Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 1 януари:

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Новини

Басейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати

Published

on

Закритият плувен басейн в Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“ в Габрово възобновява работа след лятната ваканция.

От сряда, 23 септември, съоръжението отново ще бъде достъпно за ученици, спортисти и любители на плуването по утвърден график.

Община Габрово извърши ремонт на коритата на малкия и големия басейн, както и на прилежащата тръбна мрежа.

След приключването на ремонтните дейности съоръжението беше отворено за ползване през февруари 2026 г.

С възобновяването на работата след лятната ваканция, плувният басейн отново ще приема своите посетители по график.

График за ползване на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Ден от седмицатаЧасови интервал1-2 коридор3-4 коридор5 коридор
Понеделник – почивен ден
вторник14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Ран Босилек“ОУ „Неофит Рилски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
сряда14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”ОУ „Иван Вазов“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
четвъртък12:15-13:45ПТГ „Д-р Никола Василиади“
14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00СУ „Райчо Каролев“СУ „Отец Паисий“граждани
17:00-19:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
19:00-20:00КВС Янтра Габрово –
3 коридор
СК „Синкевица“ –
4 коридор
20:00-21:00граждани
петък14:00-15:30ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“
15:30-17:00ОУ „Христо Ботев“НУ „Васил Левски“граждани
17:00-20:00СК „Равен старт 2020“СК „Синкевица“
20:00-21:00граждани
събота09:00-12:00СК „Синкевица“граждани
12:00-12:30обедна почивка
12:30-14:30СК „Синкевица“граждани
14:30-17:00граждани
неделя – почивен ден
Зареди още

Култура

Проф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни

Published

on

Съединението на България слага край на нашето Освобождение. Пътят до него започва през есента на 1875 година в Стара Загора, преминава през Априлското въстание от 1876 година, през Руско-турската война от 1877–1878 година, през Берлинския договор, стига до изграждането на модерните взаимоотношения от двете страни на Стара планина и завършва с единна държава, армия, държавен глава, законодателство, съдебна и финансова система, придобила и териториално самоуправление.

Това стана ясно от думите на проф. Милко Палангурски, който бе гост в новия епизод на първия музеен подкаст в България „Музеят говори“. Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, ученият разказа още за процесите след Освобождението на България през 1878 година, за Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година, за личността на княз Александър I Батенберг, а също и за книгата си „Три погледа към Съединението от 1885 г.“.

Изданието, в което проф. Палангурски е съавтор заедно с други двама водещи наши историци – проф. Веселин Янчев и проф. Петър Стоянович, бе представено наскоро и в Дряново. Проф. Янчев разглежда устройството на българската армия и ролята на руските офицери в нея, както и опитите на Александър Батенберг да изгради войска в защита на българските, а не на чужди интереси. Проф. Стоянович пише за търсенето на съпруга за княз Александър Батенберг – сделка, чиято цел е осигуряването на наследници на престола. Самият проф. Палангурски е автор на увода на книгата, в който проследява развитието на националната идея и мястото ѝ в акта на Съединението. По неговите думи няма и не може да има последен поглед към това велико българско дело – той самият продължава да се натъква на нови данни за него.

Проф. Палангурски посочи, че никой друг балкански народ не е успял да освободи 96 000 квадратни километра още при първото си по-голямо въстание, за разлика от българите. „Берлинският договор, погледнат от тази гледна точка, е максимално ефективен и ни дава възможност да покажем, че можем да се развиваме напред. Това, че ние търсим обединение и съединение в този териториален обхват, е много логично. Ние получихме териториално самоуправление от Силистра до Кюстендил и от Видин до Черно море, което никак не е малко. Това е най-ефективното въстание на балкански народ като териториално решение. Излиза, че онова, което си постигнал първия път, понякога е по-дълготрайно“, отбеляза той, цитирайки синтеза от гения на Христо Ботев: „Ако не сега, ще чакаме още сто години!“.

„Съединението стана благодарение на онези здраво стъпили национални сили, започнали Освобождението от 1876 година. Всичките до един са свързани с революционното движение. Ако човек обърне поглед към хората, на юг ще види Захари Стоянов, а на север – Стефан Стамболов. И двамата действат абсолютно идентично. Тези хора знаят какво да правят! Съединението е доказателството, че когато знаеш какво искаш и знаеш как да го направиш – го правиш! И то понякога става!“, добави проф. Палангурски.

По думите му Съединението е и резултат въпреки дълбокото разцепление на българското общество – разцепление, което историкът смята за валидно и днес, макар населението активно да се включва чрез митинги и други прояви. „Една част от хората са готови да работят за дадена кауза, а другите чакат някой да им свърши работата“, коментира Палангурски, припомняйки думите на Васил Левски, че българите обичат свободата, но ако някой им я поднесе на тепсия.

В разговора беше засегната и международната обстановка, дипломацията ни в навечерието на военния конфликт между България и Сърбия, отстояла акта на Съединението въпреки подкрепата на Великите сили за западната ни съседка, „обезглавяването“ на българската армия чрез изтеглянето на нейните висши чинове, заемани от руснаци, служещи на чужди интереси, личността на княз Батенберг и други любопитни моменти, белязали историята ни.

В епизода проф. Палангурски коментира и днешната образователна система, учебниците по история, разбирането на предмета и ролята на учителя в училище, като направи паралел между някогашните и сегашните политици.

Зареди още

Любопитно

Лилиите отново красят езерото в градинката с мечето

Published

on

Лилиите отново са там, където беше техният дом от десетилетия. Екип на Общинското предприятие „Озеленяване“ върна растенията в езерото в градинката с мечето, след като преди време те бяха преместени временно заради необходимостта съоръжението да бъде ремонтирано.

За много габровци градинката с мечето и езерото с лилиите бяха неразделна част от спомените им. Мястото, където са правили първите си стъпки като деца, където са се разхождали с родителите и баба и дядо си, и където и днес водят собствените си внуци.

За поколения габровци лилиите в езерцети отдавна се превърнаха в символ на това кътче от града, а тяхното отсъствие през годините на ремонта остави празнина, усетена от не един и двама жители.

Както съобщиха от Община Габрово, ремонтът на езерото вече е напълно завършен и то е готово отново да посрещне лилиите. Очаква се растенията постепенно да се развият и да разцъфтят, за да радват както габровци, за които те носят спомени от детството, така и гостите на града, които за пръв път ще открият очарованието на това място.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица