Свържи се с нас

Култура

Музеят Дом на хумора и сатирата през изминалата 2010 година

Published

on

През изминалата година Дома на хумора и сатирата осъществи 10 изяви по специалните програми, посветени на Международната година за сближаване на културите – 2010 и на 150-годишнината от обявяването на Габрово за град. Подготви и представи 53 изложби от творби на български и чуждестранни автори в области като карикатура, живопис, графика, рисунка, скулптура, плакат, фотография, дизайн, дърворезба, керамика, инсталация, детско творчество. Музеят даде безвъзмезден подслон и поле за изява на 25 творци от страната и чужбина, гостували в залите му със самостоятелни изложби както и гостува в 15 сродни културни институции от страната и чужбина с изложби от художествения фонд „Хумор на народите”.

Също така организира и проведе 19 „весели четвъртъци” за габровската публика, взе участие в 10 научни форуми, семинари и конференции, получи 223 дарения за фонда „Хумор на народите” от 41 дарители, обогати специализирания си книжен фонд с 275 нови издания и проведе 3 дни на отворените врати в музея.

Домът на хумора и сатирата постави и един рекорд за последните 10 години с 27 350 посетители от страната и чужбина през изминалата една година. Прие 2 260 чуждестранни туристи от 28 държави от 5 континента, за седми път получи от РТА „Стара планина” сертификат за гарантирано качество на туристическите услуги, заслужи отличието „Най-добър музей за 2010 г. в регион Централна Стара планина”, бе включен в 100-те национални туристически обекта, стана обект на 171 публикации в пресата, 481 публикации в Интернет-сайтове, 309 радиопредавания и 78 телевизионни репортажа, като дейността му бе отразявана от регионални, национални и чуждестранни медии.

Музеят осъществи съвместни дейности с 18 организации – партньори, съмишленици и спонсори – от
града, региона, страната и чужбина, изгради централизирана система за озвучаване на изложбените зали и осигури безжична безплатна интернет връзка (Hi-Fi) в сградата. Не остана и безразличен към новите технологии и създаде своя група приятели в социалната мрежа Фейсбук, в която привлече 1230 членове. Също така предостави в своята интернет страница възможността за виртуална разходка из Дома на хумора и сатирата.

Култура

Людмила Людмилова гостува в РБ „Априлов-Палаузов“

Published

on

На 5 март от 17.15 ч. читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов-Палаузов“ гостува Людмила Людмилова – педагог, детски и семеен психолог.

Преподавателката по биология и химия се е специализирала в областта на семейните констелации и лечението на хранителни зависимости.

Автор на собствен метод за лечение на хранителни разстройства Автор е на книгите „Болестта на пеперудата“ и „Приказка за болката“. Л. Людмилова: „Имах желание да помагам и на други, изпаднали в беда семейства. Систематизирах цялото познание, което бях придобила и го излях на хартия. Така се роди книгата „Болестта на пеперудата“…

Зареди още

Култура

Показват в изложба победата при Шипка и Шейново през Освободителната война

Published

on

На 29 февруари, четвъртък, от 17.30 часа в Икономовата къща ще се състои откриването на изложбата „Последното сражение”. Временната експозиция е посветена на победата в сражението при селата Шипка и Шейново през Руско-турската война 1877- 1878 г.

Това е последното сражение от военните действия в района на Шипченския проход, започнали с превземането на прохода през юли 1877 г. и продължили с августовската отбрана срещу корпуса на Сюлейман паша и Зимното шипченско стоене.

Като част от всеобщото настъпление на руската армия, превземането на Шейновския укрепен лагер от руските полкове и българските опълченски дружини на 9 януари 1878 г. под командването на генералите Радецки, Скобелев и Мирски отваря пътя на юг към Одрин и Цариград.

На 16 януари в Казанлък започват първите преговори за мир, а на 31 януари е подписано Одринското примирие.

Експозицията разказва историята на това величаво сражение, походът на двете обходни колони на генералите Скобелев и Мирски, атаките им срещу укрепения турски лагер, както и фронталната атака на частите на ген. Радецки от Шипка.

Зареди още

Култура

„Така извоювахме свободата…“

В музей „Етър“ показват пушката на Бенковски и Възванието за обявяване на Априлското въстание.

Published

on

От 1 до 5 март в Музейния център на РЕМО „Етър“ може да видите пушката, с която Георги Бенковски води Хвърковатата чета и воюва за българската свобода. Оръжието на този харизматичен революционер и негови документи ще бъдат показани на третия етаж в Музейния център. Това е най-голямата сграда в музея, известна е като Кръстник–Колчов хан и за първи път се отваря за посетители. Освен пушката на Бенковски, в изложбата са представени Възванието за обявяване на Априлското въстание от 22 април 1876 година и документи, свързани с живота на Бенковски преди да стане един от Апостолите на Априлското въстание.

Пушката е „Уинчестър“, модел 1866 година, и с това оръжие Георги Бенковски се изправя срещу огромната военна и административна мощ на Османската империя. Революционерът вярва толкова пламенно в българската национална независимост, че увлича хиляди в една борба, която чрез неговата личност не изглежда обречена. Георги Бенковски е символ на непокорния дух на българите. Някой би казал, че е живял в бунтовно време, станал е един от апостолите на свободата, но не е дочакал да я види с очите си. Дали е така, обаче? По-скоро Георги Бенковски я изживява като усещане и затова се бори за нея с толкова плам и ентусиазъм. Непокорният му дух го превръща в един от символите на свободата, а следващите поколения съхраняват спомена за него.

Из „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски:

„Бенковски е необикновена, изключителна, „на голямо скроена“ личност. Той бе гениален въстанически водач. И ако всяко човешко можеше да се утвърждава със свидетелство, то свидетелство за водаческата гениалност на Бенковски бе успешното провеждане на Априлското въстание, което и днес някои още смятат за луда и безполезна авантюра. И наистина, да дойдеш млад, 33-годишен, лишен от образование, неизвестен, и то не като апостол, а като помощник на главния апостол; да криеш истинското си име, което би всяло ужас всред благонравните еснафи, които всеки ден си преповтарят десетте божи заповеди, и да станеш фактически главен организатор на IV революционен окръг, поставяйки в сянка всички „учени граматици и философи“, да вдъхновиш и организираш във въстанически редици най-отчаяните опортюнисти на света дребни собственици, еснафи и земеделци, да ги поведеш на сигурна смърт и саможертва в едно въстание, чийто неуспех е не само предвидим, но е предвиден като цел, всичко това може да направи само една изключителна личност, надарена с особени качества. Бенковски не бе назначен за водач на въстанието с указ. Той дори не бе избран на този пост. Избраникът беше Волов. Волов бе посочен от Гюргевския комитет за главен апостол, а Бенковски бе пратен само за негов помощник. Но това било, докато те били в Гюргево, докато способностите и достойнствата се ценели по диплома и атестат. Практиката изменила всичко: съприкосновението с действителността определило верни граници кой какъв трябва да бъде Този безпогрешен избор на историята е потвърждение на правилото: „Водачът не се избира, той се налага.“

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица