Свържи се с нас

Икономика

Кредити за малки и средни предприятия

100 млн. лева за кредитиране на българските малки и средни предприятия…

Published

on

Асен Ягодин

Българска банка за развитие (ББР) договори кредитни линии с шест търговски банки, по които ще предостави 100 млн. лева за кредитиране на българските малки и средни предприятия. Договорите бяха подписани във вторник /27 март/ от главния изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин и от главните изпълнителни директори на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, изпълнителния директор на Сосиете Женерал Експресбанк Мария Русева, на Алианц Банк България Никола Бакалов, на МКБ Юнионбанк Мария Илиева, на ПроКредит Банк Петър Славов и на Общинска Банка Сашо Чакалски. Очаква се в програмата да се включат и други банки.Банките-партньори по програмата ще използват средствата за отпускане на заеми за малки и средни предприятия при преференциални условия – лихва до 7% годишно, размер до 2 млн.лева и срок за погасяване до 5 години. За фирмите са предвидени и по-благоприятни условия по отношение на дължимите такси и комисиони. Предвидено е средствата по кредитните линии да се усвоят от банките – партньори на два транша от по 50 млн.лева, като при успех на инициативата ББР има готовност за допълнителното й разширяване.  „Българският бизнес ще получи нови 100 млн. лв. кредити при максимално изгодни условия, при това в период на икономически застой в ЕС и трудно възстановяване на местната икономика. “Приемаме тази инициатива като стъпка в правилна посока и демонстрация на ангажимента на Българската банка за развитие към сектора на малките и средни предприятия. Изпитвам удовлетворение и от широкия отклик, който новата инициатива на ББР намери в банковата общност. Уверен съм, че със средствата по програмата ще бъдат финансирани добри проекти, създаващи нови работни места и добавена стойност за българската икономика!”, заяви главният изпълнителен директор на ББР Асен Ягодин.   Новата 100-милионна програма е поредната инициатива на държавната ББР в подкрепа на българските малки и средни предприятия за осигуряване на по-лесен и евтин достъп до банково финансиране. В изпълнение на новата си тригодишна стратегия „Хоризонт 2014” банката активизира дейността си по отношение на този бизнес сектор. Продължава подготовката на анонсираната в края на миналата година гаранционна схема в размер на 335 млн.лв. по Програмата за развитие на селските райони. По тази програма се очаква към средата на 2012г. бизнеса от тези райони да получи достъп до над 1 млрд.лв. кредити с преференциални условия.

В телевизия Bulgariq o­n air , Асен Ягодин прогнозира падане на лихвата по депозити. Той каза: „Не виждам логика да се плаща шест и нагоре процента по депозити при положение, че няма алтернативи на банковия депозит в други инвестиции – в акции, във взаимни фондове, в недвижими имоти, в земеделска земя. Всичките тези пазари са в момента замрели,“ коментира Ягодин. Той подчерта, че банковият депозит в момента е единствената алтернатива за спестяванията на хората. Според директора на Българската банка за развитие тенденцията рано или късно ще доведе до намаляване и на лихвите на кредитите, освен ако „рисковата премия не се покачи заради влошена макросреда“.

в.Търговски вестник

Можете да ни намерите и във Фейсбук на :
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица