Свържи се с нас

Култура

Пенелопе Круз и Летисия Каста на екраните в Габрово по време на София Филм Фест

Published

on

За трета поредна година София Филм Фест гостува в Габрово, информират от общинската администрация. Събитието е факт благодарение на съвместните усилия на община Габрово и София Филм Фест/Арт Фест, с подкрепата на програма МЕДИА Мундус на Европейския съюз и Националния филмов център. 

„София Филм Фест в Габрово” е част от проекта „Операция КИНО”, който екипът на Арт Фест разработва и реализира от 2010 година. Той включва международния кинофестивал „София Филм Фест” с издания в София, Бургас, Пловдив и Варна през март, регионалните издания на СФФ – в над 10 нови градове, които се реализират през последните три години като част от международния проект „Операция Кино” (общ проект на фестивалите в София, Истанбул, Сараево и Клуж), пътуващите из България прожекции на филми от последните издания на СФФ – „СФФ на път” и младежкото издание на фестивала – „СФФ за учащи”. „Операция Кино” е проект, подкрепен от програмата МЕДИА Мундус, стремящ се към търсене на нова аудитория на Европейско и алтернативно на Холивуд кино.

Отново домакин на СФФ в Габрово е модерната и удобна общинска Зала „Възраждане”. Входът за всички киномани е СВОБОДЕН.

Четирите фестивални дни започват на 14 юни (четвъртък), събитието ще бъде открито лично от директора на София Филм Фест – Стефан Китанов. Стартираме в 19.00 часа с един от най-новите и харесвани от публиката и фестивалната критика български филми – дебютният режисьорски проект на Валери Йорданов и Иван Владимиров „Кецове”. В началото на лятото шестима младeжи бягат от своите провали – в семейството, в любовта, с парите, с амбициите, в срещите с различните от тях. Бягат от агресията на Града, който „различните” са превзели. Всеки един от младежите по свой път бяга на Изток от Ада… Към най-далечната от Града възможна точка. Бягат към морския бряг и към свободата си. Един девствен залив ги събира, сближава и преоткрива за тях надеждата. Но дали бягството от агресията и Града е възможно? Това е филмът, който накара Джералдин Чаплин да се появи с кецове на церемонията по раздаване наградите на 33-ия Московски филмов фестивал през 2011 година. Филмът ще бъде представен на публиката в Габрово от част от творческия екип.

Вторият фестивален ден 15 юни (петък) започва в 18.00 часа с най-новия филм на финландския режисьор Аки Каурисмаки „Хавър”. Силната и завладяваща кинотворба е отличена с наградата на критиката и номинация за „Златна палма” в Кан 2011. Филмът разказва историята на бившия писател и известен бохем Марсел Маркс, оттеглил се в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там той се сближава с местните хора като честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен пробив, Марсел живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети. Неочаквано съдбата му изпраща малолетен бежанец емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло. Както споделя един от най-авторитетните критици в света на киното, Роджър Ебърт, „да се опише филм на Аки Каурисмаки като оптимистичен и весел е невъзможно, но въпреки че не е комедия, „Хавър” е много по-нежен и изпълнен с надежда в сравнение с останалите  му брилянтни творби”.

С начален час 20.00 е предвидена прожекцията на носителя на Голямата награда на журито от фестивала в Кан ’11 „Имало едно време в Анадола”, най-новия филм на майстора на киноразказа, режисьора Нури Билге Джейлан. Творбата му представя живота в малко турско градче. Той прилича на път през степта – усещането, че „нещо ново и различно” ще се покаже зад следващия хълм се дави в непоколебимо подобните, заострени, изчезващи или монотонно влачещи се друмища…  Въпреки че духът на Чехов витае във филма на Нури Билге Джейлан, не сюжетът трябва да бъде следен, а безбройните и наглед несвързани детайли, които хвърлят светлина не само върху престъплението в центъра на историята и мотивите за него. Всеки един от героите, които се събират за разгадаването на случая, е много по-дълбок и впечатляващ, отколкото на пръв поглед внушава обикновеният му външен вид. Крайният резултат е забележителен, не само що се отнася до образите, но и защото представлява задълбочен и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество.

