Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Новини
Областният призова за повече контрол над работата на фирмите за зимно поддържане

Областният управител на Габрово Кристина Сидорова призова общините и Областно пътно управление да засилят контрола върху работата на фирмите, ангажирани със зимното поддържане, както и да осигурят добра комуникация и своевременен обмен на информация при усложнена обстановка.
Призивът беше отправен на заседание на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия, проведено на 27 октомври, на което беше обсъдена готовността на институциите за работа при зимни условия.

„Необходимо е да се извърши сериозен преглед на готовността на цялата налична снегопочистваща техника, както собствената, така и тази на наетите фирми. Трябва да има ясна организация и разпределение на техниката между общините и Областно пътно управление, така че да не се допуска дублиране на техника и ресурс“, подчерта областният управител.
В заседанието участваха представители на общините, на ОД на МВР в Габрово, на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“, РЗИ, РУО, електроразпределителното дружество, ЕСО, ЦСМП и на Басейнова дирекция „Дунавски район“ в Плевен.

Акцент беше поставен върху готовността на снегопочистващата техника и ефективната координация между институциите. От Областно пътно управление информираха, че зимното поддържане на 518 км републикански пътища в областта и тази година ще се извършва от „Пътни строежи – Велико Търново“ ЕАД. Планът е съгласуван с РДПБЗН и ОД на МВР в Габрово и предстои да бъде утвърден от АПИ.
Вече са подписани споразумителни протоколи с общините за съвместно финансиране на поддържането на републиканската мрежа в урбанизираните територии за 2026 г., а такива за 2027 г. предстои да бъдат подписани с общините, изразили писмено съгласие. Започнали са проверки на техниката и на осигуреността с инертни материали.

В областта са обособени 7 опорни пункта и още един на прохода Шипка, а към момента са доставени 3511 тона пясък и 2327 тона сол. Завършени са ремонтите по направленията Царева ливада–Дряново, Габрово–Узана и Горна Росица–Гъбене. За моторни превозни средства над 12 тона остават затворени Проходът на Републиката и Обходният път на Габрово от пътен възел „Дядо Дянко“.
Предстои да бъде съпоставена техниката на общините с тази, ангажирана от АПИ, за да не се допусне дублиране. От ОД на МВР в Габрово съобщиха, че е създадена организация за безопасно движение и контрол по пътната мрежа, а плановете за затваряне на пътища и въвеждане на временна организация на движението са актуализирани. Всички служебни автомобили са със зимни гуми и аварийни комплекти.

От електроразпределителното дружество информираха, че мероприятията по обслужване на съоръженията трябва да приключат до средата на ноември 2026 г. В областта са базирани 32 екипа за бързо отстраняване на аварии, а при усложнена обстановка могат да бъдат привлечени допълнителни. Налице е и необходимият авариен резерв от стълбове, проводници, изолатори и трансформатори.
От РУО, ЦСМП и РЗИ докладваха, че образователните и лечебните заведения са готови за работа при зимни условия, а РДПБЗН е в пълна и постоянна готовност. Областна администрация Габрово призова още всички шофьори да подготвят автомобилите си за зимата, включително да сменят гумите с подходящи за сезона, и да шофират с повишено внимание.

Икономика
Габрово е домакин на Лагер за иновации 2026 „Пространството между нас“

В Габрово започна Лагер за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“. Инициативата на Община Габрово и Европейския комитет на регионите продължава до 30 октомври и събира представители на институции, предприятия, научни и културни организации, независими творци и гражданския сектор. В центъра на форума са кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032 и сътрудничеството между бизнеса и науката.
Форумът се провежда десет години след първия иновационен лагер в града, организиран пак в партньорство с Европейския комитет на регионите. „Тогава заложихме на силата на сътрудничеството – на срещата между различни знания, опит и гледни точки. Десет години по-късно тази идея има още по-голямо значение“, каза при откриването кметът Таня Христова.
В словото си кметът подчерта, че европейската конкурентоспособност не бива да остава привилегия на най-развитите центрове. „Тя трябва да се усеща и в индустриалните градове, в малките и средните общности, в регионите, които имат потенциал, но губят хора“, посочи Христова. Според нея бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г. е въпрос на посока за цяла Европа: „Кохезията не е компенсация за изоставане. Тя е инвестиция в способността на всички европейски територии да участват в общия просперитет.“

Като член на Европейския комитет на регионите кметът заяви, че градовете и регионите трябва да имат реален глас при определянето на тези политики, защото „именно на местно ниво най-ясно се вижда как икономическите промени се отразяват върху живота на хората“.
Христова постави в центъра на разговора идеята за „правото да останеш“ и предизвикателството пред Габрово да задържа и привлича хора. „Силната икономика е необходима, но сама по себе си не е достатъчна, за да осигури бъдещето на един град“, каза тя и добави: „Нашата задача не е да убеждаваме младите хора, че трябва да останат в Габрово. Нашата задача е да създадем град, който те сами да изберат.“
Като пример за младежка енергия кметът посочи играта „Съхрани миналото и бъди бъдещето“, създадена от отбора „Пазители на времето“ от Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. С помощта на съвременните технологии учениците превръщат историята на Габрово в преживяване. „Тези млади хора не чакат бъдещето да им бъде предложено. Те вече участват в неговото създаване“, отбеляза Христова.Кметът припомни, че в основата на габровската индустрия и култура стои стремежът да се създава. „Индустрията и културата не са два паралелни разговора за бъдещето на Габрово. Те са част от един и същ разговор – как да бъдем град, който създава стойност и привлича хора“, каза тя.

Според Христова на това разбиране се основават и амбицията на Габрово за климатична неутралност до 2030 г. и кандидатурата за Европейска столица на културата 2032, която общината подготвя в стратегическо партньорство с Велико Търново. Тя заяви, че защитава разбирането, че културата е съществена част от икономическото развитие, и в работата си по „Културния компас за Европа“.
Темата на лагера, „Пространството между нас“, е това между предприятията и университета, между културата и икономиката, между институциите и гражданските инициативи, между поколенията. „Понякога именно там са най-големите ни пропуснати възможности. Но там могат да възникнат и най-интересните решения – когато хора, които обикновено работят поотделно, започнат да мислят и действат заедно“, посочи кметът.
В продължение на три дни участниците ще обменят опит, ще посещават местни предприятия и културни обекти и ще разработват предложения по две предизвикателства.

„Габрово 2030 – От знания към индустриални иновации“ е насочено към конкретни технологични проблеми на местните предприятия и към възможностите бизнесът и науката да търсят решения заедно. Това включва разработване и изпитване на нови продукти, подобряване на производствените процеси и прилагане на изкуствен интелект и автоматизация. Целта е да се очертае обща индустриална програма, основана на потребностите на местния бизнес.
Културното предизвикателство ще търси как творците, местните занаяти и културните организации да намират нови възможности в условията на технологична промяна. Те ще продължат да творят с ръцете си, да се срещат с хората и да се обединяват около идеи. Екипът ще разработва предложения за сътрудничество между културни институции, независими творци, бизнеса и гражданите с принос към кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2032.

Откриващият семинар днес е отворен за всички заинтересовани, от 10:00 до 14:00 ч. Кметът Таня Христова представи „Културен компас за Европа“, стратегическия документ на Европейската комисия за развитието на културата в ЕС, по който е докладчик на Европейския комитет на регионите. Програмата включва още темите за Новия европейски Баухаус и бъдещето на Европейските столици на културата, последвани от дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“.
От 12:00 ч. Петър Ганев от Института за пазарна икономика представя икономическия профил и перспективите пред Габрово. В дискусията за технологичната промяна и подкрепата за индустриални иновации участват Томислав Дончев, председател на Комисията по иновациите и дигиталната трансформация в Народното събрание, представители на Техническия университет – Габрово, на Управляващия орган на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и на Регионалния иновационен център „Амбициозно Габрово“.
Резултатите от работните групи ще бъдат представени публично на 30 октомври.

Новини
Старата ви кола може да ви донесе пари, а не разходи!

Спечелете пари от правилното решение за стария ви автомобил! Вместо излязлата от употреба кола да стои на паркинга или пред блока, да я посипват падащи есенни листа и да ви струва пари за данъци и такси, тя може да се превърне във финансова възможност.
ВАИКАР изкупува стари и излезли от употреба превозни средства и ви предлага коректно, надеждно, бързо и професионално решение!
Фирмата разполага със специализирани автомобили за репатриране на аварирали превозни средства до 10 тона, денонощна пътна помощ до всяка точка на страната, собствен транспорт и автоключар.
Обадете се на +359 999 009 008 и оставете грижата за старата кола на професионалистите!
-
Културапреди 6 дниИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“
-
Кримипреди 6 дниПолицията с мащабна акция в Севлиевско в навечерието на изборите
-
Кримипреди 6 дниСтудент налетя с юмруци на портиер
-
Новинипреди 6 дниЕстакадата на ул. Лазурна ще бъде затворена от 26 октомври
-
Кримипреди 5 дниПолицейска операция в Габрово, Севлиево и Трявна
-
Икономикапреди 5 дниКметът на Габрово Таня Христова посрещна посланика на Азербайджан
-
Културапреди 2 дниВ село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката
-
Новинипреди 2 дниУспешен дебют за Димитър Димитров в силовия многобой




