Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 1 януари:

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Новини

Михаил Митов: Само за година стартирахме отново работата по приоритетите на областта

Published

on

Г-н Митов, едва на 26 години станахте народен представител. Има ли действително място и роля за младите в Народното събрание, какво бихте посъветвали хората от Вашето поколение, по известно като Gen Z?
– Дали младите имат място и роля в Народното събрание – със сигурност. Нещо повече – бих казал, че българският парламент има огромна нужда от младите и тази роля трябва да си я извоюваме. Там, където се вземат важните решения и се приемат законите на страната, има нужда от хора, които мислят в категорията на дигиталната икономика, изкуственият интелект – теми, които Gen Z познава най-добре. Ние живеем във времена, в които да реализираш добра идея или инициатива, е по-лесно от всякога. Единственото, което се изисква е активност и енергия. Затова на хората от моето поколение бих казал, че ако политиката ви се струва скучна, това е, защото в нея няма достатъчно хора като вас. Колкото повече младите участваме и се подкрепяме, толкова по-бързо ще изградим средата, за която мечтаем.

Партията, от която излизате като кандидат за народен представител, според общественото мнение, не е модерна и актуална сред Вашето поколение Gen Z. Защо, според Вас, е така?
Истината е, че политиката като цяло не беше актуална тема сред младите хора до скоро, но сега тази тенденция се променя. И още една истина е, че ГЕРБ е партията, която дава най-голям шанс на млади хора да участват в политиката. В листите на ГЕРБ има в пъти повече хора от моето поколение, отколкото в листите на останалите партии. За пример ще дам листата с кандидати за народни представители в област Габрово – от общо 8 кандидати, 3-ма сме на възраст между 20 и 27 години. Това не може да се види в листите на другите партии.

Друга причина е, че младите хора активно присъстват в социалните мрежи, които за жалост често са среда за манипулации, спекулации, дори хибридни атаки, на базата на които се изгражда обществено мнение.

Освен това има процеси, които трябва да се обяснят, за да са разбираеми. Младите хора не помним времената, когато пътуването извън България е било невъзможно, стандартът на живот – в пъти по-нисък, не помним, когато до българското Черноморие се е пътувало по 6-8 часа, заради липса на скоростни пътища и магистрала, не помним хиперифлацията, фалирането на банки, изчезването на спестяванията на хората. Липсата на база за сравнение, създава илюзията, че европейската интеграция на България, постигнатото от тогава и настоящето са даденост. Но не е така. Партия ГЕРБ, започнала като Сдружение „Граждани за европейско развитие на България“ е партията, която отстоява пътя на България към Европа и завършва този процес. Днес всички ние пътуваме свободно, избираме къде да се образоваме и къде да се реализираме.

Една година вероятно не е достатъчно време за постигане на видими резултати, но Вие бяхте много активен, какво работихте и постигнахте за тази година на национално и местно ниво?
Макар и само за една година резултати има – превърнахме Габрово във втората област в страната с най-много инвестиции в спортна инфраструктура. Част от проектите предстои да бъдат реализирани, други вече са започнали, а трети са в етап на административна подготовка. Продължихме санирането на жилищни сгради. Възобновихме процедурите по проекта за тунел под Шипка, които бяха спрени от предишни правителства, както и по редица проекти в пътната и водната инфраструктура. В бюджета за 2026 година, който за съжаление беше отхвърлен, предвидихме средства за 100% изпълнение на довеждащия водопровод до Стоките, с което да решим проблема с водозагубите в Севлиево, както и средства за актуализация на проекта за язовир „Нейковци“ и пречиствателна станция за питейни води. Въпреки че този бюджет не беше приет, ние показахме ясен ангажимент към приоритетите на жителите на региона.

Кои са следващите ангажименти, които поемате, ако бъдете избран за народен представител?
– По отношение на областта, ключов приоритет е да завършим водоснабдяването на останалите села и квартали в Габрово и Севлиево. Сред важните задачи са довършването на довеждащия водопровод на Севлиево и актуализацията на проекта за пречиствателна станция в Трявна. Съществена стъпка за развитието на региона е и изграждането на индустриална зона между Габрово и Севлиево, която да привлича инвестиции, работни места и млади хора. Същевременно трябва да продължат всички работни процеси по изграждането на тунела под Шипка, както и подготовката за започване на обходния път на Севлиево. По отношение на спортната инфраструктура беше свършена много работа както в Габрово, така и в Севлиево. Сред ключовите следващи стъпки е завършването на спортния комплекс в кв. „Трендафил“, за който вече е осигурено финансиране.

Ако позволите, няколко лични въпроси. Неминуемо, като всеки влязъл в политиката, понесохте и критика или казано на езика на Вашето поколение – „хейт“. Как приехте това?
– Не е приятно да четеш неверни неща за себе си, но с времето човек намира своя начин да се справя с обидата, особено когато знае, че работи съвестно, с енергия и вижда реални резултати. Както казва и г-н Дончев, част от длъжностната характеристика на подобни професии е хората, които ги упражняват, често да бъдат сочени за виновни. Аз нямам проблем да поемам тази отговорност, стига България да се развива и ние да сме си свършили работата.

След като завършихте образованието си в чужбина, защо избрахте да се върнете в България?
– Живял съм и съм работил в няколко държави, но не мога да скрия, че мотивацията да работиш за България, е несравнима. Когато се върнах в България, специалистите с моето образование в областта на спортния мениджмънт не бяха много, а секторът имаше нужда от такива кадри. Така изборите в живота ми се подредиха по начин, който ми даде шанс да приложа идеите си. Точно затова през последната година, заедно с различни партньори, стартирахме няколко проекта, свързани с технологии, иновации и спорт. Един от тях е създаването на национален център за спортна наука и иновации в София. Избрах да се върна в България с ясната мотивация да подобрявам и променям процеси, свързани със стандарта на живот, образованието и спорта.

А защо избрахте Габрово?
– В Габрово ме привлече проектът „Янтра“. Смятам, че за пет години в клуба постигнахме отлични резултати, насочени към развитието на детско- юношеската школа, спортната инфраструктура и представянето на мъжкия отбор. Тези няколко години, както и срещите ми с местния бизнес и обществото, превърнаха Габрово в моя лична кауза. Макар и живял, учил и работил на много места, днес се чувствам габровец. Някои дори ми се сърдят, че говоря основно за нашия, габровски регион.

Какво искате да постигнете за Габрово и региона?
– Област Габрово има огромен потенциал в няколко ключови сектора. Регионът е с най-висок дял на заетите в производството, което означава, че технологичното и икономическото развитие, насочено към създаване на продукти и услуги с висока добавена стойност, трябва да бъде приоритет номер едно. От друга страна, тук е и Техническият университет, който има потенциала да подготвя кадри за новите предприятия чрез модерни и иновативни специалности. Заедно с това обаче трябва целенасочено да работим за подобряване на имиджа на университета сред младите хора. В сферата на туризма също разполагаме със сериозни предимства. Имаме красива Трявна – малък балкански град, който привлича хора от цялата страна. Наред с това разполагаме с Етъра, Боженци, Узана и Дома на хумора и сатирата – места с огромен потенциал както за български, така и за чуждестранни туристи. И не на последно място са спортът и младите хора. Смятам, че област Габрово има всички предпоставки да се превърне в притегателен център за млади и активни хора, стъпил върху модерна спортна инфраструктура, качествено образование и добри възможности за професионална реализация.

Коя е последната книга, която прочетохте или тази, която остави следа във Вас?
– Последната книга, която прочетох, беше за историята на Иран. Темата е изключително интересна, защото през 1979 г. иранският народ заменя монархията с режима на аятоласите чрез революция. Само за две години страната губи голяма част от икономическото развитие, натрупано в периода 1951–1979 г., както и редица основни права и свободи. Силно се надявам българите да оценяват европейския път на България и да не допускат експерименти с нашата геополитическа ориентация, защото подобни грешки струват скъпо и водят до години на страдание.

Какво не Ви попитах, а бихте искали да кажете на жителите на региона, на хората от Вашето поколение?
– Живеем в период на най-голямата трансформация за последните 250 години от Индустриалната революция до днес. Това е време, в което изкуственият интелект и новите технологии променят бизнеса, образованието и социалните ни взаимоотношения. Точно в този момент България няма нужда нито от експерименти, нито от разединение. Имаме нужда от ясна стратегия за това как ще постигнем по-високи доходи, по-конкурентна икономика и по-добро бъдеще за хората. Ние сме единствената партия, която има ясна визия как България може да постигне удвояване на брутния вътрешен продукт, драстично увеличение на средната работна заплата и ръст на социалните плащания чрез развитие на икономика с висока добавена стойност. България може да привлича повече бизнес инвестиции чрез ниски данъци, предвидима среда и разумно използване на собствените си ресурси. Затова е изключително важно страната ни да се възползва от природните си дадености. Такъв пример е добивът на шистов газ. Именно чрез подобни решения можем да намалим цените на енергията, така че тя да бъде достъпна както за бизнеса, така и за хората.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на ПП „ГЕРБ“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „ГЕРБ – СДС“ е под номер 15 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Новини

Джудистите ни с 9 медала от турнир в Перник

Published

on

Три златни, два сребърни и четири бронзови медала. Това е резултатът на малките джудисти на ДК „Габрово“ на открития турнир „Перун“. 419 състезатели от 29 клуба от България и Северна Македония се сблъскаха в безмилостни двубои, но габровските състезатели се изявиха като истински шампиони.

С 15 млади таланта, родени между 2012 и 2019 г., разделени в три възрастови групи, ДК „Габрово“ атакуваше без пощада. При най-малките Борис Халкин и Теодор Ненов грабнаха златото с стил.

Халкин, в категория до 18 кг, победи трима съперници по пътя си към върха, което бе чиста демонстрация на сила и техника! Ненов при 38-килограмовите пропусна първия рунд по жребий, но след това записа успехи срещу съперници от Козлодуй и София, за да се качи на първото стъпало.

Среброто завоюва Никола Петков в многолюдната категория до 24 кг. Четири победи, включително над македонски състезател, го отведоха до финала.

Никол Якимова също стигна до сребро при 27 кг, показвайки характер на истинска воин. Бронзовите медали отидоха при Илия Немигенчев с три победи и една загуба в категория до до 30 кг, Зорница Антова (21 кг) и Анастасия Александрова (34 кг).

В средната група (2014–2016 г.) Илиян Стефанов извоюва бронз в тежката +60 кг категория. Кулминацията дойде при най-големите (2011–2013 г.): Стефания Антова доминира до 52 кг с триумфи над пернишки и софийски съпернички, завоювайки злато.

В отборното класиране момичетата от Габрово завършиха 7-ми, а момчетата – 9-ти сред 29 клуба. Този уикенд в Перник показа, че габровските джудисти са готови за големите битки.

Зареди още

Новини

Андрей Николов: Габрово има нужда от решения, не от обещания!

Published

on

Кандидатът на коалиция „Прогресивна България“ за икономиката, администрацията и доверието, което хората очакват от държавата.

– Г-н Николов, имате опит както в бизнеса, така и в държавната администрация. Какво реално спира развитието на Габрово днес?
– Габрово е град с традиции, с индустриална култура и с хора, които умеят да създават. Това не е регион без потенциал, напротив. Ние сме регион с дълго натрупван, но в голяма степен неизползван потенциал. Проблемът е, че този потенциал днес не се реализира в достатъчна степен. И причините за това не са еднопластови. На първо място стои демографската динамика. Младите хора напускат, защото не виждат достатъчно възможности за професионално развитие и стабилност. Това постепенно води до изчерпване на най-активната част от трудовия ресурс.

На второ място е административната среда. Все още твърде често процесите са бавни и непредвидими, което създава несигурност за бизнеса и инвеститорите.

И трето – липсва достатъчно ясна и последователна регионална политика, която да обвърже образованието, икономиката и инфраструктурата в обща стратегическа рамка.

В този смисъл, най-големият дефицит не е в ресурсите, а в посоката. Габрово има нужда от дългосрочна визия за развитие като модерен индустриален и технологичен център.

– Вие имате международен опит. Как Габрово може реално да привлече инвестиции, а не да губи младите си хора?
– Привличането на инвестиции не е въпрос на случайност или еднократни усилия. То е резултат от системна политика, която създава предвидима и стабилна среда. Габрово вече разполага с важни предпоставки – наличие на университет, индустриални традиции и стратегическо разположение. Това обаче не е достатъчно, ако не бъде подкрепено с активни действия. Трябва да се изгради много по-тясна връзка между образованието и реалната икономика. Младите хора трябва да имат сигурността, че могат да се реализират професионално именно тук, в региона.

Необходима е и целенасочена политика за привличане на инвеститори – чрез развитие на индустриални зони, облекчаване на административните процедури и активна комуникация с бизнеса.

Не на последно място, огромно значение има качеството на живот. Инфраструктурата, културната среда и условията за живот са също толкова важни, колкото и работните места.

Когато тези елементи се съчетаят, инвестициите следват естествено. А заедно с тях остава и човешкият капитал.

– Бяхте зам.-областен управител. Какво отвътре в системата трябва да се промени, за да имаме по-бърза и ефективна администрация?
– Опитът ми в администрацията ми даде възможност да видя, че проблемът рядко е само в нормативната рамка. Много по-често той е в начина, по който системата функционира на практика.

Първият ключов елемент е дигитализацията. Тя трябва да бъде реална, а не формална – така че да намали бюрократичната тежест и да съкрати времето за обслужване.

Вторият е координацията между институциите. В редица случаи забавянията не произтичат от сложността на процедурите, а от липсата на синхрон между отделните администрации.

Третият елемент е свързан с отговорността и ефективността. Необходимо е въвеждането на ясни критерии за оценка на работата и стимули за по-добро представяне. Администрацията трябва да бъде партньор на гражданите и бизнеса, а не пречка пред тяхната инициатива.

– Какво споделят хората на срещите Ви в региона?
– Разговорите ни с хората са изключително показателни. Най-често те поставят въпроси, свързани със сигурността, доходите и перспективите за развитие. Но зад тези теми стои нещо по-дълбоко – усещането за липса на доверие в институциите. Особено в по-малките населени места се усеща натрупано разочарование. Не само от липсата на развитие, но и от начина, по който се води политическият разговор.

Хората търсят предвидимост, нормалност и усещане за справедливост. Те искат държава, която функционира и която създава условия, а не препятствия. Това ясно показва, че обществото не е безразлично, тъкмо обратното. Има надежда и очакване за промяна, но тя трябва да бъде реална и последователна.

– Социологическите агенции отчитат сериозна подкрепа за формацията, свързана с Румен Радев. Къде виждате потенциала на „Прогресивна България“?
– Социологическите проучвания дават ориентир, но не определят резултата. В крайна сметка изборите се решават от доверието на хората. Макар да сме категоричен лидер в електоралното одобрение, ние сме фокусирани върху диалога в обществото ни.

Нашият потенциал е именно сред онези, които все още не са взели окончателно решение. Това са хората, които търсят стабилност, прагматични решения и възстановяване на нормалното функциониране на държавата.

Силата на коалиция „Прогресивна България“ е в това, че предлага експертност и конкретни политики, а не просто политически лозунги и добри намерения. В нашия екип има хора с реален опит в икономиката, администрацията и обществения сектор.

Когато има ясна визия, последователност и готовност за поемане на отговорност, доверието не е въпрос на кампания, а на убеждение.

*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „Прогресивна България“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „Прогресивна България“ е под номер 21 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица