
снимка: www.referenceforbusiness.com
Мит 1. При капитализма всеки, който работи здраво, може да забогатее. Капиталистическата система автоматично ще осигури богатство за здраво трудещите се индивиди. Работниците несъзнателно са оформили измамна надежда, но, ако тя не се осъществи, те ще обвиняват единствено себе си. Всъщност при капитализма шансовете за успех, независимо колко си работил, са същите като при тотото. Богатството, с редки изключения, не бива създадено с много труд, а е резултат от измама и липса на угризения у тези с по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от много труд, комбиниран с късмет и доза вяра, и зависи от умението да участваш в предприемаческа дейност и нивото на конкурентноспособност. Този мит създават последователите на системата, които я поддържат. Религията, особено протестантството, също работи в подкрепа на този мит.
Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички. Богатството, натрупано в ръцете на малцинство, рано или късно ще бъде преразпределено сред всички. Целта е да се позволи на работодателя да акумулира богатство без да се задават въпроси. Същевременно се поддържа надежда, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за тяхната работа и всеотдайност. Всъщност дори Маркс заключва, че крайната цел на капитализма не е разпространение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяването на правилото за неолиберализма, е доказала обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социално благополучие” от следвоенния период и главната му задача е унищожението на социалистическите страни.
Мит 3. Всички сме в една лодка. Капиталистическото общество няма класи, следователно отговорността за провалите и кризите също лежи върху всички и всеки трябва да плати. Целта е да създаде комплекс за вина у работниците, което да позволи на капиталистите да увеличат печалбите и да прехвърлят разходите върху хората. Всъщност отговорността лежи изцяло върху елита, състоящ се от милиардери, които подкрепят правителството и биват подкрепяни от него и винаги са се радвали на големи привилегии при облагането с данъци, сключването на сделки, при финансови спекулации, офшорно банкиране и пр. Този мит е наложен от представителите на елита, за да се избегне отговорност за трудното положение на хората и да ги задължи да плащат за грешките на елита.
Мит 4. Капитализмът означава свобода. Истинска свобода бива постигната единствено с помощта на така нареченото „саморегулиране на пазара”. Целта е да се създаде нещо подобно на религия на капитализма, където всичко се приема такова, каквото е, и на хората се отрича правото да участват във вземането на макроикономически решения. Наистина свободата да вземаш решения е абсолютната свобода, но на нея се радва единствено тесен кръг от властимащи, не народът и дори не правителствените агенции. По време на събрания и форуми в тесни кръгове и при затворени врати управителите на големи компании, банки и мултинационални корпорации вземат ключови финансови и икономически решения от стратегическо естество. От това следва, че пазарите не са саморегулиращи се, те биват манипулирани. Този мит е използван да оправдава намеса във вътрешните работи на некапиталистически държави и се основава на спекулацията, че те нямат свобода, а правила.
Мит 5. Капитализмът означава демокрация. Демокрацията може да съществува само при капитализъм. Този мит, който следва пряко от предишния, е създаден, за да предотврати обсъждането на други модели на обществен ред. Твърди се, че всички те са диктатури. На капитализма се приписват концепции като свобода и демокрация, докато тяхното значение е размито. Всъщност обществото е разделено на класи и богатите, бидейки ултра малцинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа „демокрация” не е нищо друго освен замаскирана диктатура и „демократичните реформи” са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният мит, този служи като оправдание да се критикуват и атакуват некапиталистически държави.
Мит 6. Изборите са синоним на демокрацията. Изборите са синонимни с демокрацията. Целта е да се очернят или демонизират други системи и да се предотврати обсъждането на политически и избирателни системи, при които лидерите се определят чрез небуржоазни избори, например по качества като възраст, опит или популярност на кандидатите. Всъщност капиталистическата система е тази, която манипулира и подкупва. При нея вотът е условен термин и изборите са формалност. Самият факт, че изборите винаги се печелят от представители на буржоазното малцинство, ги прави непредставителни. Митът, че буржоазните избори гарантират наличието на демокрация, е един от най-непоклатимите и дори някои партии и сили с леви убеждения вярват в него.
Мит 7. Да сменяш управляващите партии е същото като да имаш алтернатива. Буржоазните партии, които периодично се сменят на власт, имат платформи с опции за избор. Целта е да се разпространи капиталистическата система сред водещата класа, подхранвайки мита, че демокрацията не е нищо повече от изборите. Всъщност е очевидно, че двупартийната или многопартийната парламентарна система е еднопартийна система. Това са две или повече фракции на една политическа сила, те се редуват, създавайки илюзията, че са партии с алтернативна политика. Хората винаги избират агент на системата, като са сигурни, че не правят това. Митът, че буржоазните партии имат различни и дори противоположни платформи, е един от най-важните и постоянно бива обсъждан, за да накара капиталистическата система да работи.
Мит 8. Избраният политик е представител на хората и следователно може да решава вместо тях. Политикът е овластен от народа и може да управлява както пожелае. Целта на този мит е да подхранва народа с празни обещания и да крие истинските мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният лидер не изпълнява това обещание или, по-лошо, започва да прилага необявени мерки, често в разрез и дори противоречащи на първоначалните постановления. Често такива политици, избрани от активно малцинство, в средата на мандата достигат минималната си популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика чрез конституционни средства. Напротив – води до упадък на капиталистическата демокрация и превръщането й в истинска или по-замаскирана диктатура. Систематичното фалшифициране на демокрацията при капитализма е една от причините за нарастващия брой хора, които не гласуват.
Мит 9. Няма алтернатива на капитализма. Капитализмът не е съвършен, но е единствената възможна икономическа и политическа система и следователно най-удачната. Целта е, използвайки всички възможни средства, включително сила, да се премахнат проучването и подпомагането на други системи, т.е. конкуренцията. В действителност има други политически и икономически системи и най-добре известната е научният социализъм. Дори в структурата на капитализма има варианти на южноамериканския „демократичен социализъм” или на европейския „социалистически капитализъм”. Митът е предназначен да потиска хората, да предотвратява обсъждането на алтернативи на капитализма и да осигури единодушие.
Мит 10. Спестяванията генерират богатство. Икономическата криза е причинена от прекалено многото облаги за работниците. Ако бъдат премахнати, правителството ще спести и държавата ще забогатее. Целта е да се измести отговорността за изплащането на капиталистическия дълг върху публичния сектор, включвайки пенсионерите. Друга цел е да накара хората да приемат бедността, убеждавайки ги, че тя е временна. Също така е предназначен да улесни приватизацията на публичния сектор. Хората биват убеждавани, че спестяванията са „спасението” без да се споменава, че това се постига чрез приватизацията на най-доходоносните сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до по-нисък държавен доход и намаляване на приходите и пенсиите.
Автор: Гилерме Алвеш,португалски икономист.http://analitichen.pogled.info/news/34229/Deset-mita-za-kapitalizma
в.Търговски вестник
Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.
Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.
То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.
В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.
Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.
С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.
Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.
Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.
Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.
Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.
Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.
В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.
Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.
Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.


Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
Икономика
„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Фирма „Теспом“АД търси:
1. Фрезист – универсална фреза.
При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.
Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.
-
Културапреди 2 дни
Габрово посреща хитовата комедия „Лъжата“
-
Новинипреди 4 дни
Габровец изведе Козловец до Купата в „А“ ОГ Велико Търново
-
Новинипреди 4 дни
„Янтра“ изпрати най-успешния си сезон във Втора лига
-
Кримипреди един ден
Инцидент в Габрово: Прострелян е криминално проявен!
-
Новинипреди 4 дни
100-годишен юбилей отпразнува дядо Пенчо
-
Кримипреди 4 дни
Изловиха трима дрогирани с кокаин по баловете в Габрово
-
Кримипреди 4 дни
Полицията хвана водач без книжка, дрогиран и с чужди номера
-
Новинипреди 4 дни
Следят нивата на реките в Габрово, проверяват се деретата и критични участъци