Новини
На този ден…
На 1 януари:
45 г. пр.н.е. — Юлианският календар влиза в сила за първи път.
404 г. — Състои се последният известен гладиаторски бой в Рим.
630 г. — Пророкът Мохамед се запътва с армия към Мека, която ще завладее без да пролее капка кръв.
990 г. — Киевска Рус приема Юлианския календар.
1259 г. — Михаил VIII Палеолог е обявен за съимператор на Никея със своя подопечник Йоан IV Ласкарис.
1438 г. — Алберт II е коронован за крал на Унгария.
1583 г. — Първи ден от Григорианския календар в Холандия и Фландрия.
1622 г. — Папската канцелария приема 1 януари за начало на годината (дотогава начало на годината е 25 март).
1700 г. — В Русия е въведен Юлианския календар.
1801 г. — Италианският астроном Джузепе Пиаци открива 1 Церера — най-големия астероид в Слънчевата система.
1801 г. — Влиза в сила съюзът между Великобритания и Ирландия, създава се Обединеното кралство.
1804 г. — Хаити става независима държава (денят се чества като национален празник).
1829 г. — Английските изследователи Чалз Стерт и Хамилтън Юм, откриват притока на р. Дарлинг, Боган, а след това и самата р. Дарлинг.
1901 г. — Нигерия става британски протекторат.
1901 г. — В София е пуснат първият електрически трамвай
1901 г. — Създаден е Австралийския съюз.
1903 г. — Крал Едуард VII е провъзгласен за император на Индия.
1905 г. — Официално е открита Транссибирската магистрала.
1908 г. — Щатът Джорджия в САЩ налага забрана на алкохола.
1909 г. — За първи път започва изплащането на пенсия във Великобритания.
1912 г. — Китай става република с първи президент Сун Ятсен.
1919 г. — В рамките на СССР е образувана Белоруска ССР.
1925 г. — В Норвегия столицата Християния е преименувана на Осло.
1925 г. — Американският астроном Едуин Хъбъл обявява откриването на галактики извън Млечния път.
1935 г. — Италианските колонии Киренайка, Триполи и Феззан приемат името Либия.
1946 г. — Император Хирохито се отказва от божествеността си.
1947 г. — Британската и американската окупационна зона в Германия, след Втората световна война се обединяват в Бизония, която по-късно става Федерална република Германия.
1948 г. — Влиза в сила Общото споразумение за тарифите и търговията (ГАТТ), чиято цел е либерализация на международната търговия.
1948 г. — Британските железопътни линии са национализирани.
1956 г. — Судан придобива независимост от Египет и Обединеното кралство (денят се чества като национален празник).
1960 г. — Провъзгласена е независима Република Камерун.
1962 г. — Западна Самоа придобива независимост от Нова Зеландия.
1966 г. — След преврат, Жан-Бедел Бокаса взима властта в Централноафриканската република.
1970 г. — Възрастта за пълнолетие в Англия е намалена от 21 на 18 години.
1973 г. — Обединеното кралство, Дания и Ирландия се присъединяват към Европейския съюз.
1974 г. — Голда Меир е преизбрана за министър-председател на Израел.
1981 г. — Гърция се присъединява към Европейската икономическа общност.
1982 г. — В новогодишното си обръщение папа Йоан-Павел II казва, че думата солидарност (намек за профсъюза „Солидарност“) говори за великите усилия, които са положили хората на труда.
1986 г. — Испания и Португалия се присъединяват към Европейския съюз.
1993 г. — Чехословакия е преобразувана в две независими държави — Чешка република и Словакия.
1994 г. — Създадена е Европейската икономическа зона.
1995 г. — Австрия, Финландия и Швеция се присъединяват към Европейския съюз.
1995 г. — Създадена е Световната търговска организация (СТО).
1998 г. — Създадена е Европейската централна банка.
1999 г. — Появява се официално еврото.
2002 г. — Еврото става официална валута в дванадесет страни членки на Европейския съюз.
2003 г. — Отпада държавно установения монопол в българските телекомуникации.
2007 г. — Разширяване на ЕС:
България и Румъния се присъединяват към Европейския съюз.
Българският, румънският и ирландският език стават официални езици на Европейския съюз, заедно с още 20 езика.
На 1 януари са родени:
1431 г. — Александър VI, римски папа († 1503 г.)
1449 г. — Лоренцо Медичи, италиански политик и меценат († 1492 г.)
1467 г. — Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз († 1548 г.)
1484 г. — Улрих Цвингли, деятел на реформацията в Швейцария († 1525 г.)
1614 г. — Джон Уилкинс, английски духовник и учен († 1672 г.)
1618 г. — Бартоломе Естебан Мурильо, испански художник († 1682 г.)
1823 г. — Шандор Петьофи, унгарски поет и революционер († 1849 г.)
1840 г. — Данаил Попов, български революционер († 1909 г.)
1845 г. — Васил Петлешков, български революционер († 1876 г.)
1851 г. — Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)
1852 г. — Жозеф-Елиезер Берние, канадски арктически изследовател († 1934 г.)
1853 г. — Федор Гершелман, руски офицер († 1927 г.)
1854 г. — Джеймс Джордж Фрейзър, британски антрополог († 1941 г.)
1856 г. — Царевна Миладинова, българска просветна деятелка († 1934 г.)
1863 г. — Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)
1863 г. — Любомир Милетич, български филолог († 1937 г.)
1863 г. — Пиер дьо Кубертен, възродил Олимпийските игри († 1937 г.)
1866 г. — Константин Венедиков, български генерал († 1933 г.)
1870 г. — Йосиф Великотърновски, български духовник († 1918 г.)
1872 г. — Иван Далкалъчев, български революционер († 1931 г.)
1874 г. — Атанасиос Минопулос, гръцки андартски капитан († 1962 г.)
1874 г. — Франк Нокс, американски политик († 1944 г.)
1878 г. — Пейо Яворов, български поет и драматург († 1914 г.)
1879 г. — Ърнест Джоунс, уелски невролог и психоаналитик († 1958 г.)
1882 г. — Иван Антонов, български революционер и духовник († 1928 г.)
1884 г. — Хосе Пинеда,испански футболен треньор († ? г.)
1886 г. — Карекин Нъждех, арменски революционер и военен († 1955 г.)
1887 г. — Вилхелм Канарис, германски генерал († 1945 г.)
1887 г. — Георги Машев, български художник († 1946 г.)
1889 г. — Николай Райнов, български писател († 1954 г.)
1893 г. — Георги Стаматов, български актьор († 1965 г.)
1895 г. — Едгар Хувър, американски криминалист, директор на ФБР († 1972 г.)
1896 г. — Кирил Цонев, български художник († 1961 г.)
1898 г. — Ламар, български поет и писател († 1974 г.)
1906 г. — Васил Бакърджиев, български кинорежисьор († 1980 г.)
1907 г. — Арналдо Расковски, аржентински лекар († 1995 г.)
1907 г. — Леонид Брежнев, съветски ръководител († 1982 г.)
1909 г. — Бари Голдуотър, американски политик († 1998 г.)
1913 г. — Седат Алп, турски археолог († 2006 г.)
1913 г. — Шек Кин, китайски актьор († 2009 г.)
1915 г. — Бранко Чопич, югославски писател († 1984 г.)
1919 г. — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател († 2010 г.)
1920 г. — Елпида Караманди, комунистическа партизанка († 1942 г.)
1923 г. — Въло Радев, български режисьор († 2001 г.)
1927 г. — Върнън Смит, професор по икономика
1927 г. — Морис Бежар, френски балетист и хореограф († 2007 г.)
1932 г. — Димитри Иванов, български журналист
1932 г. — Иван Кирков, български художник († 2010 г.)
1938 г. — Жимакс, италиански автомобилен състезател
1940 г. — Йоло Денев, български националист
1944 г. — Омар ал-Башир, президент на Судан
1945 г. — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
1946 г. — Гювен Хокна, турска актриса
1950 г. — Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1950 г. — Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
1950 г. — Принс Нико Мбарга, африкански музикант († 1997 г.)
1952 г. — Миле Китич, босненски певец
1959 г. — Абдул Мохманд, първият афганистански космонавт
1959 г. — Мишел Онфре, френски философ
1960 г. — Алексей Въжманавин, руски шахматист († 2000 г.)
1962 г. — Нематджан Закиров, киргизстански футболист
1963 г. — Дражен Ладич, хърватски футболист
1965 г. — Иван Кръстев, български политолог
1965 г. — Шибил Пейчев, български футболист
1968 г. — Давор Шукер, хърватски футболист
1972 г. — Лилиан Тюрам, френски футболист
1974 г. — Хамилтон Рикард, колумбийски футболист
1977 г. — Ким Чен Су, севернокорейски спортист
1978 г. — Гийом Да Зади, котдивоарски футболист
1978 г. — Таниша, боливудска актриса
1979 г. — Мохамед Хомос, египетски футболист
1981 г. — Аласан Исуфу, нигерски футболист
1982 г. — Давид Налбандиян, аржентински тенисист
1984 г. — Паоло Гереро, перуански футболист
1986 г. — Колин Морган, ирландски актьор
От 00:00 часа на 7 септември започва прилагането на секционен контрол за измерване на средната скорост на движение по определени участъци от републиканската пътна мрежа. Чрез камери в началото и в края на всеки участък ще се отчита времето, за което едно превозно средство изминава разстоянието, и се изчислява средната му скорост.
Ако тя е по-висока от максимално допустимата според Закона за движението по пътищата, ще се регистрира и данните ще се предоставят от Националното тол управление на Министерството на вътрешните работи, което ще налага съответните санкции.
НТУ и МВР работят съвместно за прилагането на ефективен контрол в подкрепа на пътната безопасност. До 7 септември броят на сертифицираните отсечки се очаква да достигне 22.
Списъкът е публикуван на интернет страницата на Националното тол управление, в секция „Въпроси и отговори“. Той съдържа информация за пътя, началната и крайната точка на участъка, както и връзка към карта с точното му местоположение. Данните се актуализират с всяка нова отсечка, преминала задължителната първоначална проверка от Българския институт по метрология.
Национално тол управление има техническа готовност за включване на 126 отсечки от републиканската пътна мрежа с обща дължина около 1 200 км. Очаква се издаване на методическите указания от Министерството на вътрешните работи, след което тези участъци могат поетапно да бъдат включени в реален секционен контрол на средната скорост.
Предвижда се до края на годината целият планиран обхват от 126 отсечки да започне реално да функционира.
До 4 септември отсечките, преминали първоначална проверка са 16 и са следните:
АМ „Тракия“:
Вакарел – Ихтиман; Ихтиман – Вакарел;
Цалапица – Радиново; Радиново – Цалапица;
АМ „Струма“:
Сандански – Дамяница; Дамяница – Сандански;
Северна скоростна тангента: Илиянци – Чепинци; Чепинци – Илиянци;
I-1: Слатино – Кочериново; Кочериново – Слатино;
I-2: Струйно – Шумен; Шумен – Струйно;
I-3: Долни Дъбник – Телиш; Телиш – Долни Дъбник;
I-4: Български извор – Сопот; Сопот – Български извор.
Документите за Акта на Съединението, съхранявани в Държавен архив – Габрово не са много като обем, но са интересни като съдържание. Те отразяват едно от най-значимите събития от нашата история, което бележи успешна стъпка в борбите на българския народ за национално обединение. Сред тях са възвание на Българския таен революционен комитет в Пловдив в подкрепа на Акта от 6 септември 1885 г. Той се обръща към всички граждани, към българските офицери и духовници „Часът на нашето съединение, удари! Чуждото Румелийско правителство, което ни тежи от шест години е съборено. На негово място е провъзгласено съединението ни с Княжество България, под скиптъра на българския княз Александър I…Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България, да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело…“. Доказателства за подкрепата на делото на Съединението и неговата защита се съдържат в протоколи на Априловската гимназия за подготовка и заминаване на доброволци учители и ученици в защита на Съединението В Протокол от 11.09.1885 г. пише: „..Някои от учителите и 50 души ученици от горните класове заминават доброволци…Днес се захваща обучението на народното опълчение. Някои от учителите са четници. Негово Височество устно задължи и учителите усилено да съдейства за успешното свършване на делото…“. Друг документ, илюстриращ драматичните събития е споменът на Никола Чушков – учител от Трявна. Като ученик в Петропавловската семинария той е част от сформираната чета, която на път към Пловдив минава през Габрово, Шипка и Калофер. Интересни са запазените правителствени телеграми за военните действия през Сръбско-българската война, като в телеграма от 8 ноември към Габровския околийски управител, препратена от Севлиево четем: „…Вчера и днес продължителна и ужасна битка при Сливница, Българската войска победила съвършено неприятелските войски.“, от 10 ноември: „Пълна победа при Драгоман“…“, както и телеграми, изпратени от самия княз, пряк участник във военните действия, от 11 ноември: „След като принощуваха нашите войски на превзетите снощи позиции, почнаха отзарана боя с преследването на сърбите и около 4 часът превзеха Цариброд, гдето се намирвам и аз.“ и от 14 ноември: „Днес в 7 часа сутринта нашия авангард настъпи към Пирот, в 2 часа с открити знамена Шуми Марица минахме границата. В 4 часа бяхме на растояние от 4-5 км. от Пирот, когато неприятеля откри артилерийски огън. Артилерийския бой се продължава до 5,3 часа, нашите войски останаха на заетите позиции.“ Запазени са писма от Габровския кмет по повод историческото събитие на Съединението на Северна и Южна България (респ. Княжество България и т.нар. Източна Румелия) и неговото признаване от страната на Османската империя през зимата на 1886 г. Съхранена е и интересната литография на участника в ученическия легиона Никола Данчов „Тържествуваща България“.
Като габровци за нас е особена важна фигурата на един от героите на Съединението – Продан Тишков – Чардафон, габровецът, застанал начело на Голямоконарската чета, която в нощта на 5 срещу 6 септември 1885 г влиза в Пловдив и участва в ареста на управителя Гаврил Кръстевич и провъзгласяване на Съединението. Запазените за Чардафон документи не са много като обем, но важни като съдържание, те са летопис от Илия Габровски, снимки на Продан Тишков, на знамето на водената от него чета, на неговите паметници в Габрово, на някогашната музейна експозиция в родната му къща, изградена в негова памет, книгата на Ганчо Танев и Ангел Илиев „Чардафон Велики“, интересна кореспонденция с негова потомка, публикации за него както и за други габровци, участници в Съединението.
По повод 140-та годишнина от Съединението, Държавен архив – Габрово подготви витрина с оригинални документи, свързани със събитието. Те са разделени на три части: Първата представя Акта на Съединението, в който са експонирани описаните Възвание и телеграми. Втората е свързана с участници в Съединението, сред които габровците Чардафон Велики, ген. Никола Петров, Стефан Ватев, тревненеца Никола Чушков, както и снимки на членове на БТРЦК в Пловдив, начело със Захари Стоянов. Третата включва почитта към делото на съединистите със снимки на паметници, от музейната сбирка на Чардафон, биографичната книга за него и публикации за отбелязване на Съединението през годините.
Експонираното може да бъде разглеждано всеки работен ден след 15 ч. във фоайето на Държавен архив – Габрово между 4 и 12 септември.
Съхранените в Държавен архив – Габрово документи доказват готовността и подкрепата, които габровци оказват в извършване на Съединението, неговата защита и признаване.
Автор: Цветомира Койчева,
Началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.
На 6 септември от 12.00 ч. в музей „Етър“ ще бъде открит XIX Международен панаир на традиционните занаяти – едно от най-значимите културни събития в България. Патрон на Панаира е Председателят на Народното събрание Наталия Киселова, а участие в официалната церемония ще вземат министърът на културата Мариан Бачев, кметът на Габрово Таня Христова, областният управител Мария Башева, посланици и официални гости.
От 6 до 8 септември, всеки ден от 09.00 ч. до 19.00 ч., посетителите ще могат да се срещнат с около 50 майстори занаятчии от Европа, Азия и Африка, които ще демонстрират уменията си и ще предлагат ръчно изработени изделия.
Международна надпревара „Изработване на бижута от мъниста“
Състезанието ще започне след официалното откриване на сцената в музея. Участници пристигат от Унгария, Северна Македония, Малта, Румъния, Латвия, Молдова и България, а в младежката секция ще се включат студенти от Националната художествена академия. Победителят ще бъде обявен на 8 септември по време на Майсторската вечер и ще получи Голямата награда „Сребърна хлопка“. Отличието за Младежката секция е „Бронзова хлопка“.
Живи човешки съкровища
Специални гости на Панаира са носители на признанието на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“:
- Сталин Илиев – майстор по плетене на рибарски такъми от Бургаския залив;
- Мадлен Божилова – тъкачка с уникални техники за тъкане и предене;
- Представители на читалище „Съгласие – 2007“ от с. Жабокрът, пазители на традицията по приготвяне на Кюстендилски зелник;
- Йорданка Павлова – майстор килимар;
- Майсторите от музей „Етър“ – мутафчията Христо Маринов и шекерджията Боян Минчев.
Изложби
- „НОВОТО ЦЕННО – Съвременно занаятчийско изкуство от България“ – на която майстори ще правят демонстрации. Авторите в изложбата са 41 и повечето са част от каталога Homo Faber на Международната фондация „Микеланджело“.
- „Духът на традициите“ – фотоколекция от събития в страната.
- „Живите човешки съкровища“ – изложба, куратор проф. д-р Мила Сантова.
Научен форум
Специален акцент е форумът, посветен на нематериалното културно наследство, с участието на професор от Южна Корея – председател на клъстера „Фолкарт и занаяти“ към Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО. Музикалната програма е в трите дни на събитието.
На 6 септември от 20.00 ч. на сцената се изявяват музикантите от етно-рок групата „Балканджи“. Час преди това са изпълненията на перкусионна група „Foli Ba“ (България) – традиционна музика от Западна Африка с автентични инструменти, ритмика, танц и интеракция с публиката.
На 7 и 8 септември музикалната програма започва в 11.00 и приключва към 14.40.
-
Кримипреди 6 дниАгресия срещу животно: Мъж удари в земята малко коте и го уби
-
Кримипреди 7 дниПияният водач, убил жена и ранил четирима, бил в изпитателен срок и без книжка
-
Новинипреди 7 дниБезплатен транспорт за Националното честване на Шипченската епопея
-
Икономикапреди 3 дниДен на отворените врати в Хитачи Енерджи в Севлиево
-
Кримипреди 4 дниЗадържан е садистът, убил малко коте в Севлиево
-
Културапреди 6 дниРазгледайте изложбата „Ах, това Вариете“
-
Новинипреди 4 дниПо стъпките на героите
-
Любопитнопреди 3 дниCoca-Cola The Voice Happy Energy Tour 2025 пристига в Севлиево