Свържи се с нас

Култура

Изложба „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]“

Published

on

Изложбата „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]”е осъществена от Регионалния исторически музей в Габрово със съдействието на храм „Упение Богородично” – Габрово, ХГ „Христо Цокев” и АЕК „Етър”. В нея са включени 15  движими културни ценности, съхранявани в посочените институции. Това са икони, Св. Евангелия, Разпятие Христово, великденски богослужебни одежди, Св. плащаница.

Изложбата е посветена на първият и най-големият от празниците на Православната църква, която е  творение и духовно тяло на Христа – Великден, или Възкресение Христово. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Неговото  ежегодно честване е древна християнска традиция, възходяща към апостолските времена.

 

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последните дни от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

 

Голям господски празник е шестата великопостна неделя – Връбница(Цветница). Тържественото влизане в Йерусалим в навечерието на празника Пасха, което хронологически и съдържателно предшества Христовите Страсти, е осъществяване на старозаветните пророчества. Изображенията му са познати още от ІV в.

На Велики Четвъртък  преди Възкресение се боядисват Великденските яйца. Тогава  Църквата възпоменава и отново извършва  Тайната Вечеря на Господ Исус Христос с неговите ученици и апостоли. На нея от Христос било установено главното тайнство на християнската вяра — Евхаристия («благодарение»), по време на което всички верни се причестяват с Тялото и Кръвта на Самия Божи Син. Според вярата на  Църквата в това тайнство става най-пълното, доколкото това е възможно на земята, съединение на човека с Бога.

 

На специалното утринно богослужение, след прочитането на петото евенгелие, свещеникът изнася от Св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Така кръстът Христов е не само оръдие на позора, но и знамение на победата и тържеството. Днес св. кръст е най-свещен и почитан предмет за християните.

На Велики петък се извършва вечерня с изнасянето на плащаницата пред храма. Същия ден вечерта или сутринта на Велика събота с плащаницата се извършва опелото Христово  и се ознаменува  погребението на Божия Син. При влизането в църква по стар обичай богомолците минават под плащаницата, след което тя се полага върху св. престол в олтара.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. Служението се извършва със специални великденски празнични одежди, които са получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията. Най-съществена одежда е епитрахилът, чрез който се измолва Божията благодат. Той се препасва с пояс, означававащ обрусът, който Христос препасал на Тайната вечеря за измиване нозете на Своите ученици. Обличаният най-отгоре фелон означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, и игото на пастирското служене. Наръкавниците означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. След тържествената литийна процесия извън храма, под празничното биене на камбани, заедно със запалените великденски свещи християните отнасят и пасхалната радост по домовете си.

Във Възкресението се открива универсалността на Божието Царство, в което наред с човека се призовава и небото, т. е. духовният свят, и земята, т. е. материалният свят. Със Своето Възкресение, побеждавайки смъртта в Самия Себе Си, Иисус Христос така я побеждава и в целия човешки род, т. к. Той се явява «последният Адам» (1 Кор 15. 45-49), от който хората наследяват нова природа и вечен живот.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица