Култура
Днес е Йордановден (Богоявление)
На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек.
С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „“небето се отваря““ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни”. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
При военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.
Именден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Култура
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово


На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.
„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).
До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.
Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.
Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.
След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.
Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.


Култура
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите


На тържествена церемония по време на Майсторската вечер в музей „Етър“ бяха обявени победителите в Международното състезание, част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти. Събитието събра участници от Малта, Унгария, Молдова, Северна Македония, Латвия, Китай и България.

В продължение на три дни майстори показаха умения и креативност, като изработваха лазарски накит за глава от мъниста – образец от XIX век, предоставен от ИЕФЕМ – БАН. Второто изделие бе по избор, вдъхновено от традициите на страната, която представляват. В Младежката секция студенти от катедра „Метал“ на Националната художествена академия се състезаваха с родопски накит – тумбалки, известен със своята пъстрота.

Най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“ – замина за Унгария. Победител стана Сцидония Петер, която получи и парична премия от 2 500 лв., както и правото на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г. Призът връчи доц. Мирена Златева, председател на журито.
Жаклин Фава от Малта бе удостоена със специалната награда на Община Габрово – 2 000 лв. и грамота. Наградата връчи зам.-кметът Невена Минева. Лайла Пукет от Латвия получи специалната награда на РЕМО „Етър“ – 1 500 лв. и грамота. Отличието връчи проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея. У Вейченг от Китай, единственият мъж в състезанието, бе отличен с наградата „От майстор на майстор“ – 300 лв., осигурени от етърския ножар Андрей Андреев. Призът връчи главният уредник Росица Бинева.

В младата генерация златните ръце бяха на Ема Славкова от България. Тя спечели „Бронзова хлопка“, 800 лв. и право на изложба-базар в „Етър“ през 2027 г. Наградата връчи Величка Георгиева от Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.
Журито бе ръководено от доц. д-р Мирена Златева – ръководител на Ателие „Ювелирна пластика и дизайн на бижута“ при НХА – София. Членове: Десислава Тихолова – уредник в отдел „Етнография“ при РИМ – Русе и докторант към ИЕФЕМ – БАН Рени Хаим Бахнева – художник на свободна практика д-р Ирина Димитрова – главен асистент в Научната група на РЕМО „Етър“.

Всяко изработено украшение бе повече от накит – то беше жива памет, вплела нишките на различни народи в едно цяло. Международното състезание в „Етър“ отново доказа, че занаятите са универсален език, който свързва културите отвъд граници и време.


Култура
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а


На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:
- Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
- Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
- Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
- Йорданка Павлова – майстор килимар;
- Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби
- „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
- „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
- „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.
Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.
На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.


-
Икономикапреди 7 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Новинипреди 5 дни
140 години от Съединението
-
Новинипреди 6 дни
Габрово ще почете Деня на Съединението – 6 септември
-
Културапреди 5 дни
Международен панаир на занаятите в „Етър“-а
-
Новинипреди 5 дни
От 7 септември започва секционен контрол на средната скорост
-
Новинипреди 3 дни
Празнуваме 140 години от Съединението на България!
-
Новинипреди 3 дни
Габрово и Севлиево се изправят на футболния терен за дерби
-
Кримипреди 4 дни
Инцидент с велосипедист край Яворец