Свържи се с нас

Култура

Пенелопе Круз и Летисия Каста на екраните в Габрово по време на София Филм Фест

Published

on

За трета поредна година София Филм Фест гостува в Габрово, информират от общинската администрация. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на община Габрово и София Филм Фест/Арт Фест, с подкрепата на програма МЕДИА Мундус на Европейския съюз и Националния филмов център. 

„София Филм Фест в Габрово” е част от проекта „Операция КИНО”, който екипът на Арт Фест разработва и реализира от 2010 година. Той включва международния кинофестивал „София Филм Фест” с издания в София, Бургас, Пловдив и Варна през март, регионалните издания на СФФ – в над 10 нови градове, които се реализират през последните три години като част от международния проект „Операция Кино” (общ проект на фестивалите в София, Истанбул, Сараево и Клуж), пътуващите из България прожекции на филми от последните издания на СФФ – „СФФ на път” и младежкото издание на фестивала – „СФФ за учащи”. „Операция Кино” е проект, подкрепен от програмата МЕДИА Мундус, стремящ се към търсене на нова аудитория на Европейско и алтернативно на Холивуд кино.

Отново домакин на СФФ в Габрово е модерната и удобна общинска Зала „Възраждане”. Входът за всички киномани е СВОБОДЕН.

Четирите фестивални дни започват на 14 юни (четвъртък), събитието ще бъде открито лично от директора на София Филм Фест – Стефан Китанов. Стартираме в 19.00 часа с един от най-новите и харесвани от публиката и фестивалната критика български филми – дебютният режисьорски проект на Валери Йорданов и Иван Владимиров „Кецове”. В началото на лятото шестима младeжи бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Бягат от агресията на Града, който „различните” са превзели. Всеки един от младежите по свой път бяга на Изток от Ада… Към най-далечната от Града възможна точка. Бягат към морския бряг и към свободата си. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата. Но дали бягството от агресията и Града е възможно? Това е филмът, който накара Джералдин Чаплин да се появи с кецове на церемонията по раздаване наградите на 33-ия Московски филмов фестивал през 2011 година. Филмът ще бъде представен на публиката в Габрово от част от творческия екип.

Вторият фестивален ден 15 юни (петък) започва в 18.00 часа с най-новия филм на финландския режисьор Аки Каурисмаки „Хавър”. Силната и завладяваща кинотворба е отличена с наградата на критиката и номинация за „Златна палма” в Кан 2011. Филмът разказва историята на бившия писател и известен бохем Марсел Маркс, оттеглил се в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там той се сближава с местните хора като честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен пробив, Марсел живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети. Неочаквано съдбата му изпраща малолетен бежанец емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло. Както споделя един от най-авторитетните критици в света на киното, Роджър Ебърт, „да се опише филм на Аки Каурисмаки като оптимистичен и весел е невъзможно, но въпреки че не е комедия, „Хавър” е много по-нежен и изпълнен с надежда в сравнение с останалите  му брилянтни творби”.

С начален час 20.00 е предвидена прожекцията на носителя на Голямата награда на журито от фестивала в Кан ’11 „Имало едно време в Анадола”, най-новия филм на майстора на киноразказа, режисьора Нури Билге Джейлан. Творбата му представя живота в малко турско градче. Той прилича на път през степта – усещането, че „нещо ново и различно” ще се покаже зад следващия хълм се дави в непоколебимо подобните, заострени, изчезващи или монотонно влачещи се друмища…  Въпреки че духът на Чехов витае във филма на Нури Билге Джейлан, не сюжетът трябва да бъде следен, а безбройните и наглед несвързани детайли, които хвърлят светлина не само върху престъплението в центъра на историята и мотивите за него. Всеки един от героите, които се събират за разгадаването на случая, е много по-дълбок и впечатляващ, отколкото на пръв поглед внушава обикновеният му външен вид. Крайният резултат е забележителен, не само що се отнася до образите, но и защото представлява задълбочен и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество.

В програмата на 16 юни (събота) са предвидени три фестивални прожекции.

Първата започва в 16.00 часа – ще представим на публиката в Габрово копродукцията между Македония и Сърбия на сценариста и режисьор Владимир Блажевски „Пънкът не е мъртъв”, спечелил Наградата на публиката на 16-ия София Филм Фест. Филмът разказва за Мирса – бивш певец в някогашната най-популярна пънк банда в Македония, който вече е на 40 години, все още живее с майка си и понякога продава дрога на албанския дилър Гзим, който пък го снабдява евтино с трева. Един ден на Гзим му хрумва идеята Мирса отново да събере бандата си и да направят благотворителен концерт в Дебър – македонски град с албанско мнозинство. Това е почти херкулесовска задача за Мирса: след 17 години трябва да открие всички членове на бандата, някои от които са напуснали Македония след разпадането на Югославия, и да ги убеди да участват още веднъж заедно в концерт. С минимален бюджет режисьорът и сценарист Владимир Блажевски се отправя по пътя на силно независимото кино за хора, за които пънкът не е просто музика, а целият им живот. Той си служи също с черен хумор и интуиция, за да се докосне до по-сериозни теми и благодарение на документалните техники, които използва във филма, успява да постигне усещане за абсолютна убедителност.

В 18.00 часа започва специалната прожекция на носителя на „Оскар“ 2011 и „Златен глобус” 2011 за най-добър чуждоезичен филм – „Раздяла” на Асгар Фархади. Неговата творба беше фаворит и на миналогодишното издание на Берлинале („Златна мечка”, „Сребърна мечка” за най-добър актьор (Шахаб Хосейни и Пейман Моади) и „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Лейла Хатами и Сарех Баят). Иранският филм е завладяващ и проникновен разказ за съвременно семейство от средната класа и за неизбежните проблемите, които съпътстват всяка връзка. Надер и Симин са женени от 14 години и живеят с 11-годишната си дъщеря Термех в Техеран. Двамата все още се обичат, но искат да се разведат по взаимно съгласие. Те имат визи, благодарение на които могат да емигрират от Иран. Симин иска да осигури по-добро бъдеще за дъщеря им, но Надер не иска да остави възрастния си баща, страдащ от Алцхаймер… Движен от проницателно разбиране за класовите, религиозните и половите различия, сценарият на Фархади задава въпроси за значимостта на истината и етиката и изследва културните, социалните и юридическите проблеми в днешен Иран.

Почитателите на киното в Габрово ще имат възможност да видят и най-новия филм на един от най-добрите млади български режисьори Камен Калев – „Островът”. Началният час на прожекцията е 20.15. Вторият игрален филм на Камен Калев разказва за млада двойка, чиято любов е поставена на изпитание на малък остров в Черно море. Творбата му беше представена в конкурсната програма на секцията Петнадесетдневка на режисьорите в рамките на 64-ото издание на фестивала в Кан 2011. „Островът” бе представен като проект на София Мийтингс през 2004 година. Актьорският състав включва френския модел и актриса Летисия Каста, датския актьор Туре Линдхарт и българските им колеги Бойка Велкова, Руси Чанев, Михаил Мутафов и др. Филмът бе определен от престижното френско списание Cahiers du cinema за едно от най-очакваните заглавия на 2011 година.

Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхардт) са на по тридесет и няколко години и живеят заедно в Париж. Въпреки че всичко между тях изглежда перфектно, Данийл е особен, той е раздразнителен и затворен в себе си… Софи решава да изненада Данийл, като организира ваканция на море в България. Стъпвайки на българска земя, Софи изумена научава, че това е родината на Данийл. След няколко часа на претъпкания плаж Данийл решава да заведе Софи на почти необитаем остров в Черно море. Единствените обитатели по това време там са загадъчната Ирина (Бойка Велкова), съпругът ù Павел (Руси Чанев) – съдържателят на малък ресторант на острова, и Илия (Михаил Мутафов) – фараджията. Необичайната атмосфера на острова  сближава Софи и Данийл. Всичко изглежда спокойно до момента, в който той открива в багажа ù тестове за бременност. Жегата и малцината странни обитатели на мястото скоро започват да влияят на поведението и на двамата. Островът постепенно изважда наяве техните дълбоко погребани страхове и това поставя любовта им на изпитание. За да го преодолеят, те трябва да скочат в неизвестното…

Последният фестивален ден 17 юни (неделя) предлага два филма и една късометражна програма.

От 16.00 часа можете да гледате подборката от късометражни филми на програмата Операция Кино. Тя включва победителят от тазгодишния конкурс за Наградата Jameson за късометражно кино – филма на Неда Морфова „Сутрин”; филмът-победител в конкурса Sofia Short Challenge 2012 – Weather Protocol” на Галина Димитрова; филма на Нора Лакош „Едина”, копродукция на Босна и Херцеговина и Унгария; турският филм „Колело” на Серхат Карааслан, както и румънският филм „Бора Бора” на режисьора Богдан Мирица. Програмата Операция Кино е съвместна инициатива на фестивалите в София, Клуж, Истанбул и Сараево.

От 18.00 часа ще представим провокативния и интригуващ филм „Прекършени прегръдки” на легендата в киното – режисьора Педро Алмодовар. Творбата му има номинация за „Златна палма” в Кан, награда на публиката за най-добър чуждоезичен филм на МФФ в Сао Пауло, награда за музика и номинации за награда на публиката, за най-добра актриса (Пенелопе Круз) и за най-добър режисьор на Европейските филмови награди през 2009 година.

Един мъж живее, обича и пише в тъмнина. В катастрофа преди 14 години той изгубва не само зрението си, но и любовта на живота си – Лена. С игривия си псевдоним – Хари Кейн (от англ. ураган), мъжът подписва разказите и сценариите си, а истинското си име – Матео Бланко, поставя под филмите, които е режисирал. След фаталния инцидент Матео се превръща изцяло в Хари Кейн. Тъй като му е невъзможно вече да режисира, той може да продължи да живее само ако приеме, че Матео Бланко е загинал с любимата си Лена. Но друг инцидент кара Хари да се изправи пред миналото и да си спомни какво се е случило преди 14 години…

Финалът на третото издание на „София Филм Фест в Габрово” 2012 година ще стартира в 20.15 часа – това ще бъде премиерната прожекция на втория български филм, участвал в конкурсната програма на 16-ия Международен София Филм Фест – „Вяра, любов и уиски” на режисьорката Кристина Николова. Операторът Александър Станишев получи награда за своята работа по филма на фестивала в „Сламданс” през януари 2012 година, филмът вече е представен на няколко международни фестивали и печели одобрението на критика и публика – на МФФ в Далас, Тексас спечели Голямата награда в категорията игрални филми; на South East European Film Festival в Лос Анджелис спечели наградата за дебют Сюжетът проследява млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал, който обаче има саморазрушителни навици. Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът ù Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал. Филмът ще бъде представен от част от неговия творчески екип.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Лауреатите на пленера по живопис гостуват с изложба в Икономовата къща

Published

on

На 16 юни, вторник, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново открива в залите на Икономовата къща съвместна изложба с творби на художничките Севда Потурлян и Надя Петрова, носители на наградата на град Дряново за живопис за 2025 година.

И двете художнички са лауреати от миналогодишното издание на националния пленер по живопис „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, който Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират вече няколко години.

Споделяйки наградата, те спечелиха правото да представят своето творчество в Дряново през настоящата година. Предстоящата изложба предхожда провеждането на пленера и се явява естествен мост към творческата енергия на новите участници, създавайки обща духовна среда между художници и публика.

На 5 юли изложбата им ще отстъпи място на новото издание с творбите от тазгодишното издание на пленера, чието официално откриване е насрочено за именно за тази дата.

Севда Потурлян е родена през 1971 г. и завършва специалността „Илюстрация и оформление на книгата“ в Националната художествена академия. Реализирала е няколко самостоятелни изложби в страната и чужбина, участвала е в множество общи изложби, като нейните творби са удостоявани с награди от различни конкурси. Картините й са лично преживяване, емоция и страст, родени от първия допир с непознатия свят. В тях тя носталгично не желае да се раздели с времето на тишина и покой – с онази семейственост и близост, която облъхва детството с аромата на махленската неделна утрин.

Цветността е водеща и основополагаща в творчеството й: топлотата на колорита, богатството на баграта и наблягането на цвета определят нейния художествен вкус. Акварелните й творби са израз на душевност, в която детето все още вярва в героите от приказките. Те привличат зрителя магнетично, правят го съпричастен на емоцията на своя създател и го повеждат към далечен, цветен и приказен свят – онзи, който забързаният съвременник е оставил някъде в отминалото време.

Надя Петрова е родена през 1963 г. в Стара Загора. От 1996 г. се занимава с керамика, а от 2003 г. работи изключително в областта на живописта – в жанровете пейзаж и натюрморт. Участвала е в редица групови изложби и е организирала множество самостоятелни представяния. Активен художник с определен личен почерк и пластична идентичност, тя споделя своето творческо кредо: „Една форма може да бъде дърво, може да бъде къща, а може и да е просто произволна форма, която ми трябва композиционно, за да завърши идеята.“ Тази двойственост – между съзерцателно-абстрактното и конструктивното – е характерна за нейното изкуство.

Някои платна са по-пейзажни, други силно напомнят на конструктивизъм, при който, според самата авторка, архитектурата е сведена до „минимализъм на геометрични форми.“ Особено внимание художничката отделя на цвета, наричайки го „много лично нещо“: „Аз си позволявам понякога да работя в една по-студена гама, друг път в много топли или в черно-бели контрасти.“ Петрова не търси механично пресъздаване на натурата, а усещане: „По-скоро усещане за нещо рисувам. Правя си своя свят с някакво усещане.“

Изложбата на Надя Петрова и Севда Потурлян в Икономовата къща може да бъде разгледана от 16 юни до 5 юли 2026 г.

Зареди още

Култура

Габрово бе домакин на захарната асамблея „Моята България“

Published

on

Има събития, които не просто се посещават. Те се преживяват. Остават в паметта като усещане, като емоция, като гордост. Такава е Захарната асамблея „Моята България“, която тази година отбелязва своя десетгодишен юбилей. Десет години.

Само две думи, а зад тях стоят хиляди часове труд, безброй безсънни нощи, стотици произведения на изкуството и една огромна любов към България.

Любов, която преди десет години кара габровката Шеф Мария Озтюрк да постави началото на нещо, което днес няма аналог не само у нас, но и далеч извън границите на страната.

През тези години „Моята България“ се превърна в повече от изложба. Тя стана кауза, общност и своеобразен мост между българите по света, обединени от желанието да разказват за родината чрез едно необичайно изкуство – захарното. На юбилейното издание Габрово отново беше столица на захарната магия.

Над четиридесет талантливи творци от България и чужбина се събраха, за да покажат своите виждания за България – не чрез думи, а чрез форми, цветове и невероятно майсторство. И как да не започна именно с човека, без когото всичко това нямаше да съществува – Шеф Мария Озтюрк.

Напълно заслужено тя получи Почетна грамота от кмета на Габрово, г-жа Таня Христова. Но още по-ценни бяха признанието и обичта, които получи от своите съмишленици – плакет, цветя, подаръци и най-вече искреното уважение на всички, които вървят по този път заедно с нея.

Самата Мария участва със забележително захарно копие на чудотворната икона от Бачковския манастир. Пред творбата човек неволно забравя, че гледа захар. Вижда вяра, духовност и майсторство, събрани в едно.

Сред десетките впечатляващи експонати погледите на посетителите неизменно привличаше и „захарната прима на българската естрада“ Лили Иванова, пресъздадена от Диана Димитрова. Толкова жива, толкова разпознаваема, че човек очаква всеки момент да запее.

Габровката Диана Петракиева за пореден път доказа своята класа и внимание към детайла. Всяка нейна творба е урок по търпение и професионализъм.

Иглика Янкулова ни върна назад във времето със своята захарна фиала от Тракийското златно съкровище. Само че този път тя не беше от злато. Беше от нещо още по-трудно за овладяване – захар. И въпреки това изглеждаше като безценен археологически експонат.

От Кюстендил Ирена Величкова донесе частица от своя край – красива българка с кошница, препълнена с череши. Череши като онези, които само кюстендилската земя може да роди.

Ана Добрева от Първомай впечатли всички с невероятно детайлно копие на Античния театър в Пловдив. Камък по камък, ред по ред, историята беше оживяла в захар.

Особено силно впечатление направиха и часовниците на Русе, представени от русенката Мая Димитрова. Те не просто показваха време. Те разказваха история. Направеният от Албена Божидарова захарен букет не отстъпва на по своята дълбочина на цветовите нюанси от истинските такива, но с творец самата природа.

И тук идва моментът да се обърна към всички участнички… и към Пепи. Да, мили дами и Пепи. Защото сред цялото това море от талантливи дами имаше и един смел представител на силния пол. Единственият мъж, който достойно защитаваше мъжката чест в това царство на захарните вълшебници. И ако някой все още вярва, че захарното изкуство е само женска територия, Петър Меченов показа, че талантът няма пол, а има сърце, въображение и много, много търпение. Истината е, че няма как да изброя всички произведения. Няма как да направя класация. Няма как да кажа кое е най-красиво.

Защото всяка творба носи част от душата на своя автор. Всяка е плод на десетки часове работа, на вдъхновение и любов към България. Точно това прави „Моята България“ толкова специална. Тук не се състезават хора. Тук се срещат приятели. Тук не се печелят медали. Печелят се усмивки, уважение и нови приятелства. Тук захарта отдавна е престанала да бъде просто сладкарски материал. Тя се е превърнала в средство за разказване на истории.

„Затова искам да благодаря на всички участници през тези десет години“, каза Шеф Мария Озтюрк в своето обръщение. Аз бих допълнил: и на всички, които са повярвали в мечтата на Мария Озтюрк. На всички, които доказват, че когато талантът срещне любовта към родината, се раждат чудеса. А ако все още не сте видели изложбата – направете го. Защото снимките не могат да предадат усещането. Тези творби трябва да бъдат видени на живо.

Мили дами и Пепи, благодаря ви, че ни подарихте още една прекрасна страница от историята на „Моята България“. И нека следващите десет години бъдат още по-вдъхновяващи, още по-красиви и още по-български.

*Автор: Пламен Иларионов, член на СБЖ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица