Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Новини
Частично бедствено положение е обявено около завода в село Белица

В радиус от 500 метра от площадката на „ЕМКО“ ООД край село Белица, намираща се в землището на село Станчов хан, се въвежда частично бедствено положение, разпореди чрез своя заповед кметът на Трявна Денчо Минев.
Целта е осигуряване на пълна безопасност, гарантиране здравето на хората, прочистване на зоната от страна на Сухопътните войски и недопускане на външни лица. Заповедта важи за срок от 7 дни, освен ако обстоятелствата налагат удължаване по законовия ред или прекратяване преди този срок.
Мерките се предприемат, за да могат военните щателно да извършат оглед за останали невзривени боеприпаси и разпръснати метални отломки и да бъде гарантирана сигурността, че няма да има последващ инцидент в района. Няма да бъдат засегнати населени места. В зоната се допускат единствено екипи на МВР, Министерство на отбраната и ПБЗН.
Наблюдението на периметъра продължава да се извършва денонощно от екипи на РДПБЗН – Габрово и с помощта на дрон в труднодостъпни места. Към момента няма тлеещи огнища и разпространение на горски пожар.
С цел своевременно и масово уведомяване на населението, преминаващите граждани и туристи в застрашената зона, се възлага на Общинския щаб съвместно с МВР, ГДПБЗН И Областния управител при необходимост да задействат националната система за ранно предупреждение BG-ALERT.
Това беше взето като общо решение днес, 13 август, по време на третия кризисен щаб, който се проведе в Община Трявна. На него присъстваха заместник областният управител на област Габрово Андрей Николов, представители на общинска администрация, председателят на Общински съвет Трявна Златка Донева-Цанева, кметът на Плачковци Борислав Борисов, началникът на тревненското електроразпределително дружество Тихомир Димов, началникът на „ВиК“, район Трявна Милодраг Бижев, Петя Шандрова – представител на АПИ, директорът на обособено производство „ЕМКО“ инж. Славчо Димиев, директорът на РДПБЗН – Габрово комисар Пламен Генчев, директорът на ОД на МВР – Габрово старши комисар Илиян Иванов, началникът на РСПБЗН – Трявна главен инспектор Стоян Стоянов и началникът на РУ на МВР – Трявна главен инспектор Пламен Иванов.
Няма населени места без електрозахранване и водоснабдяване. Пътищата са отворени за движение за всички МПС. Няма отклонения в показателите за качеството на атмосферния въздух и наблюдението на нормите в Плачковци продължава от разположената на място мобилна станция на Изпълнителната агенция по околна среда.
Директорът на обособеното производството инж. Димиев увери, че няма замърсяване на природата, обезвреждането на боеприпаси се извършва контролирано и благодари за усилията на всички ангажирани институции, предвид възникналия инцидент. Самият той подчерта, че действията се извършват изключително координирано и своевременно.

Икономика
Севлиево посреща 12 български производители на фермерския пазар на Lidl

Този уикенд фермерският пазар на Lidl гостува в Севлиево на паркинга на магазина на ул. „Никола Д. Петков“ №41А. От 14 до 16 август посетителите ще могат да се срещнат с 12 български производители, сред които и един дебютант.
За първи път в инициативата ще участва „МАРИПЕТ“ – малък български производител на натурални сушени плодове, зеленчуци и консервирани продукти по стари домашни рецепти от района на Плевен.
Сред вече познатите участници във фермерските пазари на Lidl с био зеленчуци и плодове ще се включат Светослав Пончев от с. Стефаново, „Венец Т“ от с. Дебнево и Деляна Николова от с. Българене. Посетителите ще могат да открият сокове, ябълки и продукти от ябълки от „Гая Био Фрут“, гр. Русе, както и предложенията на „Благи Билки“ от гр. Елена.
Млечните и месните продукти ще бъдат представени от „МОНИ ЕН 04“ от с. Врабево, „АЗЕР“ от с. Белоградец, „Калата“ от с. Кацелово и мандра „Вежен“ от с. Ново село. В разнообразието от предложения се включват още мед от пчеларя Николай Котов от с. Къкрина и продукти от джинджифил и куркума от „БТ Джус“ от Варна.
И този път на фермерския пазар ще има мини работилница, в която деца и възрастни ще могат да се запознаят с процесите на производство и да научат повече за качествата на автентичните български продукти.
През тази година Lidl поетапно разширява обхвата на фермерските си пазари, така че те да достигнат до всички 28 административни области в страната. До края на годината са планирани над 25 събития в повече от 20 области, като предстоят издания в Сливен, Ямбол, Созопол и други градове. Така още повече малки производители, фермери и творци ще имат възможност да представят продукцията си директно пред клиентите на веригата.
За Лидл България
Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 145 магазина в 63 населени места и над 4200 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели наложиха Lidl в България като смартдискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.
Култура
Музеят в Дряново ще бъде домакин на научната конференция на ЦСИИ

На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.

-
Кримипреди 3 дниИнцидент във военния завод край Трявна
-
Кримипреди 3 дниПоловината парк Маркотея е без осветление заради вандализъм
-
Кримипреди 3 дниНяма жертви и пострадали при взривовете в завода край Белица
-
Кримипреди 3 дниОбразуваха досъдебно заради пожара в завода за боеприпаси над Трявна
-
Кримипреди 2 дниНормализира се обстановката след взрива в завода за боеприпаси
-
Новинипреди 2 дниИзграден е STEM-центъра за природни науки, изследвания и иновации в ПГТ – Габрово
-
Новинипреди 2 дниС нов екип Янтра ще търси първи точки в новото първенство
-
Кримипреди един денИзвършват контролирани взривове в завода за боеприпаси край Белица






