Изложбата „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]”е осъществена от Регионалния исторически музей в Габрово със съдействието на храм „Упение Богородично” – Габрово, ХГ „Христо Цокев” и АЕК „Етър”. В нея са включени 15  движими културни ценности, съхранявани в посочените институции. Това са икони, Св. Евангелия, Разпятие Христово, великденски богослужебни одежди, Св. плащаница.

Изложбата е посветена на първият и най-големият от празниците на Православната църква, която е  творение и духовно тяло на Христа – Великден, или Възкресение Христово. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Неговото  ежегодно честване е древна християнска традиция, възходяща към апостолските времена.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последните дни от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

Голям господски празник е шестата великопостна неделя – Връбница(Цветница). Тържественото влизане в Йерусалим в навечерието на празника Пасха, което хронологически и съдържателно предшества Христовите Страсти, е осъществяване на старозаветните пророчества. Изображенията му са познати още от ІV в.

На Велики Четвъртък  преди Възкресение се боядисват Великденските яйца. Тогава  Църквата възпоменава и отново извършва  Тайната Вечеря на Господ Исус Христос с неговите ученици и апостоли. На нея от Христос било установено главното тайнство на християнската вяра — Евхаристия («благодарение»), по време на което всички верни се причестяват с Тялото и Кръвта на Самия Божи Син. Според вярата на  Църквата в това тайнство става най-пълното, доколкото това е възможно на земята, съединение на човека с Бога.

На специалното утринно богослужение, след прочитането на петото евенгелие, свещеникът изнася от Св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Така кръстът Христов е не само оръдие на позора, но и знамение на победата и тържеството. Днес св. кръст е най-свещен и почитан предмет за християните.

На Велики петък се извършва вечерня с изнасянето на плащаницата пред храма. Същия ден вечерта или сутринта на Велика събота с плащаницата се извършва опелото Христово  и се ознаменува  погребението на Божия Син. При влизането в църква по стар обичай богомолците минават под плащаницата, след което тя се полага върху св. престол в олтара.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. Служението се извършва със специални великденски празнични одежди, които са получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията. Най-съществена одежда е епитрахилът, чрез който се измолва Божията благодат. Той се препасва с пояс, означававащ обрусът, който Христос препасал на Тайната вечеря за измиване нозете на Своите ученици. Обличаният най-отгоре фелон означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, и игото на пастирското служене. Наръкавниците означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. След тържествената литийна процесия извън храма, под празничното биене на камбани, заедно със запалените великденски свещи християните отнасят и пасхалната радост по домовете си.

Във Възкресението се открива универсалността на Божието Царство, в което наред с човека се призовава и небото, т. е. духовният свят, и земята, т. е. материалният свят. Със Своето Възкресение, побеждавайки смъртта в Самия Себе Си, Иисус Христос така я побеждава и в целия човешки род, т. к. Той се явява «последният Адам» (1 Кор 15. 45-49), от който хората наследяват нова природа и вечен живот.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730