Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
Проф. д-р Николай Цонков, кандидат за народен представител и водач на листата на „БСП – Обединена левица“ в 07 МИР – Габрово:
„Служебното правителство на Гюров ни въвлече в руско – украинската война!“
Позиция:
Уважаеми дами и господа,
Правителство с изтекъл мандат и служебното правителство на Гюров направиха най-голямото национално предателство в историята на Третата българска държава – България да е на ръба да влезе отново във войни!
Обръщам се към Вас със загриженост в качеството Ви на български граждани и патриоти, които желаят да живеят мирно и спокойно в нашата родина България. През изминалите дни бяха извършени две национални предателства, които могат да бъдат сравнени само и единствено с присъединяваното към Тристранния пакт от Богдан Филов и обявяване на война на САЩ и Великобритания на страната на хитлеристка Германия. Служебното правителство на Гюров с подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна ни въвлича в Руско-украинската война. Служебно правителство няма правомощията и легитимността да подписва международни договори без санкция на Народното събрание. С този договор българската държава допуска изучаването на украински език в българските училища. С това споразумение служебното правителство унищожава националната ни сигурност, зачерквайки военно-промишления ни комплекс за сметка на украинския. Ние влизаме директно в конфликта срещу Русия, страната, на която дължим нашата независимост и самостоятелно съществуване. С този договор българската държава доброволно предава двата руски реактора за АЕЦ Белене. С този акт правителството на Гюров ни лишава от правото на енергийна независимост. Цените на тока растат и вместо да помислим за реализирането на АЕЦ Белене, ние ги подаряваме. Подаряваме нашата енергийна независимост, икономика и стандарт на живот.
Едновременно с това предателство, служебното правителство е на път да ни вкара и в друг конфликт – с Иран. На 18 март българското външно министерство е получило нота от Иран, в която еднозначно иранската държава ни предупреждава да прекратим предоставяне на гражданско летище „Васил Левски“ за военни цели“. Решенията на служебното правителство подкопават не само държавността, но и малкото останало от националната ни сигурност. В това национално предателство съучастници на служебното правителство на Гюров станаха и ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС – Ново начало.
Убеден съм, че българската външна политика трябва да бъде независима и прагматична, основана на националния интерес. България като част от ЕС и разположена на важен кръстопът може и трябва да играе ролята на посредник между ЕС и Изтока. Настоявам за незабавно преместване на военно-транспортните самолети от летище „Васил Левски“ и забрана за разполагането им в България, както и обявяване на нищожността на 10 годишното Споразумение за сътрудничество между България и Украйна.
Тези решения на служебното правителство на Гюров ни лишават от свобода на избор, мирно съществуване, като ставаме реална военна мишена. Време е виновните да понесат политическа отговорност!
България трябва да се съобразява с даденостите и своите възможности, като работи с Германия и другите европейски, черноморски и балкански държави, както и с Китай, САЩ, Русия.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Историческият музей – Дряново е удостоен с престижната национална награда „Наследство“ на Сдружение „Български музеи“ за 2025 година. Наградата е присъдена в категория „Събития и работа с публики“ след единодушното решение на експертно жури. Дряновският музей я получава при първата си номинация – признание, което говори само по себе си за качеството и мащаба на свършената работа.
Отличието е признание за неуморната работа на екипа на музея по Национална програма „(Не)познатият Колю Фичето“, посветена на 225-годишнината от рождението на възрожденския архитект и строител. Програмата бе реализирана в страната и чужбина под патронажа на Министерството на културата и в партньорство с Община Дряново, Съюза на архитектите в България, Камарата на строителите, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, Посолството на Република България в Румъния и редица регионални и национални институции.
В рамките на програмата бяха реализирани над 15 мащабни събития, адресирани към най-различни аудитории. Проведени бяха знакови национални инициативи: научната конференция „Епохи, личности, памет“, четвъртият пленер по живопис и детският конкурс „Преминал майстор през земята“. За първи път от 20 години бе организирана родова среща с наследници и родственици на Колю Фичето. Представена бе и нова книга за възрожденския строител. Специален акцент е поставен върху работата с деца и младежи. Организирани бяха архитектурна работилница и музейни открити уроци в Дряново, в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училище в село Извоареле, Румъния. Четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“ бе събрало 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа от деца и младежи от цялата страна. В постоянната експозиция „Колю Фичето: Живот и творчество“ бяха въведени 3D иновации, които представят творческия свят на Първомайстора по съвременен и вдъхновяващ начин.
Успоредно с всичко това екипът на дряновския музей провежда мащабна комуникационна, информационна и медийна кампания чрез профилите си в социалните мрежи, национални и регионални медии, специализирани издания и престижни форуми, включително активно развит YouTube-канал.
Номинацията бе предложена от Исторически музей – Севлиево, като особено са откроени значимостта на идеята, креативността, мащабът, отдадеността и професионализмът на целия екип.
Наградите „Наследство“ се присъждат ежегодно от Сдружение „Български музеи“, с цел да отличат най-значимите постижения в музейния сектор на страната. Исторически – Дряново ще получи своя приз на тържествена церемония в края на месец април 2026 г.
Регионален етнографски музей на открито „Етър“ дава нестандартен творчески отговор на една от най-чувствителните теми в обществото – ръста на цените. Петото издание на Националния детски конкурс „Бостанско плашило“ през 2026 г. е под мотото „Плаша цените, а не гаргите“.
Идеята е участниците да интерпретират с чувство за хумор и сатира инфлацията, като превърнат традиционното бостанско плашило в символ на обществен коментар. Конкурсът, който се провежда за първи път през 2009 г., насърчава децата и младежите да съчетаят познанията за традицията с актуален поглед към съвремието.
Плашилото – познато от миналото като пазител на реколтата – днес се използва като артистично средство за изразяване на позиция и креативност. В инициативата могат да се включат индивидуални участници и групи на възраст от 5 до 19 години, разпределени в три възрастови категории.
Условието е плашилата да бъдат изработени в човешки ръст и от устойчиви материали, тъй като след оценяването ще бъдат изложени на открито в музейното пространство. Журито ще бъде председателствано от Алфидин Ахмедов, директор на Държавния куклен театър в Габрово, с участие на експерти от областта на занаятите, дизайна и изкуствата.
Крайният срок за изпращане на творбите е 20 април 2026 г., а награждаването на победителите ще се състои на 25 април в музей „Етър“. Отличените участници ще получат предметни награди и грамоти.
Организаторите очакват конкурсът отново да привлече интереса на деца от цялата страна, като им даде възможност не само да творят, но и да изразят своята гледна точка към случващото се в обществото.
Изпратете плашилото си на адрес: Габрово, 5309, ул. „Ген. Дерожински“ № 144, РЕМО „Етър“ – конкурс „Бостанско плашило“. Победителите във всяка категория и възрастова група ще получат предметни награди и отличителен документ.
За повече информация: Росица Бинева, главен уредник отдел „Занаяти“ – +359 884 772 156; Кремена Петрова, главен експерт събития и маркетинг – +359 888 804 252; Миглена Банкова, аниматор – +359 897 654 700.
-
Кримипреди 7 дниРъст на преписките и наркоделата, отчетоха габровските прокурори
-
Новинипреди 6 дниСилен екип на ПП-ДБ за 7 МИР Габрово
-
Новинипреди 4 дниРадев в Габрово: Ще работим за преустановяване на натиска върху българската икономика
-
Новинипреди 4 дниТомислав Дончев: Целта ни е България да стане най-благоденстващата държава на Балканите!
-
Новинипреди 5 дниСилна България в силна Европа или България на двата стола? Изборът е ясен
-
Новинипреди 4 дниЗлатен медал за Иван Екимов и Кристиян Василев от шахматен турнир „Загорец“
-
Културапреди 4 дниИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание
-
Културапреди 3 дниЛазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки