Новини
Почитаме св. Онуфрий Габровски
Св. Онуфрий Габровски е роден в Габрово от благочестиви и знатни родители. На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий там е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски фигурира под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.
През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.
През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св.вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфри Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“ е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.
Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.
В чест на светеца, в момента в Габрово се изгражда храм, носещ неговото име.
Този ден е посветен на Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца. Окъпването е от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците.
Ивановден е най-празнуваният имен ден в България.
У нас обичаите на Ивановден са свързани и с осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот.
Самият ден е посветен на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
Имен ден празнуват: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Ивайла, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Жан, Жана, Калоян, Яна, Ива, Ивона, Иво, Ивелин, Ивелина, Ивет, Ивета, Иванина, Йонко, Йонка, Йото.
17-годишният Георги Пенчев, ученик в 11 клас в Национална Априловска гимназия, хвана кръста в Габрово на днешния голям християнски празник Богоявление (Йордановден).
Пред стотици габровци, събрали се в района на моста Игото, за да наблюдават ритуала по потапяне на Богоявленския кръст, близо 30-на бяха смелчаците, пробвали се в борбата. Сред тях обаче възпитаникът на Априловската гимназия бе най-бърз и ловък, и първи стигна до него.
Късметлията, извадил светинята на днешния празник, сподели, че това е третото му поредно участие в ритуала, но за първи път хваща светинята. Той пожела на всички българи здраве и късмет през новата година.
Георги получи подаръци от кмета на Габрово Таня Христова и от областния управител Мария Башева.
Според поверието, щастливецът, извадил кръста на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година, носи здраве и късмет на всеки, докоснал се до него.
Кристиян беше поздравен от кмета на Габрово Таня Христова и областния управител Мария Башева. Празникът започна с Велик Богоявленски водосвет, отслужен във всички габровски храмове.
Литийното шествие на габровските свещеници тръгна от православния храм „Успение Богородично“ към площад „Първи май“, където бе отслужен водосвет за Празника. След него се пристъпи към ритуала по потапяне на Светия кръст.
лк
Участие в събитието взе и Младежкият гвардейски отряд към ПТГ „Д-р Никола Василиади“, подреден на моста „Игото“, което придаде още по-голяма тържественост и завършек на ритуала.
Първото бебе в Габрово за 2026 г. е момче. Малкият Тимотей е проплакал на 2 януари в 16.22 часа, информираха от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово.
Мъничето е трето дете в семейството и тежи 2.75 кг. Тимотей се роди под грижите на д-р Албена Паньова, акушерка Даниела Дончева и неонатологичен екип – д-р Анелия Толева и неонатологичната акушерка Снежана Тъмнева.
През 2025 г. в Отделение по Акушерство и гинекология са родени общо 274 бебета, което е с 25 повече от 2024 г.
