Свържи се с нас

Новини

На този ден…

Published

on

На 1 януари:

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Новини

Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево

Published

on

*Снимка: Gong.bg

Бившият голмайстор Валери Божинов започна нов етап от кариерата си, като пое ролята на спортен директор в новака във Втора лига – Севлиево.

Той ще работи рамо до рамо със своя втори баща Сашо Ангелов, който е старши треньор на тима, съобщава „Блиц“.

39-годишният Божинов нееднократно е подчертавал желанието си да остане във футбола след края на активната си кариера.

Той вече има опит като помощник-треньор в Септември (София) и Добруджа (Добрич), а сега ще има ключова роля в структурите на Севлиево. Цялата статия можете да прочетете оттук.

Зареди още

Икономика

Фирма „ЕМКБ“ АД набира работници

Published

on

Фирма „ЕмКБ“ АД, част от германски холдинг за производство на електромотори, разширява своята дейност в България и търси работници за своето производство. Предлагаме обучение.

Ако проявявате интерес, изпратете своята автобиография на: radulova@emcb.bg.

За повече информация се свържете с нас на: 0885 911 850.

Зареди още

Култура

Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие

Published

on

Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица