Новини

На този ден…

Published

преди 15 години

01.01.2011

kristi4an

На 1 януари:

45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.

На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор

Подобни теми:акцент

Виж също

Днес почитаме паметта на св. Силвестър

Не изпускай

Изловиха 190 хил. лева укрити данъци

Любопитно

Как да носите мъжки кожени якета правилно?

Published

преди 9 часа

19.03.2026

hri100.petrov

Мъжкото кожено яке е един от най-разпознаваемите елементи в гардероба на съвременния мъж. То съчетава в себе си бунтарски дух и изискан стил за всякакви поводи. Изборът на правилен модел изисква внимание към детайлите и познаване на актуалните стилове. Добре подбраната връхна дреха подчертава мъжествеността и осигурява комфорт за всеки ден.

Защо мъжките кожени якета са вечна класика в мъжката мода?
Този тип облекло преминава през десетилетията без да губи своята актуалност сред различните поколения мъже. Можете да откриете богата селекция от продукти на G-Star Raw в онлайн магазина на MODIVO. Разнообразните Мъжки Кожени якета позволяват лесно съчетаване с ежедневни и по- официални дрехи. Качествената изработка гарантира дълъг живот на дрехата при интензивна ежедневна употреба.

Стилът на тези якета често се свързва със свободата и силното присъствие в градската среда.

Съществуват няколко основни причини за голямата популярност на този елемент от облеклото сред мъжете:

Изключителна издръжливост на материала при различни метеорологични условия през цялата година.
Възможност за създаване на многослойни визии според индивидуалните нужди на сезона.
Естетическа гъвкавост, която позволява комбиниране с деним или по-елегантни панталони.
Уникален характер, който се развива с времето чрез естественото износване на кожата.

Всички тези фактори правят избора на такова яке изключително правилен за всеки стилен господин.

Кои са най-популярните модели мъжки кожени якета за сезона?
Класическият байкър модел остава предпочитан избор за мъжете, които търсят по-динамична и дръзка визия. Тези якета се отличават със своите асиметрични ципове и метални детайли по яката и ръкавите. Дизайнът им е вдъхновен от мотоциклетната култура и добавя характер на всяко облекло. Изчистените якета с права кройка са идеални за почитателите на минималистичния стил в ежедневието. Тъмните цветове като черно и кафяво доминират в колекциите на световните дизайнери през тази година. Моделите тип бомбър също се завръщат с нови модерни прочити и изчистени линии.

Какви са предимствата на качествените якета от естествена кожа?
Естествената кожа предлага несравнима защита срещу вятър и студ в сравнение с изкуствените материи. Тя позволява на тялото да диша и същевременно запазва топлината по време на хладните дни. Завършването на визията с елегантни Мъжки Мокасини създава балансиран и модерен външен вид за всеки. Тези стилни комбинации са подходящи за неформални бизнес срещи или социални събития в града.

Допирът до истинска кожа е приятен и носи усещане за лукс при всяко едно обличане. Материалът се адаптира към формата на вашето тяло и става по-удобен с всяка изминала година. Изборът на такова облекло показва сериозно отношение към качеството и прецизност при подбора на личния гардероб.

Как да поддържате своите мъжки кожени якета от естествена кожа в перфектно състояние?
Редовното почистване с мека кърпа е първата стъпка към запазване на блясъка на самата материя. Избягвайте излагането на дрехата на директна слънчева светлина за прекалено продължителни периоди от време. Използвайте специални препарати за подхранване на кожата, за да предотвратите нейното изсъхване и напукване. Внимателното отношение удължава експлоатацията на якето и го запазва като ново за дълго време. Винаги закачайте якето на подходящи широки закачалки, за да не се наруши структурата в раменете. Ако дрехата случайно се намокри, я оставете да изсъхне естествено на стайна температура далеч от отоплителни уреди.

Зареди още

Крими

Секунди от трагедия: „БМВ“ прелетя през тротоар и се вряза в магазин в Габрово

Published

преди 9 часа

19.03.2026

hri100.petrov

Само невероятен късмет и щастлива случайност предпазиха Габрово от кървава драма в обедните часове на днешния ден. Преди броени минути районът на комплекс „Сити“ в квартал „Бичкиня“ се превърна в сцена на зрелищен инцидент, който по чудо не завърши с черна хроника и невинни жертви.

Лек автомобил „БМВ“, движещ се към центъра на града, буквално е излетял от пътното платно на бул. „Столетов“. По неизяснени до момента обстоятелства, но с очевидно превишена и несъобразена скорост, шофьорът е загубил контрол над колата. Вероятно се касае за неуспешен „дрифт“.

Автомобилът е прелетял през тротоара и е помля голяма част от хладилните витрини, намиращи се пред хранителен магазин.

„Беше като на филм, но с истински тътен от мачкана ламарина и чупене на стъкла“, споделят очевидци в социалните мрежи. Мястото на удара е само на метри от автобусната спирка в посока центъра – зона, която обикновено е пълна с хора, чакащи градския транспорт или пазаруващи в магазина.

Цяло чудо е, че в момента на „полета“ на „БМВ“-то, на тротоара не е имало пешеходци. Ако инцидентът се беше случил само секунди по-рано или по-късно, жертвите щяха да бъдат неизбежни.

На мястото на катастрофата светкавично е пристигнал екип на полицията, разказа за „Габрово Нюз“ очевидец на инцидента. Водачът е тестван за употреба на забранени субстанции и алкохол. По първоначална, макар и все още непотвърдена официално информация, дрегерът и тестът за наркотици са отчели отрицателни резултати.

Това оставя единствената и най-вероятна причина – самонадеяност зад волана и риск, който е можел да коства човешки животи.

Снимки от катастрофиралата колата и унищожената стока на магазина бяха споделени в социалната мрежа фейсбук. Коментарите под тях са еднозначни, че габровци са уморени от „състезатели“ по градските булеварди.

Причините и механизмът за настъпването на инцидента са в процес на установяване. На място се провеждат процесуално следствени действия, извършва се оглед. Няма данни за затруднения в движението.