Всеки трети употребява редовно алкохол

Съгласно официални данни на Световната здравна организация /СЗО/ през 2007 г., за която има данни за всички страни от ЕС, консумацията на чист алкохол в България сред населението на възраст над 15 години е 10,04 литра на глава от населението за година. Данните на СЗО показват, че през същата година страната ни се е намирала на 18-то място в Европейския съюз, като водещи в своеобразната класация са Люксембург, Чехия и Ирландия. През 2008 г. страната ни е била на 14-то място, а през 2009 г. – на 13-то място сред 22 страни на ЕС, за които има данни, съобщи доц. д-р Пламен Димитров.

Трябва да се има предвид, че това е официално регистрирана консумация, уточнява експертът. В страните от Балтийския регион и Югоизточна Европа (включително в България) нерегистрираната консумация е висока, като някои източници я определят като 5 литра на възрастен на година.

Над 200 милиона европейци пият ежедневно.

Според „Евробарометър” най-висок процент на общо употребяващи алкохол в Европейския съюз се открива в Дания – 93%, Швеция – 90% и Холандия – 88%, а най-нисък в Португалия – 58%, Италия – 60% и Унгария – 64%. За България този процент е 73 на сто, допълва доц. Димитров.

Над 200 милиона от пълнолетните европейци употребяват алкохол ежедневно – жените до 20 мл. абсолютен алкохол, мъжете – до 40 мл., като при 58 милиона от тях употребата е над това количество, казва експертът. Всяка година приблизително 23 милиона стават зависими от алкохола. СЗО посочва, че 76,3 милиона души в света имат заболяване или разстройство свързано с употребата на алкохол. Злоупотребата с алкохол е един от четирите рискови фактори, заедно с тютюнопушенето, нездравословното хранене и ниската физическа активност, според данни на СЗО. Тя е на трето място по значимост като рисков фактор за болести, преждевременна смъртност и инвалидност в света и обуславя 9,2% от общото бреме на болестите в развитите страни, категоричен е доц. Димитров.

Според данни на „Изследване на факторите на риска за хронични болести сред население на възраст 25-64 години в зоните на програма „СИНДИ-България” – редовно консумират алкохол 33% от мъжете и 9,5% от жените, казва доц. Димитров. Според него ежедневна е консумацията на концентрат при 12,5 на сто от изследваните, като делът на мъжете е три пъти по-висок от този на жените. Всеки ден употребяват вино 2,7% от мъжете и 1,5% от жените. Ежедневно консумират бира 21,7 на сто от мъжете и 5,1 на сто от жените, без съществени различия във възрастов аспект.

Разумно седмично количество употребен алкохол (до 280 мл. АА за мъжете и 140 мл. АА за жените) се установява при 78,2 на сто от мъжете и 86,8 на сто от жените. С рискова алкохолна седмична консумация (280-350 мл АА за мъжете и 140-210 мл АА за жените) са 9,1 на сто от мъжете и 7,9 на сто от жените, с високо рискова консумация (над 350/210 мл АА) – съответно 12,7 на сто и 5,3 на сто от тях.

Делът на злоупотребяващите с алкохол мъже е 1,7 пъти по-голям от този на жените (съответно 21,8 на сто и 13,2 на сто). Злоупотребата е по-често разпространена при мъжете във възрастта 35-44 и 45-54 години, а сред жените – във възрастта 35-44 години.

Резултатите от „Национално изследване на факторите на риска, свързани с начина на живот сред население на възраст 25-64 г.”, проведено от НЦОЗА показва, че около 13% от българите консумират концентрати всеки ден. Консумацията на вино е по-рядка – ежедневно консумират вино 5,8 на сто от мъжете и 2,2 на сто от жените, а за бирата процентите са съответно 21,7 от мъжете и 3,6 от жените.

При повечето от анкетираните консумацията на алкохол е в „разумни” граници – 70,6% от мъжете и 84,6% от жените. Високо рискова е седмичната алкохолна консумация при 8,1 на сто от мъжете (предимно във възрастовите групи до 54 години) и 1,5 на сто от жените (на възраст 45-54 години). Изследването показва, че делът на мъжете с рискова и високо рискова консумация на алкохол е по-висок в селата, а на жените – в градовете, допълва експертът.

Според доц. Димитров всяко пето българче на 16 години (или 20,4 на сто) се е напивало поне веднъж през последните 30 дни, като данните за 2011 г. са, че 23 на сто от момчетата и 18 на сто от момичетата са злоупотребявали веднъж през последния месец с алкохол. Данните са взети от изследването „Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици” (ESPAD), провеждан съвместно от Националния център по обществено здраве и анализи и Национален център по наркомании за злоупотребите с алкохол сред 16-годишните.

Изследването сочи, че 88 на сто от 16-годишните са употребявали поне едно питие през живота си през 2003 г., 87% – през 2007 г. и 87,2% – през 2011 г. По отношение на употребата на поне едно питие през последните 30 дни, тези проценти са съответно 65 на сто – през 2003 г., 66 на сто – през 2007 г. и 65,2 на сто – през 2001 г.

Резултатите показват, че през 2007 г. 45% от учениците (48% момчета и 42% момичета) са се напивали поне веднъж през последните 12 месеца, казва експертът.

Българите пият заради стреса и трудния начин на живот.
Националното проучване на факторите на риска за здравето показва, че мъжете и жените с рискова и вредна консумация на алкохол са с повишено артериално налягане, най-често във възрастта 55-64 г., наднормена телесна маса или затлъстяване, повишен холестерол в серума, чувство на напрежение, притеснение или тревога. Като най-важна причина за заболеваемостта у нас, консумиращите алкохол посочват стреса и трудните условия на живот. Злоупотребата с алкохол, като причина, е посочена от едва 2,9 на сто от тях. Резултатите показват, че е изключително важно хората да бъдат информирани и да знаят каква е разумната граница на алкохолна консумация, е мнението на доц. Димитров.

Редица анализи показват наличието на връзка между консумацията на алкохол и различни видове заболявания. Връзката е причинно-следствена. Силата на тази връзка зависи от количеството на консумацията на алкохол. Най-висок е рискът от алкохола за цироза на черния дроб, рак на храносмилателната система, рак на горните дихателни пътища, хеморагичен инсулт, травми и други. Намира се също връзка с хипертонията, чернодробния рак, дебатира се такава с рак на гърдата, колона и ректума.

Смъртността в България, дължима на алкохола от различните класове болести и отделни нозологични форми e оценена в рамките на изпълнението в НЦОЗА на проект на Европейския съюз „HEM – Премахване на различията – Намаляване на преждевременната смъртност; основа за мониторинг на развитието на здравето след разширяването”. Резултатите показват, че във възрастовата група 20-44 години при мъжете – 5,6 на сто от смъртните случаи са от злокачествени новообразувания, 44,9 на сто от смъртните случаи са от чернодробната цироза, 41 на сто от смъртните случаи травмите се дължат на алкохола, казва експертът.

Програма за ограничаване на злоупотребата с алкохол.
Според доц. Димитров в страната в момента е подготвен проект на Програма за ограничаване на злоупотребата с алкохол, стратегическата цел на която е подобряване здравето и качеството на живот чрез намаляване на алкохолната употреба. Основната й цел е ограничаване на последствията от рисковата и вредната употреба на алкохол чрез активно въвличане на населението в дейностите по промоция на здраве и профилактика на произтичащите от алкохолната злоупотреба болести.

Министерството на здравеопазването подготвя Обща програма за превенция и контрол на хроничните болести, която ще е насочена към редукция на основните рискови фактори за тези заболявания, включително злоупотребата с алкохол, като възможно е Програмата за ограничаване на злоупотребата с алкохол да е част от нея, уточнява експертът.

АргументиБГ