България днес е на 81-во място в света по свобода на медиите.

Една медийна среща през миналата седмица в Брюксел отново разпали войната между двете водещи групировки на вестникарския пазар у нас. Заваляха обвинения за липса на свобода на словото, разни СРС-та, които не били СРС-та, от вчера валят и обвинения за пране на пари и данъчни измами. Все свидетелства за крайно калпавото състояние на целия медиен сектор в страната.

Едва ли е известно на широката публика, че преди да се озове на позицията на министър на финансите, Симеон Дянков се е занимавал с изследване проблемите на свободата на медиите, собствеността и икономическото развитие. Струва си обаче да спомена едно ново такова изследване (от миналата година), в което икономисти от Университета в Джорджия, Университета в Уисконсин и Института на Световната банка работят по въпроса за връзката между медийната свобода и икономическия растеж. Изводите от направеното емпирично изследване показват положителната връзка между двете променливи (свободата на медиите и икономическия растеж). Колкото по-независими са медиите в дадена страна, толкова повече те спомагат за решаването на индивидуалните проблеми на хората чрез неконтролирания (свободния) поток от информация, а оттам се покачва ефективността и на цялата икономика, която в крайна сметка води до растеж. Можем като генерален извод да изведем следното – без демокрация и свобода няма растеж. В същата посока са и изводите на Симеон Дянков – изследователя. Но действията за Дянков – вицепремиера, са различни.

Преди около година, в публикацията си “Скапаната свобода на пресата съсипва българския бизнес” изразих опасенията си, че медите у нас стават все по-зависими. Днес мисля, че обществото ни има много сериозен проблем, без дори да го осъзнава. Защото за това не се говори по медиите. Защо ли?

Freedom House, американска независима неправителствена организация, измерваща нивото на демокрация по целия свят, съвсем наскоро ни сложи в един кюп с Албания, Азърбейджан, Казахстан и Украйна. Общото между България и тези страни е наблюдавания бърз и драстичен спад в нивото на демокрация. Докладът на Freedom House, естествено беше, потулен.

Европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус заяви миналата седмица в Брюксел: “Проблемът със свободата на медиите в България буди тревога. Този въпрос е личен приоритет за мен. Проблемите със свободата на медиите в България заемат ключово място в дневния ми ред… Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) не е даденост – трябва да се борим за нея всеки ден… случаят с България изглежда тревожен.”

И за да не си мисли читателят, че това са хвърчащи думички, извадени от контекста, ще дам и някои факти. “Репортери без граници” е организацията, заела се да измерва свободата на медиите в различните страни, чрез своя индекс Press Freedom Index. Да видим как се е изменяло положението на българските медии от 2002 година досега…

ИЗТОЧНИК: REPORTES WITHOUT BORDERS

 България днес е на 81-во място в света по свобода на медиите. Пред нас са Суринам, Ямайка, Намибия, Нигер, Танзания, Гана, Ботсвана и много други. Едва ли е учудващо, че в периода 2005-2007 година, когато като че ли медийната свобода у нас нараства се наблюдава и най-силният икономически растеж. На първите места по Индекса на свобода на медиите са, разбира се, Финландия, Норвегия, Естония и Холандия.

Искрен Пенчев e индивидуален инвеститор. Макроикономист

И понеже много политици се опитват да ни сравняват с Естония – ето къде е причината, поради която няма да ги стигнем естонците. Те са на 3-то място в света по свобода на медиите (и на едно от първите места по икономически растеж), а ние сме на 81-во място. Особено силен е процесът на зависимост на медиите ни в последните 3 години (от 2008 година насам).

Дали е възможно нашият премиер, вместо да “учи Европа на конфискация на имоти” (нищо общо с истината), да реши, че можем да я научим на демокрация? Нали, уж, сме люлката на европейската цивилизация. Дали е възможно нашият вицепремиер, който в своята изследователска работа е разбрал, че свободата на медиите е полезна за икономиката и обществото, да се опита пък да го приложи на практика? Да бъде негова кауза?

В своята книга “Пътя към робството” Ф. А. Хайек описва в детайли начина по който едно общество от свободно се превръща в контролирано. Твърде дълго време след започването на този процес хората все още не осъзнават, че има проблем. Ние имаме проблем. И докато не започнем публична дискусия по този проблем, ще ставаме все по-несвободни. Не преувеличавам. Когато започнем да виждаме и усещаме, че нещо не е наред – вече ще бъде късно.

Автор: Искрен Пенчев

АргументиБГ