Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Новини
Костадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
Управленската доктрина на „Възраждане“ – „България 1400“ ще бъде представена пред общността в Габрово, съобщиха от пресцентъра на политическата организация.
Всички, които искат да се запознаят с виждането на „Възраждане“ за управление на България, както и за тези, които желаят да разговарят лично за нея с кандидатите на „Възраждане“ за народни представители и председателят на “Възраждане” Костадин Костадинов, са поканени на отворена среща.
Събитието ще се проведе в Художествената галерия “Христо Цокев” в град Габрово на 9 април от 18.00 ч., а домакин е Даниел Петров – водачът на листата с кандидати за народни представители.
“Абсолютно необходимо условие за успешното реализиране на стратегията за национално развитие е в нейното изпълнение да бъде привлечен и стимулиран целият човешки потенциал на страната – както на българите в България, така и на тези в чужбина”, категорични са от “Възраждане.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „Възраждане“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Възраждане“ е под номер 8 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Прогресивна България: Габрово иска редовно управление!
„Хората искат редовно управление с ясна отговорност и предвидимост. Има умора от причудливите управленски формули, които започват с компромис и завършват без резултат за обществото.“
С тези думи Николай Косев, водач на листата на коалиция „Прогресивна България“ в Габрово, обобщава впечатленията си от срещите с избиратели в региона – разговори, които все по-ясно очертават не само проблемите, но и очакванията към следващото управление.
Сред тях ясно се откроява и една амбициозна, но последователно заявявана цел – формацията на Румен Радев да излъчи двама народни представители от 7 МИР – Габрово. За голяма част от избирателите това не е просто политическа заявка, а необходимост от по-силно и реално представителство на „ Прогресивна България“ в парламента, което да отстоява интересите му с тежест и последователност.
Срещите на кандидатите, както в общинските центрове, така и в малките населени места, показват отчетлива промяна в нагласите. Хората все по-малко търсят обещания и все по- ясно формулират изискванията си: стабилно мнозинство, което да носи отговорност за решенията си. В същото време се поставя и категорична граница – тази стабилност не трябва да бъде постигана чрез коалиции, възприемани като компромисни и лишени от принципност.
„Навсякъде се вижда едно и също – дълбока нетърпимост към задкулисието и олигархията“, коментира Данаил Лалев, втори в листата на коалицията. По думите му в разговорите ярко се открояват конкретни проблеми: липсата на достатъчно финансов ресурс за малките населени места, ограничените възможности на местната власт и усещането за безсилие. „Кметските наместници се чувстват като просяци. Някои от тях не могат да се преборят дори за елементарни неща като здрави контейнери за отпадъци“, допълва Лалев.
Икономическата картина също е тревожна. Недостигът на работна ръка отдавна е основен проблем за бизнеса и развитието на региона. „Темата за кадрите е ключов икономически въпрос. Без хора няма как да има устойчиво развитие“, отбелязва Андрей Николов, който също е кандидат за народен представител от формацията на Румен Радев.
В този контекст от „Прогресивна България“ поставят акцент върху политики за облекчаване на бизнеса, намаляване на административната тежест и по-лесен достъп до финансиране, както и върху развитие на индустриални зони и привличане на инвестиции в регионите.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Новини
Проф. Цонков, БСП – ОЛ: Габрово е в капана на провалената инфраструктура!
БСП ОЛ бие тревога за забравения регион. Политическият хаос и липсата на визия тласкат региона към демографски срив, докато важни закони спят от десетилетия.
Предлагат консенсус на всички политически сили, библиотека от готови проекти по баварски модел за развитие на района.
„Габрово е в капана на провалената инфраструктура“, с тези думи проф. Николай Цонков, водач на листата на БСП Обединена левица откри експертна среща за регионално развитие на Габрово. Консенсусът на експертите бе категоричен: „Без свързаност на регионите и общините, трудно можем да постигнем и развитие.“

Проф. Цонков и Стратегически институт за национални политически идеи, събраха видни специалисти на разговор за развитие на област Габрово. Сред участниците в дискусията бяха, професор доктор-архитект Иван Данов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), господин Валентин Николов, бивш изпълнителен директор на Камарата на строителите в България и д-р Калоян Паргов.
Експертите настояха за цялостна оценка на инвестиционния процес, започвайки от предпроектна подготовка, през проектирането и строителството, до надзора. Професор Цонков остро разкритикува текущия инвестиционен процес: „Смятам, че трябва интегрираните териториални инвестиции да създават условия на икономическа свързаност.“ Той подчерта, че липсата на дългосрочна визия е очевидна от „60 години“.

