Свържи се с нас

Култура

Изложба „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]“

Published

on

Изложбата „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът… [Йоан 14:6]”е осъществена от Регионалния исторически музей в Габрово със съдействието на храм „Упение Богородично” – Габрово, ХГ „Христо Цокев” и АЕК „Етър”. В нея са включени 15  движими културни ценности, съхранявани в посочените институции. Това са икони, Св. Евангелия, Разпятие Христово, великденски богослужебни одежди, Св. плащаница.

Изложбата е посветена на първият и най-големият от празниците на Православната църква, която е  творение и духовно тяло на Христа – Великден, или Възкресение Христово. Това е празник на празниците и тържество на тържествата. Неговото  ежегодно честване е древна християнска традиция, възходяща към апостолските времена.

 

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последните дни от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

 

Голям господски празник е шестата великопостна неделя – Връбница(Цветница). Тържественото влизане в Йерусалим в навечерието на празника Пасха, което хронологически и съдържателно предшества Христовите Страсти, е осъществяване на старозаветните пророчества. Изображенията му са познати още от ІV в.

На Велики Четвъртък  преди Възкресение се боядисват Великденските яйца. Тогава  Църквата възпоменава и отново извършва  Тайната Вечеря на Господ Исус Христос с неговите ученици и апостоли. На нея от Христос било установено главното тайнство на християнската вяра — Евхаристия («благодарение»), по време на което всички верни се причестяват с Тялото и Кръвта на Самия Божи Син. Според вярата на  Църквата в това тайнство става най-пълното, доколкото това е възможно на земята, съединение на човека с Бога.

 

На специалното утринно богослужение, след прочитането на петото евенгелие, свещеникът изнася от Св. олтар Разпятието и го издига сред храма за поклонение. Носенето на кръста напомня Христовото кръстоношение. Така кръстът Христов е не само оръдие на позора, но и знамение на победата и тържеството. Днес св. кръст е най-свещен и почитан предмет за християните.

На Велики петък се извършва вечерня с изнасянето на плащаницата пред храма. Същия ден вечерта или сутринта на Велика събота с плащаницата се извършва опелото Христово  и се ознаменува  погребението на Божия Син. При влизането в църква по стар обичай богомолците минават под плащаницата, след което тя се полага върху св. престол в олтара.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. Служението се извършва със специални великденски празнични одежди, които са получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат, проявяваща се в свещенодействията. Най-съществена одежда е епитрахилът, чрез който се измолва Божията благодат. Той се препасва с пояс, означававащ обрусът, който Христос препасал на Тайната вечеря за измиване нозете на Своите ученици. Обличаният най-отгоре фелон означава багреницата, в която облекли Христос при съденето Му, и игото на пастирското служене. Наръкавниците означават връзките, с които били привързани ръцете на Спасителя през време на мъченията Му. След тържествената литийна процесия извън храма, под празничното биене на камбани, заедно със запалените великденски свещи християните отнасят и пасхалната радост по домовете си.

Във Възкресението се открива универсалността на Божието Царство, в което наред с човека се призовава и небото, т. е. духовният свят, и земята, т. е. материалният свят. Със Своето Възкресение, побеждавайки смъртта в Самия Себе Си, Иисус Христос така я побеждава и в целия човешки род, т. к. Той се явява «последният Адам» (1 Кор 15. 45-49), от който хората наследяват нова природа и вечен живот.

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово

Published

on

На 18, 19 и 20 септември поредицата „Вечери на изпятата поезия“, съвместно с Община Габрово и с Държавен куклен театър Габрово, организират фестивал, събиращ на сцената на театъра бардове (поети с китара) от различни части на страната, на различни възрасти, с най-разнообразна музикална стилистика (кънтри, етно, рок, шансон, джаз, пънк, блус…) и с фино отношение към текста, написан на красив и богат български език.

„Вечери на изпятата поезия“ е поредица от концерти, представящи съвременни български бардове, с периодично включване и на чуждестранни автори/изпълнители. Първият сезон бе проведен в София, в клуб „Перото“ в НДК, следващите два сезона бяха проведени в клуб „Студио 5“, НДК, а последващите концерти се случваха в различни други клубове (предимно Арт-клуб София, Делта блус бар и Суингин хол).

До момента във „Вечерите“ са участвали автори като Асен Масларски, Иван Ненков („Ах, морето“ и др.), Крис Макаров (група „Молец“), Митко Таралежков (група „Таралеща“), дует „Ша-ша“, група „Точка БГ“, Ангел Ковачев (дует „Ангел и Моисей“), адв. Димитър Вълчев заедно с Валери Градинарски (група LZ), дует „Зора и Косьо“, Пламен Сивов, Тодор Янкулов, Красимир Йорданов, Славимир Генчев, Доротея Табакова, Радо Михов, Виктор Макаров, Пламен Димитров, Константин Кучев, Денис Апов и други.

Целта на поредицата е да се популяризира сред българските слушатели творчеството на бардовете/поетите с китара. Поезията, съвместена с музика, е по-лесна за възприемане от масовия слушател. В този смисъл бардовете имат потенциала да се наредят сред съвременните пазители на българския език и творчеството им може да изиграе безценна роля в укрепването и съхраняването на богатството на езика ни.

Друга цел на поредицата е да се изгради ново поколение от млади български бардове, което да припознава наследството на досегашните поети с китара и на българските поети изобщо и, стъпвайки на тази основа, да създава свое собствено творчество. „За тази цел се стремим за участие в концертите ни да бъдат канени автори от различни възрастови групи и вече сме събирали на една сцена едва прохождащи млади автори заедно с утвърдени имена като Иван Ненков (автора на „Ах, морето“, „Миг от приказка“ и др.), Асен Масларски и др.“, казват организаторите.

След десетки успешни концерти в столицата, екипът зад „Вечерите“ решава да разшири дейността си, инициирайки подобни прояви на различни места из цялата страна. Първата крачка към изпълнението на това намерение е предстоящият фестивал в Габрово, свързан с 165-та годишнина на града и организиран съвместно с Кукления театър, чиято сцена в течение на три поредни вечери (18, 19 и 20 септември) ще бъде място за среща на бардовете с габровската публика.

Входът е свободен, като вратите на театъра ще се отварят в 18:30 ч. , а точно в 19:00 ч. ще прозвучава първият акорд.

Зареди още

Култура

Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите

Published

on

На тържествена церемония по време на Майсторската вечер в музей „Етър“ бяха обявени победителите в Международното състезание, част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти. Събитието събра участници от Малта, Унгария, Молдова, Северна Македония, Латвия, Китай и България.

В продължение на три дни майстори показаха умения и креативност, като изработваха лазарски накит за глава от мъниста – образец от XIX век, предоставен от ИЕФЕМ – БАН. Второто изделие бе по избор, вдъхновено от традициите на страната, която представляват. В Младежката секция студенти от катедра „Метал“ на Националната художествена академия се състезаваха с родопски накит – тумбалки, известен със своята пъстрота.

Най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“ – замина за Унгария. Победител стана Сцидония Петер, която получи и парична премия от 2 500 лв., както и правото на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г. Призът връчи доц. Мирена Златева, председател на журито.

Жаклин Фава от Малта бе удостоена със специалната награда на Община Габрово – 2 000 лв. и грамота. Наградата връчи зам.-кметът Невена Минева. Лайла Пукет от Латвия получи специалната награда на РЕМО „Етър“ – 1 500 лв. и грамота. Отличието връчи проф. д-р Светла Димитрова, директор на музея. У Вейченг от Китай, единственият мъж в състезанието, бе отличен с наградата „От майстор на майстор“ – 300 лв., осигурени от етърския ножар Андрей Андреев. Призът връчи главният уредник Росица Бинева.

В младата генерация златните ръце бяха на Ема Славкова от България. Тя спечели „Бронзова хлопка“, 800 лв. и право на изложба-базар в „Етър“ през 2027 г. Наградата връчи Величка Георгиева от Задругата на майсторите на народни и художествени занаяти.

Журито бе ръководено от доц. д-р Мирена Златева – ръководител на Ателие „Ювелирна пластика и дизайн на бижута“ при НХА – София. Членове: Десислава Тихолова – уредник в отдел „Етнография“ при РИМ – Русе и докторант към ИЕФЕМ – БАН Рени Хаим Бахнева – художник на свободна практика д-р Ирина Димитрова – главен асистент в Научната група на РЕМО „Етър“.

Всяко изработено украшение бе повече от накит – то беше жива памет, вплела нишките на различни народи в едно цяло. Международното състезание в „Етър“ отново доказа, че занаятите са универсален език, който свързва културите отвъд граници и време.

Зареди още

Култура

Международен панаир на занаятите в „Етър“-а

Published

on

На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.

От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.

Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.

Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:

  • Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
  • Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
  • Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
  • Йорданка Павлова – майстор килимар;
  • Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.

Изложби

  • „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
  • „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
  • „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.

Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.

На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.

На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица