Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
На среща с членове и симпатизанти той постави акцент върху натиска върху производителите и потребителите, необходимостта от „ясни решения“ и политическата готовност за действие
С призив за по-решителна политика в защита на производителите и потребителите Крум Зарков даде начало на предизборната кампания на БСП-ОЛ за област Габрово. В изказването си той постави на фокус темата за високите цени, начина на функциониране на веригата на доставки и необходимостта от политическа смелост при вземането на решения.
Акцент върху цените и икономическия натиск
По думите на Зарков настоящият икономически модел създава едновременно затруднения за производителите и тежест за потребителите. „…за да може хем производителят да страда, хем потребителят да плаща много“, заяви той в обръщението си, очертавайки това като един от ключовите проблеми, към които БСП насочва вниманието си.
Критика към начина, по който се разпределят средствата
В речта си Зарков заяви, че проблемът не се дължи на липса на информация, а на начина, по който се разпределят средствата в икономическата верига. По думите му „тези пари в тази верига на доставки, те не изчезват във въздуха“, с което бе отправен ясен политически акцент към необходимостта от промяна в настоящия модел. Според него сегашната система е подредена така, че „хем производителят да страда, хем потребителят да плаща много“.
Заявка за политическа отговорност и конкретни действия
Зарков подчерта, че е необходимо поемане на политическа отговорност и предприемане на конкретни действия. „Някой трябва да стъпи на този терен, без да се притеснява, без да се страхува. Силен от подкрепата на хората и с ясни решения“, каза той. С тези думи направи заявка за активна политическа роля и готовност за намеса по чувствителни обществени теми, като така и аргументира избора на проф. д-р Николай Цонков за водач на листата в Габрово.
Послание за ясна посока и решителност
В допълнение лидерът на БСП заяви, че посоката за действие е ясна: „Знаем как, знаем какво трябва да се направи и други може би знаят, но ние не се и притесняваме да го направим. Справедлива България е възможна!“ С тази позиция Зарков очерта посланието на кампанията като ориентирано към конкретни решения, по-ясно политическо поведение и защита на обществения интерес.
*Публикуваният материал е предоставен от пресцентъра на „БСП – Обединена левица“, във връзка с изборите за 52 Народно събрание, съгласно сключен договор за рекламно – информационно обслужване. „БСП – Обединена левица“ е под номер 5 в интегралната бюлетина. Купуването и продаването на гласове е престъпление.*
Здравните експерти в страната отново насочват вниманието към морбили – едно от най-силно заразните инфекциозни заболявания, познато в народната медицина като дребна шарка. С контагиозен индекс, достигащ близо 100%, вирусът се отличава с изключителна агресивност, като практически всеки неимунизиран човек, влязъл в контакт с него, се заразява.
Именно заради тази си характеристика заболяването често бива наричано „болест на първата среща“, а основният механизъм на разпространение е въздушно-капковият път чрез кашлица, кихане или дори обикновен разговор в затворени помещения. Причинителят на инфекцията, вирусът Morbillivirus morbillorum, проявява интересна устойчивост спрямо околната среда.
Докато пряката слънчева светлина и стайната температура го унищожават бързо, при ниски температури от -20 до -70 градуса той може да запази своята активност в продължение на месеци и дори години.
След заразяване следва инкубационен период от 11 до 21 дни, през който пациентът започва постепенно да проявява симптоми на обща интоксикация. Болният е източник на зараза в рамките на около 10 дни, обхващащи края на инкубационния период, целия катарален етап и първите дни от появата на обрива.
Клиничната картина на морбили се развива в три последователни етапа, като започва с повишаване на температурата над 38 градуса, сълзотечение, светобоязън и упорита кашлица. Характерен диагностичен белег са т.нар. петна на Филатов-Коплик – малки бели петънца по лигавицата на бузите, които се появяват преди типичния кожен обрив.
Самият обрив е макуло-папулозен и се разпространява по специфичен начин – започва от главата и шията, след което постепенно обхваща туловището и крайниците. Въпреки че през реконвалесцентния период състоянието се подобрява, инфекцията често оставя трайна следа върху организма. Сериозността на заболяването се потвърждава от факта, че близо 30% от преболедувалите развиват тежки усложнения.
Те могат да варират от ларингити и отити до животозастрашаващи състояния като пневмонии и енцефалити. Макар прекараната инфекция да осигурява пожизнен имунитет, лекарите предупреждават, че рискът от усложнения е твърде голям, за да се разчита на естествено преболедуване като метод за придобиване на защита. В този контекст единственият сигурен начин за предпазване остава своевременната имунизация.
Съгласно действащия Имунизационен календар на Република България, децата се ваксинират с комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на 13-месечна възраст, с последваща реимунизация на 12 години. Здравните власти призовават гражданите да проверят личния си имунизационен статус и този на своите деца, подчертавайки, че грижата за личното здраве е акт на отговорност към цялото общество. За актуална информация и консултации се препоръчва използването на официалните ресурси на Министерството на здравеопазването и платформата „Плюс мен“.
Устойчивото лидерство и зеленият преход вече не са просто морален ангажимент, а категорична икономическа необходимост. Около това послание се обединиха над 40 лектори и повече от 200 гости по време на тазгодишното издание на Forbes Sustainability Forum, което се проведе на 19 март в София. Форумът събра на едно място бизнес лидери, инвеститори и експерти, за да обсъдят решенията, които оформят икономиката на утрешния ден.
Сред ключовите участници, които привлякоха вниманието на аудиторията, бе Мирослав Дончев. Присъствието на габровския предприемач и основател на компанията „Интер Пауър“ доказа, че местният бизнес не просто следва тенденциите, а активно участва в задаването на посоката за националната енергийна трансформация.
Мирослав Дончев взе участие в един от най-очакваните панели на форума – дискусията на тема: „Готови ли са ВЕИ да гарантират икономическа сила и енергийна независимост?“. Заедно с други водещи експерти в сектор енергетика, габровският предприемач сподели своя дългогодишен практически опит при изграждането на индустриални соларни централи.
В своето изложение Дончев подчерта, че самото изграждане на фотоволтаична централа вече не е достатъчно, за да гарантира конкурентоспособност. „Един бизнес би бил много по-устойчив, ако съчетае инсталирането на ВЕИ с батерийни системи за съхранение и правилно менажиране на тази енергия. Този, който управлява енергията, е много по-важен от този, който само я произвежда“, заяви от сцената той.
Воден именно от нуждата на бизнеса да се справи с високите сметки за ток, Мирослав Дончев, като съосновател на OptiSol, вече предлага работещо решение на тези предизвикателства. Той подчертава, че най-критичният момент при инвестицията в индустриална соларна централа е правилното оразмеряване на батерията. Никой собственик на бизнес не иска да инвестира в скъпо оборудване и батерия, които няма да използва пълноценно.
За да елиминират този риск, Дончев и неговият екип са разработили механизъм за най- точно изчисление на реалните нужди на всяко предприятие. Чрез софтуера OptiSol енергията се менажира интелигентно в реално време – системата сама „преценява“ кога да съхранява в батериите и кога да консумира, за да извлече максимална икономическа полза и да превърне соларната централа от пасивен актив в печеливш инструмент.
По време на форума Дончев не спести и градивната критика към настоящата нормативна уредба, посочвайки че законодателството в момента е твърде „тромаво“ за инвеститорите. Според него е нужна по-гъвкава държавна политика, за да може зеленият преход да се случи по-бързо и ефективно за българските предприятия.
В заключение, Мирослав Дончев посъветва бизнесите да не се фокусират единствено върху мащаба на централата, а да търсят партньори, които разбират профила им на потребление. Събитието на Forbes ясно показа, че иновативното бизнес мислене има силни корени в Габрово в лицето на „Интер Пауър“.
Ако високите сметки за ток са проблемът, който спира растежа Ви, екипът на Мирослав Дончев е Вашият доверен партньор. Те ще разберат от какво точно има нужда Вашият бизнес, ще оразмерят правилно батерийната Ви система и чрез OptiSol ще я управляват така, че да печелите Вие. Не оставяйте енергийните си разходи на случайността.
Свържете се с тях:
Адрес: гр. Габрово, ул. „Брянска“ №58
Телефон за връзка: 0893 556 772
Електронна поща: info@inter-power.eu
Уебсайт: www.inter-power.eu
Интер Пауър: Умното управление на Вашата енергия.
-
Кримипреди 6 дниСекунди от трагедия: „БМВ“ прелетя през тротоар и се вряза в магазин в Габрово
-
Любопитнопреди 6 дниКак да носите мъжки кожени якета правилно?
-
Културапреди 6 дниНаши формации представиха България и Европа на фестивал на остров Бали
-
Новинипреди 2 дниГЕРБ – СДС откри предизборната си кампания в област Габрово
-
Новинипреди 2 дниДопълват областният регистър на военните паметници с още два
-
Културапреди 2 дниИсторически музей – Дряново представя нова изложба на Петранка Новосад
-
Новинипреди 2 дни„Янтра“ срещу „Фратрия“: сблъсък с висок залог
-
Кримипреди 2 дниПогнаха шофьора на „БМВ“-то, забило се в магазин на Бичкинята