са обложени с окончателни данъци ). На всеки от посочените по-горе видове доход съответства приложение към данъчната декларация.
Доходите, получени през 2010 г., се облагат с 10% плосък данък и голяма част от гражданите няма да довнасят нищо, тъй като авансово удържаният през 2010 г. данък върху доходите им е равен на дължимия по годишната декларация. Това не отменя задължението за подаване на данъчна декларация от всички физически лица, които са получили доходи, подлежащи на деклариране.
Доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се облагат с различна данъчна ставка -15 на сто.
Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители вече се облагат по общия ред и също са длъжни да подадат данъчна декларация по чл. 50 за получените през 2010 г. доходи.
Данъчна декларация са задължени да подадат и местните физически лица, които през 2010 г. са притежавали акции и дялови участия в дружества и/или недвижима собственост в чужбина, както и когато са получавали доходи от доброволно осигуряване или застраховане,дивиденти и ликвидационни дялове от източник в чужбина.
Новост през 2011 г. е възможността на чуждестранно физическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да избере да преизчисли окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ. Изборът за преизчисляване на окончателния данък се упражнява чрез подаване на годишната данъчна декларация.
От офиса на НАП – Габрово съветват всички граждани и фирми да не се пропуска попълването и на Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2010 г., когато е необходимо.
Декларациите за доходите могат да бъдат подавани по Интернет, подписани с електронен подпис, на място в Офиса на НАП в Габрово на ул.”Радецка №11, в Централна поща в Габрово и в клонове в Севлиево, Дряново, Трявна и Плачковци както и като препоръчани писма с обратна разписка.
Икономика
Габрово дава глас на бъдещето: Устойчиви градове, енергийни общности, нова визия


За четвърта поредна година Габрово ще бъде домакин на дискусионния форум „Кметовете говорят“, който се завръща в разширен формат на 24 и 25 юни 2025 г. Събитието ще е в рамките на конференцията „Изпълнението започва сега: Решения за забавени процеси в търсене на устойчиви резултати“. На фокус ще са ключови въпроси, свързани със стъпките към по-добро управление на проектите и прилагане на технологични иновации в полза на общините.
Програмата предвижда представяне на визията „Габрово 2030“ от кмета Таня Христова – стратегически инвестиции, системни решения и енергийна независимост. Темата ще бъде надградена от вицепремиера Томислав Дончев, който ще очертае възможностите пред общините и гражданите в контекста на новите програми за енергийна ефективност както чрез националното финансиране до 2030 г., така и по Социалния климатичен фонд.
За участие в сесията е поканена и Дора Янкова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор „Сградно обновяване“, която ще даде практически указания за изпълнението на текущите проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Двудневният форум ще обърне внимание на темата за ролята на градовете в борбата с климатичните промени. Опитът си ще споделят експерти от Габрово, Столична община, финландския град Еспоо, както и представители на бизнеса относно изграждане на енергийни общности, фотоволтаични системи, локални решения за геотермална енергия, системи за управление на енергията чрез изкуствен интелект, пътни карти за сградно обновяване.
Събитието ще завърши с отворена среща за гражданите на Габрово на тема „Какви са ползите от енергийната ефективност, възобновяемата и споделената енергия?“. В нея ще бъдат представени резултатите от соларни обследвания в квартали на града, термографски визуализации на топлинни загуби, примери за местни ВЕИ системи и модели за собствено потребление на енергия в многофамилни сгради.
Конференцията ще се състои присъствено в зала „Възраждане“ и зала „Ритуална“ на Община Габрово. Организатори са Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, Областният информационен център и Община Габрово. Участието е безплатно с регистрация в електронна форма на адрес – https://forms.gle/gQMsV49KFgQDjUbY8 . Предварителна програма.


Икономика
Изкуственият интелект в производството


Изкуственият интелект (ИИ) бързо навлиза във всички сфери на нашия живот, включително и в производството. В рамките на проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE Габровската търговско-промишлена палата проведе двудневен семинар.

В първия ден участниците – на място и онлайн, се запознаха с бъдещите дейности по проекта, примери от Учебната фабрика на Рурския университет в Бохум, Германия за контрол на качеството с помощта на ИИ, добри практики в приложението му в управлението на човешките ресурси. Ръководителят на Дигиталния иновационен хъб за Северен централен район Светослав Матеев представи възможностите за подпомагане на фирмите и публичната администрация. Семинарът беше открит от зам. – областния управител на Габрово Иван Любомиров.

Във втория ден ученици от ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово участваха в пилотно обучение за контрол на качеството в производството с помощта на изкуствен интелект. Представителите на учебната фабрика към Рурския университет в Бохум, Германия ги запознаха как на практика може да се използва ИИ в контрола на качеството, какви са стъпките при разработване на такова приложение.

Учениците имаха възможност да направят на практика подбор на данни за обучението на ИИ. Увериха се, че никак не е лесно да подбереш такива данни, които да дадат добър краен резултат от работата на ИИ. В края на обучението всички ученици получиха сертификати.

Повече за проекта:
Габровската търговско-промишлена палата е партньор за България по проекта DIGITAL COACH INTELIGENCE. Водеща организация е Институтът за трудово правни науки към Рурския университет в Бохум. Участват и Катедрата по производствени системи към университета, Университетът в Гренобъл (Катедра „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Франция), Университетът в Будапеща (Технологичен център BME „Индустрия 4.0“, Фабрика за обучение и изследвания, Унгария) и консултантска фирма по управление от Ираклион (Крит, Гърция).


Целта е да предоставим решения с ИИ на малки и средни предприятия (МСП). Потенциалът е огромен, независимо дали става въпрос за осигуряване на качеството в производството, за оптимизиране на сътрудничеството между хора и роботи или за вътрешни логистични процеси. Проектът се основава на своя предшественик „Digital Coach“, който беше признат от ЕС за проект с най-добри практики. В рамките на този проект хора от МСП бяха обучени като цифрови треньори, които ефективно следят за промените, включват служителите и помагат за преодоляване на съпротивата срещу новите технологии. Сега ще разширим сферата им на дейност, като включим и областта на изкуствения интелект. Предвижда се и активно включване на учениците от средните училища чрез разработване на гъвкави програми за обучение, които да предизвикат интереса им за работа в промишлеността и да демонстрират как ИИ може да бъде полезен.
Проектът се финансира от програма Еразъм+ в рамките на „Партньорства за сътрудничество“ – Партньорства за сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение от 2024 до 2027 г. (2024-1-DE02-KA220-VET-000256987).
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


-
Културапреди 6 дни
Гала Савчева спечели златен медал с „Широка лъка пее, свири и танцува“
-
Любопитнопреди 6 дни
Ученици от ОУ „Неофит Рилски“ – Габрово ще покоряват космоса
-
Новинипреди 6 дни
Грижа с посока: Ротари клуб Севлиево продължава кампанията за детско здраве!
-
Новинипреди 6 дни
Ще ремонтират ул.“Петър Михов“ и улици в 5 габровски села
-
Културапреди 6 дни
Посланикът на Кралство Белгия Пол Ламберт посети музей „Етър“
-
Новинипреди 2 дни
Архивът отличи своите „Читател“, „Дарител“ и „Приятел“
-
Културапреди 3 дни
Изложба „Живопис на Константин Марков“ – носител на наградата на град Дряново
-
Кримипреди 2 дни
Спипаха габровец, ловил незаконно риба от язовир „Христо Смирненски“