Свържи се с нас

Култура

Средновековната култура в Габровския край

Published

on

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Изложбата „Средновековната култура в Габровския край”, позиционирана в Регионалния исторически музей в Габрово, представя основните резултати от проучванията на средновековния период от българската история за района на Централна Северна Стара планина.

Чрез експонираните 160 бр. движими културни ценности от желязо, бронз, мед, злато, сребро, глина, стъкло, кост, чрез снимков и графичен материал е показано развитието на средновековната култура в основните  й аспекти – бит, труд, война, вярвания, поселищно развитие. Интерес представляват въоръжението  – боздугани, копия, стрели; оръдията на труда – земеделски и занаятчийски; накитите; трапезната керамика с характерните рисувани и сграфито съдове. Специално място е отделено на лукса в средновековното общество, като отделна витрина представя най-скъпите накити, принадлежали на представители на социалния елит – златни и позлатени пръстени, обеци, копчета, монети, гривни, диадеми. Особен интерес представляват златните пръстени с монограм от некропола при с. Градница, които нямат известен аналог досега. В няколко от погребенията на некрополите в м. Пречиста при с. Градница, в м. Витата стена при с. Здравковец и в м. Градът при с. Крамолин са открити останки от сърмена тъкан по и около главата на погребаните. Те могат да бъдат свързани със сърмотъканите повязки – част от сокайната украса, чието присъствие бе доказано още за периода ХІІІ-ХІV в. Част от нея е и откритите в гробове от некрополите при с. Крамолин и с. Здравковец позлатени сребърни прочелници – кръжила от метални пластинки. За пръв път се експонират части от недвижими културни ценности, произхождащи от единствения в района идентифициран „замък” (укрепена владетелска резиденция) – в м. Градът при с. Крамолин. Това са фрагменти стенописи от болярската църква и части от мозаечното пано, украсявало входа на резиденцията. Специфичната култура в единствения манастирски комплекс тук, религиозен и просветен център на обширен район, локализиран в м. Градът при с. Батошево (кр. ІХ-ХІІ в.), е представен чрез нагръдни кръстове, писала, закопчалки за книги, керамични фрагменти с врязани надписи. Културата на целият район се намира под мощното влияние на средновековната Търновска художествена школа.

Тъй като до периода на османското завоевание не са известни писмени паметници, касаещи Габровския район, с изключение на беглите сведения в Батошевския надпис на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.), основните извори за средновековния период тук са археологически и топономични. Картината, която представят те, е следната: В продължение на три века укрепителни съоръжения над Севлиевското поле и в Централния Предбалкан не се изграждат. Ранно старобългарско заселване маркират находките от VІІ-VІІІ в. от м. Дживизли бунар при гр. Севлиево, материалите от ІХ-Х в. от селището в м. Витата стена и останките от ранносредновековни землянки в м. Градът при с. Батошево. От средата на Х в. започва усвояване на пространството по хълмистите възвишения на Предбалкана от българското население, което изгражда свои селища в естествено защитени места. Процесът се засилва вследствие маджарските и печенежските нападения от втората половина на Х в. – първата половина на ХІ в. В този период  в Централния Предбалкан и по хълмистите местности над Севлиевското поле възникват ранносредновековни селища при с. Крамолин (м. „Градът”) и Дряновския манастир (м. „Боруна).

Нов етап в поселищното развитие на района настъпва през ХІІ в. Той е свързан с управлението и реформите на Комнините във Византийската империя, когато обществените отношения стават по-военизирани и йерархизирани. След възстановяването на контрола на Византийскат империя в тема Паристрион, разклатен от постоянните номадски набези, централната власт изгражда редица малки крепости от двете страни на Стара планина с цел дълбоченна охрана на проходите и предупреждение при евентуални нашествия. В Габровския район стражевата служба в тях е изпълнявана от местното българско население, което вероятно е принадлежи към служебните категории „цакони” и „трапезити”.

Голяма част от новите селища в Севлиевско и Габровско се развиват от края на на ХІІ в. в близост до главни трансбалкански пътища, съответно през Шипченския (Здравковец),Тревненския (Царева ливада)  и Русалийския (Градница) проходи, следващи направления съответно от Никопол и от Търновград за Верея. Всъщност охранителната им функция е второстепенна и те са укрепени селища.

Проучените селища в Централния старопланински район показват някои закономерности в развитието си, типични за цяла Северна България. В повечето късноантични селища, с изключение на Габрово (м. „Градище”) и с. Иглика (м. „Градът”) през средновековието е засвидетелствано ново крепостно строителство и културен пласт, свидетелстващи за топографска приемственост, без да има функционална такава по отношение на укрепителните съоръжения. Само обектът при Севлиево може да се идентифицира като средновековен град, но монголският поход в днешна Северна България през 1242-1243 г. го разорява и той се превръща в малко укрепено селище.

Всички останали представляват укрепени селища, които постепенно евоюлират в посока към средновековни градчета, без обаче да могат в своето върхово развитие през втората половина на ХІV в. да се превърнат в средновековни градове. Населението им се е занимавало основно със занаяти, разменна търговия със селската околност, отглеждане на дребен добитък и обработване на земите в тяхното подножие. То е изпълнявало и охранителни и сигнално-наблюдателни функции по отношение пътищата, преминаващи в близост до тях и през старопланинските проходи. В градоустройствния план на проучваните селища се открояват оформените като самостоятелни комплекси резиденции на местните владетели. Те доминират в топографски и архитектурно отношение. Включват укрепителни съоръжения, жилищно-стопанска част, църква, край която понякога е формиран некропол.

Мястото на средновековното селище (ХІІІ-ХІV в.) в Габрово, станало ядро при последвалото урбанистично развитие, е уточено с откриването на средновековната църква „Св. Петка” и разположения около нея средновековен некропол.

В края на ХІV в. всички укрепени селища в централностаропланинския регион са изоставени, без да са превземани и разрушавани. Това се дължи на новите обществено-икономически отношения, наложени от османските турци. Сигурността в естествено укрепени места е отхвърлена за сметка на удобните за живот котловини и полета.

При условията на чуждото господство изчезва елитарния луксозен бит, но в малките селища се съхраняват църковно-християнската система и традициите на средновековната народна култура.

Култура

Световната мрежа от градове на занаятите и фолклорните изкуства се събира в Габрово

Published

on

През есента на 2026 година Габрово заема подобаващо място на световната културна карта. Между 16 и 20 септември градът поема домакинството на Годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ – едно от най-значимите събития в календара на Мрежата от творчески градове на ЮНЕСКО.

Глобалният форум се организира от Община Габрово, съвместно с Министерството на туризма, Министерството на културата, Регионалния център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа и Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.

Тази международна платформа обединява 80 града от 55 държави, превръщайки направлението за традиционни умения в една от най-бързо развиващите се общности на ЮНЕСКО.

Представители от пет континента пристигат у нас, за да потърсят съвременни решения през призмата на културата и човешкия дух. Във фокуса на тазгодишните дискусии е темата за изграждането на мирен свят чрез човешкото творчество.

В епоха, белязана от стремителни технологични скокове и социални кризи, форумът търси отговор на въпроса как традиционните занаяти, местното творчество и габровският хумор могат да бъдат реален инструмент за преодоляване на конфликти и за стабилност в градската среда.

Специален акцент в програмата е предвиден панела „Кметски диалог“, посветен на ролята на културните политики за изграждане на устойчиви общества. Кметове от различни точки на света заседават под модераторството на кмета на Габрово Таня Христова, за да обменят работещи модели от своите региони.

Ключови участници в отделните панели са: проф. Бьонг Хунг Джонг – бивш координатор на мрежата, д-р Ибрахим Алшубайт – настоящ координатор на мрежата, проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“, д-р Ирена Тодорова – изпълнителен директор на Регионалния комитет на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа, проф. д-р Уития Питунгнапу, Факултет по архитектура, изкуство и дизайн, Университет „Наресуан“ (заместник-координатор на Мрежа на творческите градове на ЮНЕСКО за занаяти и народни изкуства) и др.

Присъствието на Габрово в семейството на ЮНЕСКО от 2017 година насам доказа, че градът не просто пази своите корени, а умее да ги превръща в активен международен капитал.

Приемането на форум от такъв ранг е категоричен атестат за местния капацитет и важна крачка по пътя към кандидатурата за Европейска столица на културата през 2032 година.

Зареди още

Култура

Дарена Дечева: Искам да помагам и да бъда полезна на обществото

Published

on

„Искам да помагам и да бъда полезна на обществото.“ Това заяви в студиото на първия музеен подкаст в страната „Музеят говори“ лъчезарната Дарена Дечева от Дряново, студентка втори курс по логопедия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която чрез своите текстове и музика набира все по-голяма популярност в социалните мрежи.

Дарена гостува в новия епизод на видеоподкаста на Исторически музей – Дряново, в който разговаря с водещата Мая Денчева и разказва повече за себе си, творчеството си, хобито си, както и за влиянието на социалните мрежи върху съвременните млади хора. Дечева е и авторка на интрото, с което започва всеки епизод на „Музеят говори“.

От 12-годишна възраст тя създава авторска музика, а към днешна дата има над 40 публикувани песни с текстове, написани от самата нея. Работила е с множество артисти и е подгрявала изпълнители като Керана и космонавтите, МОЛЕЦ, DARA и други. Многократно се е включвала и в благотворителни концерти, защото вярва, че всеки от нас носи отговорност да бъде до хората в нужда и да помага чрез това, което обича да прави.

През 2020 г. Дарена бе номинирана от 359 Hip Hop в категорията „Най-добро женско МС“, а през 2021 г. — в категорията „Най-добро МС на годината“. „Въпреки че започнах в хип-хоп средите, с времето разширих стилистичния си диапазон, насочвайки се към по-нежни и мелодични жанрове като R&B, джаз и реге, което ми отвори нови възможности за артистично развитие“, сподели тя.

През 2022 г. в TikTok набраха популярност нейни кавъри – „от чалга в коренно различен стил“, чрез които преобразява поп-фолк парчета в джаз, реге, фънк или блус звучене. Най-популярното ѝ видео има близо 600 000 гледания, а профилът ѝ в платформата е с почти 10 000 последователи.

Същата година тя издава дебютния си албум „СъзДай“ в партньорство с пловдивското студио „Голд лейбъл“, а общият брой гледания в нейния YouTube канал вече надхвърля 111 000.

Преди 2 години, през 2024 г. Дарена се класира във финалния кръг на конкурса New University Talent с авторското си парче „НЯМА МЕ“, което беше излъчено и по BTV Radio. Последното ѝ парче – „Малката тя“, влезе в класацията „НОВО 10“. Пред водещата на подкаста второкурсничката сподели, че е израснала в Дряново, гордее се с това и всеки път, когато се връща обратно, се чувства развълнувана, тъй като за нея градът е дом.

Дарена говори още за своето детство в родния град на Колю Фичето, за спомените си, и засегна темата за семейството, което определи като здравословна среда за личностно развитие на всеки човек.

По думите ѝ малкият град, какъвто е Дряново, крие своите предимства пред големия – например столицата на България. „В големия град забързаното ежедневие и динамиката те правят безразличен към детайлите. В малкия град сякаш хората са по-задружни и си помагат повече“, коментира тя.

Според Дарена, Дряново се е променило в положителна посока през последните години. Като аргумент в тази посока тя посочи, че културен живот в града не липсва, но добави, че би работила повече в посока да промени манталитета на хората. „В Дряново има събития. Не бъдете безразлични към това, което се случва, за да може то да расте!“, призова тя.

Дарена не скри и че преди да запише своето висше образование е била пред дилема и кръстопът накъде да поеме. От думите ѝ стана ясно защо смята, че музиката и логопедията си подхождат повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Целият епизод с участието на Дарена Дечева може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица