© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Получаваме най-ниските заплати сред страните от ЕС, съобщи тези дни Евростат. Разликите между нас и някои страни като Дания и Холандия, например, са фрапиращи. Това, разбира се, не е новина за нас, българите. Нещо повече. Има не малко наши съграждани, особено в малките градове и периферията на страната, които се събуждат всяка сутрин щастливи. Само заради това, че изобщо имат работа и заплата.

Като изключим любителите на народопсихологията, познавам много хора, които имат логично обяснение на феномена с ниските заплати у нас. Най-често цитираната причина е ниската производителност на труда – три пъти под средната за европейските страни. Така е. Но само в случай, че сме достатъчно нехайни, за да объркаме следствието с причина, която го поражда.

Ако трябва да направя собствена класация за причините, заради които произвеждаме малко, тя е следната: лошо защитени права на собственост, сива икономика, скъпи кредити, скъп бизнес, корупция и политическа намеса в икономиката, смазващи монополи в редица сектори, неефективни осигурителни системи, които товарят заетите, без при това да осигуряват прилични доходи на пенсионерите и качествено здравеопазване на пациентите. Така ли е? Всичко това блокира свободния пазар. Питам се къде е държавата и нейният отпор на задушаващите свободната пазарна икономика фактори.

Сам по себе си всеки един от тези фактори допринася за формирането на брутния вътрешен продукт и добавената стойност. И то не само официално обявените 38 млрд. евро за миналата година, а далеч повече. Ако се вземат предвид сивата икономика, контрабандата и ефектите от мащабната корупция. Но и два пъти по-голям на БВП да изчислим, пак ще сме безкрайно далеч от онези 309 млрд. евро за миналата година на сравнимата с нас по територия и население Дания.

Няма нищо чудно, че в такава среда и при такова преразпредение, ние – българите сме на двата полюса. От една страна – щастливите, че все пак имат работа, а от другата – нещастните. Т.е. тези, които за своята квалификация в други европейски страни биха получавали десетократно повече.

Но освен статистиката за заплатите, има и друга, която Евростат не отчита. По имущество, най-вече недвижимо, българинът гони средния европеец. То, разбира се, е в пъти повече от спестяванията. Ако сметнем и хубостите на Родината и естествените ни ресурси, един Господ знае, колко среднобогати българи има в тази бедна държава.

Ето защо проблемът не е икономически. Проблемът е, че никой не иска да губи. И в тази мотивация на българина има здрава житейска логика. Ако сме наясно, че управлението на страната е за избрани, ако не сме сигурни, че реално участваме в онова, което наричаме политика, то защо трябва да смятаме, че не е същото и с пазара?

Здравият разум, разбира се, помага единствено в делника. И във всекидневното оцеляване. Останалото е колективно усилие. Но не за да изберем една или друга партия, която ще обещае по-високи заплати и пенсии. А за да променим правилата, на които се подчинява самата политика.
Вярно, правовата държава е някак абстрактно понятие. Но кой знае защо там, където я има, никой няма нашите проблеми.

Автор: Виктор Киселов

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730