Новини
В България 70% от населението е в градовете, в ЕС – около 40%
България се превръща в бананова република

© Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved
България се превръща в бананова република. В градовете живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване у нас. В селата са около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени.
В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата – 71% към 28%. Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 000 души, а в селата – два пъти по-малко – около 47 000 души.
Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна – на 1000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.
Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40% от населението живее в градски условия – или около 206 млн. европейци, а почти 1/4 се намират в селските райони – или около 117 млн. европейци. Класификацията на Евростат допуска и трети вариант – междинни райони, в които живеят други 177 млн. европейци.
Според типологията на Евростат за класификацията на градски и селски райони се отчита наличието на мрежови клетки на 1 кв. км. Преобладаващо градски район е този, където мрежовите клетки, класифицирани като градски, са повече от 80% от общото население. Междинен район е този, където мрежовите клетки, класифицирани като градски, са между 50 и 80% от общото население. Селски район се определя онзи, където мрежовите клетки, класифицирани като селски, са 50% или повече от общото население. По тази типология на Евростат за България градското население е около 1,250 млн. души, а селското – 2,8 млн. души. В междинни райони, според Евростат, живеят около 3,3 млн. българи.
Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани в Малта – 100%, в Холандия и Великобритания – по 71% и в Белгия – 68%. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони са регистрирани в Ирландия – 73%, Словакия – 50%, Естония – 48% и Унгария – 47%. Най-висок прираст на населението в градските райони се отчита в Швеция – 17,3% на 1000 жители, Дания – 15%, Чехия и Финландия – по 10%. Спадове в градското население се регистрират в Ирландия /- 5,7%/ и Латвия /- 5,4%/.
Най-големи увеличения в селското население са регистрирани в Белгия – 7,3% на 1000 жители и Франция – 5,1%. Най-значителни са спадовете в селското население в България /- 13,2% на 1000 души/ и в Латвия /- 11,6%/, допълва БТА. В рамките на ЕС-27 най-много е градското население във Великобритания – 44 млн. души, Германия – 35 млн. души, Франция – 23 млн. души и Испания – 22 млн. души. Най-гъсто са заселени селските райони във Франция – 18 млн. души, Полша – 14 млн. души, Германия – 13 мл. души и Италия – 12 млн. души.
0коментаракоментирай.
АргументиБГ
Новини
Даниел Петров: Регионалните здравни проблеми отразяват слабостите на националната система
Водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово: Регионалните проблеми отразяват системни слабости в националната здравна система
Достъпът до навременна и качествена медицинска помощ остава ключов проблем за жителите на област Габрово, особено в по-малките населени места. Това заяви водачът на листата на „Възраждане“ в Габрово Даниел Петров.
По думите му основната цел е гарантиране на равен достъп до здравни услуги за всички жители на региона, независимо от тяхното местоживеене.
„Ще работим за това всеки жител на област Габрово да има достъп до навременна и качествена медицинска помощ“, посочи Петров.
Сред основните акценти той открои необходимостта от разширяване на профилактичните прегледи и ранната диагностика, които според него са най- ефективният инструмент за подобряване на здравния статус на населението.
„Превенцията е най-сигурният път към по-дълъг и пълноценен живот“, подчерта той.
Петров постави и въпроса за достъпа до здравни услуги в малките населени места, където според него проблемът е най-сериозен.
Той заяви, че ще се работи за подобряване на медицинското обслужване извън областния център, както и за създаване на условия за привличане и задържане на медицински специалисти.
„Необходимо е да се създадат реални стимули за лекарите и медицинските специалисти да работят в региона, включително и в по-малките населени места“, посочи той.
В тази връзка Петров подчерта и необходимостта от подкрепа за семействата с репродуктивни проблеми чрез достъпни и ефективни програми.
„Ще подкрепим семействата с репродуктивни затруднения чрез реални механизми за асистирана репродукция“, заяви той.
Регионалните проблеми в Габрово, по думите му, са част от по-широките предизвикателства пред здравната система в страната.
Според позицията на „Възраждане“ през последните десетилетия системата е преминала през непоследователни реформи, довели до сериозни структурни дефицити и регионални неравенства.
Сред основните проблеми се открояват недостигът на медицински кадри, закриването на отделения и лечебни заведения в по-малките населени места, както и високото доплащане от страна на пациентите.
От политическата организация настояват за промяна в модела, като подчертават, че здравеопазването трябва да бъде разглеждано като социална, а не търговска дейност .
Сред предлаганите мерки са премахване на търговския статут на държавните и общинските болници, увеличаване на възнагражденията на медицинските специалисти, стимули за завръщане на кадри от чужбина и създаване на условия за развитие на здравни услуги в регионите.
Петров подчерта, че без реални действия в тази посока ще продължи тенденцията на „здравна пустиня“ в редица области на страната, включително и в части от Габровска област.
„Достъпът до здравеопазване не трябва да зависи от това къде живееш“, заяви той.
Според него подобряването на здравната система е пряко свързано с качеството на живот и демографската перспектива на регионите.
„Ако искаме хората да останат и да се връщат, трябва да им осигурим сигурност – включително и здравна“, заключи Петров.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ВЪЗРАЖДАНЕ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
ГЕРБ-Габрово: Продължаваме инвестициите във водоснабдяване и пътища в селата

Благодарение на правителствата на ГЕРБ, по времето на които беше отпуснат финансов ресурс, цели групи села от двете страни на пътя Габрово-Севлиево бяха присъединени към градската водопроводна мрежа и вече се водоснабдяват от язовир „Христо Смирненски“, в резултат на което жителите им не страдат от безводие.

Извършена е и реконструкция на водопроводната мрежа на съставните села на кметство Кметовци и допълнително водоснабдяване на Харачери. След тези села, от вътрешната водопроводна мрежа на Габрово ще бъдат захранени и други групи села.
Вече е готов техническият проект и предстои издаване на разрешение за строеж на вътрешните водопроводи в селата Велковци, Кметчета, Лесичарка, Карали, Костенковци, Стойчовци, Драгомани, Тодорчета, Междене, Узуни и Старилковци, като едновременно с това се проектират и довеждащи водопроводи за свързването им с водопроводната мрежа на Габрово от язовир „Христо Смирненски“.

В ход са и процедурите за водоснабдяването от язовира на селата Седянковци, Свинарски дол, Ветрово, Читаковци, Шипчени и Сейковци, както и Шарани, Банковци, Гръблевци, Солари, Иванили, Парчовци, Спанци и Гайкини. Захранване от язовир „Христо Смирненски“ предстои и за кварталите Недевци, Лисец, Смирненски, Дядо Дянко и Радецки.

Само за година, по време на последното правителство е осигурено финансиране и за подмяна на водопроводи и основен ремонт на улици в селата Жълтеш, Борики, Стоевци, Райновци, Поповци, Новаковци, Враниловци, Яворец.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Икономика
Близо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец
Община обяви обществена поръчка за благоустрояване на над 5,5 хектара по двата бряга на реката – амбициозен проект, чието изпълнение ще изпита реалния капацитет на строителния бранш в региона.

С обявяването на обществена поръчка за строително-монтажни работи по крайречната зона на р. Янтра, Община Габрово направи поредната и вероятно най-значима стъпка в рамките на концепцията си за интегрирани териториални инвестиции. Проектът, финансиран по две европейски програми за периода 2021–2027 г., обхваща участъка между моста на ул. „Д-р Никола Василиади“ и моста на ул. „Христо Ботев“ и засяга площ от приблизително 5,5 хектара по двата бряга на реката.
Стойността на обявената обществена поръчка е 9 001 948,09 евро без ДДС, нареждащ проекта сред по-мащабните инфраструктурни интервенции в малките и средни български общини за последните години. За сравнение, тя надхвърля типичния бюджет за цялостна реконструкция на централен градски площад или основен булевард в сходни по размер общини.
Техническият обхват на поръчката е структуриран в четири основни подобекта: зоните по левия и десния бряг, разделени на северни и южни части, плюс дейности по изместване на съществуващи електрически съоръжения. Това последното обстоятелство заслужава специално внимание.

Преместването на ел. инфраструктура традиционно е сред позициите, които генерират забавяния и допълнителни разходи при подобни проекти, тъй като изисква координация с мрежовия оператор и нерядко води до непредвидени технически усложнения.
Предвидените интервенции в зоната включват изграждане на пешеходни и велосипедни алеи, места за отдих и обществени събития, детски и спортни площадки. В северната част на левия бряг е заложен специализиран екстремен парк за велосипеди и скейтборд.
Съществена, макар и по-рядко акцентирана, част от проекта са хидротехническите и геостабилизационните дейности. Укрепването на речните брегове, ограничаването на ерозионните процеси и намаляването на риска от наводнения не са декоративни добавки, а функционален гръбнак на цялата интервенция.
Не е изненада, че проектът изисква интегриран подход, а евентуалните изпълнители ще трябва да докажат капацитет в няколко различни строителни специалности.
Проектната документация изрично посочва, че пешеходният мост, предвиден в цялостната концепция за развитие на района, не е включен в настоящата поръчка. Това разграничение е показателно. Мостът вероятно е предмет на отделна процедура или все още е в по-ранен етап на проектиране.
От практическа гледна точка обаче изпълнението на крайбрежното благоустрояване без реализацията на свързващата пешеходна структура би могло да ограничи функционалната свързаност между двата бряга – въпрос, който Общината ще трябва да адресира своевременно.
Обявяването на поръчката с краен срок за подаване на оферти 19 май 2026 г. дава относително кратък прозорец за подготовка на документация. Документацията е публично достъпна в платформата ЦАИС ЕОП.

-
Новинипреди 7 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 7 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент
-
Кримипреди 7 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Новинипреди 6 дниДнес е разпети петък!
-
Културапреди 7 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дниИван Демерджиев в Дряново: Без край на корупционния модел няма как да има силна индустрия
-
Новинипреди 7 дниХартиените бюлетини за изборите са в Габрово