Специалистите алармираха за катастрофалното състояние на инфраструктурата. В Габрово, въпреки че разполага с 241 водоизточника, 88 пункта за дистанционно водоснабдяване и 270 резервоара с обща дължина на мрежата близо 2000 км, „70% от водата се губи по каналите и по травопроводите,“ а водосборните райони са в окаяно състояние“. Обсъди се спешната нужда от нов анализ и стратегия за водоснабдяването на Габрово-Севлиево-Трявна, като се предложи създаването на „реверсивен водопровод“ Габрово-Севлиево за решаване на проблема с по-малко средства. За агломерацията Габрово-Севлиево вече има проект за 65 милиона лева, предвиждащ 7 километра водопровод. Язовир „Нейковци“ за Трявна също е почти завършен, но забавянето води до разрушаване на инсталациите.
Пътната мрежа също е в критично състояние. Тунелът под Шипка, обсъждан над 100 години, е „чисто политическо решение“, а 2.5 км от трасето към първия тунел и 3.5 км за втория са готови. Въпреки това „категорично е изпуснат шанса с Шипка,“ каза проф. Цонков. Забавянето на автомагистрала „Хемус“ (започната през 90-те години, с договор от 1997-98 г.) се дължи на „политически мотиви“, а пътят Габрово-Търново, рехабилитиран през 2008-2009 г., е амортизиран и спешно се нуждае от разширение, тъй като „няма накъде да се върви повече“. Експертите изразиха и възмущение от липсата на проектиране за връзка на Габрово с „Хемус“, въпреки че се изгражда Лот 4 на магистралата. Предложението е тази връзка, от Севлиево до Габрово, да бъде проектирана като четирилентов скоростен път.

Законодателният хаос е всеобхватен: Закона за устройство на територията (ЗУТ) е променян над 100 пъти от 2002-2003 г. (за разлика от германския аналог, непроменен от 1949 г.) и е „предпоставка за корупция“. Закона за обществените поръчки също е „база за корупция“, която не гарантира качество. Строителният бранш е пред срив, тъй като „над 2 милиарда лева неразплатени държавни средства“ застрашават фирмите. Проф. Цонков, настоя за индексиране на договорите предвид бързото покачване на цените. Експертите призоваха за изцяло нов строителен закон, който да замени ЗУТ, фокусът на който да бъде върху отговорността на всички участници, не само на инвеститора. Също така, настояха за премахване на сегашния модел на строителен надзор и регламентиране на отделните производствени процеси, които са остарели с 60 години.
Демографската криза е „хоризонтална и ключова тема“ за България, която с население от 5-6 милиона души живее в „лъжа“ без държавно планиране. Професор Цонков алармира, че „липсва стратегическото планиране и мислене в момента и призова за национален консенсус по приоритети за 15-20 години напред. Политическата нестабилност, с около 10 правителства за 6 години, пречи на дългосрочните стратегии. Представена бе и идеята за „библиотека от готови проекти“ по баварски модел, която да гарантира ефективно усвояване на европейски и държавни средства, както и за продължаване на борбата със сивия сектор чрез дисциплиниране на обществото и работа с утвърдени фирми.

В заключение, проф. Цонков призова за изпращане на „подготвени хора в този парламент“, които да работят за решаване на тези комплексни проблеми с дългосрочна визия и национален консенсус. „Трябва всички депутати от областта да работят в една посока“. „Това е истината, да има консенсус по няколко приоритета.“ Той подчерта, че липсата на държавно планиране и експертност води до „слабоумия“, от които страда цялото общество, и настоява за комплексен подход към демографията, включващ подобряване на стандарта, доходите, образованието, здравеопазването и условията на живот.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
-
Кримипреди 6 дниИззеха близо 130 кг риба без документи за произход, продавана в Габрово
-
Новинипреди 6 дниСело Стоките посреща Цветница с водосвет и надежда
-
Новинипреди 5 дниПроф. Цонков: Служебното правителство ни въвлече в руско – украинската война!
-
Кримипреди 6 дниАкция срещу купуването на гласове, иззеха тефтери с имена
-
Кримипреди 7 дниКонфискуваха незаконни ловни трофеи
-
Културапреди 4 дниЛазаровден е!
-
Културапреди 3 дниПразнуваме Цветница! Честит празник на всички
-
Любопитнопреди 5 дни„Плаша цените, а не гаргите“










