Свържи се с нас

Култура

Средновековната култура в Габровския край

Published

on

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Изложбата „Средновековната култура в Габровския край”, позиционирана в Регионалния исторически музей в Габрово, представя основните резултати от проучванията на средновековния период от българската история за района на Централна Северна Стара планина.

Чрез експонираните 160 бр. движими културни ценности от желязо, бронз, мед, злато, сребро, глина, стъкло, кост, чрез снимков и графичен материал е показано развитието на средновековната култура в основните  й аспекти – бит, труд, война, вярвания, поселищно развитие. Интерес представляват въоръжението  – боздугани, копия, стрели; оръдията на труда – земеделски и занаятчийски; накитите; трапезната керамика с характерните рисувани и сграфито съдове. Специално място е отделено на лукса в средновековното общество, като отделна витрина представя най-скъпите накити, принадлежали на представители на социалния елит – златни и позлатени пръстени, обеци, копчета, монети, гривни, диадеми. Особен интерес представляват златните пръстени с монограм от некропола при с. Градница, които нямат известен аналог досега. В няколко от погребенията на некрополите в м. Пречиста при с. Градница, в м. Витата стена при с. Здравковец и в м. Градът при с. Крамолин са открити останки от сърмена тъкан по и около главата на погребаните. Те могат да бъдат свързани със сърмотъканите повязки – част от сокайната украса, чието присъствие бе доказано още за периода ХІІІ-ХІV в. Част от нея е и откритите в гробове от некрополите при с. Крамолин и с. Здравковец позлатени сребърни прочелници – кръжила от метални пластинки. За пръв път се експонират части от недвижими културни ценности, произхождащи от единствения в района идентифициран „замък” (укрепена владетелска резиденция) – в м. Градът при с. Крамолин. Това са фрагменти стенописи от болярската църква и части от мозаечното пано, украсявало входа на резиденцията. Специфичната култура в единствения манастирски комплекс тук, религиозен и просветен център на обширен район, локализиран в м. Градът при с. Батошево (кр. ІХ-ХІІ в.), е представен чрез нагръдни кръстове, писала, закопчалки за книги, керамични фрагменти с врязани надписи. Културата на целият район се намира под мощното влияние на средновековната Търновска художествена школа.

Тъй като до периода на османското завоевание не са известни писмени паметници, касаещи Габровския район, с изключение на беглите сведения в Батошевския надпис на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.), основните извори за средновековния период тук са археологически и топономични. Картината, която представят те, е следната: В продължение на три века укрепителни съоръжения над Севлиевското поле и в Централния Предбалкан не се изграждат. Ранно старобългарско заселване маркират находките от VІІ-VІІІ в. от м. Дживизли бунар при гр. Севлиево, материалите от ІХ-Х в. от селището в м. Витата стена и останките от ранносредновековни землянки в м. Градът при с. Батошево. От средата на Х в. започва усвояване на пространството по хълмистите възвишения на Предбалкана от българското население, което изгражда свои селища в естествено защитени места. Процесът се засилва вследствие маджарските и печенежските нападения от втората половина на Х в. – първата половина на ХІ в. В този период  в Централния Предбалкан и по хълмистите местности над Севлиевското поле възникват ранносредновековни селища при с. Крамолин (м. „Градът”) и Дряновския манастир (м. „Боруна).

Нов етап в поселищното развитие на района настъпва през ХІІ в. Той е свързан с управлението и реформите на Комнините във Византийската империя, когато обществените отношения стават по-военизирани и йерархизирани. След възстановяването на контрола на Византийскат империя в тема Паристрион, разклатен от постоянните номадски набези, централната власт изгражда редица малки крепости от двете страни на Стара планина с цел дълбоченна охрана на проходите и предупреждение при евентуални нашествия. В Габровския район стражевата служба в тях е изпълнявана от местното българско население, което вероятно е принадлежи към служебните категории „цакони” и „трапезити”.

Голяма част от новите селища в Севлиевско и Габровско се развиват от края на на ХІІ в. в близост до главни трансбалкански пътища, съответно през Шипченския (Здравковец),Тревненския (Царева ливада)  и Русалийския (Градница) проходи, следващи направления съответно от Никопол и от Търновград за Верея. Всъщност охранителната им функция е второстепенна и те са укрепени селища.

Проучените селища в Централния старопланински район показват някои закономерности в развитието си, типични за цяла Северна България. В повечето късноантични селища, с изключение на Габрово (м. „Градище”) и с. Иглика (м. „Градът”) през средновековието е засвидетелствано ново крепостно строителство и културен пласт, свидетелстващи за топографска приемственост, без да има функционална такава по отношение на укрепителните съоръжения. Само обектът при Севлиево може да се идентифицира като средновековен град, но монголският поход в днешна Северна България през 1242-1243 г. го разорява и той се превръща в малко укрепено селище.

Всички останали представляват укрепени селища, които постепенно евоюлират в посока към средновековни градчета, без обаче да могат в своето върхово развитие през втората половина на ХІV в. да се превърнат в средновековни градове. Населението им се е занимавало основно със занаяти, разменна търговия със селската околност, отглеждане на дребен добитък и обработване на земите в тяхното подножие. То е изпълнявало и охранителни и сигнално-наблюдателни функции по отношение пътищата, преминаващи в близост до тях и през старопланинските проходи. В градоустройствния план на проучваните селища се открояват оформените като самостоятелни комплекси резиденции на местните владетели. Те доминират в топографски и архитектурно отношение. Включват укрепителни съоръжения, жилищно-стопанска част, църква, край която понякога е формиран некропол.

Мястото на средновековното селище (ХІІІ-ХІV в.) в Габрово, станало ядро при последвалото урбанистично развитие, е уточено с откриването на средновековната църква „Св. Петка” и разположения около нея средновековен некропол.

В края на ХІV в. всички укрепени селища в централностаропланинския регион са изоставени, без да са превземани и разрушавани. Това се дължи на новите обществено-икономически отношения, наложени от османските турци. Сигурността в естествено укрепени места е отхвърлена за сметка на удобните за живот котловини и полета.

При условията на чуждото господство изчезва елитарния луксозен бит, но в малките селища се съхраняват църковно-християнската система и традициите на средновековната народна култура.

Икономика

Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Published

on

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.

„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.

През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.

Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.

Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.

През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.

Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.

Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.

Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.

Зареди още

Култура

Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

Published

on

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.

Зареди още

Култура

Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Published

on

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.

Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.

Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.

На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.

Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица