Новини

На този ден…

Published

преди 15 години

01.01.2011

kristi4an

На 1 януари:

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Подобни теми:акцент

Виж също

Днес почитаме паметта на св. Силвестър

Не изпускай

Изловиха 190 хил. лева укрити данъци

Новини

Тъжна вест: Почина Анна Маринова!

Published

преди 9 часа

09.03.2026

hri100.petrov

Почина Анна Маринова, дългогодишен преподавател по български език и литература и директор на Национална Априловска гимназия, в периода от 2002 до 2012 година. Тъжната вест оповестиха от габровското училище.

По повод загубата от учебното заведение припомниха нейните красиви и вдъхновяващи слова, посветени на Априловото училище:

„Скъпи учители от Националната Априловска гимназия,
Всевечна почит към усилията и харизмата на дарилите ни с правото да се наричаме така!

Драги съмишленици, светски и образовани,
Хора, верни на просветата и жадни за знание, Мили ми ученици
в класната стая на 21 век, които почти нямате представа за духовния ранг на категориите личности, изредени по-горе,

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! ЧЕСТИТ ТРИУМФ НА ВЕЧНОТО ЧУВСТВО ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ! ЧЕСТИТО ЗАВРЪЩАНЕ! ДА Е СВЕТЪЛ И ДЪЛЪГ ПЪТЯТ НА ПРОСВЕТЕНИЯ, МЪДРИЯ И СИЛЕН ОБЩЕСТВЕН ДУХ, ПРОДЪЛЖИЛ ТОВА, КОЕТО Е СЪЗДАЛ ВАСИЛ АПРИЛОВ!

Образоваността на осъзналия се българин започва оттук, ние сме част от всевечния път на познанието на нацията ни.

И сме благословени от свещения дълг винаги да се озовем при истинските мощи на благодетеля с всяко ново начало на следващата учебна година. Когато училището отваря вратите си. Когато вятърът срещне нови платна на хоризонта… Това е най – истинският начин да останеш вечен Одисей!

Да бъдеш смел, мечтаещ и хитроумен, но силно да вярваш, че винаги има поне един ученик, който те чака да го научиш как се опъват непосилните тетива на твоя лък!

Да мислиш за постоянното завръщане, да не спираш насред мисията си, защото да стигнеш до Итака е орис! Априловото училище е нашата обща Итака. 190 години пътуване към нас самите… Да бъде!“

Анна Маринова Директор на Националната Априловска гимназия, 2002 – 2012,
Съветник по средното образование в „Европейски училища“, Брюксел.

Новинарски портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ казва съболезнования към семейството и близките на Анна Маринова.

Светъл да е пътят на душата ѝ!

Поклонението ще се състои на 10 март, вторник, от 12.30 часа в храм „Свети Йоан Предтеча“ (Камъка) в Габрово.

Зареди още

Новини

Трета поредна победа за „Янтра“

Published

преди 17 часа

09.03.2026

hri100.petrov

Трета поредна победа в първенството постигна Янтра. В среща от 23-я кръг във Втора лига „ковачите“ надиграха у дома Спортист (Своге) с 2:0 с попадения на Мартин Ганчев и Мартин Райнов. Така съставът ни запази третата си позиция във временното класиране с актив от 43 точки. „Шоколадите“ пък остават с 21 и са опасно близо до зоната на изпадащите.

В двубоя заради натрупани картони не взе участие Константин Иванов. Емо Луканов предприе интересен ход и на негово място като централен бранител излезе капитанът Петър Казаков, който си партнираше с Асен Георгиев. Срещу прибрания отбор на Спортист Янтра действаше във вариант 4-2-3-1. На бековете бяха Ивайло Енчев и Велислав Боев, халфове Мартин Райнов и Божидар Пенчев, пред тях играха Тони Иванов, Марти Ганчев и Георги Бабалиев и на върха на атаката – Милчо Ангелов.

Янтра имаше абсолютно превъзходство в играта и владеенето на топката през първата част, но не успя да разпечата вратата на гостите, въпреки че в 80 процента от времето действията се развиваха в половината на „шоколадите“. Мартин Ганчев имаше отлична възможност да изведе зелените напред в 9-ата минута, но ударът му с глава беше избит от вратаря Юлиан Весков. В 16-ата минута, след изпълнение на ъглов удар, Мартин Райнов също с глава изпрати топката над напречната греда. Тони Иванов два пъти стреля от дистанция, но точно в ръцете на вратаря. Най-чистото положение се отвори пред Милчо Ангелов в 38-ата минута. След пас от фланга на Боев, нападателят изпревари Весков и насочи топката към вратата, но Кристиян Иванов изчисти пред голлинията. Спортист се отчете с два удара извън очертанията на габровската врата. По-опасен беше вторият, пет минути преди края на полувремето. Марио Балъков намери с добро центриране Юри Пинейро в малкото наказателно поле, но бразилецът не успя да натисне добре топката и я изпрати на сантиметри над гредата.

Втората част започна с коварен удар от границата на наказателното поле на Спас Георгиев, но след като се отклони от крака на Божидар Пенчев, топката мина покрай гредата на Василев. В 54-ата минута Янтра най-после счупи шоколадовото блокче с индивидуален проблясък на Мартин Ганчев. 20-годишният габровски талант получи пас от Тони Иванов, след което с триково отиграване се освободи от Лионел Самба и с левия крак изпрати топката в долния десен ъгъл на вратата за 1:0. Малко по-късно ситуацията за гостите се усложни допълнително. Мартин Райнов задържа с тактическо нарушение откъсващия се на контраатака Юри Пинейро, а бразилецът в яда си го изрита в краката без топка.

Решението на рефера Божидар Тодоров беше жълт картон на Райнов и червен на Пинейро и така отборът на Спортист остана с човек по-малко на терена. Това обаче сякаш даде импулс на водения от Ахмед Хикмет състав от Своге и в следващите 15-тина минути гостите успяха да притиснат Янтра, като създадоха и нелоши ситуации за изравнителен гол. В 68-ата минута, след центриране от пряк свободен удар, забравеният на задната греда Владимир Гогов стреля опасно, но не намери целта. В 71-ата минута играчите на Спортист претендираха за задържане на Кристиян Йовов в наказателното поле и дузпа, но реферът Божидар Тодоров не видя основания за такава. Малко по-късно се стигна до ново нарушение около наказателното поле на габровския тим, но арбитърът прецени, че то е извън него. В 83-ата минута Кристиян Иванов шутира с левия крак от границата на пеналта, но право в ръцете на Василев.

Мартин Райнов вкара гола на успокоението за Янтра секунди по-късно. Станислав Дюлгеров предостави добро центриране от пряк свободен удар в дясно от вратата и Райнов с глава за втори път в мача матира Весков – 2:0. В края „ковачите“ изпратиха и още един път топката в мрежата на гостите, но попадението на Казаков не беше зачетено, заради маркиран доста спорен фаул срещу вратаря.

В следващия кръг на Янтра предстои регионално дерби срещу Севлиево. Мачът е идната събота, 14 март, от 15:30 часа на стадион „Раковски“ в съседния град.