В програмата на 16 юни (събота) са предвидени три фестивални прожекции.

Първата започва в 16.00 часа – ще представим на публиката в Габрово копродукцията между Македония и Сърбия на сценариста и режисьор Владимир Блажевски „Пънкът не е мъртъв”, спечелил Наградата на публиката на 16-ия София Филм Фест. Филмът разказва за Мирса – бивш певец в някогашната най-популярна пънк банда в Македония, който вече е на 40 години, все още живее с майка си и понякога продава дрога на албанския дилър Гзим, който пък го снабдява евтино с трева. Един ден на Гзим му хрумва идеята Мирса отново да събере бандата си и да направят благотворителен концерт в Дебър – македонски град с албанско мнозинство. Това е почти херкулесовска задача за Мирса: след 17 години трябва да открие всички членове на бандата, някои от които са напуснали Македония след разпадането на Югославия, и да ги убеди да участват още веднъж заедно в концерт. С минимален бюджет режисьорът и сценарист Владимир Блажевски се отправя по пътя на силно независимото кино за хора, за които пънкът не е просто музика, а целият им живот. Той си служи също с черен хумор и интуиция, за да се докосне до по-сериозни теми и благодарение на документалните техники, които използва във филма, успява да постигне усещане за абсолютна убедителност.

В 18.00 часа започва специалната прожекция на носителя на „Оскар“ 2011 и „Златен глобус” 2011 за най-добър чуждоезичен филм – „Раздяла” на Асгар Фархади. Неговата творба беше фаворит и на миналогодишното издание на Берлинале („Златна мечка”, „Сребърна мечка” за най-добър актьор (Шахаб Хосейни и Пейман Моади) и „Сребърна мечка” за най-добра актриса (Лейла Хатами и Сарех Баят). Иранският филм е завладяващ и проникновен разказ за съвременно семейство от средната класа и за неизбежните проблемите, които съпътстват всяка връзка. Надер и Симин са женени от 14 години и живеят с 11-годишната си дъщеря Термех в Техеран. Двамата все още се обичат, но искат да се разведат по взаимно съгласие. Те имат визи, благодарение на които могат да емигрират от Иран. Симин иска да осигури по-добро бъдеще за дъщеря им, но Надер не иска да остави възрастния си баща, страдащ от Алцхаймер… Движен от проницателно разбиране за класовите, религиозните и половите различия, сценарият на Фархади задава въпроси за значимостта на истината и етиката и изследва културните, социалните и юридическите проблеми в днешен Иран.

Почитателите на киното в Габрово ще имат възможност да видят и най-новия филм на един от най-добрите млади български режисьори Камен Калев – „Островът”. Началният час на прожекцията е 20.15. Вторият игрален филм на Камен Калев разказва за млада двойка, чиято любов е поставена на изпитание на малък остров в Черно море. Творбата му беше представена в конкурсната програма на секцията Петнадесетдневка на режисьорите в рамките на 64-ото издание на фестивала в Кан 2011. „Островът” бе представен като проект на София Мийтингс през 2004 година. Актьорският състав включва френския модел и актриса Летисия Каста, датския актьор Туре Линдхарт и българските им колеги Бойка Велкова, Руси Чанев, Михаил Мутафов и др. Филмът бе определен от престижното френско списание Cahiers du cinema за едно от най-очакваните заглавия на 2011 година.

Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхардт) са на по тридесет и няколко години и живеят заедно в Париж. Въпреки че всичко между тях изглежда перфектно, Данийл е особен, той е раздразнителен и затворен в себе си… Софи решава да изненада Данийл, като организира ваканция на море в България. Стъпвайки на българска земя, Софи изумена научава, че това е родината на Данийл. След няколко часа на претъпкания плаж Данийл решава да заведе Софи на почти необитаем остров в Черно море. Единствените обитатели по това време там са загадъчната Ирина (Бойка Велкова), съпругът ù Павел (Руси Чанев) – съдържателят на малък ресторант на острова, и Илия (Михаил Мутафов) – фараджията. Необичайната атмосфера на острова  сближава Софи и Данийл. Всичко изглежда спокойно до момента, в който той открива в багажа ù тестове за бременност. Жегата и малцината странни обитатели на мястото скоро започват да влияят на поведението и на двамата. Островът постепенно изважда наяве техните дълбоко погребани страхове и това поставя любовта им на изпитание. За да го преодолеят, те трябва да скочат в неизвестното…

Последният фестивален ден 17 юни (неделя) предлага два филма и една късометражна програма.

От 16.00 часа можете да гледате подборката от късометражни филми на програмата Операция Кино. Тя включва победителят от тазгодишния конкурс за Наградата Jameson за късометражно кино – филма на Неда Морфова „Сутрин”; филмът-победител в конкурса Sofia Short Challenge 2012 – Weather Protocol” на Галина Димитрова; филма на Нора Лакош „Едина”, копродукция на Босна и Херцеговина и Унгария; турският филм „Колело” на Серхат Карааслан, както и румънският филм „Бора Бора” на режисьора Богдан Мирица. Програмата Операция Кино е съвместна инициатива на фестивалите в София, Клуж, Истанбул и Сараево.

От 18.00 часа ще представим провокативния и интригуващ филм „Прекършени прегръдки” на легендата в киното – режисьора Педро Алмодовар. Творбата му има номинация за „Златна палма” в Кан, награда на публиката за най-добър чуждоезичен филм на МФФ в Сао Пауло, награда за музика и номинации за награда на публиката, за най-добра актриса (Пенелопе Круз) и за най-добър режисьор на Европейските филмови награди през 2009 година.

Един мъж живее, обича и пише в тъмнина. В катастрофа преди 14 години той изгубва не само зрението си, но и любовта на живота си – Лена. С игривия си псевдоним – Хари Кейн (от англ. ураган), мъжът подписва разказите и сценариите си, а истинското си име – Матео Бланко, поставя под филмите, които е режисирал. След фаталния инцидент Матео се превръща изцяло в Хари Кейн. Тъй като му е невъзможно вече да режисира, той може да продължи да живее само ако приеме, че Матео Бланко е загинал с любимата си Лена. Но друг инцидент кара Хари да се изправи пред миналото и да си спомни какво се е случило преди 14 години…

Финалът на третото издание на „София Филм Фест в Габрово” 2012 година ще стартира в 20.15 часа – това ще бъде премиерната прожекция на втория български филм, участвал в конкурсната програма на 16-ия Международен София Филм Фест – „Вяра, любов и уиски” на режисьорката Кристина Николова. Операторът Александър Станишев получи награда за своята работа по филма на фестивала в „Сламданс” през януари 2012 година, филмът вече е представен на няколко международни фестивали и печели одобрението на критика и публика – на МФФ в Далас, Тексас спечели Голямата награда в категорията игрални филми; на South East European Film Festival в Лос Анджелис спечели наградата за дебют Сюжетът проследява млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал, който обаче има саморазрушителни навици. Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът ù Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал. Филмът ще бъде представен от част от неговия творчески екип.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ – Дряново издава фототипна книга за героичната отбрана на Дряновския манастир

Published

on

Исторически музей – Дряново излиза с ново издание, посветено на една от най-драматичните страници в историята на националноосвободителното ни движение. Монографията „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ на Христо Марков се преиздава за първи път цялостно – 114 години след първоначалната си поява, и точно в годината, в която се навършват 150 години от Априлското въстание.

Изданието е фототипно и допълващо оригиналния текст. Съставител е Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново, който е положил значителни усилия, за да направи книгата достъпна за съвременния читател. За тази цел към изданието са добавени географски показалец и речник на чужди, остарели и малко познати думи, подредени в азбучен ред – инструменти, които улесняват ползването на текста дори от читатели, непознаващи езика на епохата.

В изданието е поместена биографична информация за автора на книгата Христо Марков. Уводните думи са дело на проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

„История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ представя най-точните сведения за подготовката и избухването на въстанието в Първи търновски революционен окръг. Деветдневната отбрана на Дряновския манастир от пролетта на 1876 г. е част от Априлското въстание и е сред неговите символите, заради героизма на четниците, отдали живота си за свободата на българския народ.

Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“, 2026 г. с тираж от 500 броя. „История на деветте дни в дряновския манастир 1876 г.“ може да бъде намерена във всички обекти на музея, както и поръчана онлайн чрез официалния сайт на Исторически музей – Дряново.

Исторически музей -Дряново изказва искрена благодарност за любезното съдействие на: Регионална народна библиотека „П.Р. Славейков“ – Велико Търново, Обществена библиотека „Паисий Хилендарски“ – Самоков, Исторически музей – Самоков, Лидия Кашъмова от Самоков, Протойерей Любомир Мишков от Самоков, РИМ – Велико Търново, РИМ – Ловеч, Исторически музей – Горна Оряховица и Исторически музей – Севлиево.

Зареди още

Култура

Проф. Светла Димитрова е избрана за втори мандат начело ИКОМ – България

Published

on

Българският национален комитет на ИКОМ играе активна роля в музейния сектор през 2025 г., стана ясно от отчета на организацията, направен по време на годишното отчетно-изборно събрание. Членовете на организацията избраха за втори мандат досегашния председател проф. д-р Светла Димитрова, зам.-председатели са д-р Аксиния Бутева и Елка Пенкова, секретар е Калин Тодоров, а членове Александър Вълчев, Петър Стефанов и Теодор Йорданов.

През 2025 г. дейността на Българския национален комитет на International Council of Museums (ИКОМ) е насочена към укрепване на професионалната общност на музейните специалисти, разширяване на международните контакти и участие в ключови дискусии, свързани с развитието на музейния сектор и опазването на културното наследство. Организацията продължава да утвърждава ролята си като експертна платформа, която свързва българските музеи с международните процеси в областта на музеологията.

През годината управителните органи на организацията провеждат серия заседания, на които се обсъждат въпроси, свързани с нормативната рамка на музейната дейност, експертни становища до държавни институции и участието на комитета в национални инициативи, засягащи културното наследство. Особено внимание е отделено на синхронизирането на учредителния акт на организацията с устава на международната структура на ИКОМ.

Съществена стъпка в развитието на организацията е приемането на статут за годишните награди на Българския национален комитет на ИКОМ. Те имат за цел да отличават най- добрите музейни практики и научни изследвания в областта на музеологията и по този начин да стимулират професионалното развитие на музейните специалисти.

На специална церемония след края на годишното събрание бяха връчени три награди. Наградата на журито в категория „Принос в музейната дейност“ бе присъдена на Любомир Мерджанов, уредник и завеждащ фонд „Античност“ в Регионален археологически музей – Пловдив.

За активна с широк обществен обхват работа в сферата на комуникацията и популяризирането на музейната дейност бе награден Тихомир Църов, главен експерт „Връзки с обществеността“ на РЕМО „Етър“. Наградата за професионален авторитет, значим институционален принос и участие в експозиционни и проектни дейности бе връчена на Валентина Танева, зам.-директор на Регионален исторически музей – Пазарджик.

Към края на 2025 г. в организацията членуват 177 души – с около 30 повече в сравнение с предходната година. Това показва засилен интерес към дейността на комитета и неговата роля като професионална платформа за обмен на идеи и опит между музейните специалисти.

Сред основните професионални инициативи през годината е работата по проекта „Истории за откраднатото минало“, финансиран от Национален фонд „Култура“. Проектът е насочен към проблемите на незаконния трафик на културни ценности и към повишаване на обществената чувствителност по темата за опазването на културното наследство.

Експертната дейност на организацията включва и консултации към структури на Министерство на вътрешните работи на България във връзка с издирването на културни ценности и участието в международен проект на INTERPOL за онлайн наблюдение и идентифициране на предмети с потенциален незаконен произход.

В рамките на международното професионално сътрудничество представители на комитета участват и в дейността на новосъздадения технически комитет към International Organization for Standardization (ISO), посветен на опазването на културното наследство. На срещи на експерти се обсъждат нови стандарти за превантивна консервация, класификация на уврежданията при различни материали и мерки за защита на музейните колекции при природни бедствия и пожари.

Българският национален комитет на ИКОМ продължава активното си участие в международните структури на организацията. Представители на комитета се включват в заседанията на Консултативния съвет на ИКОМ, както и в Генералната конференция на организацията, проведена през ноември в Дубай.

Темата на форума – „Бъдещето на музеите в бързо променящите се общности“ – поставя акцент върху ролята на нематериалното културно наследство, младежкото участие и интегрирането на новите технологии в музейната дейност. В рамките на конференцията са обсъдени нови подходи за ангажиране на публиките, както и възможности за използване на дигиталните технологии при съхраняването и представянето на културното наследство.

Дейността на Българския национален комитет на ИКОМ през 2025 г. показва стремеж към по-активно участие на българските музейни специалисти в международните професионални процеси. Чрез експертни инициативи, проекти и участие в международни форуми организацията продължава да работи за укрепване на професионалната общност и за утвърждаване на ролята на музеите като важни институции за опазване и интерпретация на културното наследство.

Зареди още

Култура

От младата булка се очаква да е тиха, кротка, скромна, сръчна, работлива и да не противоречи

Published

on

Днес трудно бихме си представили какъв е бил животът на жените отпреди няколко поколения. Дори на тези, задомени в приличен дом, приети добре от новото си семейство и харесващи мъжа си. В многочленното домакинство под един покрив живеят хора от зме- три поколения, в две-три неголеми помещения, при това преходни и с прозорчета в стените между тях. Вярно, че подобен е и домът на доскорошната мома, но в чужда къща, с друг ред и под погледа на всички, си е изпитание. Затова говеенето (ритуалното мълчание) към мъжовото семейство е колкото тегоба, толкова и удобство – време за ориентация в отношенията, реда, шетнята и напасване към тях. Краят на говеенето идва до седмица от сватбата с прошка от страна на свекъра и свекървата и целуване на ръцете им.

Като най-нова в семейството младата булка се подчинява на всички мъже и жени от дома и се допитва за домакинската работа. От нея се очаква да е тиха, кротка, скромна, умела в женските занятия, сръчна, работлива, да не противоречи, да е добра с децата и пр. Трябва да се учи от по-възрастните и да се срамува, ако нещо не може, не знае или не е предвидила; да понася, ако ѝ се скарат, обидят я или я накажат. И да пази чисто семейното име, да не споделя семейни тайни дори на най-близките си, да търпи и мълчи за трудностите и проблемите, да не гледа в лицето мъжете, дори от семейството, да не говори с чужди мъже и ергени, да не стои на „празни“ приказки по улиците.

В традиционното семейство има ред за сядане край софрата – спазва се старшинство по пол и възраст. Най-възрастният и уважаваният в дома е близо до огъня, седнал на възглавница или столче, а към вратата сядат синовете. Свекървата може да е седнала, но снахите се хранят клекнали, подпрени на едно коляно. Вдигат и слагат най-младите снахи, които сядат последни в края, носят, ако е нужно нещо по време на храненето и първи стават да „вдигнат софрата“, щом свекърът даде знак, че се е нахранил. При заграбване от общата паница не може да се изпреварва по-старшия и понякога, ако булката закъснее, дъното може да се е провидяло – „Сит поп, сита попадия, дигай, невесто, софрата”, казва една поговорка. Децата се хранят отделно от възрастните. Част от задълженията на булката е поливането и подаване на кърпа при миене на ръцете, лицето или краката на възрастните, както и изхвърлянето на мръсната вода.

Известно време след сватбата на младоженците е осигурена относителна интимност – спят сами или с някои от малките деца и най-старата баба в една соба – според обстоятелствата. Но с оженването на по-малък син или раждане на друга снаха, стаята сменя обитателите си.

„Остаряването” на булката в различните региони става при забременяването ѝ, като дойде нова по-млада снаха или на първия Тодоровден след сватбата. Тогава булката приема донесени краваи и подаръци от близки и съседи и вече ѝ се разрешава да меси хляб за домакинството. В миналото това е признание, вид привилегия и промяна в социалния статус на младата булка. По-меко е отношението към нея, когато се разбере, че чака първото си дете – освобождават я от по-тежка работа, дават ѝ храна, каквато ѝ се яде, уважават я, според разбиранията си.

В българския песенен фолклор са разказани различни житейски истории – от „Мама на Радка думаше“, където булката е тормозена от новото си семейство, до „Стойновото булче“ – снощи доведено, а вече успяло да набие свекър, свекърва и съпруг.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица