© Copyright 2012 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Премиерът уволни бившия шеф на разузнаването генерал Кирчо Киров. И дори го даде на прокурора. Официалната версия на кабинета е, че съветникът е уволнен заради прегрешения на бившата му длъжност. Неофициалната пък вече върви из медиите – сърцето на разузнавача все пак не е изтраяло. И чрез племенницита си и юридически съветник в президенството любопитствал за новите тайни на своята стара служба.

Когато става дума за службите обаче – версии много, факти – никакви. Освен когато държавата трябва да се бръкне с едни 2 млн. лв., за да плати безобразия на НРС във Франция, както стана преди две години. Но и тогава разбрахме само размера на сумата. Но не и безобразията в страната, с която освен всичко друго сме обвързани и с военен договор.

Но, ако питате мен, най-голямото безобразие бе, че правителството даде подслон на кадровия разузнавач на някогашното Първо главно. По-точно човекът, който стоя начело на разузнавателната ни служба 10 години без да има достъп до тайните на НАТО. И който така ревностно съхраняваше архива на ДС, че трябваше да бъде осъден, за да предостави на журналиста Христо Христов информацията, събирана за писателя Георги Марков. В случай, че преди по-малко от година президентът Плевнелиев и външния министър Младенов не се бяха опънали на премиера Борисов, Киров дори щеше да бъде посланик. Най-вероятно в западна страна, която вече познава от работата си като служител на ПГУ под прикритие.

Тъкмо тази подробност, както и уволнението му без обяснение, поставят един фундаментален въпрос: за кого е работил разузнавачът? Но не преди – в НРС, а до вчера, в качеството си на съветник на премиера. Защото по-голямото, дори най-голямото безобразие е, че службите у нас работят най-вече за своя патрон. Той може да е вътрешния министър, може да е военният, може да е президентът. Може дори да е премиерът в случай, че флашките са предварително иззети. И за разлика от заобикалящите ни страни, никой не иска да променя този неписан закон.

Ако не вярвате, отворете сайта на НРС и вижте визията на службата за бъдещия закон. В нея бригаден генерал Драгомир Димитров казва: „Стабилността и политическия неутралитет на НРС да се осигурят чрез запазване на правомощието на Президента да участва при назначаване на ръководителя на ведомството и неговия заместник.” За такава дързост в страните на запад от нас не разжалват, само защото шефовете на службите им са цивилни. Иначе наказват здраво, защото не е работа на държавния служител да се произнася къде службата ще бъде неутрална – при президента или правителството.

Дали скоро ще бъдат уредени със закони НРС и НОС едва ли има толкова голямо значение. Ако между  президента и премиера имаше съгласие, те едва ли щяха да чакат законите. А с една кратка поправка в Закона за отбраната и въоржените сили щяха да спестят на българските граждани задължението по време на криза да издържат генерали и офицери в две служби. Също така, ако някой имаше малко от малко уважение към данъкоплатците, щеше да оповести официално структурата и щата и на службите. А не човек, когато извади официалните документи на службите на съседните ни държави, да се пита например: добре де, щом румънското външно разузнаване (SRI)* има 900 служители, колко трябва да са нашите? Като се има предвид, че  сме с три пъти по-малко като население?

Но това, разбира се, не е работа на данъкоплатеца. Дебат за АЕЦ «Белене» може да има, може дори и за съдебната реформата. Но за службите, ха-ха, извинявайте, стана ми смешно… Още веднъж извинявайте! Как изобщо ми дойде на ум.

Автор:  Виктор Киселов

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730