снимка: bulgarien.web.officelive.com

Вчера бе решителен ден за разлюляна Европа. Победата на Франсоа Оланд пренареди дневния ред в Брюксел. Каква е перспективата – по-добра или по-лоша, отколкото очакваме, ще разберем идната седмица, когато ще се срещнат новият френски президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел. Но това е голямата игра, в която така или иначе нямаме решаващата дума.

Засега по-важното е какво става около нас. А след вчерашните избори в Гърция като че ли се захваща драмата на Балканския полуостров. Първо тя сполетя братята румънци. След неотдавнашните бурни улични протести падна дясноцентристкото правителство и днес парламентът на северната ни съседка най-вероятно ще избере състава на новия кабинет. Доминиран от левите, начело с Виктор Понта. Отсега може да се каже, че разпадът на дясноцентристкото мнозинство вещае фрагментиран парламент и гръцки нюанси след изборите, които са след половин година. Но пък е за отбелязване, че Румъния договори с МВФ 16-процентно увеличение на заплатите. Така, макар и с проблеми, съседите от север пак са пред нас.

Не са добри новините и от западната ни съседка, където Сръбската прогресивна партия на Томислав Николич спечели парламентарните избори. Самият той пък поведе на първия тур на президентските избори срещу сегашния държавен глава Борис Тадич.Някои анализатори определят прогресивната партия като умерена заради декларираната проевропейска ориентация, но най-вероятно те не са прочели добре нейната програма. Ключовите послания в нея са свързани със защитата на територията на Сърбия, с Косово в нейния състав, добри отношения със Запада и Изтока (разбирай Русия) и запазване на въоръжен неутралитет. Т.е. никакво членство в НАТО.

Най-тревожно за нас – българите, обаче е онова, което става в южната ни съседка. Само преди три години Нова демокрация и ПАСОК държаха близо 80 процента от местата в парламента и нещата изглеждаха като нашия двуполюсен модел през 90-те години. След вчерашните избори коалиционното мнозинство в парламента на двете традиционни партии вече е непостижима мечта. Левите радикали от СИРИЗА, комунистическата партия и профашистката „Златна зора”  буквално окупираха близо една трета от местата в парламента. А при евентуален провал на ПАСОК и НД при преговорите за кабинет, на ход за левите радикали. И тогава жална им майка. И на Гърция, и на Европа.

Урокът за нас – българите от случващото се в трите ни съседки е повече от сериозен.
Мечката вече играе в двора на комшията, а до парламентарните избори у нас остава малко повече от година. Засега социологическите агенции са единодушни – управляващите и червената опозиция ще имат мнозинство в следващия парламент. Но на хоризонта вече се задават куп малки партии с все още неясна физиономия – Меглена Кунева, ГОРД и кой знае още колко ще се появят… Все още е рано за сериозни прогнози, но пък традицията е красноречива – нито една от управлявалите български политически партии не е изкарала самостоятелно втори пореден мандат. Нещо повече – една от тях, НДСВ, вече е извън парламента, а основната грижата на другата – СДС–Синя коалиция – е да прескочи заветните 4 процента. Ето защо нямаме основание да сме оптимисти. Двуполюсният модел си отива, но не знаем какво идва. За разлика от гръцката избирателна система, в българската няма закован бонус от 40 депутатски места за партията с най-добър резултат на изборите. Така че дори и да стъпим на сегашните прогнози на социологическите агенции, няма изгледи на абсолютно мнозинство на която и да е партия в идния парламент.

Впрочем има много причини да не ни сполети гръцкия черен сценарий. Най-малкото – не сме затънали до гуша в дългове. Но пък за най-бедната и корумпирана страна на Европа, дори един сив и силно фрагментиран парламент би могъл да бъде фатален. Още повече в условия на криза, чиито край поне засега не се вижда.

Има, разбира се, начин да не ни сполети след време бедата. Но няма кой да пита българските избиратели, мнозинството от които подкрепят мажоритарната избирателна система, и дори го показаха. Като следват най-вече харизмата на лидера и не четат програмите на партиите.

Автор: Виктор Киселов