Свържи се с нас

Новини

Почитаме св. Онуфрий Габровски

Published

on

Св. Онуфрий Габровски  е роден  в Габрово от благочестиви и знатни родители.  На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий там е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски фигурира под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.

През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.

През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св.вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфри Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“ е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.

Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.

В чест на светеца, в момента в Габрово се изгражда храм, носещ неговото име.

Любопитно

Дряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация

Published

on

По повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември, на 16 септември Исторически музей – Дряново, съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново, организира събитие. Инициативата се реализира по случай 90-годишнината от създаването на пожарната служба в Дряново и ще протече в две части – демонстрация на техника и откриване на тематична изложба.

Партньорството между трите институции е израз на общото им разбиране за значението и съхранението на историческата памет и уважението, което дължим на хората, посветили себе си на опазването на живота и имуществото на гражданите.

От 16.30 часа на площад „Колю Фичето“, пред сградата на музея, дряновската противопожарна служба ще покаже техниката и екипировката, с които разполага за реагиране при пожари, бедствия и извънредни ситуации. По време на демонстрацията огнеборците ще споделят от първо лице за професията си, за предизвикателствата и превенцията, за работата с подрастващите и за сътрудничеството си с местната власт.

Половин час по-късно, от 17.00 часа в изложбените зали на ИМ-Дряново, ще бъде открита тематичната изложба „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“. Тя ще представи пред посетителите ценни експонати, оборудване, предмети, документи и техника, проследяващи историята и развитието на пожарното дело в общината през годините – материали, които съхраняват спомена за труда и всеотдайността на поколения огнеборци.

В подредената експозиция специално място ще заемат и детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов, които ще привлекат вниманието както на по-малките, така и на по-възрастните посетители на изложбата. В рамките на откриването ѝ е предвидена и томбола, от която ще бъде изтеглен един победител, получаващ възможността сам да изработи подобен макет.

Исторически музей – Дряново, Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“- Дряново отправят покана към всички да се включат в честването на 90-годишнината от създаването на пожарната служба в града и да отдадат заслужена почит на хората, чиято професия изисква смелост, кураж, отговорност и постоянна готовност за служба на обществото.

Зареди още

Икономика

Хитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево

Published

on

На 26 септември 2026 г. от 10:00 до 14:00 часа Хитачи Енерджи в Севлиево ще отвори врати за всички, които искат да се запознаят отблизо със света на съвременните технологии и производството. В рамките на традиционните Дни на отворените врати посетителите ще имат възможност да надникнат зад кулисите на едно от най-модерните производства в България и да се срещнат с хората, които създават решения за енергийното бъдеще.

Заводът на Хитачи Енерджи в Севлиево произвежда високоволтово оборудване, което е ключова част от електропреносните мрежи и подкрепя надеждното пренасяне на електроенергия до милиони потребители по света. Съоръженията, произведени в България, намират приложение в редица международни проекти и допринасят за изграждането на по-устойчива и сигурна енергийна система.

Посетителите ще имат възможност да разгледат производствените площи, да научат повече за процесите и технологиите, използвани в предприятието, както и да се запознаят с актуалните възможности за работа в компанията, програмите за развитие на служителите и богатия пакет от придобивки, които Хитачи Енерджи предлага на своя екип.

Компанията осигурява работа на над 1200 служители и продължава да инвестира в развитието на хората, модерните технологии и устойчивото производство. Благодарение на дългогодишното си присъствие, стабилността на бизнеса и ангажираността към професионалното развитие на служителите, компанията е утвърден и надежден работодател както за региона на Севлиево, така и за България.

Хитачи Енерджи кани всички любопитни към технологиите, инженерството и съвременното производство да посетят завода в Севлиево на 26 септември между 10:00 и 14:00 часа и да се срещнат с хората, които всеки ден създават решения за енергийното бъдеще.

За удобство на посетителите обиколките на производствените зони ще стартират на всеки 20 минути. Деца няма да бъдат допускани в производствените помещения. Не е необходима предварителна регистрация.

За Хитачи Енерджи
Хитачи Енерджи е световен лидер в областта на енергийните технологии, работещ за изграждането на по-устойчива, гъвкава и сигурна енергийна система. В България компанията развива производствена, търговска, инженерна и сервизна дейност и е важен партньор в развитието на енергийния сектор, като същевременно създава възможности за професионално развитие на повече от 1200 служители в страната./p>

Зареди още

Култура

Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

Published

on

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.

В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.

Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.

„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.

„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.

Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.

През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица