Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Лятото постепенно отстъпва място на по-хладните дни, а с това идва и един от най-удобните периоди за хората, които обмислят лазерна епилация.
Ако търсите професионална Лазерна епилация Габрово, есента е подходящ момент да започнете своя курс от процедури. Макар съвременните лазерни технологии да позволяват процедурите да се извършват целогодишно при спазване на необходимите препоръки и грижа, есента, зимата и пролетта имат едно важно предимство – кожата обикновено е значително по-малко изложена на силно слънце.
Затова много хора избират именно този период, за да започнат своя курс от процедури.
Започнете сега, за да сте по-близо до желания резултат през лятото
Лазерната епилация не се прави всяка седмица, а през определен интервал, съобразен със зоната и цикъла на растеж на косъма. Започването на курса през есента дава време процедурите да бъдат извършвани спокойно и последователно през по-хладната част от годината.
По-малко слънце, по-лесна грижа
Една от важните препоръки при лазерната епилация е третираната кожа да се пази от силно слънце. През есента това е по-лесно – носим повече дрехи, излагаме се по-малко на слънце, а летният тен постепенно избледнява.
По-малко време за постоянно бръснене
За много хора най-досадната част е постоянната нужда от бръснене, кола маска или други краткотрайни методи. При някои хора честото бръснене е свързано и с раздразнение, зачервяване или врастнали косъмчета.
Все повече мъже също избират лазерна епилация
Процедурата отдавна не се търси само от жени. Все повече мъже избират лазерна епилация за гръб, гърди, корем, врат, рамене или подмишници – както заради външния вид, така и заради удобството и по-лесната поддръжка.
Съвременна технология и индивидуални настройки
В ELVIS studio в Габрово процедурите се извършват с Primelase Excellence – един от най-мощните диодни лазери. Параметрите се определят индивидуално според зоната, кожата и косъма, а охлаждането Crystal Freeze допринася за по-голям комфорт по време на процедурата. Преди започване на процедурите се обсъждат индивидуалните особености, предишното обезкосмяване, излагането на слънце и други важни фактори.
Ако сте отлагали през лятото, сега е добър момент да помислите за старт
Есента дава възможност процедурите да бъдат планирани постепенно, без бързане и с по-малко излагане на третираните зони на силно слънце. А началото на новия сезон може да бъде и началото на една голяма промяна, за която следващото лято да сте си благодарни.
Контакти и информация
Габрово, ул. Аврам Гачев 1Г (от страната на велоалеята), тел.: 088 270 8888.
фейсбук: https://www.facebook.com/elvisstudio.bg
инстаграм: https://www.instagram.com/elvisstudio.bg
тик-ток: https://www.tiktok.com/@elvisstudio.bg
уеб: https://elvisstudio.bg/
Когато ви предстои превръзка, вливане, инжекция или друга медицинска услуга е естествено да се притеснявате. Искате да знаете кой ще се погрижи за вас и да срещнете човек, пред когото спокойно можете да споделите притесненията си. В „Частна манипулационна Табакова“ в Габрово, Анелия Табакова, посреща пациентите с внимание и търпение.
Дългогодишният ѝ опит в медицинските манипулации и сестринските грижи върви с разбирането, че отношението към човека е важна част от грижата за неговото здраве.
Опит, натрупан в ежедневната грижа за пациентите
Професионалният път на Анелия Табакова в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в Габрово започва през 2011 г. Работата и грижите за оперативни и хронични рани и проследяването на пациенти след операция са съществена част от практиката ѝ. Към този опит се добавят и две години в урологично отделение, с грижи и наблюдение на пациенти с урологични заболявания и след оперативно лечение. Анелия е завършила специалност „Медицинска сестра“ в Медицински университет – Плевен и притежава магистърска степен „Управление на здравните грижи“.
В собствената си манипулационна практика тя прилага знанията и уменията, натрупани в болничната работа, с внимание към състоянието и потребностите на всеки човек.
Внимание към човека при всяка манипулация
Всеки пациент идва със своите потребности. Детето може да се страхува от убождането. Възрастният човек може да има нужда от повече време. Близките на човек след операция често се тревожат как ще се справят с грижите у дома. В практиката си Анелия Табакова работи с пациенти от различни възрасти и подхожда с търпение към техните притеснения.
Прецизното изпълнение на манипулациите, хигиената и използването на стерилни консумативи са в основата на работата ѝ. Спокойното общуване допълва тази грижа и помага на пациента да се чувства по-уверен. Ако нещо ви тревожи, споделете го. Вашите въпроси имат място в разговора за грижата за вас.
Помощ за вас и вашите близки
В манипулационната се извършват подкожни, мускулни и венозни инжекции с назначени медикаменти, поставяне на абокат и венозни вливания под наблюдение. Предлагат се също превръзки, сваляне на конци и скоби и грижа за рани, включително след операция или при продължително залежаване. Подходът се съобразява със състоянието на пациента и указанията на лекуващия лекар.
За хората, които се нуждаят от грижа за катетър или стома, се предлагат съответните манипулации и обучение на близките за последващите грижи. Така семейството може да получи подкрепа в ежедневни дейности, които в началото често изглеждат трудни и непознати.
Грижа и в спокойствието на вашия дом
Когато придвижването до кабинет е трудно, възможността за домашно посещение е особено ценна. Анелия Табакова предлага посещения в Габрово и в общините Севлиево, Дряново и Трявна. За уговорка можете да се свържете по телефона и да уточните от каква манипулация или грижа се нуждаете. Това помага посещението да бъде организирано според конкретната потребност.
Свържете се с Анелия Табакова
Кабинетът се намира в гр. Габрово, МЦ „Апогей“, ул. „Ивайло“ № 1. За въпроси и записване на час: 0878 55 62 66. Можете да разгледате услугите и да запазите час за кабинет или домашно посещение и през www.aneliyatabakova.bg.
Заслужавате внимателна грижа и отношение, което ви помага да се чувствате спокойни — и когато търсите помощ за себе си, и когато я търсите за близък човек.
На 25 и 26 септември Дряново ще посрещне учени от цялата страна и чужбина, които ще дебатират върху три от най-мощните сили, оформили съдбата на България през последните два века – интеграцията, протекционизмът и национализмът. Домакин на форума е Историческият музей – Дряново, партньор на Центъра за стопанско-исторически изследвания в организацията на международната научна конференция, която обещава да превърне града на майстор Колю Фичето в средище на голям академичен разговор.
Изборът на историческия музей в Дряново не е случаен. Градът, познат с възрожденския си дух, се превръща за два дни в естествена сцена, на която историци, икономисти и изследователи ще проследят как българската държава и българското общество са балансирали между отвореност към света, в защита на собствените си интереси – от османската епоха, през следосвобожденските десетилетия, до социалистическия период и съвременността.
Конференцията е структурирана в пленарна сесия и две паралелни научни секции, обединяващи десетки доклади. Сред темите, които ще предизвикат особен интерес, са изгубената битка за българския лев и пробивите в държавния монопол върху валутната търговия, драматичната съдба на фамилия Пенчеви в Северна Добруджа между интеграция и национализация, тютюноработническата стачка в Пловдив от 1953 година и малко познатите британско-руски информационни мрежи на Балканите в годините преди Освобождението.
Форумът има подчертано международно участие, а част от докладите ще бъдат представени на английски език от изследователи на чуждестранни институции, сред които Институтът за изследвания на Югоизточна Европа.
Специален акцент в програмата е представянето на двутомния труд „Стопанска история на българите в Османската империя (XV – началото на XX в.)“, издаден от Издателство „Аз-буки“ през 2025 година, под редакцията на проф. д.и.н. Иван Русев.
Изданието, посветено на петте века българско стопанско развитие под османска власт, ще бъде представено пред научната общност именно в залите на дряновския музей на 25 септември от 17.30 часа.
Стопанската история рядко получава подобаващото ѝ място в общественото внимание, а фактът, че водещи изследователи в областта от страната и чужбина избират именно Дряново за форума си, е показателен за доверието, с което Исторически музей – Дряново се ползва сред научните среди.
Именно в дух на партньорство музеят и Центърът за стопанско-исторически изследвания превръщат тези два дни в повод да утвърдят общата си кауза – стопанската история на България да бъде не просто съхранявана, а активно изследвана и осмисляна.
-
Любопитнопреди 6 дниЛилиите отново красят езерото в градинката с мечето
-
Новинипреди 6 дниОбщински и екоинспектори провериха централния пазар в Габрово
-
Новинипреди 3 дниБасейнът в ПМГ-Габрово отново отваря врати
-
Културапреди 3 дниПроф. Палангурски: Съединението на България бележи края на Освобождението ни
-
Новинипреди 2 дниОтбелязваме 118 години от Независимостта на България!
-
Културапреди един денГала Савчева с отличие от „Златни ябълки“ и с нов успех към сцената
-
Новинипреди един денПърво място за Иван Екимов и Христо Дочев от шахматен турнир
-
Културапреди един ден„Завещанието на Негово благородие“ с премиера в Габровския театър