Св. Онуфрий Габровски  е роден  в Габрово от благочестиви и знатни родители.  На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий там е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.

Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отива в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.

На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.

В някои църковни календари св. Онуфрий Габровски фигурира под първото си монашеско име св. Манасий Габровски.

През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е било преписано от габровеца Петко х. Манафов.

През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св.вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и литургията на Св. Онуфри Габровски и ги дарява на Габровския девически манастир „Св. Благовещение“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“ е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.

Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.

В чест на светеца, в момента в Габрово се изгражда храм, носещ неговото име.