Култура
Средновековната култура в Габровския край
© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved
Изложбата „Средновековната култура в Габровския край”, позиционирана в Регионалния исторически музей в Габрово, представя основните резултати от проучванията на средновековния период от българската история за района на Централна Северна Стара планина.
Чрез експонираните 160 бр. движими културни ценности от желязо, бронз, мед, злато, сребро, глина, стъкло, кост, чрез снимков и графичен материал е показано развитието на средновековната култура в основните й аспекти – бит, труд, война, вярвания, поселищно развитие. Интерес представляват въоръжението – боздугани, копия, стрели; оръдията на труда – земеделски и занаятчийски; накитите; трапезната керамика с характерните рисувани и сграфито съдове. Специално място е отделено на лукса в средновековното общество, като отделна витрина представя най-скъпите накити, принадлежали на представители на социалния елит – златни и позлатени пръстени, обеци, копчета, монети, гривни, диадеми. Особен интерес представляват златните пръстени с монограм от некропола при с. Градница, които нямат известен аналог досега. В няколко от погребенията на некрополите в м. Пречиста при с. Градница, в м. Витата стена при с. Здравковец и в м. Градът при с. Крамолин са открити останки от сърмена тъкан по и около главата на погребаните. Те могат да бъдат свързани със сърмотъканите повязки – част от сокайната украса, чието присъствие бе доказано още за периода ХІІІ-ХІV в. Част от нея е и откритите в гробове от некрополите при с. Крамолин и с. Здравковец позлатени сребърни прочелници – кръжила от метални пластинки. За пръв път се експонират части от недвижими културни ценности, произхождащи от единствения в района идентифициран „замък” (укрепена владетелска резиденция) – в м. Градът при с. Крамолин. Това са фрагменти стенописи от болярската църква и части от мозаечното пано, украсявало входа на резиденцията. Специфичната култура в единствения манастирски комплекс тук, религиозен и просветен център на обширен район, локализиран в м. Градът при с. Батошево (кр. ІХ-ХІІ в.), е представен чрез нагръдни кръстове, писала, закопчалки за книги, керамични фрагменти с врязани надписи. Културата на целият район се намира под мощното влияние на средновековната Търновска художествена школа.
Тъй като до периода на османското завоевание не са известни писмени паметници, касаещи Габровския район, с изключение на беглите сведения в Батошевския надпис на цар Михаил ІІ Асен (1246-1256 г.), основните извори за средновековния период тук са археологически и топономични. Картината, която представят те, е следната: В продължение на три века укрепителни съоръжения над Севлиевското поле и в Централния Предбалкан не се изграждат. Ранно старобългарско заселване маркират находките от VІІ-VІІІ в. от м. Дживизли бунар при гр. Севлиево, материалите от ІХ-Х в. от селището в м. Витата стена и останките от ранносредновековни землянки в м. Градът при с. Батошево. От средата на Х в. започва усвояване на пространството по хълмистите възвишения на Предбалкана от българското население, което изгражда свои селища в естествено защитени места. Процесът се засилва вследствие маджарските и печенежските нападения от втората половина на Х в. – първата половина на ХІ в. В този период в Централния Предбалкан и по хълмистите местности над Севлиевското поле възникват ранносредновековни селища при с. Крамолин (м. „Градът”) и Дряновския манастир (м. „Боруна).
Нов етап в поселищното развитие на района настъпва през ХІІ в. Той е свързан с управлението и реформите на Комнините във Византийската империя, когато обществените отношения стават по-военизирани и йерархизирани. След възстановяването на контрола на Византийскат империя в тема Паристрион, разклатен от постоянните номадски набези, централната власт изгражда редица малки крепости от двете страни на Стара планина с цел дълбоченна охрана на проходите и предупреждение при евентуални нашествия. В Габровския район стражевата служба в тях е изпълнявана от местното българско население, което вероятно е принадлежи към служебните категории „цакони” и „трапезити”.
Голяма част от новите селища в Севлиевско и Габровско се развиват от края на на ХІІ в. в близост до главни трансбалкански пътища, съответно през Шипченския (Здравковец),Тревненския (Царева ливада) и Русалийския (Градница) проходи, следващи направления съответно от Никопол и от Търновград за Верея. Всъщност охранителната им функция е второстепенна и те са укрепени селища.
Проучените селища в Централния старопланински район показват някои закономерности в развитието си, типични за цяла Северна България. В повечето късноантични селища, с изключение на Габрово (м. „Градище”) и с. Иглика (м. „Градът”) през средновековието е засвидетелствано ново крепостно строителство и културен пласт, свидетелстващи за топографска приемственост, без да има функционална такава по отношение на укрепителните съоръжения. Само обектът при Севлиево може да се идентифицира като средновековен град, но монголският поход в днешна Северна България през 1242-1243 г. го разорява и той се превръща в малко укрепено селище.
Всички останали представляват укрепени селища, които постепенно евоюлират в посока към средновековни градчета, без обаче да могат в своето върхово развитие през втората половина на ХІV в. да се превърнат в средновековни градове. Населението им се е занимавало основно със занаяти, разменна търговия със селската околност, отглеждане на дребен добитък и обработване на земите в тяхното подножие. То е изпълнявало и охранителни и сигнално-наблюдателни функции по отношение пътищата, преминаващи в близост до тях и през старопланинските проходи. В градоустройствния план на проучваните селища се открояват оформените като самостоятелни комплекси резиденции на местните владетели. Те доминират в топографски и архитектурно отношение. Включват укрепителни съоръжения, жилищно-стопанска част, църква, край която понякога е формиран некропол.
Мястото на средновековното селище (ХІІІ-ХІV в.) в Габрово, станало ядро при последвалото урбанистично развитие, е уточено с откриването на средновековната църква „Св. Петка” и разположения около нея средновековен некропол.
В края на ХІV в. всички укрепени селища в централностаропланинския регион са изоставени, без да са превземани и разрушавани. Това се дължи на новите обществено-икономически отношения, наложени от османските турци. Сигурността в естествено укрепени места е отхвърлена за сметка на удобните за живот котловини и полета.
При условията на чуждото господство изчезва елитарния луксозен бит, но в малките селища се съхраняват църковно-християнската система и традициите на средновековната народна култура.
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
