Свържи се с нас

Култура

Средновековната култура в Габровския край

Published

on

© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Изложбата „Средновековната култура в Габровския край”, позиционирана в Регионалния исторически музей в Габрово, представя основните резултати от проучванията на средновековния период от българската история за района на Централна Северна Стара планина.

Чрез експонираните 160 бр. движими културни ценности от желязо, бронз, мед, злато, сребро, глина, стъкло, кост, чрез снимков и графичен материал е показано развитието на средновековната култура в основните  й аспекти – бит, труд, война, вярвания, поселищно развитие. Интерес представляват въоръжението  – боздугани, копия, стрели; оръдията на труда – земеделски и занаятчийски; накитите; трапезната керамика с характерните рисувани и сграфито съдове. Специално място е отделено на лукса в средновековното общество, като отделна витрина представя най-скъпите накити, принадлежали на представители на социалния елит – златни и позлатени пръстени, обеци, копчета, монети, гривни, диадеми. Особен интерес представляват златните пръстени с монограм от некропола при с. Градница, които нямат известен аналог досега. В няколко от погребенията на некрополите в м. Пречиста при с. Градница, в м. Витата стена при с. Здравковец и в м. Градът при с. Крамолин са открити останки от сърмена тъкан по и около главата на погребаните. Те могат да бъдат свързани със сърмотъканите повязки – част от сокайната украса, чието присъствие бе доказано още за периода ХІІІ-ХІV в. Част от нея е и откритите в гробове от некрополите при с. Крамолин и с. Здравковец позлатени сребърни прочелници – кръжила от метални пластинки. За пръв път се експонират части от недвижими културни ценности, произхождащи от единствения в района идентифициран „замък” (укрепена владетелска резиденция) – в м. Градът при с. Крамолин. Това са фрагменти стенописи от болярската църква и части от мозаечното пано, украсявало входа на резиденцията. Специфичната култура в единствения манастирски комплекс тук, религиозен и просветен център на обширен район, локализиран в м. Градът при с. Батошево (кр. ІХ-ХІІ в.), е представен чрез нагръдни кръстове, писала, закопчалки за книги, керамични фрагменти с врязани надписи. Културата на целият район се намира под мощното влияние на средновековната Търновска художествена школа.

Тъй като до периода на османското завоевание не са известни писмени паметници, касаещи Габровския район, с изключение на беглите сведения в Батошевския надпис на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.), основните извори за средновековния период тук са археологически и топономични. Картината, която представят те, е следната: В продължение на три века укрепителни съоръжения над Севлиевското поле и в Централния Предбалкан не се изграждат. Ранно старобългарско заселване маркират находките от VІІ-VІІІ в. от м. Дживизли бунар при гр. Севлиево, материалите от ІХ-Х в. от селището в м. Витата стена и останките от ранносредновековни землянки в м. Градът при с. Батошево. От средата на Х в. започва усвояване на пространството по хълмистите възвишения на Предбалкана от българското население, което изгражда свои селища в естествено защитени места. Процесът се засилва вследствие маджарските и печенежските нападения от втората половина на Х в. – първата половина на ХІ в. В този период  в Централния Предбалкан и по хълмистите местности над Севлиевското поле възникват ранносредновековни селища при с. Крамолин (м. „Градът”) и Дряновския манастир (м. „Боруна).

Нов етап в поселищното развитие на района настъпва през ХІІ в. Той е свързан с управлението и реформите на Комнините във Византийската империя, когато обществените отношения стават по-военизирани и йерархизирани. След възстановяването на контрола на Византийскат империя в тема Паристрион, разклатен от постоянните номадски набези, централната власт изгражда редица малки крепости от двете страни на Стара планина с цел дълбоченна охрана на проходите и предупреждение при евентуални нашествия. В Габровския район стражевата служба в тях е изпълнявана от местното българско население, което вероятно е принадлежи към служебните категории „цакони” и „трапезити”.

Голяма част от новите селища в Севлиевско и Габровско се развиват от края на на ХІІ в. в близост до главни трансбалкански пътища, съответно през Шипченския (Здравковец),Тревненския (Царева ливада)  и Русалийския (Градница) проходи, следващи направления съответно от Никопол и от Търновград за Верея. Всъщност охранителната им функция е второстепенна и те са укрепени селища.

Проучените селища в Централния старопланински район показват някои закономерности в развитието си, типични за цяла Северна България. В повечето късноантични селища, с изключение на Габрово (м. „Градище”) и с. Иглика (м. „Градът”) през средновековието е засвидетелствано ново крепостно строителство и културен пласт, свидетелстващи за топографска приемственост, без да има функционална такава по отношение на укрепителните съоръжения. Само обектът при Севлиево може да се идентифицира като средновековен град, но монголският поход в днешна Северна България през 1242-1243 г. го разорява и той се превръща в малко укрепено селище.

Всички останали представляват укрепени селища, които постепенно евоюлират в посока към средновековни градчета, без обаче да могат в своето върхово развитие през втората половина на ХІV в. да се превърнат в средновековни градове. Населението им се е занимавало основно със занаяти, разменна търговия със селската околност, отглеждане на дребен добитък и обработване на земите в тяхното подножие. То е изпълнявало и охранителни и сигнално-наблюдателни функции по отношение пътищата, преминаващи в близост до тях и през старопланинските проходи. В градоустройствния план на проучваните селища се открояват оформените като самостоятелни комплекси резиденции на местните владетели. Те доминират в топографски и архитектурно отношение. Включват укрепителни съоръжения, жилищно-стопанска част, църква, край която понякога е формиран некропол.

Мястото на средновековното селище (ХІІІ-ХІV в.) в Габрово, станало ядро при последвалото урбанистично развитие, е уточено с откриването на средновековната църква „Св. Петка” и разположения около нея средновековен некропол.

В края на ХІV в. всички укрепени селища в централностаропланинския регион са изоставени, без да са превземани и разрушавани. Това се дължи на новите обществено-икономически отношения, наложени от османските турци. Сигурността в естествено укрепени места е отхвърлена за сметка на удобните за живот котловини и полета.

При условията на чуждото господство изчезва елитарния луксозен бит, но в малките селища се съхраняват църковно-християнската система и традициите на средновековната народна култура.

Култура

Кукленият театър получи отличие от Китай

Published

on

Държавен куклен театър – Габрово взе участие за първи път в 4-та Международна седмица на кукленото изкуство в Нанчонг, Съчуан, Реплика Китай от 2 до 8 декември на 2025 г. Авторската постановка на младия екип Венера Нечкова и Краси Кирчев „Лъжливото овчарче“, с участието на актьорите от трупата Павел Кинчев, Петър Гайдаров и Янна Генчева, завоюва престижния приз за „Изключително културно наследство в областта на кукленото изкуство“.

Това се случва в контекста на иновативен израз на традиционното куклено изкуство който бе връчен на пищна церемония, проведена в Големия куклен театър на Съчуан – Нанчонг.

Делегацията от страна на Габрово, единствената от страна на България в лицето на актьорите, постановъчният екип, директорът на кукления театър в Габрово – Алфидин Ахмедов и творческо-техническият състав в лицето на  Съби Събев – осветление и Благомир Предушев – озвучаване, взе участие заедно с официалните лица, журито и останалите 31 международни трупи в двудневния парад на кукленото изкуство.

Всички участници бяха облечени в автентични фолклорни носии. След вълнуващото посрещане актьорите представиха две представления пред жури в различни дни. Разнообразните локации и сцени в града домакин Нанчонг, които бяха определени за габровската куклена трупа, бяха изпълнени с многобройна публика, която възторжено аплодираше екипа.

Драматизацията по баснята на Езоп беше поставена през изминалия сезон – 2024/25г. по идея на директора Алфидин Ахмедов и младия режисьорски екип. След изключителния успех, както на сцената в Габрово, така и в турнета на страната, постановката заслужено бе предложена за селекция в престижния форум, отговаряйки на зададените предварително критерии.

Поканата и селекцията за Нанчонг, родният град на Северния куклен театър на Съчуан, който е най-респектиращият вид традиционен куклен театър в Китай, регистриран в ЮНЕСКО, не е случаен момент, а плод на опита, добре свършената работа и сътрудничеството на ДКТ-Габрово със световната организация на куклените театри и дейци – Актунима.

След встъпването си в длъжност през 2020 г. директорът – Алфидин Ахмедов, активира идеята Куклен театър – Габрово да стане отново равноправен член на Международната организация Акт-Унима след десетилетия прекъсване на легитимното му членство поради неясни причини. Интернационалната седмица на кукленото изкуство в Нанчонг е организирана съвместно от Провинциален отдел по култура и туризъм на Съчуан със Общинското народно правителство на Нанчонг, Комитетут на Азиатско- тихоокеанската федерация на Международната куклена федерация – Акт-Унима.

Отдел за връзки с обществеността на Общинския комитет на ККП Нанчонг, Общинско бюро по култура, радио, телевизия и туризъм в Нанчонг, Център на Международната федерация по кукли в Китай и Китайско дружество за куклено и сенчесто изкуство имат основна цел – културен обмен между Китай и чуждите страни.

Тазгодишното мото на фестивала е: „Споделяне на величието на кукленото изкуство и насърчаването на общностите да се приобщават към него, както и да го развиват в глобалния свят“.

Габровският куклен театър, освен завоювания приз през фестивалния престой, достойно се позиционира и сред своите идентични организации от 20 държави, 31 представителни трупи от Китай и чужбина с общ брой изпълнители и артисти – 350, представяйки всички общо 70 различни заглавия.

Безупречният резултат не би бил възможен без екипната работа, довела до него, съчетана с добрият мениджмънт, за който директорът на куклената организация Ахмедов изказва най-искрени благодарности, както на екипа на театъра, така и на Министерството на културата, Община Габрово, Общински съвет – Габрово и Фондация  за подкрепа на културни проекти.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Новата стихосбирка на Венелин Бараков с премиера в Габрово

Published

on

Днес, 10 декември, от 17.30 ч. в Интерактивния музей на индустрията в Габрово ще се състои габровската премиера на новата поетична книга на Венелин Бараков – “Последният път”.

Организатори на събитието са платформата за литература, изкуство и култура “Тетрадката” и Интерактивен музей на индустрията. Излязла със знака на издателство „Фенер“, книгата идва с въздействаща корица, създадена от художника Веселин Марков, който успява да предаде емоционалната дълбочина на поезията на Венелин Бараков.

Редакторът Николай Фенерски описва стихосбирката като “красиво и смирено преосмисляне на важното”, сравнявайки я с поетиката на филмите на Джим Джармуш.

Венелин Бараков е роден в Трявна, доктор по средновековна археология и автор на научни и художествени книги.

„Последният път“ е нова възможност за читателите да се потопят в поетичния свят на автора, в който темите за живота и преосмислянето на съществуването са представени с дълбочина и нежност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица