© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Изложбата „Средновековната култура в Габровския край”, позиционирана в Регионалния исторически музей в Габрово, представя основните резултати от проучванията на средновековния период от българската история за района на Централна Северна Стара планина.

Чрез експонираните 160 бр. движими културни ценности от желязо, бронз, мед, злато, сребро, глина, стъкло, кост, чрез снимков и графичен материал е показано развитието на средновековната култура в основните  й аспекти – бит, труд, война, вярвания, поселищно развитие. Интерес представляват въоръжението  – боздугани, копия, стрели; оръдията на труда – земеделски и занаятчийски; накитите; трапезната керамика с характерните рисувани и сграфито съдове. Специално място е отделено на лукса в средновековното общество, като отделна витрина представя най-скъпите накити, принадлежали на представители на социалния елит – златни и позлатени пръстени, обеци, копчета, монети, гривни, диадеми. Особен интерес представляват златните пръстени с монограм от некропола при с. Градница, които нямат известен аналог досега. В няколко от погребенията на некрополите в м. Пречиста при с. Градница, в м. Витата стена при с. Здравковец и в м. Градът при с. Крамолин са открити останки от сърмена тъкан по и около главата на погребаните. Те могат да бъдат свързани със сърмотъканите повязки – част от сокайната украса, чието присъствие бе доказано още за периода ХІІІ-ХІV в. Част от нея е и откритите в гробове от некрополите при с. Крамолин и с. Здравковец позлатени сребърни прочелници – кръжила от метални пластинки. За пръв път се експонират части от недвижими културни ценности, произхождащи от единствения в района идентифициран „замък” (укрепена владетелска резиденция) – в м. Градът при с. Крамолин. Това са фрагменти стенописи от болярската църква и части от мозаечното пано, украсявало входа на резиденцията. Специфичната култура в единствения манастирски комплекс тук, религиозен и просветен център на обширен район, локализиран в м. Градът при с. Батошево (кр. ІХ-ХІІ в.), е представен чрез нагръдни кръстове, писала, закопчалки за книги, керамични фрагменти с врязани надписи. Културата на целият район се намира под мощното влияние на средновековната Търновска художествена школа.

Тъй като до периода на османското завоевание не са известни писмени паметници, касаещи Габровския район, с изключение на беглите сведения в Батошевския надпис на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.), основните извори за средновековния период тук са археологически и топономични. Картината, която представят те, е следната: В продължение на три века укрепителни съоръжения над Севлиевското поле и в Централния Предбалкан не се изграждат. Ранно старобългарско заселване маркират находките от VІІ-VІІІ в. от м. Дживизли бунар при гр. Севлиево, материалите от ІХ-Х в. от селището в м. Витата стена и останките от ранносредновековни землянки в м. Градът при с. Батошево. От средата на Х в. започва усвояване на пространството по хълмистите възвишения на Предбалкана от българското население, което изгражда свои селища в естествено защитени места. Процесът се засилва вследствие маджарските и печенежските нападения от втората половина на Х в. – първата половина на ХІ в. В този период  в Централния Предбалкан и по хълмистите местности над Севлиевското поле възникват ранносредновековни селища при с. Крамолин (м. „Градът”) и Дряновския манастир (м. „Боруна).

Нов етап в поселищното развитие на района настъпва през ХІІ в. Той е свързан с управлението и реформите на Комнините във Византийската империя, когато обществените отношения стават по-военизирани и йерархизирани. След възстановяването на контрола на Византийскат империя в тема Паристрион, разклатен от постоянните номадски набези, централната власт изгражда редица малки крепости от двете страни на Стара планина с цел дълбоченна охрана на проходите и предупреждение при евентуални нашествия. В Габровския район стражевата служба в тях е изпълнявана от местното българско население, което вероятно е принадлежи към служебните категории „цакони” и „трапезити”.

Голяма част от новите селища в Севлиевско и Габровско се развиват от края на на ХІІ в. в близост до главни трансбалкански пътища, съответно през Шипченския (Здравковец),Тревненския (Царева ливада)  и Русалийския (Градница) проходи, следващи направления съответно от Никопол и от Търновград за Верея. Всъщност охранителната им функция е второстепенна и те са укрепени селища.

Проучените селища в Централния старопланински район показват някои закономерности в развитието си, типични за цяла Северна България. В повечето късноантични селища, с изключение на Габрово (м. „Градище”) и с. Иглика (м. „Градът”) през средновековието е засвидетелствано ново крепостно строителство и културен пласт, свидетелстващи за топографска приемственост, без да има функционална такава по отношение на укрепителните съоръжения. Само обектът при Севлиево може да се идентифицира като средновековен град, но монголският поход в днешна Северна България през 1242-1243 г. го разорява и той се превръща в малко укрепено селище.

Всички останали представляват укрепени селища, които постепенно евоюлират в посока към средновековни градчета, без обаче да могат в своето върхово развитие през втората половина на ХІV в. да се превърнат в средновековни градове. Населението им се е занимавало основно със занаяти, разменна търговия със селската околност, отглеждане на дребен добитък и обработване на земите в тяхното подножие. То е изпълнявало и охранителни и сигнално-наблюдателни функции по отношение пътищата, преминаващи в близост до тях и през старопланинските проходи. В градоустройствния план на проучваните селища се открояват оформените като самостоятелни комплекси резиденции на местните владетели. Те доминират в топографски и архитектурно отношение. Включват укрепителни съоръжения, жилищно-стопанска част, църква, край която понякога е формиран некропол.

Мястото на средновековното селище (ХІІІ-ХІV в.) в Габрово, станало ядро при последвалото урбанистично развитие, е уточено с откриването на средновековната църква „Св. Петка” и разположения около нея средновековен некропол.

В края на ХІV в. всички укрепени селища в централностаропланинския регион са изоставени, без да са превземани и разрушавани. Това се дължи на новите обществено-икономически отношения, наложени от османските турци. Сигурността в естествено укрепени места е отхвърлена за сметка на удобните за живот котловини и полета.

При условията на чуждото господство изчезва елитарния луксозен бит, но в малките селища се съхраняват църковно-християнската система и традициите на средновековната народна култура.